Росен Иванов, Entrea Capital: Президентът идва от бизнеса и може да намери подкрепа там за някои инициативи

Росен Иванов

© Красимир Юскеселиев

Росен Иванов



След като положи клетва пред парламента в четвъртък сутринта, Росен Плевнелиев произнесе и първата си реч като президент. В 37-минутното слово той припомни какви ще са приоритети му през мандата и постави силен фокус върху икономически проблеми и цели.

"Дневник" потърси икономисти да коментират речта на президента. Ето мнението на Росен Иванов, управляващ съдружник в Entrea Capital: 


Позитивното е, че директно се назоваха някои проблеми, които си знаем, но по различни причини не се назовават. Например, че сме на дъното в много класации и основно, че само макроикономическата стабилност не стига, според мен е доста позитивно. Това осъзнаване е първата стъпка.


Второто нещо е това, че се поставя растежът като основен приоритет. Въпреки, че е наистина общо, според мен това е фокусът и приоритетът на приоритетите. Това е начинът, по който можем да стигнем до някакво средно европейско ниво на развитие. Като цялостна посока посланията в речта са добри и вече е въпрос на конкретни инициативи.




В някои сфери се задават чисто практични цели, които са ясни – подобряване на конкурентноспособността, подобряване на бизнес средата. Единственият ми критичен коментар е, че макар и правилни, тези цели могат да са по-амбициозни. Дали сме 49-ти или 70-ти в някои отношения няма голяма разлика и ако погледнем други страни от Източна Европа, ще видим, че те са много по-добре. Затова целта ни трябва да е дори по-амбициозна от тази. Това се връзва и с идеята да имаме най-добра среда в Югоизточна Европа – това не е мерило; ще е добре, но трябва да мислим по-мащабно как можем да сме още по-конкурентни. Ако търсим средно-дългосрочна цел, може да е трудно да се постигне, но не е невъзможно – целите трябва да са по-амбициозни, за да са национална кауза.


Хареса ми, че се мисли, говори и се отваря дебат за това кои да са секторите, в които да се развива българската икономика, т.е. кои са тези сектори с добавена стойност, в които можем да имаме уникални предимства и посоки за развитие, и че това е отворена тема за дебат, която да се подхване, защото според мен е абсолютно необходима визия и индустриална политика.


Някои неща, разбира се, звучат по-общо и пожелателно – иновации и т.н. и те са правилните. Предизвикателството е доколко може да се мобилизира енергия, за да се начертаят конкретни мерки и стъпки и след това да се мобилизират, тъй като не е в правомощията на президентството като институция, да се изпълнят тези мерки.


Въпреки че може да звучи общо, мисля, че идеята, че трябва да вземем мерки за растеж като основен приоритет, който може да ни доведе до това желано средноевропейско ниво на развитие е правилната теза, около която трябва да се обединим – и правителство, и бизнес, и граждани.


Това, което ме изненада позитивно е директният начин по който той каза, че финансовата стабилност е необходимо, но не и достатъчно условие, защото на даден етап то се представя прекалено много като постижение. То е важно и голямо постижение, но няма да ни направи богати.


На въпроса какви са възможностите на президента да влияе на икономическата политика Иванов коментира:


Едната е да създаде условията за дебат и политическо планиране, защото едно от нещата, които се случват е, че често министерства, които имат много оперативни проблеми, понякога срещат трудности да погледнат дългосрочно на нещата или вазимоотношенията им с цялата икономика. Спомагането за дефинирането на стратегии и мобилизирането на ресурси около тях е важно.


Второто важно е доколко той чисто като институция и президент може да помага за привличане на инвестиции, създаване на позитивен имидж за България и т.н.


Третата посока е доколкото диалогът с правителството е позитивен и конструктивен, би могъл много да помага. Това вече е въпрос на сработване.


Другата посока е, че президентът идва от бизнеса и може да намери подкрепа там за реализирането на дадени инициативи. Например, ако се говори за връзка между образование и бизнес, а за това се говори много, но не се прави поради ред причини, може би поради липса на координация. От тази гледна точка също според мен би помогнал.  

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на stedim
    stedim
    Рейтинг: 2387 Неутрално

    Статията е конкретна и изчерпателна. Съгласен съм с г-н Иванов.

  2. 2 Профил на alexander81
    alexander81
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Какво е конкректното в случая? По-общи изказвания от това, здраве му кажи!

  3. 3 Профил на 3аНиЗа
    3аНиЗа
    Рейтинг: 2008 Любопитно

    "...силен фокус върху икономически проблеми и цели..." - защо НАТОВАРВАТ РПл с неща, които не стават от "Дондуков" №2? Нека изпълнява това, което е в правомощията му, но да го прави както заяви - прозрачно и съобразно закона - тогава ще изпълни мисията си както трябва.

    Коментиране на анализираното, вече...
  4. 4 Профил на emilstoinev
    emilstoinev
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Човек е голям,колкото са големи мечтите му.Същото е с една нация.

  5. 5 Профил на Daj Ribu
    Daj Ribu
    Рейтинг: 1036 Неутрално

    Ами те комсомолците-бизнесмени се подкрепят. Няма как да бъде другояче. Иначе бих определил изказването му като преливащо от клишета, в духа на едновремешния АОНСУ, де
    Той и Роската ползва същата риторика.

    Рибу, рибу - дай рибу, рибу, рибу - дай
  6. 6 Профил на Tod
    Tod
    Рейтинг: 1342 Неутрално

    "президентът идва от бизнеса и може да намери подкрепа там за реализирането на дадени"
    ----------------------------------
    Да,за първи път в историята на България президента идва от бизнеса.За останалите не ми се говори.

    Истината няма пресечна точка с популизма на БСП
  7. 7 Профил на kardinalat
    kardinalat
    Рейтинг: 861 Весело

    Явно сектор 'Сигурност и правосъдие' е трудна задача Нея не я пипаме. Там е ТъНДЕМА !!!!!!!!!!!!!!!

    и най-умният си е малко прост....
  8. 8 Профил на patentservice
    patentservice
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Един важен ресурс за икономиката на България и най-съществена предпоставка за създаване на добавена стойност е скрит в образователната система и научите ресурси. От сайта на Европейското Патентно ведомство http://www.epo.org/about-us/statistics/granted-patents.html е видно, че нашите учени и изобретатели патентоват на най-големия пазар - ЕС само по 3-4 патента годишно. Това говори, какви са целите на българската интелигенция, която се бие в гърдите, че едва ли не е водеща в Европа и света по брой научни публикации на глава от населението, без да се търси полезност на тези публикации. Няма друг начин да се постигне ръст на покупателната способност на населението без участието на капитала "човешки интелект". Осъзнаването на тази истина обаче ще доведе до сблъсък с факта, че фактическата причина за това да сме най-бедните в Европа се крие във фактическата девалвация на научни и образователни степени и звания. В пазарната икономика девалвацията неминуемо водои до деноминация. Не е ясно дали българското общество е готово да приеме, че научните степени са по същество картонени ордени, зад които стоят не реални научни постижения, а писани и преписвани статии с неясен критерий (измислен от академичната общност) - ИМПАКТ ФАКТОР. Ако г-н Президентът на Р. България наистина има работеща визия за бъдещето на страната, то най-малкото нещо, което може да направи е, да замени критериите за полезност на научните публикации (импакт фактор) с брой продадени у нас и в чужбина лицензии върху български патенти.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK