Грубата действителност за гърците в Европа

Карикатура на Иван Кутузов от април 2010г.

© Иван Кутузов

Карикатура на Иван Кутузов от април 2010г.



Много ясно беше поставен въпросът, зададен от Саркози на гръцкия премиер - дали гърците искат наистина да останат в eврозоната или не, и мнозина побързаха да го характеризират като "циничен". Естествено, не е приятно да чуеш от лидерите на двете най-големи страни в ЕС, които освен всичко са и основните стълбове на европейското обединение, че "гърците трябва да решат: Да или Не на еврото?" Въпросът обаче беше зададен кристално ясно и разбира се със забележката, че излизането от eврозоната би трябвало да означава и излизане от ЕС.


Както и да го коментираме обаче,


това беше истинският въпрос от самото начало




А не когато премиерът Георгиос Папандреу взе инициативата за референдума, без предварително да уведоми европейските си партньори. Нито дори и през 2010г., когато Гърция подписа първия договор с тройката МВФ-ЕС-ЕЦБ.


"НЕ-то или ДА-то на еврото" беше основният въпрос за гърците от 2001г., т.е. от момента, в който страната беше приета в еврозоната. И това е въпрос, на който нито един референдум не може да отговори. Отговорът се дава всекидневно от делата на гръцките правителства, на политическите ръководства, министрите, гръцките депутати (управляващи и в опозиция), на синдикатите и всеки гражданин на Гърция.


Реторичните приказки за еврото, приличащи на лакърдиите на някой селски площад, не можеха да доведат Гърция заедно с нейната интровертност далеч. В даден момент някой щеше да запита сериозно гърците: "Искате ли действително да бъдете в еврозоната?" Това, което правеха е, че не чуваха през цялото изминало време. Гърция беше попитана първо от пазарите, после от някои чуждестранни икономисти и сега от Меркел и Саркози по един много ясен и недвусмислен начин.



Въпросът за Гърция е прост: може ли тя наистина да се превърне в една европейска страна без сладките особености на огромните дефицити и непрекъснатите стъкмистики от всякакъв вид? На това трябва да отговорят гръцките граждани и политици сега.

Референдумът за еврото нямаше да има никакъв смисъл


Щеше да бъде положителен и по всяка вероятност със съкрушаващо мнозинство. Въпросът е какво правим на следващия ден след такъв положителен референдум или политическо решение. Защото, не е достатъчна само една клетва за вярност към еврото, дори и да бъде дадена от 100% от населението. Трябва да се промени и всичко останало, което прави една страна истински член на еврозоната. Трябва, с други думи, Гърция да намали дефицитите си, държавния сектор, да даде път на конкуренцията и да поеме по пътя на преструктуриране на производството си. Трябва да свърши цялата трудна работа, която толкова години избягваше да направи като страна, просто за да отложи идващата катастрофа.


Въпросът за Гърция е прост: може ли тя наистина да се превърне в една европейска страна без сладките особености на огромните дефицити и непрекъснатите стъкмистики от всякакъв вид? На това трябва да отговорят гръцките граждани и политици сега.


Злополучната инициатива на министър-председателя може да има положителен резултат, без дори и да се проведе. Може би ще разберат най-накрая всички гърци, това което толкова време не искаха да чуят. Че всичко придобито, заедно с европейското законодателство и идентичност, не се защитават с крясъци, а с работа и производство. Че нищо не се дава даром, само защото са добри деца или вдигат шум, затваряйки пътища и граници. Че преговорите и дебатите имат граници, две страни на масата и място за пазарлъци до някаква точка. Че европейският път на страната носи много печалби, но заедно с това и задължения. Че успехът идва след работата, дори и в най-първичния смисъл на думата.


Въпросът, с други думи, не е дали иска една страна като Гърция да остане в Еврозоната. Сигурно да.


Въпросът е дали може да издържи на задълженията, свързани с еврото


Точно на това трябва да отговорят гърците без да се крият зад фереджето на реторичната вяра в европейското законодателство и идентичност. И на това ще трябва да отговорят всички – от гражданите до политиците. И става дума за един въпрос, на който те трябва да отговарят непрекъснато. Не с думи и референдуми. А с трудното икономическо преструктуриране на Гърция.


Този въпрос е основният за Гърция в момента, там се крие "ключът от бараката" за гърците, както и за всеки друг народ, който избира да влезе в един клуб с възможности, какъвто е ЕС и еврозоната, но и сериозното задължение да се бори, за да достигне нивото, които този клуб е поставил като изисквания.


Същият въпрос важи и за българите вътре в ЕС и може би по-късно и в рамките на европейската валута и само с труд и резултати ще може да му бъде даден отговор.


* Публикуваме мнението на Христос Мурутис. Той е роден в Атина. Завършил е право в Гърция и живее в България от 1999 г. Занимава се с управление на инвестиционни фондове в сферата на недвижимите имоти и енергетиката чрез своето дружество Arceland Management. Той е единственият чужденец, пишещ и публикуващ текстове на български език в собствения си блог "Гласувам за България" (www.bgnow.eu). Текстовете му се публикуват също така и в личния му сайт www.mouroutis.com.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK