Защо "Окупирай Уолстрийт" стигна до ръба на оцеляването

Защо "Окупирай Уолстрийт" стигна до ръба на оцеляването

© Reuters



Повече от осем месеца след като "Окупирай..." Уолстрийт" изскочи на международната сцена, заклеймявайки несправедливото разпределение на блага и издигайки лозунга "Ние сме 99-те процента", неговото оцеляване и запазването на общественото му влияние далеч не са сигурни.


Даренията за движението в Ню Йорк, родоначалник на световното явление "Окупирай...", са незначителни. Социологически допитвания сочат, че обществената подкрепа бързо намалява. Вниманието на медиите намалява рязко.


Изблици на насилие, заплахи за създаване на обществен хаос и два предполагаеми заговора за тероризъм вкараха движението в постоянен конфликт с органите на реда.




Дори популярността в социалните медии, ключов индикатор за силата на едно като цяло младежко движение, безславно се сви след зенита си миналата есен.


Изборни успехи – достижение на "Чаеното парти", другото голямо доморасло движение в САЩ от последните години – дори не влизат в дневния ред на известното с липсата на лидери или ръководство движение.


"Окупирай..." имаше безспорен успех с привличането на световното внимание към неравенството при разпределението на блага както в Америка, така и другаде, но негови симпатизанти признават, че въпреки всичко то се е провалило в ключов момент за всички обществени движения – способността да се адаптира и нараства чрез промяна на тактиката.


"Повечето социални изследователи като мен - несантиментални левичари – смятат, че това движение е мъртво", казва харвардския професор Теда Скочпол, написала книга за "Чаеното парти".


Тя, както и други се чудят дали "Окупирай..." някога би могло да сполучи, без да навлезе в институционализираната американска политика.


Бил Добс от "Окупирай..." в Ню Йорк е на друго мнение. Той сравнява "Окупирай Уолстрийт" с американското движение за граждански права – дълга и тежка борба, целяща радикални промени в обществото. Първата стъпка според него е била да се възроди дълго приспаният дух на американската социална активност.


"В Америка сме допуснали да бъдем поставени в политическа кома, казва Добс пред "Ройтерс". "Окупирай Уолстрийт" разтърси страната и я извади от тази кома."


Но достатъчни ли са единични протести, за да се промени една нация?


Защо "Окупирай Уолстрийт" стигна до ръба на оцеляването

© Reuters


 Заговор за бомбени атентати


Според Скочпол има доста ключови разлики между "Чаеното парти" и "Окупирай Уолстрийт". Според нея активистите на "Чаеното парти" като цяло са над 45-годишни, много от тях и над 60, и плавно са преминали от протести към участие в избори и имат локални структури, всяка със свой лидер.


В същото време "Окупирай..." е съставено предимно от млади активисти, които отбягват традиционната политика и организации с йерархична структура. Вместо това те се фокусираха върху създаване на палаткови лагери, което ги остави уязвими от саморазпадане, след като бяха прогонени оттам.


Заглавията в пресата за заговор за взривяване на мост в Кливланд по време на тазгодишните първомайски демонстрации и друг за нападение с коктейли "Молотов" над предизборната централа на Обама в Чикаго по време на срещата на НАТО отвлякоха медийното внимание от мирните акции на мнозинството в движението.


"Осем месеца след появата си "Чаеното парти" вече влияеха на първични избори и на втората година вече имаха сериозна тежест", казва Скочпол "Ако не избираха, то поне променяха типа кандидати, които биват избирани."


"Но "Окупирай..." се забатачиха в палаткови градове. В литературата по въпроса това се нарича неспособност за промяна на тактика в ключов момент." Движението показва малко признаци, че ще предизвика лято на недоволство в американските градове тази година.


Следващото голямо събиране е планирано за седмицата на 4 юли във Филаделфия. Според организаторите четири дни ще се лагерува по "улиците и парковете на Филаделфия... като колективно упражняване на правото на свобода на словото". Ще има уъркшоп и различни панели.


Миналия месец след невпечатляващо присъствие на националните първомайски демонстрации и протестите срещу срещата на НАТО в Чикаго около 200 окупатори се събраха на площад "Юниън скуеър" в Ню Йорк, за да планират есенно завръщане – протест под наслов Yes We Camp ( Да, ние лагеруваме) на 17 септември, за да подчертаят правото на активистите да окупират обществени пространства като паркове и тротоари.


Защо "Окупирай Уолстрийт" стигна до ръба на оцеляването

© Reuters


Несбъднал се съюз


Миналия октомври "Зукоти парк" в Долен Манхатън жужеше от енергия - небрежна общност от огорчени американци, обединени от споделен гняв към икономически несправедливости. Спектакълът на "хоризонталната демокрация", барабаните и възраждането на американската контракултура завладяваше въображението на всички.


Повече от 12 000 вестникарски статии месечно споменаваха движението според двама университетски социолози, Патрик Рафел и Джаки Смит. Двата най-популярни хаштага - #occupy и #OWS, изскачаха в киберпространството със средна скорост 20 до 60 пъти в минута според SocialFlow, които са анализирали за Reuters тенденциите в Twitter, засягащи "Окупирай  Уолстрийт". Манията достигна своя връх, след като полиция арестува стотици протестиращи на Бруклинския мост на 1 октомври. Същата вечер повече от 1500 от само тези тагове са се стрелкали из Twitter пространството всяка минута.


Според социологическо проучване, публикувано в списание Time от октомври, 54% от допитаните са имали положително мнение за "Окупирай Уолстрийт", докато 86% смятали, че самата Уолстрийт и лобистите имат твърде силно влияние във Вашингтон. До 2 ноември "Окупирай..." в Ню Йорк събира повече от половин милион долара от дарения, а до края на годината те вече са близо 750 000.


Обществената подкрепа за движението достига върха си след полицейската акция от 15 ноември, която прогонва протестиращите от "Зукоти парк" още преди изгрев слънце, и три дни по-късно, когато се разпространиха кадрите на полицаи, пръскащи с лютив спрей срещу седнали протестиращи в Калифорнийския университет.


Сред прогонването им от знаковия лагер в центъра на града обаче повечето протестиращи просто се върнаха към обичайното си ежедневие. Движението изчезна от общественото съзнание.


На пръв поглед естественият съюз с политически активните работнически съюзи в страната бе препънат от липсата на интерес от страна на "Окупирай..." да участва в избори, каза Кейт Бронфенбренър, авторка на няколко книги за организирането на трудови синдикати.


Защо "Окупирай Уолстрийт" стигна до ръба на оцеляването

© Reuters


Рееща се абстракция


Обществената подкрепа спада значително през тихите зимни месеци на ранната 2012 г.


Когато протестиращите се завърнаха в "Зукоти парк" на 17 март – точно 6 месеца след зараждането на движението – и заплашиха отново да окупират района, полицията се намеси бързо и арестува десетки от тях.


През април проучване, публикувано в Wall Street Journal, показа, че 71% от анкетираните не подкрепят движението. А през май движението е споменато по-малко от 1000 пъти в новините според Смит и  Рафел.


Според SocialFlow туитовете, свързани с движението, падат до пет в минута. До голяма част #Occupy и #ows са присвоявани от орегонска кампания за дивата природа и Connect the Left, либерална застъпническа група.


Според Кристин Краудър от комитета по финанси на "Окупирай..." в Ню Йорк общият фонд на движението е спаднал до 31 хил. долара, а гаранционният - до около 50 хиляди.


Почти всички 300 или повече лагери из страната са разпуснати според Арун Гупта, съучредител на The Occupied Wall Street Journal, вестника на движението.


«В много градове, най-забележимо Ню Йорк, общите събрания са се разпаднали, защото демокрацията се превръща в рееща се абстракция без място, където да се закотви", написа скоро той в Aljazeera.com.


Движението се е разцепило на малки самоподдържащи се клетки, които се занимават с отделни въпроси на местно ниво и се съгласуват при необходимост с други "работещи групи". Съществува национална мрежа. Различните клонове на движението се свързват чрез групови конферентни разговори и постоянна онлайн активност.


 Извън радара


Според вашингтонски политически консултанти няма сериозно подкрепени, нито вдъхновени от "Окупирай..." кандидати за изборите през есента, а и много активисти на движението не смятат изборите за приоритетни.


"Като общност, работеща чрез консенсус, с 90% праг за взимане на решения, ние никога няма да успеем да постигнем консенсус около един кандидат. Никога", казва Джъстин Стоун, активист от Ню Йорк, който все още участва в "спящи протести" - по същество палаткуване на тротоари.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK