Трудният пъзел със службите за сигурност

Бойко Борисов и Румен Миланов на представянето на БОРКОР преди малко повече от година.

© Красимир Юскеселиев

Бойко Борисов и Румен Миланов на представянето на БОРКОР преди малко повече от година.



Кой какво иска от и за специалните служби? Този въпрос изплува, след като се появиха знаци за разнобой в средите на управляващите. А след встъпването на президента Росен Плевнелиев в длъжност изглеждаше, че секторът за сигурност ще бъде подплатен законово и подреден безконфликтно, безпроблемно и без бавене.


Напоследък, малко повече от година преди края на мандата, от ГЕРБ дойдоха заявки, че обмислят и дори подготвят сериозни промени. В същия дух се изказваше и новият държавен глава.


Веднъж отворена темата, обаче се видя, че сред хората на водещи позиции в сектора има разногласия. Този път те не са за това на чие подчинение да са Националната разузнавателна служба (НРС) и службата за охрана (НСО). Това се изясни: гардовете - към президента, разузнавачите - към правителството.




Спорните въпроси около ГДБОП и ДАНС


Сега изглежда, че спорните въпроси са около звеното на антимафиотите - Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) и  Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). И двете са към изпълнителната власт - ГДБОП е в МВР, а ДАНС към кабинета.


Очерталите се разногласия засилват скептицизма в управляващата партия, че реформата ще бъде направена до края на мандата. Някои изобщо не вярват, че тя ще стане.


Малко повече яснота дали ще се стигне до промени и какви ще бъдат вероятно ще даде предстоящият на 20 април консултативен съвет по национална сигурност при президента Росен Плевнелиев. Очакваше се това заседание да е по-рано - до края на март, но държавният глава го измести, а подозренията са, че отлагането е именно за да се избистри по-приемлив за всички вариант.


Прогнозите сега са, че на съвета ще се говори само за закони за НСО и НРС, въпреки че преди месец Плевнелиев каза, че "първо ще има устройствен закон за всички служби и след това ще дойдат законите за всяка една от тях".  


Критики от средите на МВР


Концепцията за реформи е била обсъдена и при премиера - миналата сряда на съвета по сигурността. Там идеите, писани от експерти към Министерския съвет, ДАНС, президента, срещнали доста критики. Те били насочени към Румен Миланов - директор на Центъра за борба с корупцията към Министерския съвет (известен като БОРКОР) и ръководител на работната група, която подготвя закон за уреждане на сектора "Сигурност".


По разкази на участници в заседанието основно била застъпена тезата, изразена и в критичната статия на зам. вътрешния министър Веселин Вучков - че представеният проект е разпокъсан, комбинира недобре различни практики в европейски страни, като просто е събрал на едно място текстове, без да се държи сметка какво е възможно и без да е ясно каква е крайната цел. Всъщност според източниците конкретен проект нямало, а имало по-скоро общи идеи и концепции, които не било ясно как ще се опишат в закони и как ще трябва да се променят сега съществуващи.


Премиерът не взел страна, само слушал. Според присъствали уговорката била да не се коментира разговорът, Миланов еднозначно получил ясни инструкции от участниците както за бъдещите си действия, така и за медийните си изяви.


Затова и хора, били на срещата, бяха изненадани от изказването на шефа на БОРКОР в края на миналата седмица пред "Дарик радио". Там той разказа идеите силов вицепремиер, различен от вътрешния министър, да се грижи за координацията между спецслужбите, без непосредствено да се намесва в работата им. Посочи, че според конституцията системата за сигурност е поверена на Министерския съвет и министър-председателят е този, който може да командва службите, а този вицепремиер може да е негов помощник.


Думите на Миланов очертаха и сблъсъка. Сериозният отпор, който идеите на хора около него срещат, е от МВР. Той е срещу намеренията ДАНС, БОРКОР и двете служби във вътрешното министерство - антимафиотите от ГДБОП и подслушването и следенето от ДОТО, да минат на контрол и координация директно към правителството. Това ще означава, че на практика в МВР ще останат само полицията и пожарната.


Версиите за Румен Миланов


Наблюдатели и запознати със сектора за сигурност излязоха с две различни версии за това какво цели Миланов и доколко действа самостоятелно. Според едни Миланов - шеф на антимафиотите, когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР, е предприел солова акция в опит да наложи вижданията си. Други, напомняйки, че е отлично информиран и обигран, мислят, че не би си позволил да открива фронт срещу Цветан Цветанов без гръб от премиера.


Според високопоставени хора в МВР Миланов е воден от лични амбиции, а идеите му били изцяло неосъществими. Те напомнят, че оглавеният от него БОРКОР е пълен провал и той сега се опитва да го прикрие, като намери друго поприще, например като силов вицепремиер. Тези му тежнения щели да срещнат яростна съпротива от МВР и изобщо нямало как да минат пред съвета по сигурността и да стигнат до парламента. Ако пък все пак стигнат, нямало да минат през вътрешната и през правната комисия, където Цветанов има сериозно влияние, отбелязват депутати. И казват, че единствено ясна воля от страна на премиера може да прокара такива промени.


Като аргумент, че Миланов действа самостоятелно, хора в МВР и депутати от ГЕРБ посочват и думите на президента Плевнелиев от понеделник. Той отказа да заеме ясна позиция по темата, каза, че ще я обяви на заседанието на КСНС. Но и добави: "Всеки в момента слага нещо на масата, но не смятам, че просто от различните изказвания на един или друг член на работната група в момента можем да обобщаваме кое ще бъде и кое - не."


И народни представители от ГЕРБ са скептични към идеите, представени от Миланов. Нямаме изобщо закони за НСО, за НРС и за военното разузнаване, а се тръгва към цялостна концепция, нещата трябва да са в обратна последователност според тях - първо ясно да се регламентира кой какво работи и след това да се мисли за цялостно преструктуриране, смятат депутати.


Те изтъкват и че до края на мандата няма достатъчно време за такива мащабни промени, и прогнозират, че темата бавно ще отшуми.


Предположения за позицията на Борисов


Доколко министър-председателят е пасивен, разсъждават политици и наблюдатели. Според една от версиите това, че не е взел страна по време на съвета по сигурността, не означавало, че след това не е дал някакви указания в личен разговор с Миланов. Ако действително искаш сериозна борба с корупцията, каквато е и основната забележка на Брюксел към България, трябва да имаш действително работеща ДАНС, както и силно звено в изпълнителната власт, посочва анализатор.


Това обаче не можело да се случи при толкова силно МВР, което потискало и изземвало по-голямата част от работата. Затова е логично премиерът да иска да направи по-работещи тези звена, като им прехвърли още функции от вътрешното министерство, допълва той. Изтъква, че подобен модел има в Румъния, а европейските партньори го сочели за пример. Възможно било това да накланя везните към идеите на Миланов.


Ако се стигне до сериозни размествания, защо пък Цветан Цветанов да не е новият силов вицепремиер в следващ мандат, се питат анализатори. Това би спряло и изтичането на информация от спецслужбите към опозицията, подчертават те. При такъв вариант остава да се намери решение, задоволяващо амбициите и на другия лагер.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK