Границите на щастието и правото да се оплакваш

Будисткият храм край Тимпу в Бутан. Страната е първата в света, която експериментира с индекс за следене напредъка на нацията чрез измерване индекс на щастието, а не на Брутния вътрешен продукт.

© Associated Press

Будисткият храм край Тимпу в Бутан. Страната е първата в света, която експериментира с индекс за следене напредъка на нацията чрез измерване индекс на щастието, а не на Брутния вътрешен продукт.



Макар да съм цинична нюйоркчанка, бяха очарована от Бутан при посещението ми там преди няколко години. Красотата на непокварения пейзаж, цъфтящите рододендрони, планините и манастирите - всичко това приповдига духа. Кротката мъдрост на хората беше вдъхновяваща. Бутан е страна на традиции и гордост от местната култура.


По селата видяхме страхотни турнири по стрелба с лък, която е национален спорт, и направихме дълги преходи с местен водач, който се оказа запален колоездач, разпространяващ карането на планински велосипед в страната.


В спомените ми се е запечатала следната сцена: Вървейки към манастир, минахме покрай мъж, който седеше на склона и бродираше на фона на спиращи дъха скали и планини. Над рамото му надничаше друг мъж. Преходът ни беше дълъг и когато се върнахме няколко часа по-късно, двамата все още седяха там, бродираха и гледаха към планините.




Мирът и тишината в свободното време сигурно правят хората щастливи, а бутанците се прочуха с популяризирането на концепцията за брутно национално щастие, любима на сегашния премиер.


Комисия на президента Никола Саркози (която моят съпруг оглавяваше) също работи по този въпрос и през 2009 г. публикува доклад за това как да се мисли отвъд брутния вътрешен продукт и как в по-широк смисъл да се измерва успехът.


Миналата седмица бутанците бяха в центъра на вниманието. Предната неделя в Колумбийския университет на конференция на икономиста Джефри Сакс и в понеделник (2 април) на среща в ООН на дипломати от цял свят за обсъждане на това що е щастие и как най-добре то може да бъде измервано и развивано.


Звезда беше президентът на Коста Рика, който говори за законите на страната си за защита на околната среда. Всички се съгласиха, че алтруизмът, съчувствието, социалният живот, усещането за принадлежност, политическата стабилност и доброто здраве са съществени елементи на щастието. Бутанците говориха за това колко е важна общността, както и за тяхната програма за въвеждане на медитация в училище с цел развиване на умения за съзерцаване, концентрация и спокоен размисъл.


Ученици с национални знамена тичат да зърнат краля и кралицата на планинската държава при завръщането им в столицата след сватбата им на 14 октомври 2011г. в древна крепост.

© Associated Press

Ученици с национални знамена тичат да зърнат краля и кралицата на планинската държава при завръщането им в столицата след сватбата им на 14 октомври 2011г. в древна крепост.


Имаше обаче и хора като мен, за които оплакването е също важен елемент от щастието. Правото да се жалваш не изглежда като част от индексите на щастието и може да обясни защо французите, които живеят в цивилизовано общество с добра храна, солидна социална защита и права на работниците - но също така и изпитват голямо удоволствие от това да се жалват - се оказват със средни показатели за щастие.


Правото да си нещастен и да го споделяш с хората, разбира се, е свързано с политическата свобода. Също така е важно усещането за равнопоставеност и справедливост. Комисията на Саркози написа: "Ако неравенството се увеличи достатъчно на фона на растящият БВП на глава от населението, повечето хора може да са по-зле, въпреки че средният доход се увеличава."


Различни проучвания също така показват, че има връзка между неравенството и здравето, така че хората на дъното на пирамидата от доходи често са по-болни и по-нещастни, тъй като доброто здравословно състояние е една от причините да се чувства човек щастлив. Дори в заможни общества богатите са по-щастливи и по-здрави от бедните.


Защитниците на щастието също така изтъкват, че натрупването на доходи не води задължително до повече щастие и че стремежът към забогатяване причинява нещастие. На това място започвам да се обърквам. Как така бедни страни могат да са щастливи, ако знаят, че на света има богати държави? Справедливо ли е богатите държави да казват на бедните, че щастието не е в това да станеш богат?


Не може ли това да се интерпретира като това да ритнеш стълбата под краката на тези, които се изкачват по нея, по същия начин, по който страни като САЩ консумират повече от полагащия им се дял ресурси, а сега поучават държави като Китай за техните въглеродни емисии? В стремежа на света към щастие трябва да има и разбиране, че щастието не бива да се постига за сметка на основни нужди.


Щастието е нещо добро, но съществени за него са честността, справедливостта, грижите за здравето, възможностите за социална мобилност, образование и работа.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK