Росен Иванов, Entrea Capital: Президентът идва от бизнеса и може да намери подкрепа там за някои инициативи

Росен Иванов

© Красимир Юскеселиев

Росен Иванов



Избори 2022

След като положи клетва пред парламента в четвъртък сутринта, Росен Плевнелиев произнесе и първата си реч като президент. В 37-минутното слово той припомни какви ще са приоритети му през мандата и постави силен фокус върху икономически проблеми и цели.

"Дневник" потърси икономисти да коментират речта на президента. Ето мнението на Росен Иванов, управляващ съдружник в Entrea Capital: 


Позитивното е, че директно се назоваха някои проблеми, които си знаем, но по различни причини не се назовават. Например, че сме на дъното в много класации и основно, че само макроикономическата стабилност не стига, според мен е доста позитивно. Това осъзнаване е първата стъпка.


Второто нещо е това, че се поставя растежът като основен приоритет. Въпреки, че е наистина общо, според мен това е фокусът и приоритетът на приоритетите. Това е начинът, по който можем да стигнем до някакво средно европейско ниво на развитие. Като цялостна посока посланията в речта са добри и вече е въпрос на конкретни инициативи.




В някои сфери се задават чисто практични цели, които са ясни – подобряване на конкурентноспособността, подобряване на бизнес средата. Единственият ми критичен коментар е, че макар и правилни, тези цели могат да са по-амбициозни. Дали сме 49-ти или 70-ти в някои отношения няма голяма разлика и ако погледнем други страни от Източна Европа, ще видим, че те са много по-добре. Затова целта ни трябва да е дори по-амбициозна от тази. Това се връзва и с идеята да имаме най-добра среда в Югоизточна Европа – това не е мерило; ще е добре, но трябва да мислим по-мащабно как можем да сме още по-конкурентни. Ако търсим средно-дългосрочна цел, може да е трудно да се постигне, но не е невъзможно – целите трябва да са по-амбициозни, за да са национална кауза.


Хареса ми, че се мисли, говори и се отваря дебат за това кои да са секторите, в които да се развива българската икономика, т.е. кои са тези сектори с добавена стойност, в които можем да имаме уникални предимства и посоки за развитие, и че това е отворена тема за дебат, която да се подхване, защото според мен е абсолютно необходима визия и индустриална политика.


Някои неща, разбира се, звучат по-общо и пожелателно – иновации и т.н. и те са правилните. Предизвикателството е доколко може да се мобилизира енергия, за да се начертаят конкретни мерки и стъпки и след това да се мобилизират, тъй като не е в правомощията на президентството като институция, да се изпълнят тези мерки.


Въпреки че може да звучи общо, мисля, че идеята, че трябва да вземем мерки за растеж като основен приоритет, който може да ни доведе до това желано средноевропейско ниво на развитие е правилната теза, около която трябва да се обединим – и правителство, и бизнес, и граждани.


Това, което ме изненада позитивно е директният начин по който той каза, че финансовата стабилност е необходимо, но не и достатъчно условие, защото на даден етап то се представя прекалено много като постижение. То е важно и голямо постижение, но няма да ни направи богати.


На въпроса какви са възможностите на президента да влияе на икономическата политика Иванов коментира:


Едната е да създаде условията за дебат и политическо планиране, защото едно от нещата, които се случват е, че често министерства, които имат много оперативни проблеми, понякога срещат трудности да погледнат дългосрочно на нещата или вазимоотношенията им с цялата икономика. Спомагането за дефинирането на стратегии и мобилизирането на ресурси около тях е важно.


Второто важно е доколко той чисто като институция и президент може да помага за привличане на инвестиции, създаване на позитивен имидж за България и т.н.


Третата посока е доколкото диалогът с правителството е позитивен и конструктивен, би могъл много да помага. Това вече е въпрос на сработване.


Другата посока е, че президентът идва от бизнеса и може да намери подкрепа там за реализирането на дадени инициативи. Например, ако се говори за връзка между образование и бизнес, а за това се говори много, но не се прави поради ред причини, може би поради липса на координация. От тази гледна точка също според мен би помогнал.  

Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK