Преходът в България спря

Джуди Демпси



Откакто влязоха в ЕС, България и Румъния опитваха на приливи и отливи да се справят с корупцията. Но Европейската комисия ясно заяви в подробните си доклади от миналата седмица, че цялостната картина все още е доста окаяна."


Това пише на страниците на "Ню Йорк таймс" Джуди Демпси, главен редактор на Strategic Europe на фондация Carnegie и дългогодишен кореспондент от Източна Европа, Близкия изток и Брюксел за издания като Financial Times и Economist.


Коментарът й под заглавие "Преходът в България и Румъния замря" е публикуван в рубриката "Писма от Европа", а авторката допълва позицията си в блога на "Интернешънъл хералд трибюн".




"От 2007г. насам България и Румъния са подложени на усилен контрол не само от Брюксел, но и от Европол. Страните от ЕС знаеха, че нито една от двете държави не е готова за членство - достатъчно бе да погледнат докладите на Еврокомисията, описващи масовата корупция, силата на престъпните мрежи, занимаващи се с трафик на хора и наркотици, както и слабостта на правосъдието и на върховенството на закона. Въпреки това цареше усещане, че е по-добре България и Румъния да се присъединят, за да бъдат подкрепени реформаторите, отколкото да бъдат държани отвън и това да забави модернизирането им", пише Демпси в статията.


В текста тя цитира мнение на Антоанета Приматарова от Центъра за либерални стратегии, според която "Преходът към пазарна икономика и върховенство на закона са изключително сложни, а Европейската комисия подцени системните недостатъци, наследени от комунизма и времената преди него". Въпреки това, повече от 20 години след рухването на комунизма в двете страни, човек би очаквал едно по-младо поколение да възприеме политическа култура, която представлява скъсване с миналото, посочва Джуди Демпси.

Преходът в България спря

Моника Маковей - бивш (2004-2007) румънски министър на правосъдието, а сега консервативен евродепутат, казва в статията, че 39-годишният премиер Виктор Понта "върна назад всички подобрения, които опитахме да направим през последните години". Лидер на бившите комунисти, Понта уволни двама обмудсмани от опозицията, отстрани директорите на институтите, отковаряще за изследване на комунистическото минало и съхраняване архивите на спецслужбите, затегна хватката си над държавната телевизия и изглежда решен да защити бивши и осъдени комунисти от съдебно преследване, посочва още авторката.


Демпси изброява заключенията от доклада на ЕК за "уникалната роля на организираната престъпност в България" и влиянието й върху икономиката, възпрепятстване на конкуренцията, отблъскване на чуждестранните инвестиции - цяла една платформа, от която тези групировки влияят върху политическия процес и държавните институции.


Какво се обърка в България и Румъния?


Според Приматарова промяната на политическата култура, оформяна от десетилетия, изисква много повече от формалното приемане на законите на ЕС. Прилагането им е друго нещо, а промяната на политическата култура - трето. Европейската комисия не успя да прецени колко дълъг преход е нужен за подмяна на дълбоко вкоронени структури, посочва тя.


В статията се казва още: "Само че няколко други бивши комунистически държави се справиха по-добре с този преход. В техните случаи, изглежда че помогнаха два елемента - наличието на силно дисидентско движение по време на комунизма и решението след това да отворят досиетата на слепцслужбите.


Полша, която влезе в ЕС през 2004г., имаше силна антикомунистическа опозиция и тя послужи за вкореняване на демокрацията през 90-те години. Освен това поляците доста рано отвориха досиетата.


Бивша Чехословакия, която имаше малко дисидентско движение, въведе още в началото на 90-те години  най-радикалната лустрация срещу комунистическите тайни служби в района. Вацлав Хавел, първият посткомунистически президент на страната, не търпеше колаборацонистите.


Унгария също въведе лустрационен закон през 1994г., но се забави с отварянето на досиетата за обществото, въпреки силната антикомунистическа реторика на правителството.


България и Румъния едва напоследък се заеха с комунистическото си минало и то доста колебливо. Моника Маковей смята, че ако архивите бяха отворени по-рано, това щеше да изиграе роля в борбата с корупцията или с демонтирането на вкоренилите се комунистически мрежи.


Макар да не успяха да направят това, за двете страни е по-добре, че са в ЕС, смята Даниел Симов, преподавател по политология от Софийския университет. "Това даде шанс на гражданското общество да се бори за промяна и да търси отговорност. Щеше да е много, много по-лошо извън съюза. Преходът щеше да отнеме още повече време".


Преходът в България спря

В допълнително изразена лична позиция под заглавие "България и Румъния тестват колко сериозен е ЕС за корупцията", Джуди Демпси посочва от сайта на "Интернешънъл херълд трибюн", че Европейската комисия има отговорност да се намеси и да действа, за да принуди правителствата на двете държави да изпълнят ангажиментите си да въведат върховенството на закона и да се борят с корупцията.


"Тя може да направи няколко неща. Може да спре структурните и фондовете за развитие в размер на стотици милиони евро. Вече е отложено членството им в Шенген. Крайната санкция може да е замразяването на правата за гласуване на представителите на България и Румъния. Това би означавало, че нито една от двете страни няма да могат да гласуват по въпроси, които ги засягат.


Такова решение ще е много трудно да се постигне между страните членки, но ако ЕС наистина държи на демокрацията, върховенството на закона и човешките права, тогава този вариант трябва да се обмисля сериозно. Така ще се изпрати сигнал към държавите като Сърбия, кандидатстващи в блока, че ЕС няма да допусне стратегията му за разширяване да бъде опетнена от корупция. Анализатори посочват, че недовършеният преход в България и Румъния илюстрира трудностите, с които ЕС ще се сблъска в работата с останалите кандидати от Балканите."


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK