© Reuters
Французите нямаха избор - и двамата кандидати се обявяват за силна роля на държавата в икономиката, твърдят икономистите.
В навечерието на балотажа на президентските избори във Франция 21 френски икономисти разпространиха отворено писмо "Проблемът с Оланд", в което изразяват притесненията си за бъдещето на страната, ако победи социалистът Франсоа Оланд. Те декларират, че не принадлежат към политическа партия и че мненията им са лични и не ангажират институциите, за които работят:
Франсоа Оланд и приятелите му социалисти представят една особено подвеждаща и разрушителна демагогия: Те обещават да ни помогнат, като увеличат минималните ни заплати, вместо да освободят енергията ни, те ще притиснат богатите, вместо да окуражат всички да се заемат с продуктивна дейност; те казват, че ще харчат повече за стимулиране на "растежа" - в действителност "да си купят" повече потребители - вместо да ни оставят сами да изберем най-добрия начин как да изразходваме собствените си ресурси.
Социализмът никога не е успявал в крайната си форма - комунизма. Както показаха последните няколко години в Европа, той не работи и в меката си форма на социалдемокрацията. Ако европейската история ни е научила на нещо, то е, че просперитетът е тясно свързан с икономическата свобода.
Така че как бихме могли през ХХІ век след десетилетия и векове на проби и анализиране да вярваме в икономически рецепти, възникващи повече от рецитирането на магични формули, отколкото от наука? Не би трябвало повече да е приемливо за който и да било европеец и определено за никой французин да си представя, че държавата може да манипулира икономиката като локомотивен машинист, дърпащ няколко лоста. Би трябвало да знаем, а не да се надяваме, че монетарните съюзи, започнати от нулата и без да съдържат някаква реална стойност, всъщност могат да накарат хората да произвеждат повече. Няма оправдание да продължим да се придържаме към идеята, че държавата ще стимулира растежа просто като харчи повече, когато всички ресурси за това пилеене идват от данъците, които тя ни събира или дълговете, които трупа на наш гръб.
Растеж не се постига с укази. Той е резултат от непредвидимите решения и действия на безброй хора, всичките способни да проявят въображение. Растежът идва само ако импулсите на тези безброй индивиди не се парализират с регулации, данъци или зависимост от държавата. Това е пътят, по който ще ни поведат социалистическите политики на г-н Оланд с неизбежната помощ на съюзниците му комунисти и еколози: една Франция, която не може да произвежда нищо повече от икономическа стагнация и все по-голяма безработица и бедност до момента, в който бремето на дълговете й стане непоносимо.
Трагично е, че някой все още може да си мисли, че можеш да си оправиш живота, като обереш някой друг. Всички ние сме обединени като френски граждани и като общество. Изцяло в наш интерес е да се окуражаваме да дадем най-доброто от себе си и да пазим взаимно правото си на справедлива отплата. Франция страда от ефекта на десетилетия слаб растеж и висока безработица и - нещо по-лошо - от едно младо поколение, губещо надежда за по-добро бъдеще.
Тъжно е, че каквото и да се случи на изборите в неделя, то едва ли ще освободи Франция от социализма - изборът ни е между запазване на статуквото на етатистката десница и грандиозните картини, които ни описва още по-етатистката левица. Има само едно решение за възстановяване на надеждата във Франция: Напълно да изоставим социализма. Да позволим да ни стиснат за гушата още по-силно, както обещава г-н Оланд, би било фатална грешка.
Подписалите писмото си: Флорин Афталион, Андре Фурсанс и Патрис Понсе - икономисти от парижкото ESSEC Business School; Жак Лекайон, Жан-Дидие Лекайон, Бертран Леменсие и Ален Редслоб - икономисти в университета Pantheon-Assas Paris II; Шарл Арну, Жерар Брамуйе, Жан Пиер Сенти, Лилиан Дебора, Жан-Ив Ноде и Ан Таси - икономисти от университета Aix-Marseille; Жорж Лан и Паскал Сален - икономисти от университета Paris-Dauphine; Жак Гарейо - икономист в университета Aix-Marseille и член на борда на Института за фискална и икономически проучвания (IREF) в Париж; Жорж Гайе-Амоно - икономист в университета на Орлеан; Гидо Юлсман - икономист от университета в Анжер; Анри Льопаж - икономист в Institut Turgot; Ален Волфсперже - икономист в парижкия институт за политически науки (Sciences Po); Жак Бишо - икономист в университета Jean Moulin Lyon III.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
