Началникът на личния кабинет на Н.В.Цар Борис III Павел Груев (първи отдясно) с британски и шотландски дипломати. Пред Британската легация в София, 1940 г
Още в края на 1933 г., по време на Лайпцигския процес, председателят на Коминтерна Георги Димитров отправя най-остри обвинения по адрес на настъпващия в Германия националсоциализъм. Това разбира се не пречи на Съветския съюз, въпреки, че е приел Димитров като герой, да сключи на 23 август 1939 г. пакта Рибентроп-Молотов и да си подели Полша с Хитлер. Между април и юни 1940 г. Германия брутално прегазва Холандия, Белгия и Франция и половин Европа се оказва под хитлеристка окупация. На 27 септември същата година се сключва Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. Светът е изтръпнал пред надигащата се агресия. Каква е позицията на българските комунисти към тези събития? Отговорът намираме изненадващо в спомените на Върбан Ангелов ("Неизвестни страници от миналото". Върбан Ангелов, Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец", София, 1993г.).
Дневник" съвместно със списание "Диалог", Холандия започна от края на май нова дискусионна рубрика на историческа тематика. В нея публикуваме статии, свидетелства и интервюта за периода от 20-те години на ХХ век до 1990 година
Върбан Ангелов е правоверен комунист. От предговора на неговата книга научаваме, че според британските архиви след 1925 г. той е бил считан за един от петимата най-влиятелни комунисти в България. Тъст е на председателя на 7-мото Велико народно събрание акад. Николай Тодоров. Интерниран е през ноември 1939 г. в Златоград, заедно с други видни комунистически функционери – д-р Иван Пашов и члена на Централния комитет на комунистите Христо Михайлов. По-късно заедно с Тодор Павлов е в лагера Ени-Кьой. След 9 септември 1944 г. е един от главните обвинители в т.нар. Народен съд, срещу народните представители от 25-тото Народно събрание, Главен арбитър на Републиката, а по времето на Вълко Червенков - пълномощен министър във Виена.
Нямам за цел да коментирам комунистическите му възгледи, но приемам, че той е последователен в тяхното изповядване. Основание за такова твърдение ми дават някои детайли от неговата биография, като например това, че като Главен арбитър на Републиката e осъдил Министерството на вътрешните работи с министър Антон Югов за финансови задължения. Ето защо смятам, че фактите, представени от него, са достоверни, още повече, че при високото му положение в йерархията на комунистическото движение неговата добра осведоменост не подлежи на съмнение.
Оказва се, че пактът Рибентроп-Молотов е повод за създаване в средите на партийното ръководство на едва ли не дружеско отношение към хитлеристка Германия. Както пише Върбан Ангелов ".... вътрешното ръководство на БКП проведе пропаганда за влизането на България в Тристранния пакт ..." (стр. 119).
"В края на 1940 и началото на 1941 г. по нареждане на ЦК се разпространяваха хвърчащи листове, с които се подканяше българското правителство да подпише Тристранния пакт ... когато германските войски нахлуха у нас, Партията издаде нареждане да ги посрещнем не като враждебни, а като приятелски войски." (стр. 126).
"Агитацията да влезем в Тристранния пакт и във войната на страната на Германия, Италия и Япония трая до 22 юни 1941 г., когато у нас стана известно, че германската армия напада СССР." (стр. 120).
Такова поведение е характерно не само за комунистите в България. Пиер Микел (История на Франция, ИК Кама, 1999 г стр. 432) по повод на нацисткото нашествие във Франция пише: "Навсякъде царяло предателство. Комунистите минавали за съучастници на Петата колона, защото осведомявали и показвали пътя на врага.".
В България за комунистическия Централен комитет прегазването от хитлеристите на половин Европа и дори заклеймяването им от техния собствен вожд Георги Димитров още през 1933 г. е без значение.
Войната трябва да приближи световната революция, Хитлер макар и "национал" все пак е "социалист". Единственото, което обръща тази позиция е нападението над тяхната "Мека" – СССР. Чак след това те започват съпротивителни терористични действия.
Кой е стоял зад това поведение на българските комунисти? Отговорът дава отново Ангелов: ".... задграничното ни представителство нито тогава, нито след 9 септември 1944 г., т.е. след като се завърна у нас не е казало нито дума за упрек на тогавашното вътрешно ръководство за това вражеско решение и за проведената в негово изпълнение агитация. .... Какво заключение ни се налага? Че идеята за влизането в тристранния пакт и във войната е "спусната" (да си послужим с този подходящ израз) отгоре – от Москва, от нашето задгранично ръководство. Дали без знанието на руските другари? И това е възможно, а може и с тяхно знание. Всичко обаче ни подсказва, че това решение не изхождаше от нашето вътрешно ръководство Иначе по негов адрес и по адрес на Трайчо Костов щяха да се изкажат не малко упреци ." (стр. 120, 121). А задграничното ръководство се оглавява от героя от Лайпциг....
Това се нарича "непримирима принципност"!
Впечатлението ни за събитията би било непълно, ако не разберем какво е било отношението на официалната власт към тази дейност на БКП.
Ето какво пише самият Върбан Ангелов: "През юни или юли 1940 г. ни привикаха около 28 наши другари в Дирекция на полицията и един от важните – Павлов или Гешев, ни упрекнаха, че агитираме да влезем във войната на страната на съюза, облепяме и пишем по стените на градските здания позиви с такива покани." (стр. 119).
И представителят на властта им заявява: ".... правителството обаче е решено да пази неутралитет, то е против влизането ни във войната и като ви предупреждаваме да престанете с тая вредна противодържавна дейност, предупреждаваме ви, че ако не престанете да агитирате в това направление, ще вземем строги мерки срещу вас." (стр. 120). Това, както пише по-нататък Ангелов е станало около 15 юни 1940 г. Те са били обвинени още, че са "....подканяли правителството да арестува агентите у нас на агресорите ( Англия и Франция) ..." (стр. 125).
Статията е публикувана във в. "Про и Анти", бр. 21 (23-29 май 2008 г.)
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
