Защо кризата на еврото не е като краха на съветската рубла

Защо кризата на еврото не е като краха на съветската рубла

© Надежда Чипева, Капитал



Колкото по-зле става в Европа, толкова по-често на единния валутен съюз предричат съдбата на зоната на рублата след разпада на СССР.


Джордж Сорос предупреди, че "кризата в еврозоната прилича на разпада на Съветския съюз и рискуваме да видим същия сценарий за разпад на валутния съюз в Европа". За същото пише в отчетите си и Ствън Кинг, главният икономист на HSBC - най-голямата европейска банкова група. Колегата му в Citigroup Уилям Бейтър дори измисли специална дума за този процес - рублезонификация. Според него Европейската централна банка върви по път, в края на който единната парично-кредитна политика на еврозоната ще се раздроби на 17 различни национални варианта и в крайна сметка валутният блок ще се разпадне на много независими национални валутни режими.


Наистина има сходство между случващото се сега в еврозоната и събитията в постсъветското пространство.




Икономическата ситуация в СССР в навечерието на разпада беше плачевна - външният дълг надмина 100% от БВП, бюджетният дефицит стана двуцифрен, а външни източници за кредитиране практически нямаше. Тогава кризата докара СССР до разпад, но всичките 15 бивши републики (включително тези, които не влязоха в Общността на независимите държави) съхраниха обща единна валута - рублата.


Подобно на днешна Европа между участниците във валутния съюз тогава съществуваха много големи разлики в икономическото положение и финансовата политика. Балтийските държави успешно се справяха с бюджетните си проблеми и бързо провеждаха реформи. Украйна и Грузия бяха с остър бюджетен дефицит. Русия вървеше по пътя на шоковата терапия и либерализацията на цените. Различията пораждаха напрежение в системата, подобни на тези, които преживяват в момента европейците.


Създаде се и желание да се мами за сметка на съседите - за участниците в рублевия съюз възможностите за това бяха големи. Тук обаче е и основната разлика от ситуацията в еврозоната, където националните банки са делегирали пълномощията си на Европейската централна банка. Независимо че рубли можеше да печата единствено Русия, другите участници в зоната на рублата успешно заобикаляха монетарните ограничения. Националните им банки просто въвеждаха паралелни валути за налично обръщение (купони) и масово раздаваха безналични кредити в рубли за сметка на останалите участници в системата.


На практика това беше безконтролно емитиране на рубли, последиците от което са сходни на тези на фалшифициране на пари. Резултатът беше хиперинфлация на рублата.


Постсъветските републики напуснаха зоната на рублата по различни причини. Някои искаха повече политически суверенитет. Други се нуждаеха от повече свобода в икономическата и паричната си политика. Доста голяма група държави се оказа изтласкана, след като през 1993 г. Русия проведе парична реформа и спря да плаща за безконтролната политика на другите национални банки.


Но главната причина за разпада на рублевата зона, както и главната й отлика от тази на еврото е, че за появата й изначално нямаше политически условия. Ако няколко независими държави поискат да създадат валутен съюз, те трябва да отстъпят част от суверенитета си в паричната, фискалната и търговската политика. Те са длъжни да преминат към споразумение за общо законодателство в областта на банковото дело и регулирането на обменните курсове, да ликвидират пречките за движение на стоки, хора и капитал. Както и постъпиха европейците.


Валутният съюз бе сформиран едва след създаването на политически условия. Ако еврото изчезне в небитието, това ще стане по-скоро заради факта, че европейците не са довършили съюза си - липсва му още единна фискална политика и единна за всички бюджетна дисциплина. Освен това европейците проявяват решимост - правителствата им са готови да пожертват много неща за запазването на еврото, защото се опасяват, че крахът му ще застраши целия единен пазар. Докато за спасяването на зоната на рублата нито едно правителство не искаше да жертва нищо. За обединителните проекти е нужна визия за общо бъдеще. Елитите на бившите съюзни републики нямаха такава.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK