Прочит на историята: Кой настояваше за влизането на България в Тристранния пакт?

България поддържа неутралитет и отказва да се присъедини към Тристранния пакт на два пъти през 1940 г. Началникът на канцеларията на Цар Борис Павел Груев (вдясно) и американският посланик Джордж Ърл III, София 1940 г.

© Lostbulgaria.com

България поддържа неутралитет и отказва да се присъедини към Тристранния пакт на два пъти през 1940 г. Началникът на канцеларията на Цар Борис Павел Груев (вдясно) и американският посланик Джордж Ърл III, София 1940 г.



Една от най-големите лъжи на комунистическата историография, която заблуждава и до днес много хора е, че България е влязла в Тристранния пакт напълно доброволно и с цел да си върне отнетите след Междусъюзническата и Първата световна война територии, населени с българи.  


Наистина, покрусата след несправедливия Ньойски договор, подписан в Париж от Александър Стамболийски на 27 ноември 1919г., когато България е принудена да отстъпи Южна Добруджа, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и Струмишко, е огромна и разбираема.


"Дневник" съвместно със списание "Диалог", Холандия започна от края на май нова дискусионна рубрика на историческа тематика.  В нея публикуваме статии, свидетелства и интервюта за периода от 20-те години на ХХ век до 1990 година

Но българската дипломация сравнително бързо разбира, че е невъзможно и пагубно да се поддържат претенции към всички съседни държави и се ориентира към политика на изчакване, свеждайки исканията си до подобряване на положението на българите в отнетите територии и до надежди за мирна ревизия.




Националният проблем и българската общественост между двете световни войни


Ако на българските правителства се налага в името на установяване на добросъседски отношения с някоя балканска страна да снемат националните искания от дневния си ред, то в периода между двете войни всички български политически партии и обществени организации с влияние и престиж, неотклонно застъпват становището за българския характер на Македония, Западна Тракия и Южна Добруджа, а българският народ се отнася със съчувствие към страданията на сънародниците си зад новоочертаните граници и се стреми към национално обединение.


Единственото изключение е комунистическата партия.


Тя безрезервно и фанатично приема постановките на Коминтерна по всички въпроси и извършва антидържавна дейност с пагубни последствия – като престъпната организация на Септемврийския метеж и осъществяването на чудовищния двустепенен терористичен акт през април 1925 г., чиято цел е избиване на цялото правителство и на военния елит на България, за да бъде установена съветска власт в страната.


По чудо правителството начело с министър-председателя Александър Цанков оцелява в този кървав атентат, но България губи толкова офицери, колкото не е загубила до този момент във всичките войни взети заедно.

Разчистването на отломките от разрушената църква "Света Неделя" след бомбения атентат от 16 април 1925 г., извършен по време на опелото на ген. Коста Георгиев, застрелян предишния ден, София април 1925 г.

© Lostbulgaria.com

Разчистването на отломките от разрушената църква "Света Неделя" след бомбения атентат от 16 април 1925 г., извършен по време на опелото на ген. Коста Георгиев, застрелян предишния ден, София април 1925 г.


Обслужващи пряко интересите на съветската държавна доктрина, БКП функционерите подкрепят и антибългарските постановки на Коминтерна, които са обидни и противоречат на чувството за справедливост на българите. Така, под влияние на Москва българските комунисти започват да изповядват идеите за създаване на нова нация в Македония и дори, че намиращата се в България част от Македония била "завладяна и подчинена".


През 1926 г., на своя Виенски конгрес ЦК на БКП дори стига до абсурда да се дадяла възможността на населението на Македония, Тракия и Добруджа да се "самоопредели", вкл. до създаване на самостоятелни държави. И това става в момент, когато на тези територии стотици хора са затваряни или интернирани заради отстояването на своя български произход, а хиляди български черкви и училища се затварят или разрушават.


По същото време, въпреки че на конференцията в Генуа през 1922 година, българското правителство е формулирало три съвсем скромни искания: връщане на бежанците по родните им места, връщането на отнетите им имоти и спазването на международните договорености за правата на малцинствата, става ясно, че нито връщането на бежанците, нито възстановяването на имотите им няма да може да се реши положително и този въпрос излиза от обхвата на българската политика.


Ето защо усилията се насочват преди всичко към облекчаване на положението на българите, останали зад граница като официалните искания на България никога не надхвърлят заложеното в международните договорености.


Въпреки това, дори признаването на българските малцинства от съответните правителства, се оказва невъзможно. Ако Гърция и Румъния понякога все пак се съгласяват да водят разговори по тези теми, то Югославия категорично отрича присъствието на българско население на своя територия.


Нека да запомним всичко това, защото то има отношение към депортацията на евреите от Македония и Беломорска Тракия.


И все пак искала ли е България от чувство за реваншизъм да се присъедини към Тристранния пакт през 1940г.?


Нека припомним фактите, така нагло манипулирани през всичките тези години от установяването на съветската окупация в България през 1944 година до ден днешен.


На 23 август 1939 г., една седмица преди началото на Втората световна война, Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като пакта Рибентроп–Молотов. Към него е прикрепен секретен протокол за подялбата на Полша, балтийските страни и определянето на "сфери на влияние" (Финландия и Бесарабия) и окупационни зони. 


Пактът между Хитлер и Сталин на практика позволява и подготвя Втората световна война, нещо повече – прави я неизбежна. Съдбата на Полша е предрешена. На балтийските държави и Бесарабия – също.


На 1 септември, една седмица след като се договаря със Сталин за подялбата на Полша и балтийските държави, нацистка Германия нахлува в Полша. На 3 септември Великобритания, Австралия, Индия, Нова Зеландия и Франция обявяват война на Германия, но така и не успяват да предприемат сериозни действия.


На 9 септември Сталин официално поздравява Хитлер за превземането на Варшава с телеграма, изпратена от Молотов. На следващия ден обаче се оказва, че съобщението за разгрома на Варшава е прибързано и че боевете за полската столица продължават.

Началникът на личния кабинет на Н.В.Цар Борис III Павел Груев (първи отдясно) с британски и шотландски дипломати. Пред Британската легация в София, 1940 г

© Lostbulgaria.com

Началникът на личния кабинет на Н.В.Цар Борис III Павел Груев (първи отдясно) с британски и шотландски дипломати. Пред Британската легация в София, 1940 г


На 15 септември 1939г. България обявява своя неутралитет с правителствена декларация.


На 17 септември 1939г. Червената армия напада Полша под претекст, че "защитава населението на Полша, Белорусия и Украйна". Полското правителство търси убежище в Румъния, където емигрира.


На 18 септември Вермахтът и Червената армия правят общ празничен парад в Брест-Литовск. Подписано е съветско-германско споразумение за делба на Полша и декларация "в полза на мира". Коментарът на този цинизъм е излишен, но ето откъс от самата декларация:


"Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната."


На 28 септември 1939г. е подписан Пакт за приятелство и за границите между СССР и хитлеристка Германия. Според договора на територията на бившата полска държава се установява граница между Германия и СССР (член 1), която е окончателна и двете страни се задължават да не допускат намеса на трети държави (член 2). Тази граница се разглежда като основа за развитието на бъдещи приятелски отношения между двете страни (член 4).


На 30 ноември 1939г. Червената армия напада Финландия и до 12 март 1940г. води т.нар. "Зимна война". СССР е изключен от Обществото на народите.


На 14 юни 1940 г. започва съветизиране на прибалтийските държави чрез изпратените за целта съветски емисари. На 17 юни Червената армия нахлува в прибалтийските държави и ги окупира.


На 28 юни Румъния "отстъпва" Бесарабия и Северна Буковина на СССР.


На 27 септември 1940г. е сключен Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония.


На 22 октомври 1940г. България отказва да влезе в Тристранния пакт.


На 12 ноември Молотов отива в Берлин с цел преговори за влизане на СССР в Тристранния пакт. Но вместо дружески обсъждания за сферите на явления между Молотов от една страна и Рибентроп и Хитлер от друга възникнали дипломатически спорове. Главната причина за раздора била настояването на Сталин да включи България в съветската сфера на влияние.


На 17 ноември 1940 г. – повторен отказ на България да се присъедини към Тристранния пакт.


На 20 ноември Унгария се присъединява към Тристранния пакт. На 23 ноември 1940г. Румъния се присъединява към Тристранния пакт.


На следващия ден Словакия се присъединява към Тристранния пакт.


На 25 ноември 1940г. България отново отхвърля съветското предложение за "договор за взаимопомощ", което предвижда разполагане на съветски военно-морски бази в България.


СССР отново иска териториално разширение в замяна на присъединяване към Тристранния пакт. Едно от условията, които Сталин поставя е България и Дарданелите да бъдат включени в съветската сфера на влияние.


На 17 януари 1941г. съветският посланик в Берлин Александър Скорцев заявява на Рибентроп, че СССР счита България и Дарданелите за съветска зона на сигурност.


Че опозицията в България е против влизането в Тристранния пакт и е за запазване на неутралитета на България е ясно. На 21 януари 1941 г. в дома на Никола Мушанов лидерите на опозицията, между които Димитър Гичев, Никола Петков, Стоян Костурков, Атанас Буров, Кръстьо Пастухов и други подписват декларация против влизането на България в Тристранния пакт.


Но какво е становището на правителството по този въпрос?


Нека читателите сами преценят дали наистина цар Борис Трети и българското правителство са изгаряли от радост и нетърпение да присъединят България към Тристранния пакт, след като на два пъти отхвърлят предложение за присъединяване към Тристранния пакт и след като накрая – изправено пред неизбежна окупация с всички последствия, правителството подписва пакта часове след като Германия вече е нарушила суверинитета на България.


Но имало ли е през пролетта на 1941 година в България политически сили, които са подкрепяли присъединяването на България към Тристранния пакт и кои са те?


Четете утре на статията "Тристранният пакт и българските комунисти" от Димитър Ненов.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK