Демокрацията срещу еврозоната

Карикатура на Иван Кутузов от юни 2011г.

© Иван Кутузов

Карикатура на Иван Кутузов от юни 2011г.



Европейският съюз е доброволна квазифедерация от суверенни и демократични държави, в която изборите имат значение, а всяка страна опитва да диктува собствената си съдба независимо от желанията на партньорите си. Но вече би трябвало да е станало ясно на всички, че еврозоната е била създадена с идея за съвсем друго институционално устройство.


Това разминаване се оказа най-големият източник на сегашната криза във валутния съюз.


Миналия октомври тогавашният гръцки премиер Георгиос Папандреу предложи да се проведе референдум по втория спасителен пакет, който току-що беше договорен на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Идеята бързо беше попарена от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози и гърците така и не гласуваха за или против пакета.




Няма и година по-късно този референдум де факто ще се състои. В един съюз от демокрации е невъзможно да принудиш суверенни държави да спазват правила, ако собствените им граждани вече не ги приемат.


Това има


огромни последици


Всичките грандиозни планове за създаване на политически съюз в подкрепа на еврото с обща фискална политика не могат да се реализират, докато страните - членки на ЕС, продължават да бъдат едновременно демократични и суверенни. Правителствата може да подписват договори и да обещават да подчинят фискалната си политика на правилата на ЕС (или да бъдем по-конкретни - на желанията на Германия и Европейската централна банка). В края на краищата "хората" остават реалният суверен и те могат да изберат да пренебрегнат обещанията на правителството си и да отхвърлят каквато и да програма за реформи, дошла от "Брюксел".


За разлика от САЩ в ЕС не можеш да изпратиш шерифи за прилагане на договори или за събиране на данъци. Всяка държава може да напусне ЕС по този начин и еврозоната - когато предполагаемото бреме на задълженията стане непоносимо. Досега се предполагаше, че цената на това напускане ще е толкова висока, че никога няма да се обмисля подобен ход. Това вече не е така най-малкото за Гърция.


В по-общ план ангажиментите към ЕС станаха относителни, което означава, че еврооблигации, гарантирани от всички, вече не са магическото решение, на което някои се надяваха. Докато страните членки остават напълно независими, никой не може напълно да убеди инвеститорите, че в случай на разпад на еврозоната някои държави няма просто да откажат да плащат или поне да плащат сметките на другите. Не е изненадващо, че облигациите на фонда за спасяване на еврозоната (Европейският фонд за финансова стабилност или EFSF) са по-нежелани от инвеститорите в сравнение с дълговите облигации на Германия.


Всички варианти за евентуалните еврооблигации вървят в комбинация с предполагаеми големи условности. Държави, които искат да ги използват, трябва да спазват строги фискални правила. Но кой е гарантът, че тези правила действително ще се спазват? Победата на Франсоа Оланд над Никола Саркози на президентските избори във Франция показа, че предполагаемият консенсус за нуждата от бюджетни съкращения може бързо да се разпадне. С какви средства разполага един кредитор, ако страните длъжници станат мнозинство и решат да увеличат разходите си?


Неотдавна договорените мерки за засилване на координацията на икономическата политика в еврозоната (т.нар. six pack) следват принципа, че Европейската комисия ще бъде арбитър по тези въпроси и че антикризисните програми формално могат да бъдат отхвърляни с две трети от гласовете на страните членки. Но изглежда невероятно Европейската комисия да е способна когато и да е да наложи позицията си на една голяма държава.


В този смисъл случващото се с Испания е поучително. След последните избори правителството на премиера Мариано Рахой обяви, че не се чувства обвързано с антикризисната програма на предишната администрация. Рахой бе масово критикуван за начина, по който го обяви, но същността на обявеното не се промени - сега испанската програма е по-неабмициозна.


Реалността е, че


големите държави в ЕС са по-равни от другите


Разбира се, че това не е честно, но неспособността на ЕС да наложи позицията си на демократични държави понякога може би е за добро, особено като имаме предвид, че и Европейската комисия не е безгрешна.


Ключовото послание от изборите в Гърция и Франция е, че опитите да се налага диктатура на доброжелателни кредитори днес се посрещат с бунт на длъжниците. Финансовите пазари реагираха рязко, защото инвеститорите осъзнаха, че "суверенът" в държавния дълг е електоратът, който просто може да реши да не плаща повече.


Това е положението вече с Гърция, но съдбата на еврото ще бъде решена в по-големите и системно важни държави като Италия и Испания. Единствено решителни действия на техните правителства, подкрепени от гражданите им, ще демонстрират, че те заслужават безрезервна подкрепа от останалите в еврозоната.


На този етап нищо по-малко от това не може да спаси единната европейска валута.


Даниел Грос е директор на Центъра за европейски политически изследвания. Текстът е предоставен от Project Syndicate.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK