Отново за забраната за пушене – за или против?

© Надежда Чипева

Не съм пушач. Освен в събота вечер. Тогава пуша и цигари, и пурети и пури. Разбира се че се намирам на публично място – най-често в някой от все повечето рок клубове с жива музика. Надали някой има против скандалното и вредното ми поведение – всъщност то не е скандално, защото почти всички пушат и надали е чак толкова вредно поради същата причина. И въпреки това

Подкрепям пълната забрана за тютюнопушенето на закрити обществени места

В почти целия западен свят подобни забрани са в действие – без значение дали са въведени от националното законодателство като абсолютни или отделните щати или провинции ги имплементират поетапно, резултатът е, че в затворените помещения, включително кафета, ресторанти и дискотеки е забранено да се пуши. Дори в близката нам както като температури (и на времето, и на хората), така и като кафе-култура, Италия почти няма барове, които да са се възползвали от законовата възможност да се обзаведат със скъпа и свръх добре вентилирана стая за пушачи. Тя и без това надали е нужна, защото през по-голямата част от годината не представлява проблем никому да пуши на открито, където често има и маси.

За да бъде въведена една не съвсем популярна мярка в толкова страни, беше необходимо преди това да има широк обществен дебат, в който да се чуят различни гледни точки относно нейната удачност, нейната полезност и дали изобщо обществото има правото да я налага над своите членове. Струва ми се, че ще е полезно и ние да премерим аргументите за и против забрананата, не само за да знаем дали тя е добро решение, но и за да сме наясно

Къде трябва да се сложи границата на бъдещите рестрикции спрямо тютюнопушенето

Основният аргумент на институциите, които предлагат пълната забрана за пушене на закрити обществени места е, че този навик е вреден не само за практикуващите го, но също така и за околните им. В научната стойност на това твърдение не може да има спор – съществуват стотици изследвания за вредността както на активното, така и на пасивното пушене. Дори е с голяма доза на сигурност известно и колко точно е вредно пасивното пушене – по отношение на най-често срещаните заболявания свързани с тютюнопушенето, рак на белите дробове и сърдечно-съдови болести, то увеличава риска с 25-30%, като към това могат да се добавят и множество други по-малки рискове.

Обществото от своя страна "плаща" за тази вреда по няколко различни начина – на първо място подложените на риск плащат със собственото си здраве, също така се поставя финансова тежест върху и без това проблемните държавни здравни системи, а в крайна сметка обществото губи неизмеримото богатство на човешките животи, които преждевременно биват загубени от вредите на пасивното пушене.Това сякаш всекиму е известно.

Но какви са аргументите на противниците на забраната за пушене на обществени места?

Като изключим групата на пълните скептици, които изобщо отказват да повярват в медицинските изследвания, а вероятно никой не може да ги убеди и че земята е кръгла, основен аргумент против забраната е, че кафетата, ресторантите и баровете не са публични, а част от личната собственост на отделни индивиди или фирми, с която обществото не може да се разпорежда.

Известният британски автор и колумнист Кристофър Хитчънс добавя, че ресторантът е място, в което преди всичко друго съществува атмосфера на гостоприемство между собственици и клиенти, която бива нарушена от законодателството, забраняващо практикуването на навик, станал безспорна част от социалната култура.

Други поставят под въпрос икономическата логика на въпроса – в действителност умиращите от различни болести повлияни от пасивното и активното тютюнопушене може да се окажат в полза на здравните системи, защото живеят значително по-кратко (различни методи показват, че пушачите живеят между 5 и 10 години по-малко) и по този начин значително намаляват собствените си разходи за здравеопазване, а също така и за други разходи като пенсии или социална помощ на възрастни.

Професор Томас Ламбърт (доайен на антимонополните политики в САЩ и по света) смята, че и личната страна от "икономическата" логика на забраните е сгрешена – непушачите са свободни да избират дали да се подложат на вредното влияние на пасивното пушене или да изберат друга компания от приятели, които също като тях не пушат. В крайна сметка никой не бива на сила накаран да влезне в кафе, ресторант или дискотека с тютюнев дим.

Не бива да забравяме, че тютюнопушенето има и положителни ефекти върху обществото – очевидно е че за да бъде толкова практикувано, то има успокояващ и социализиращ характер. Точно това казва известният философ и политически мислител професор Роджър Скрътън - обществата не могат да си позволят да забраняват ритуали, които помагат за социализирането на своите членове и още по-малко, когато им доставят удоволствие.

Трябва обаче да се запитаме

Дали пушенето е удоволствие в какъвто и да е смисъл на думата

още от Аристотел е известно, че удоволствието не може да е процес с начало и край (а, забелязал съм, цигарите имат съвсем ясни начало и край), а състоянието на практикуващия го. В този смисъл тютюнопушенето не е удоволствие, а изцяло негативен процес, който бива практикуван заради невъзможността да спреш. Казано другояче – тютюнопушенето е не толкова удоволствие, колкото зависимост – точно както забранените в целия цивилизован свят наркотици са.

Другите аргументи против забраната също могат да бъдат контрирани – свободата на използването на личната собственост има граница. Когато тя започне да нанася повече вреда на обществото, отколкото ползи, то, обществото, има правото да се намеси в нейната дейност или както известният либерален мислите Джон Стюарт Мил казва: "когато някоя част от дейностите на индивида започне да уврежда или ощетява обществото, то има право на реакция и юрисдикция".

Същата логика защитават и зелените партии, когато настояват бизнеса да не прави пари на гърба на природата. По същия начин по който Добруджа е по-важна от евентуалните пари или геополитическа независимост донесени от шистовия газ, така и здравето на непушачите е по-важно от парите на цигарените компании, собствениците на заведения и забавлението на пушачите.

© Анелия Николова

Това ме връща на икономическите аспекти на забраната – дали собствениците на заведения ще фалират и в крайна сметка "печели" или "губи" системата на здравеопазване от смъртта на пушачите? Съществуват изследвания за директните икономически ефекти от подобни забрани, но истината е, че те не са така красноречиви както тези върху ефектите от самото тютюнопушене. Въпреки това може да се каже, че всички по веригата на производството на цигари, а в крайна сметка и собствениците на заведения усещат сериозен спад в приходите си в първите месеци след въвеждането на забрана, но когато хората свикнат с новите условия, възвръщат по-голямата част от загубената печалба.

Другият въпрос, обаче, ще откажа да коментирам – здравето на обществото и най-вече на тези, които не са избрали съзнателно да си вредят чрез тютюнопушене

не може да бъде вкарано в тесните категории на финансовия резултат

защото под него стоят морални, а не математически принципи. Въпросът не е дали здравната система ще има по-високи или по-ниски разходи след въвеждането на забраната, а че по-малко непушачи ще умират от заболявани свързания с пасивното пушене.

Често правителството на Бойко Борисов отнася съвсем заслужената критика за ненавременността и емоционалността на решенията си. В по-ранен коментар в "Дневник" защитих позицията, че обявяването на промяна във възрастта за пенсиониране месец преди влизането й в сила е грешен и дестабилизиращ ход. По отношение на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места подобен аргумент не може да бъде даден – и обществото, и собствениците на барове и ресторанти са напълно наясно поне от 2010 г., че такива мерки ще бъдат предприети, а обществената подкрепа може да не достига чак до нивата на ентусиазъм, но определено не отсъства.

Струва ми се, че в целия западен свят, светът към който разумните хора в България искаме да принадлежим, въпросът за тютюнопушенето на закрити обществени места е решен. Аргументите са на масата и е ясно, че то не може да бъде допуснато заради несправедливата вреда, която нанася върху непушещите. За нас е хубаво, че тук е топло през голяма част от годината, така че можем да си позволяваме нормалните човешки слабости навън и без да пречим другиму.

Пожелавам ви светли празници, но трябва да ви кажа, че вкъщи се пуши само на балкона. Надявам се и при вас да е така.

Авторът е политолог.