Редакционен: Гръцкият синдром на БДЖ

Втора година ходене по мъките, приемане на спешни, дългосрочни и какви ли не мерки в Гърция и резултат няма. В понеделник властта в Атина си призна, че не може да изпълни заложените параметри за бюджетния дефицит - едно от главните условия за финансовата помощ от  ЕС - и през тази, и през следващата година.


Това обаче няма да спре донорите да изсипят поредните милиарди евро заради страха от ефекта на доминото в еврозоната. 


Подобна у нас е ситуацията с държавните железници - бюджетните субсидии за тях растат от година на година, а резултатът е декапитализирана компания, некачествени услуги и като цяло потъване все по-надолу във финансовото блато.




И както с Гърция, решаването на същинския проблем се отлага по съображения, свързани със страничните ефекти от евентуалния фалит на железниците. В този смисъл приключилата все пак макар и след десетилетия агония на  "Кремиковци" изглежда като трудно постижим хепиенд. 


Какво е положението с днешна дата. Компанията е теглила заеми като за световно с обещанието да се оздрави финансово, но на практика временно е закърпвала дупките. Сега дълговете й са 800 млн. лв., основно банкови заеми, а като капак не се обслужват от 2008 г., както се разбра от думите на финансовия министър Симеон Дянков. Отделно загубите й от началото на годината са  25 млн. лв.


Световната банка и правителството са на път да договорят поредния заем - от 480 млн. лв., който обаче ще бъде държавен и ще се изплаща от бюджета, а не от БДЖ. С тези пари ще се увеличи капиталът на компанията и ще бъдат покрити част от задълженията й, но условието за  отпускането им е преструктуриране и реформи в сектора, които да доведат до по-високи приходи в железниците.


Проблемът е, че за тях се говори от години, но така и не се случват. Сега за пореден път се чуват идеите за продажба на стари вагони и локомотиви, но това отново би закърпило положението временно.


Ясно е, че в пътническите превози ще продължи изливането на стотици милиони. Проблемът е с постигането на адекватно съотношение между реалната нужда от дотации в сектора и функционирането му все пак като част от пазарната икономика. Което означава някой да среже най-накрая пъпната му връв със социализма.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK