© Иван Кутузов
Ако на 22 септември не се вземе разумно решение, ще трябва да обсъдим много внимателно цялата си политика оттук нататък по отношение на подкрепата, която даваме за реформата на европейското законодателство за Шенген." За това изявление от събота вънншият министър Николай Младенов спечели респекта на зажаднелите да чуят от държавните мъже твърда позиция по някакъв въпрос, чието решаване зависи "отвън".
Е, Шенген звучи на повечето българи като абстракция, твърде далечна от растежа на цените на газа, разбирай парното, и на електричеството, но друго си е да покажем мускули на някого, в случая на Холандия. (Рядко някой се сеща да спомене колко пари е потрошила Холандия, пък и другите от ЕС, за да се трансформираме поне в някаква степен в нормална държава - нещо, на което продължаваме да отвръщаме с еластична съпротива). Пък и нали и без Шенген, когато поискаме, ходим и се връщаме от гурбет по Испания и Италия.
Изявлението на нашия министър идва в напрегнат момент не само заради приближаващата дата. И отразява противоречията в българската позиция, породени не само, както изглежда на пръв поглед, от решението на Холандия да наложи вето за присъединяването на България и Румъния към свободната зона.
Миналата седмица Съветът на ЕС по общи въпроси (външните министри) остро ни разкритикува заедно с Румъния, че не се справяме с проблемите на организираната престъпност и корупцията.
Външният министър на нито една от другите 25 държави не прояви съчувствие и разбиране към България, че говори в самото навечерие на 22 септември. Съветът, който трябваше да приеме или не юлските доклади на Брюксел от продължаващия мониторинг върху двете най-нови страни членки, сложи безпощадно акцента си върху критиките и дори ги разшири.
Противоречията на нашия ултиматум
България и Румъния покриха критериите за влизане в Шенген и следователно трябва да бъдем приети, а не да бъдат смесвани покритите изисквания с проблеми от друг характер (корупцията). Този е лайтмотивът, който напоследък звучеше все по-силно и откъм правителството, и откъм президента, а в специфична форма се появи в съботния ултиматум на външния министър. Не е ясно обаче към кого е насочена заканата, че ако Холандия наложи вето, ние пък няма да подкрепим реформата на шенгенското законодателство.
Реформата се прави от Еврокомисията и нашите закани може да се окажат размахване на юмруци във въздуха, тъй като в самата комисия се очаква съпротива на водещи държави срещу вида, в който се предлага.
Но това са технически подробности. Истинското противоречие е в това, че неспособността на България да пребори високата корупция до голяма степен се подхранваше от брюкселската снизходителност към българските правителства. Постоянното повтаряне във всеки доклад на Брюксел, че властта "има воля, но" (и следват фактите, които де факто оборват тезата), доведе дотам, че докладите
изпразниха от съдържание понятието политическа воля
На кръгла маса за рисковете от организираната престъпност с международни експерти миналата година изплува по сравнителен път печалната истина на българския преход: че тук борбата с организираната престъпност и корупцията се води фрагментарно и според ситуацията; че липсва анализът на "органите за борба", който да помогне на политическата власт да намери адекватните средства – законови, организационни, тактически; че въобще липсва капацитет за формиране на стратегическа визия... И още много липси. (Не се коментира обаче въпросът иска ли политическата власт обективни анализи...)
Затова пък се нароиха "органите" – то не бяха съвети за борба към МС и още двайсетина в провинцията, то не беше БОРКОР, който още не е ясно за какво харчи пари, то не бяха специализиран съд и прокуратура, които ту нямаше да могат да си запълнят времето, ту пък щяха да бъдат претоварени, та мнозинството трябваше ту да им възлага правомощия, ту да ги редуцира, а резултатът е, че още не са почнали да работят по борбата с организираната престъпност.
Но нали пък показваме енергични действия - за да си заработим етикета за политическата воля, използван като
смокинов лист пред срамната истина за бездействието
по същество.
На същата дискусия бяха изнесени ясни статистически факти - че разследванията срещу престъпни групи на Запад на ниските нива приключват почти веднага и отиват в съда, а разработките за корупция по високите етажи, която почти всякога е свързана и с организираната престъпност – до две и три години. И също толкова ясни разлики - английският представител например съобщи, че при тях обществото разбира, че е имало полицейска операция, когато заловените бъдат изправени пред съда.
Там такова нещо – да излиза полицията и да предупреждава, че "подхваща" измамите с ДДС примерно, или да се хвали каква престъпна група "разбила" и как заловила двама–трима-петима и т.н. - просто не може да се случи. Не, не е само заради човешките права, отвърна на въпроса ми защо английският експерт (полицай), а заради вредата, която щяло да нанесе на работата им.
А на въпроса ми има ли случаи белгийският вътрешен министър да обвини съдиите (в онзи момент обвинителният поход на нашия вътрешен министър към съда отбелязваше гръмотевичния си апогей), ако не произнесе присъда или арест на посочени от полицията, директорът на института за криминологични изследвания в Белгия Том ван дер Бекен
цяла минута не схващаше какво го питам
Сравненията "къде сме ние" могат да ни затрупат като лавина, но истинската причина да сме там, където сме, е в единствената реална цел: отвън да ни признаят поне политическа воля, а тук да се прожектира екшън сериал с операции, без значение до какви резултати водят.
Иначе реалната политическа воля се видя тези дни в демонстративното заставане на ГЕРБ зад кандидат-кмета си Лечков въпреки спирането на всички европари по всички строителни проекти в Сливен и въпреки трите висящи дела срещу него.
А миналата седмица се появи и още една - лоша или добра в зависимост кого как засяга, новина. Покрай кризата в Европа нямаше как
и на евроинституциите да им припари под краката
както излиза и от приетата от Европейския парламент резолюция, която настоява Еврокомисията да превърне в борбата с корупцията в приоритет и да изтегли съставянето на т.нар. антикорупционни доклади за всички страни членки от 2012 г. Корупцията струва на европейската икономика 120 милиарда евро на година (приблизително колкото е и бюджетът на ЕС), твърди документът, а икономическата криза прави антикорупционните мерки все по-неотложни. Правилно, макар и твърде закъсняло заключение - защото европейските данъкоплатци плащат и бюджета на ЕС, и загубите за европейската икономика като пропуснати ползи и всякакви други форми.
Рано или късно ще се стигне до затягане на споменатите мерки, което за българските управленски традиции определено е лоша новина.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
