"Атака" - преврат или власт по рецепта

© Иван Кутузов

Атака" отново успя да завладее медийно пространство. Този път нафталинът от националистическата партия беше изтръскан с помощта на събития, които жанрово могат да се опишат едновременно като екшън, семейна драма, комедия...

Избледнелият лидерски ореол на Волен Сидеров

който се провали във втория си опит като кандидат-президент, като че само подсилва ефекта от революционния образ на младия Димитър Стоянов, доведения му син и до неотдавна верен сподвижник. А нали в авторитарно-популистски партии като "Атака" властта като правило се взима насила, по революционен път.  Това ли гледаме - революция, преврат? Или сме свидетели на симулирана схватка, нещо, чийто жанр вече определено е цирк?

Ако наистина има борба, то резултатът й най-вероятно ще е поредно разцепване на "Атака". Поредно, но този път на ядрото. Случи ли се това, нито Сидеров ще е депутат в следващото Народно събрание, нито пък Стоянов ще се разхожда до Страсбург и Брюксел. Вероятно и двамата, а и останалите по-скрити участници в действието, като Капка Сидерова например, са си направили тази сметка. За това нека изключим този сценарий.  

По нищо не личи обаче Сидеров да е склонен мирно и кротко да се откаже от властта. Значи изключваме и този вариант. Какво остава тогава?

Сидеров не се отказва от властта, просто завещава видимата й част на доведения син. Но тъй като в "Атака" нещата трябва да стават революционно, пред публиката се разиграва революция.

Синдромът "Атака"

От самото си учредяване партията зае позиции в крайно левия и същевременно в крайно десния електорален спектър. Такива партии са популистки, защото успяват да приемат функцията на  електорален отдушник с неореволюционни лозунги за съдбата и бъдещето на нацията (или класата). Не е случайна приликата между "Атака" и младите комунистически партии от началото на XX век, които също залагат на революционни послания. Ако пък анализираме националистическите й лозунги, ще намерим прилика с южноамериканските фашистко–социалистически партии. Въпреки това "Атака" не е нито комунистическа, нито фашистка. Не е, но като паралелите си е майстор на пропагандни акции.

Изпълнението може да е сложно, конспиративно, интригуващо електората, но крайната цел е простичка - подкрепа от електората за още един мандат в Народното събрание. Да проверим,като първо си отговорим на няколко въпроса:

1. Ако цялата постановка не е добре обмислена политическа кампания, какво прави Димитър Стоянов в България през изминалата седмица, когато имаше пленарни заседания на Европейския парламент?

2. Случайна ли е появата на Димитър Стоянов в предаването "Горещо" на Венета Райкова? Как така точно в седмицата преди новината за исканата оставка на Волен Сидеров Стоянов реши да сподели личния си живот и между другото да се похвали за това, че си бил отдал младините на политиката и партията? Може и съвпадение да е, но по рецепта политическите кампании започват с подгрявка.

3. Защо Волен Сидеров и Димитър Стоянов разиграват този цирк, след като има вътрешнопартийни процедури за подмяна на лидера, което също би предизвикало не по-малък медиен интерес? Защо търсят скандал и показват мускули, ако не им трябва демонстрация на пламенен революционен характер. Дали това не е добре замислена подготовка за изграждането на лидерски образ на Стоянов?

А такова изграждане в организации като "Атака"  не е лесна задача и отнема години. За авторитарните организации лидерът е на пиедестал, а вождизмът е правило, поради което захранването на  мистицизъм около фигурата на водача отнема време. Смяната на лидера при популистките партии не се различава съществено от смяната на лидерите в авторитарните системи.

Френският крайно десен популист Жан-Мари льо Пен оглавяваше своята партия близо 40 години и едва тази година предаде властта на дъщеря си Мари. При това след години подготовка за този акт и множество маневри. Поучила ли се е "Атака" от примера на уважавания Льо Пен? А и какво да се направи, когато избирателите се разбягват?

Усещане за опасност

Макар да имат всички характеристики на модерни партии – устав, колективен орган на управление, програма, платформа и пр., подобни популистки организации са единствено изборно мотивирани и нямат намерения да навлизат в централната изпълнителна власт. Поради факта, че се залага на краткосрочни предизборни и по-скоро скандални послания в неясната програма за социална или национална справедливост популистките партии губят инерция за набиране на твърдо електорално ядро, което постепенно прераства в загуба на идентичност.

Усещайки тенденциите към загуба на идентичност, в "Атака" отчаяно се борят за възвръщане на стария образ или за изграждане на нов, което не може да стане без участието на медиите. И за това - зрелище. Не е случайност, че драмата, която се разиграва, на всички ни прилича на постановка.

А дали пък накрая няма да видим как Димитър Стоянов като добър християнин дава или приема прошка и пада в бащинската прегръдка на Волен Сидеров?

* Авторът е политолог.