10 неща, които абитуриентите няма да чуят в прощалната реч

10 неща, които абитуриентите няма да чуят в прощалната реч

© Reuters



Уважаеми Випуск 2012,


Настъпи и вашият час да изслушате прощални - предимно приповдигнати и емоционални - слова на прощаване с училището. В тях по традиция се говори със заредени с напомпан оптимизъм думи, призиви да се помни честта на училището, плиска се менче "да ви върви по вода"... Във всичко това има много официозно старомодни неща и малко връзка с това, което предстои.


В същото време една "реалистична реч" не би звучала много приятно. Нещо като това:




"Почти няма за какво да ви честитим. С усилия, които - нека сме честни - са били далеч от героизъм, повечето от вас прекарахте няколко години в получаване на надути оценки за предимно непотребно знание, за да се сдобиете с диплома, която не ви върши много работа. Сега влизате в една пълзяща по дъното на кризата икономика и ще бъдете примамвани да гласувате за политици, които бързо ще ви разочароват.


Моля ви да не се оплаквате колко е трудно да се намери работа докато продължавате да живеете при мама и татко - същите тези родители, мнозина от които са похарчили половин състояние за вашите частни уроци и образование, само за да ви получат като недоставена пратка с пeчат "Да се върне на изпращача, адресът е неизвестен".


Разбира се, че сред вас има страхотни и амбициозни момчета и момичета, които не се самосъжаляват и мотаят, а се борят. Но шансовете на повечето от вас не са като техните и понеже вече официално сте възрастни, някои факти от живота трябва да ви се кажат право в очите.


Първо, научили са ви на твърде малко и много вероятно е да чувате, че сте от най-неграмотното поколение от години насам. Политици и анализатори ще ви говорят колко е важно да сте обучени за една "икономика на познанието", а всъщност колцина от вас с отлични дипломи знаят как да си регистрират фирма? Оценяват ви по темата "От здравия разум до поетическото безумие в романа "Под игото", но никой не ви учи как се пише мотивационно писмо за работа. Натъпкали са ви главите с факти, а не ви учат как да мислите и да отстоявате с аргументи позициите си. Въпросът твърде често е, не че не знаете как да съедините точките в картина, а че не знаете къде са точките.


Ако искате да успеете, стегнете се. Особено, ако се каните да учите и работите в чужбина. Не само че малцина ви искат там, но и конкурентите ви са няколко обиколки пред вас, говорят поне още един език и може би мислят да започнат да учат китайски.


Нямате какво особено да изброите в своето CV и смятате, че винаги ще има хора, които ще ценят тази криворазбрана скромност и умереност, защото във всяко поколение има тенденция всички да мислят като всички. Само че огледайте се - под повърхността на конформизма връстниците ви са все по-големи егоисти и си изграждат индивидуалност като се различават от останалите, а не като харесват или мразят еднакво с тях. Въпросът е не дали те обичат чалга, а вие рок, въпросът е дали имат желание да проявят солидарност, съчувствие и колегиалност. Някои му казват teamwork."


10 неща, които абитуриентите няма да чуят в прощалната реч

Тук искаме да добавим и съветите на Чарлз Уийлън, отправени от страниците на "Уолстрийт джърнъл" към дипломиращите се колежани, защото в голяма степен са универсални. Той ги изброява като 10 неща, които те няма да чуят в прощалната реч на випуска:


1. Времето, прекарано с приятели, си е струвало. Защото социолози и психолози ни убеждават, че един от най-важните фактори да сме щастливи са трайните отношения с други около нас. Огледайте се. Със сигурност успехът ви в края на училището ще се измерва и с това колко от момчетата и момичетата около вас ще са ваши близки приятели след 10 или 20 години. В моя клас имаше 35 души, днес дори не си спомням някои от тях.


2. Тепърва ви предстоят лоши дни. Да, абитуриентските дни са щастливи и някои ви казват, че ще промените света и дори ви сочат пътя, по който трябва да поемете. Но и вие си знаете, че предстоят периоди, в които ще губите увереност в самите себе си. Подгответе се да преодолявате провалите. И не се обезсърчавайте - може да ви се наложи да изкарате първата си година безработни и с оскъдни финанси.
Имах съквартирант - страхотно и много умно момче - който отчаяно искаше да стане банкер на Уолстрийт. В последната година в училище вече обикаляше да търси работа и не успя никъде. Същото стана и през лятото след дипломирането, наесен се прибра при майка си в Сан Франциско и започна да се вкисва. Появи се място за помощник управител за напитките и храната в хотел в Сайпан - островче 3 на 8 километра посред Тихия океан. Казах му да приеме, просто да види какво ще стане. Там срещна бъдещата си съпруга, остана в бизнеса и днес е главен изпълнителен директор на Rosewood Hotels.


3. Не влошавайте нещата. Сега ви казват да се стремите към големи дела. Но ще сваля летвата - просто не използвайте таланта си за увеличаване на хаоса. Твърде много умни хора и без това вече го правят. И ако наистина искате да предизвикате обществена бъркотия, добре е да завършите елитен университет. Умни сте, мотивирани и креативни - всеки ще ви каже, че можете да промените света. Само че помнете, че "да променя света" може да включва неща като премахване на регулациите над банките, от което сега пропищя света, и продажба на нездравословна храна на деца. Не ви карам да откриете лек срещу рака, просто ви моля да не го разпространявате.


4. Женете се за някой по-умен от вас. Когато пишех докторантурата си, жена ми Лия имаше стабилни доходи. Когато поиска да започне софтуерна компания, аз имах работа с прилични бонуси. Започнете да се оглеждате още на бала. Ще се оправяте по-добре в живота, ако семейната ви лодка е с две гребла.


5. Спрете безумието в спорта. Какво стана с това да се играе просто заради удоволствието? Непрекъснато правим състезания от неща, които би трябвало да са пътуване. Знаем, че успехът не е просто в това да бягаш по-бързо от всички, но непрекъснато някак си натякваме, че ако не си в някой голям отбор, едва ли не ще завършиш живота си с няколко точки по-малко. Не бива да е така. Никога няма да прочетете, че някой е починал вчера на 74 години и на 186-о място.


6. Четете статиите за починали. Те са като биографиите, но са по-кратки. Напомнят ни, че интересните и успели хора рядко са водили подреден и праволинеен живот.


7. Родителите ви не искат това, което е най-добро за вас. Те искат това, което е добре за вас, а не винаги двете неща съвпадат. Съществува природен инстинкт да запазваме децата си от рискове и неудобства, поради което ги караме да правят безопасен избор. Тиъдор Рузвелт - войник, изследовател и президент - някога отбелязал: "Трудно е, когато паднеш, но е по-зле никога да не си опитвал да успееш". Страхотен цитат, но съм готов да се обзаложа, че майка му е искала да стане лекар или адвокат.


8. Не оформяйте живота си като този на цирково животно. Те правят номера, защото треньорите им подхвърлят фъстъци или дребна риба. Стремете се към нещо повече и по-добро. Ще бъдете родители, приятели, ръководители и работодатели... Но само в работата си ще бъдете оценявани и възнаграждавани за това, което постигате. Не оставяйте живота си да се деформира от факта, че шефът единствен ви подхвърля фъстъци. Ако оставите недовършена задача в службата, за да се видите с приятел на вечеря, значи неглижирате работата си. И обратното - ако отмените вечеря, за да работите, значи омаловажавате приятелството. Обикновено не възприемате нещата от тази им гледна точка, нали?


9. Живейте си живота. Не си мислете "Има време!", дори за утрешния ден. Предлагам ви да следвате правилото за блъснатия от автобус: "Дали ще съжалявам, че живея по този начин, ако другата седмица или догодина ме блъсне автобус?" Както и обратното: "Дали начинът, по който живея, все още ще ме прави щастлив и горд след 10 или 20 години, ако не ме блъсне автобус?"


10 Не се опитвайте да бъдете велики. За това се иска късмет и други обстоятелства извън ваш контрол. Прекалената амбиция ви кара да си поставяте невъзможни задачи и да вземате рисковани решения и да не правите неща, които ще ви донесат полза след време. Колкото по-малко си мислите за това да постигнете нещо голямо, толкова по-вероятно е то да ви се случи. А ако не стане така, няма нищо лошо в това просто да сте се държали естествено и достойно - това вече е под ваш контрол.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK