Отвъд границите на благоприличието

Бойко Борисов като Мъж на годината през 2002г.

© Цветелина Николаева

Бойко Борисов като Мъж на годината през 2002г.



В късна вечер през есента на 1985 г. от елитен ресторант на малка уличка в Оксфорд излиза Харолд Макмилан, английски министър-председател до 1963 г.. Подкрепян от двама мъже и подпрян на два бастуна, облечен в смокинг, с папийонка, той пресича дъждовната улица, за да се качи в автомобила си. Случайните минувачи - студенти и граждани от различна раса, пол и занятие – правят кръг около него и спонтанно го аплодират.


На рождения си ден (13 юни), откривайки поредния обект от Околовръстното шосе на София, българският премиер Бойко Борисов разказа: "Правех си тук експерименти, идвах събота-неделя и заставах там, на задръстването, да видя колко хора ще ме запсуват. И трябва да ви кажа, че в моята социология нямаше нито един такъв случай. Всички търпеливо минаваха, защото виждаха с какви темпове се строи."


Макмилан не е от световноизвестните английски премиери, няма велики постижения. Той е просто джентълмен, запомнен предимно със знаменитата реч "Вятъра на промяната" от февруари 1960 г.




Дали е възможно някога да видим подобни аплодисменти в България?


Проблемът е илюстриран от мисъл на самия Макмилан: "Ако не вярвате в Бог, остава ви да вярвате в благоприличието. Порядъчността е много добро нещо. По-добре прилично, отколкото неприлично. И все пак аз не вярвам, че това е достатъчно."


Липсата на социална култура – на култура на приличие – у политиците води до отсъствието и на политическа култура. Лидерът трябва да дава пример. Ежечасно да демонстрира норма на поведение – стегнато, почтено, скромно и отговорно.


В тази задача


смокингът определено помага, за разлика от анцуга


Фактът, че при победата на ГЕРБ на президентските избори вицепремиерът Цветанов беше с костюм и вратовръзка, а на тържествената церемония по случай Деня на Ботев бе облечен със спортен екип, е показателен в няколко отношения.


Едно от тях е, че след средата на мандата си нашите правителства драстично преминават границите на благоприличието и доброто възпитание. Всекидневно и с нарастващо недоумение наблюдаваме


градиращите прояви на лошо възпитание


стигащо до цинизъм. Без усилия можем да се сетим за редица примери: твърдението, че кучето, намерило тялото на убитото момиче в Перник, заслужава пържолки; изтъкването, пак от Борисов, че той като прост, и миньорите като прости се разбират добре; пак неговата препоръка, че който иска да яде картофи, нека да си ги сади... до разпореждането кога да се ожени даден министър.


Не толкова лесно, заради изминалото време, се досещаме за подобни примери от последната година на Тройната коалиция: унизителното спиране на европейските фондове за България; приветствието на премиера Станишев към опозицията: "Здравейте, циркаджии"; отказът на Румен Петков да защити Дупница от братя Галеви, изплуват в паметта ни.


Наред с останалото, помним и как дори Иван Костов, който успя да запази благоприличие до края на мандата си се разсърди на народа, че е гласувал за Симеон II. Този факт ни казва, че още като премиер дори Костов е преминал някакви граници на мяра, стегнатост и скромност. Поставен в същото положение през 1945г. Чърчил например казва друго: "По време на война народът ме искаше. Явно не му трябвам в мирно време..."


Четвъртата година от управлението на Симеон Сакскобургготски е особено интересна, като изключение в поредицата. Той е единственият министър-председател от близкото ни минало, който запази стандарт на поведение и не забрави добрите нрави. За съжаление, както отбелязва и Макмилан, това не е достатъчно. Добрите нрави са в основата на това да взимаш решения за другите, но не са единственото условие, за да си успешен премиер.


Погазването на стандартите на поведение


не е по-безобидно от управленска грешка


И вместо снизходителна усмивка, трябва да получава санкция от обществото. Защото, както казва Троцки в една малко известна своя мисъл: "След вулгарността на нравите идва бруталност на действията."


Едно от значенията на думата "цивилизация" е стандарт, етика на поведение. Противопоставя разгула на "варварското" на стегнатостта на "цивилизованото". Макар на латински civil да означава просто "гражданин", с течение на времето се добавя и съществен нов елемент – днес на английски сivility означава учтивост, любезност, добри обноски. Ако гражданите не са учтиви един към друг, няма цивилизация.


Швейцарците са издигнали добрите нрави в култ. Наред с другите трудности, за да придобиеш гражданство, е необходимо местните жители да одобрят с мнозинство молбата ти. За целта се провежда нарочно събрание, на което жителите на населеното място трябва да останат убедени, че кандидатът е приличен човек.


Доброто възпитание е пряко свързано с вътрешен интегритет, със знание за собствената идентичност. И не е само въпрос на традиция. Нужно е усилие – всекидневен личен избор да действаш достойно.


Разбира се, традицията помага. Тя не ти позволява дори да се сетиш, че имаш анцуг извън спортната зала. Ако си потомствен аристократ, средата, общността, семейството създават мрежа, която не ти позволява лесно отклонение. Но способността да си налагаш правила на поведение, които сам си избрал и са в полза на общността, е


най-вече лично усилие


Всеки решава сам за себе си.


Руският писател Максим Горки например израства буквално на улицата като сирак. Познава само обитателите на калта. Но когато една вечер вижда как от мръсната кръчма изпада пияна двойка, която започва да прави секс в най-близката локва, той съзнателно решава, че няма да е като хората, които познава – а ще е като д’Артанян. "Знаех, че той е измислен, но исках да съм като него, а не като тях", казва писателят. Любимият на сегашния ни премиер


"Винету" също задава стандарти за поведение


Но трябва желание и съзнателно постоянство, за да ги спазваш.


Личността е в постоянен процес на конструиране и реконструиране във взаимодействие със средата. Оправдаването с липса на традиция, история, култура е лесно, сравнително обосновано, но в крайна сметка невярно. Човек живее в общност, но сам избира себе си.


Правото да си автор на себе си се извоюва. То изисква да преодолееш господстващата етика на силата. Да не потискаш по-слабите от теб. Да не правиш компромис с общоприети ценности. Дори да пренебрегнеш инстинкта си за самосъхранение. Както казва Чърчил: "Човек прави онова, което трябва – въпреки личните последствия, въпреки пречките, опасностите и натиска – и това е основата на целия човешки морал."


Трудно е, но не и невъзможно някога да видим описаната в началото случка и у нас. Необходимо е целенасочено усилие и държавник, който иска да го положи.


А за постигането на успешно управление добро начало е избягването на седемте обществени гряха, които Ганди дефинира в затвора:


- политика без принципи
- богатство без работа
- удоволствие без съвест
- знание без характер
- отношения без морал
- наука без човечност
- обожание без жертва.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK