© Иван Кутузов
Карикатурата е публикувана за първи път през 2010 г.
Погледната от птичи поглед, правителствената идея за разхвърляне на министерства и агенции из страната е показателна за управлението, което имаме.
Казано накратко:
паралелите между Бойко Борисов и Тодор Живков започват да стават натрапчиви
Този път филмът просто върви на бързи обороти: само за няколко години Борисов мина по път, за който на Живков му трябваха няколко десетилетия.
В началото, на 10 септември 1944г. Живков става шеф на "народната милиция" и започва репресии срещу "гадовете". Същото – този път срещу мутрите – се опитва да прави и Борисов в битието си както на секретар на МВР, така и като министър-председател.
Разликата не е само в терминологията. На Живков пасиансът излиза, тъй като по негово време няма независим съд. При Борисов, въпреки прилагането на традиционни милиционерски методи, резултат не се получава, защото съдът не подкрепя обвинението ("Ние ги хващаме, те ги пускат").
През 1950-те години Живков, вече оправил се с "гадовете", сменя жанра. Започва да строи – заводи, тунели, пътища, магистрали. Същото – минус заводите – прави Борисов след втората година на премиерстването си. Разлики отново има. Живковите заводи фалират икономиката, тъй като са анти-пазарни. Борисовите магистрали най-вероятно все пак ще вършат работа.
В края на 1970-те години Живков разбира, че икономиката загива и повлича надолу цялото общество. Нужни са реформи. Живков обявява реформа след реформа, но нищо не се случва. Затова в първата половина на 1980-те години той трескаво започва да търси някакво чудо, което да спаси народното стопанство. Опитва се да закачи България към Япония и да качи икономиката на "световно ниво" чрез мегапроекти като завода за тежко машиностроене в Радомир. Чрез "външнотърговските фирми" пробва излизане на българската икономика на европейския пазар.
В крайна сметка всичко това се изражда в това, шепа приближени на Първия да установят собствен контрол върху основните сектори на икономиката. Тя продължава да загива, но те са си добре.
В края на 2011г. Борисов също разбира, че икономика на практика не съществува – и че единственият начин да се появи е чрез скоростни реформи на всички нереформирани сектори. И той, като Живков, обявява реформи по всички "фронтове". След няколко месеца говорене става ясно, че реформи няма да има.
И Борисов, както Живков, хуква да търси спасение чрез чудо
Отначало беше "банката за резервни части на човешкото тяло". От това не излезе нищо. После се мина към идеологията "домати и ски писти". И, тъй като нищо от това не беше положено в рамките на някаква икономическа програма, накрая нещата стигнаха дотам, докъдето бяха при Живков. Ползвайки мятанията на Първия, шепа негови приближени се подготвиха да превземат основните сектори на икономиката.
Един се подреди да завладее сектора "ски" (за сектора "домати" нещо няма кандидати – засега). Друг се опита да монополизира инфраструктурното строителство. Трети се намести в телекомуникациите... Една групировка пък се снабди с документ, че представлява държавната власт пред трети лица. Чакаме да видим, кой ще се настани в бизнеса с "резервни части за тялото".
Надолу по веригата пазарът бе светкавично заместен с монополи, които, в тесен съюз с държавните органи, организираха ефективно изтреблението на дребния и средния бизнес. Икономиката пак – както в средата на 80-те години – загива, но шепата приближени на Първия са си добре.
Към средата на 1980-те икономиката рухна и Живков изпадна в паника. За да успокои населението реши да имитира демокрация, но в същото време рязко засили репресиите върху населението. И, нещо по-важно – тъй като никакви реформи не му се получаваха, започна да ги имитира, за да печели време. Вместо честни избори, въведе "работническо самоуправление". Вместо реформа на икономиката, измисли "самозадоволяването".
Вместо реформа на администрацията направи 9 области, чиито центрове обаче не бяха в големите, а в средните градове – в Ловеч, например, беше шапката на Плевен и Велико Търново. Идеята бе опакована в доста прозрачна пропаганда: "приближаване на властта до хората", "съживяване на по-малките градове".
Към средата на 2012г. Борисов е в същата паника, както Живков преди четвърт век. Производство няма, средните и дребни бизнеси са унищожени, всички сектори се задушават в примката на монополистите, близки на Първия. И той, както Живков, решава да имитира демокрация и деконцентрация на властта. В тази логика се полага идеята за преселване на министерства и агенции из провинцията. Дори аргументите са същите - "приближаване на властта до хората", "съживяване на провинциалните градове".
Резултатът също ще бъде същият: хаос, който задълбочава и бездруго фрапиращата икономическа криза.
Наистина, в днешно време подобно деконцентриране е възможно и е вече направено в доста западни страни. Но
има едно условие – да е вече въведено електронното правителство
това най-главно условие, за да отпадне заповедта "явете се лично" (в Русе, например).
А електронно правителство при тази власт няма и няма да има. Това е власт, която съсредоточава всичко нагоре, към върха; а електронното правителство е инструмент за оттичане на власт надолу, към хората. И, при продължаващо битуване на властта само на върха, преместването на администрации из провинцията няма как да бъде в полза на гражданите.
Забелязваме, че в този списък от прилики Живков-Борисов липсва важен елемент – засилване на репресиите върху населението. Засега репресии има само върху стопански субекти и средно-висши администратори, които биват задължавани да стават членове на ГЕРБ, за да могат да виреят. Къде обаче са репресиите срещу населението?
Спокойно, и това предстои. Задават се избори, които ГЕРБ няма как да спечели на фона на срутването на икономиката и административния хаос, който тепърва започва. Не се бойте – и репресии ще има.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
