Може ли да има демокрация без доверие



Опасявам се, че съм един от онези лектори, които обикновено не срещате на TED. Нямам мобилен телофoн, например, т.е. съм "спасен". Второ, политолог, който ще говори за кризата на демокрацията, не е най-вълнуващото нещо, за което се сеща човек. И, трето, няма да предлагам отговори, а смятам да повдигна въпроси на тази тема.


Първият от тях засяга много популярната в наши дни идея за прозрачността и откритостта. Можем ли да възстановим доверието към демократичните институции.




Има още една причина да сте подозрителни към мен. Вие, хората от "църквата на TED", сте една много оптимистична общност. (Смях) Просто казано, вие вярвате в сложността, но не и в двусмислиците. 


Аз съм българин и според социологическите проучвания ние сме белязани като най-песимистичните хора в света (смях). Списание "Икономист" неотдавна написа статия за едно от най-новите изследвания за щастието и заглавието й беше "Щастливите, нещастните и българите". (смях) 


Така че, когато знаете какво да очаквате, нека ви разкажа една история. 


Беше дъждовен изборен ден в малка страна - може да е моята, но може и да е вашата. И понеже валя до четири часа следобед, никой не отиде до изборните секции. Но когато дъждът спря, хората тръгнаха да гласуват. При преброяването на гласовете три четвърти бяха пуснали празни бюлетини. Правителството и опозицията просто бяха парализирани. Защото знаете какво да правите с протестите. Знаете кого да арестувате, с кого да преговаряте. Но какво да правиш с хора, които гласуват с празна бюлетина? Затова правителството реши да повтори изборите. И този път още по-голям брой - 83% от гласувалите пуснаха отново празни бюлетини. Иначе казано, те отидоха до урните, за да заявят, че няма за кого да гласуват.


Така започва един хубав роман от Жозе Сарамагу, наречен "Виждане" (Ensaio sobre a Lucidez излиза през 2004 г. и е продължение на "Слепота" от 1995 г., на португалски заглавието е двусмислено: "Есе за яснотата" - бел .ред.). Но според мен той много добре улавя част от


проблема, който сега имаме с демокрацията в Европа


От една страна, никой не оспорва, че демокрацията е най-добрата форма на управление. Демокрацията е единствената игра. Проблемът е, че много хора започват да вярват, че това е игра, която не си струва да се играе.


За последните 30 години политическите анализатори наблюдаваха непрекъснат упадък на избирателната активност. Хората, които най-малко се интересуват от гласуване, са тези, които очаквате да спечелят най-много от изборите. Имам предвид безработните, непривилегированите. И това е сериозен въпрос. Защото особено сега в икономическата криза виждаме, че доверието в политиката, доверието в демократичните институции наистина е разрушено. Според последните проучвания на Европейската комисия 89% от гражданите на Европа вярват, че съществува увеличаваща се пропаст между мнението на хората, които взимат решения, и това на обществото. Едва 18% от италианците и 15% от гърците вярват, че вотът им има значение. Общо взето, хората започват да разбират, че


могат да сменят правителствата, но не могат да сменят политиките


Въпросът, който искам да повдигна, е следният: Как стана така, че живеем в общества, които са много по-свободни от когато и да било - имаме повече права, можем да пътуваме по-лесно, имаме достъп до информация - и в същото време доверието към нашите демократични институции рухна? Иначе казано, въпросът е: Какво стана както трябва и кое се обърка през последните 50 години, когато говорим за демокрация?


Ще започна с това, което направихме както трябва.


Първото, разбира се, са тези пет революции, които според мен в голяма степен промениха начина ни на живот и задълбочиха демократичния ни опит. 


Първата е културната и социална революция от 1968 и 70-те години на ХХ век, които поставиха индивида в центъра на политиката. Това беше часът на човешките права. Това беше и огромен бунт, една култура на недоволството, култура на неконформизма, каквато не познавахме преди. Вярвам, че подобни неща са продукт на 1968, макар че повечето от нас дори не са били родени тогава. Но след това идва пазарната революция на 80-те години. И независимо че много хора от левицата се опитват да я мразят, истината е, че тя изпраща посланието "Правителството не знае по-добре как се правят нещата". Имаме общества, които в по-значителна степен са движени от избори. Имаме и 1989 г. - краят на комунизма и на студената война. Това е и раждането на глобалния свят. Ето го интернет и вие не сте аудиторията, която трябва да бъде убеждавана колко власт донесе интернет на хората. Той промени начина ни на комуникиране и начина, по който гледаме на политиката. Тотално се


промени самата идея за политическа общност


Ще спомена и още една революция - тази на науките за изследване на мозъка, която тотално промени разбиранията ни относно това как хората взимат решения.


Това направихме добре. Но ако се огледаме какво се обърка, пак ще стигнем до същите тези пет революции.


Защото първо имате 60-те и 70-те години, в които културната и социална революция в известен смисъл разруши идеята за колективната цел. Самата идея - всички тези колективни съществителни, на които са ни учили - нация, класа, семейство. Започнахме да харесваме развода, ако впрочем изобщо сме стигнали до сключване на брак. Всичко това бе подложено на атака. И стана трудно да привлечеш хората към политиката, когато те вярват, че важните неща са тези, на които лично те държат.


После пазарната революция от 80-те години силно увеличи неравенството в обществата. Спомнете си, че до 70-те години разпространяването на демокрацията винаги е било съпроводено с намаляване на неравенството. Колкото по-демократични бяха обществата ни, толкова по-уравновесени ставаха те. Сега имаме обратната тенденция. Разпространяването на демокрация днес в голяма степен е съпроводено от увеличаване на неравенството. И смятам това за много обезпокоително, когато говорим за добрите и лошите неща, случващи се с демокрацията в наши дни.


Ако се върнем към 1989 г. - събитие, което, общо взето, не очаквате някой да критикува - мнозина ще ви кажат: "Вижте, това бе краят на студената война, разкъсал обществения договор между елитите и хората в Западна Европа". Когато СССР все още го имаше, богат и силен, те се нуждаеха от хората, защото се страхуваха от тях. Сега елитите са свободни. Те са много мобилни. Не можете да ги облагате с данъци. И не ги е страх от народа. Така че в резултат на това стигнахме до тази много странна ситуация, в която


елитите излязоха от контрола на избирателите


Не случайно избирателите повече не се интересуват от изборите.


Когато стане дума за интернет, да, вярно е, той ни свързва, но знаем също, че интернет създаде тези пространства, в които сами си говорим, и политически гета, в които можеш за цял живот да си останеш с политическата общност, към която принадлежиш. Става все по-трудно да бъдат разбрани хората, които не са като теб. Знам, че мнозина от вас с възторг говорят за дигиталния свят и възможностите за сътрудничество, но виждали ли сте какво направи този дигитален свят с американската политика днес? Това отчасти е резултат също на интернет революцията - обратната страна на нещата, които харесваме.


Що се отнася до науките за изследване на мозъка, политическите консултанти научиха от тях е, че трябва да се спре да се говори за идеи и политически програми. Онова, което наистина има значение, е да се манипулират емоциите на хората. Стигнало се е дотам, че когато в наши дни говорим за революции, те не носят имената на идеологии или идеи. В миналото революциите носеха идеологически имена - комунистическа, лебирална, фашистка или ислямистка... Днес ги кръщават на медиума, който се използва най-масово - Facebook революция, Twitter революция... Съдържанието вече няма значение, проблемът е медиата, посредникът.


Казвам това, защото основната ми идея е, че и правилните, и грешните неща, които сторихме, са едни и същи. И когато днес се опитваме да видим как можем да променим ситуацията, какво би могло да се направи с демокрацията, не бива да забравяме тази двусмислица. Защото нещата, които най-много обичаме, е много вероятно да са нещата, които могат най-много да ни навредят.


Днес е много популярно да се вярва, че този натиск за прозрачност, тази комбинация между активни граждани, нови технологии и много повече законодателство в полза прозрачността ще възстановят доверието в политиката. Вярвате, че с новите технологии и хората, готови да ги използват, за правителствата ще е много по-трудно да лъжат, да крадат и дори да убиват. Вероятно е така. Но аз смятам, че трябва да сме наясно, че се опитваме да поставяме прозрачността в центъра на политиката, където убеждението е, че прозрачността е глупост.


С прозрачност не се възстановява доверието в институциите.


Прозрачността е начинът, по който политиката управлява недоверието


Приемаме, че обществата ще бъдат основани на недоверие. Впрочем недоверието е много важно за демокрацията. Затова имаме баланс на властите. Затова е цялото това креативно недоверие между представителите и онези, които те представляват.  Но когато политиката е само управление на недоверието, то ще се окажем в "1984", но с обратен знак. Няма да имате "Големият брат ви наблюдава", а ще стане "Ние сме Големият брат, наблюдаващ политическата класа".


Но това ли е идеята за свободно общество? Представете си например, че едни достойни, възпитани и талантливи хора се кандидатират и наистина вярват, че политиката служи за справяне с недоверието? Не се ли опасявате, че всички тези технологии, проследяващи всяко изявление на политиците ще ги принудят всъщност само да повтарят едни и същи позиции, дори те да са много погрешни, понеже това да си последователен ще се окаже по-важно от това да проявиш разум? Към американците в залата - не се ли опасявате, че президентите ви ще управляват на базата на това, което са заявили, докато са се състезавали на партийните избори за номинация?


Смятам това за изключително важно, понеже демокрацията е затова да могат хората да си променят мнението според рационални аргументи и спорове. Може да изгубим тази изключително благородна идея да държим хората отговорни, да покажем на хората, че няма да толерираме опортюнизма в политиката. Мисля, че когато говорим за политиката в наши дни, добре е да погледнем и от този ъгъл.


И не забравяте също, че повдигането на завесата е също така и забулване. Независимо колко прозрачно иска да е едно управление, то ще проявява прозрачност, както на него му е угодно. В малка държава като моята, но и също така и във вашите държави, те решават всички правителствени решения и дискусии в Министерския съвет да бъдат публични 24 часа по-късно. И обществото напълно ги подкрепя. Имах възможност да разговарям с премиера (на България - бел. ред.), когато взе това решение. Той каза: "Виж, това е най-добрият начин да държа затворени устата на моите министри. Защото ще им е много трудно да се бунтуват, знаейки, че след 24 часа всичко това излиза наяве и със сигурност ще предизвика политическа криза."


Така че, когато говорим за прозрачност, за откритост, определяно вярвам, че трябва да не забравяме с какво се справихме добре и къде сбъркахме. 


Гьоте, който не и бил нито българин, нито политолог, преди няколко века е казал: "Където има много светлина, има и много сенки."


* Текстът е лекцията на Иван Кръстев пред конференцията TED GLOBAL 2012 в Единбург в края на юни. Преводът е на редакцията.


TED e неправителствена организация от САЩ, занимаваща се с "идеи, които си струва да бъдат разпространявани". Името й е съкращение от Technology, Entertainment, Design (технологии, забавления, дизайн) - трите сектора, от които за пръв път се събират представители през 1984г. В последвалите години TED се разраства до глобално явление с милиони последователи и почитатели. Принципът е лекторите да развият идеите си за не повече от 18 минути, след което записът се разпространява безплатно (вече има над 900).


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (230)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на jackdaniels
    jackdaniels
    Рейтинг: 672 Неутрално

    не разбрах какво е станало след като всички пуснали празни бюлетини и правителство и опозиция били парализирани

  2. 2 Профил на Съни
    Съни
    Рейтинг: 506 Неутрално

    "Където има много светлина, има и много сенки"- само ако е знаел Гьоте колко е бил прав....

  3. 3 Профил на Rage Against
    Rage Against
    Рейтинг: 1059 Неутрално

    "Може ли да има демокрация без доверие"

    в Русия си имат такава демокрация. но й викат феодализъм

    РЕФОРМИ !
  4. 4 Профил на Вени Г.
    Вени Г.
    Рейтинг: 1110 Неутрално

    Много рядко пускам големи чужди цитати, но по тази тема мисля, че ще интересно:

    "Момент на дезинтеграция в Европа

    Европа често се изправя пред интеграционни кризи. Допреди няколко години всеобщото мнение бе, че проектът за европейска интеграция е най-добрата „машина за конвергенция”, изобретена някога от човечеството. Предполагаше се, че ако една бедна и не толкова добре развита (но демократична и стремяща се към интеграция) страна бъде задействана „в машината”, с течение на времето тя ще стане по-богата и по-демократична, като по този начин ще се преодолее и съществената разлика в просперитета между тази страна и по-заможните й съседки.
    Този „свят на вчерашния ден”, обаче, внезапно изчезна пред очите ни, а това, на което в началото се гледаше като на „машина за конвергенция”, се превърна в „машина за дивергенция”. Европейският съюз във вида, в който го познавахме, вече не съществува. ЕС е в криза и в състояние на застой заради коренната промяна в същностната идея на либерално-демократичните режими в Европа, обикновено описвана с явлението „възход на популизма”. Тази промяна намери израз в растящото недоверие спрямо демократичните институции, протестите срещу политическото устройство, налагането на „мнението на масите” и отричането на мнението на експертите, подкрепата на радикални политически играчи и свеждането на политиката единствено до поле на сблъсък между „хора” и „корумпирани елити”. Предизвикателството, пред което сме изправени, се дължи на факта, че днес общностите ни са по-отворени и по-демократични от всякога и именно тази отвореност води до неефективността и липсата на доверие в демократичните институции.
    Днешните протестиращи не се противопоставят на вчерашното статукво, а по-скоро се стремят да го запазят. Ставаме свидетели на нещо подобно на събитията от 1968 г., само че с обратен знак; и този път самата промяна е това, от което повечето хора се страхуват. Реакцията на Европа към „Арабската пролет” доказа, че демографското въображение е заменило демократичното такова като движеща сила на европейската политика. А мнозинствата на застрашените – тези, които имат всичко и се страхуват от всичко – се обособиха като новата движеща сила на европейската политика. Те са тези, които оказват най-голямо влияние върху обществото и същевременно са преследвани от натрапчивата идея, че са безсилни.
    Новите популистки играчи в Европа успяват, защото представляват страховете на европейските общности.
    Този нов вид популизъм се различава коренно по своя език, политически цели и идеологически източници от традиционните популистки движения на ХIХ и ХХ век. И ако през миналия век понятието за популизъм тясно се свързваше с разбирането за народ като един род, като „сърцевина”, като „нация от националисти”, то сегашната идеология на популизма стъпва не толкова на понятието за народ, което познаваме от учебниците по история, колкото на идеята за масата – за мнозинството, която добиваме от социологическите запитвания. Новият популизъм представлява разочарованието от хората с власт. А основният политически парадокс на нашето време е, че факторите, които преди са допринесли за успеха на европейската демокрация, днес именно те я застрашават. Кризата на доверие в европейските демократични институции е резултат не на неуспешния опит нашите общности да се демократизират, а по-скоро от успешната им демократизация.
    Съревноваващите се стратегии за „спасение на съюза” се градят върху едно общо предположение – че демокрациите в Европа ще се върнат към предишния си облик. Но истината е, че ние не бихме могли да възстановим ЕС, ако не преосмислим непредвидените последствия от петте революции, променили из основи света ни след 1968 г.: културната революция през 60-те, поставила личността в центъра на политиката; пазарната революция от 80-те, отнела легитимността на държавата като икономически играч; революциите в Централна Европа от 1989 г., които помириха културната революция от 60-те (отблъсквана от десните партии) с пазарната революция на Рейгън от 80-те (отхвърляна от левите партии) и които ни убедиха, че либералната демокрация е краят на историята и че тя е естественото състояние на човечеството; революцията в комуникациите, предизвикана от разширяването на интернет мрежата (Web2.0); както и революцията в невробиологичните науки, заради която политическите консултанти повярваха, че не почиващото на рационални доводи обсъждане, а манипулирането на емоциите е в основата на демократичната политика. И парадоксалното е, че тези пет изброени революции, които в началните си етапи бяха от първостепенно значение за разбирането на същността на демокрацията, днес не са в основата на нейната криза.
    В момента ЕС е изправен пред заплахата от разпадане, което ще се случи, ако не настъпи коренна промяна. Но това, от което всъщност трябва да се страхуваме, е да не попаднем в един порочен кръг – което е напълно възможно, ако заради популисткия натиск някои правителства решат да се харесат на народа, като въведат политики, които пряко се противопоставят на целта на европейската интеграция - например, върнат националните граници, и които ще отслабят доверието в ЕС и неговата ефективност. А колкото повече доверие губи съюзът, толкова повече ще се засилва опозицията срещу него. Европа неведнъж през ХХ век е ставала свидетел на разгръщането на подобно съотношение, но въпросът е как още в зародиш да бъде спряно набирането на тази дезинтеграционна инерция.
    Накратко казано – достигнали сме точката, която Александър Гершенкрон нарича „възлова” – тоест, това е момент, в който за сравнително кратък период от време ще станем свидетели, ще изпитаме, а може би дори и ще участваме в едно естетическо, идеологично, стратегическо и институционално пренаписване на определенията за демокрация и за Европа. Защото това, което вече се е изтрило от употреба, е нещо много по-важно от една обикновена, сменяема машинна част. Най-голямата опасност за ЕС се крие в поведението на политическия и интелектуалния му елит и в това дали той ще избере да се занимава с „поправяне” на проекта, когато решението, всъщност, е в неговото създаване наново. "

    Иван Кръстев във в."Култура"
    http://www.kultura.bg/bg/article/view/19080

    Най-добрият аргумент против демокрацията е 5-минутен разговор с избирател - Уинстън Чърчил
  5. 5 Профил на Georgi Velev
    Georgi Velev
    Рейтинг: 616 Неутрално

    [quote#3:"Rage Against"]в Русия си имат такава демокрация. но й викат феодализъм[/quote]

    мдъ.
    В САЩ- неолиберализъм

    Между проститутката и соростутката предпочитам първото. Тя не мами и няма претенции.
  6. 6 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1391 Весело

    Цитат: "..никой не оспорва, че демокрацията е най-добрата форма на управление."

    А защо Чърчил е казал, че най-силният аргумент срещу демокрацията е пет минутен разговор, с който и да е избирател?

    /не се чете/
  7. 7 Профил на kamski
    kamski
    Рейтинг: 616 Неутрално

    [quote#1:"jackdaniels"]не разбрах какво е станало [/quote]
    Какво има за разбиране-каквото е седнало,такова е станало!

  8. 8 Профил на gsb
    gsb
    Рейтинг: 672 Неутрално

    Кой е Иван Кръстев? Какво е ТЕД и какво търсят и двамата на първа страница? Зачетох... глупости. Насилих се да продължа, рекох си, щом е на 1ва страница, сигурно е нещо важно, умно или поне интересно. Стигнах до средата.. глупости.
    Доста грозна практика, да навирате така очевидно в лицата на хората платените си репортажи и ПРа на някакви философски и морални (пък и всякакви други) "капацитети"

  9. 9 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 903 Весело

    Демокрация без доверие не става. Пък и както викаше прадядо ми бай Йордан Доверието от Арбанаси - "Доверие всекиму, верисия никому" ;-Р

  10. 10 Профил на джендър NATO generals
    джендър NATO generals
    Рейтинг: 1064 Неутрално

    без доверие може да има клептокрация, корупция, манипулации по медиите и липса на законност!

    Може ли да има демокрация без доверие?
    Щом мнозинството от хората желаят да поставят селски хитреци-подобие на тях самите-за управляващи-защо пък не !

    Само от 2009 - 2012-та са "инвестирани" 8 милиарда евро във ВЕИ тролово производство на ток
  11. 11 Профил на Diva
    Diva
    Рейтинг: 527 Неутрално

    Така че, когато говорим за прозрачност, за откритост, определяно вярвам, че трябва да не забравяме с какво се справихме добре и къде сбъркахме.
    ======================== Иванеее,Иване... Не знам за какво ви плащат в Отворено общество ,но ето нещо по темата;
    На пръв поглед е трудно да се обясни защо толкова хора по света все още вярват в т. нар. демокрация.Но крушката си има опашка..
    въпреки концлагерите, разстрелите, откровено задушената «свобода на словото» (при демокрацията е още повече задушена, но демократите са достатъчно хитри, за да оставят някаква илюзия за нейното наличие), въпреки тоталното изоставане на материалния жизнен стандарт от този на Запада – и до днес вярата в комунизма живее в сърцата на милиони хора. Те все още вярват, че ако беше издържал и оцелял, щеше наистина да превърне обществото в някакво подобие на земен рай. И въпросът не е само във високото ниво на тогавашната социална осигуреност, която нашенските новоизлюпени демократи с лека ръка унищожиха; нито в примера на Китай, където комунистите проявиха завидна ловкост да използват предимствата и на двата строя, като тушират донякъде недостатъците им.

    Последователите на комунизма продължават да вярват в него не заради практическата му реализация, която показа, пак деликатно казано, доста дефекти.
    Те продължават да вярват главно и предимно заради идеологията му.

    Представете си, че идеологията не съществуваше, а тогавашната система се крепеше само на грубата сила: танковете, бодливата концлагерна тел, доносниците и ченгетата. Колко щеше да издържи? Тя рухна дори при наличието на идеология; а без нея, без маскировъчната лакировка върху озъбената си муцуна очевидно щеше да се сгромоляса още по времето на Хрушчов или в началото на брежневия период – не по-късно от 70-те години.

    Именно разбирането на механизма на комунистическата идеология, която продължава и до ден-днешен да владее сърцата и умовете на милиони хора, ще ни позволи да разберем и механизма на демократичната идеология – която е много по-тотална, детайлно разработена, замаскирана и коварна. И още едно нейна много важна характерна черта: непрестанно обновявана, постоянно «ъпгрейдвана» с нови и нови тези, постулати, внушения, манипулативни и аксиоматично поднесени твърдения, независимо, че този процес на обновяване в последно време започна да буксува.

    Кой е главният постулат на демократичната идеология?

    Същият като главният постулат на комунистическата идеология.

    А кой беше главният постулат на комунистическата идеология?

    Главната аксиома, основата на основите в идеологията на комунизма внушаваше, че «новият строй» идва, за да освободи мнозинството (именно МНОЗИНСТВОТО, а не «малцинствата» - любопитна подробност, нали?) от «експлоатацията» и «гнета» на малцинството, на буржоазията. Тоест, че новият строй носи свобода. И в името на тази свобода си заслужават всички жертви и «грешки», допускани по «новия път». Тук вече всеки можеше да си трупа в камарата «жертви» и «грешки» всичко, което му хрумне и за което се сети – и видяно със собствени очи, и почувствано със собствените сетива, и дочуто от пълзящите слухове за репресиите, червения терор, концлагерите, негласната, но твърда цензура, прерастваща закономерно и неумолимо не само в словесна, но и в мисловна автоцензура, и т. н. , и т. н. Всичко беше в името на свободата! А някъде в неясното комунистическо бъдеще се очертаваше още повече свобода. И то най-вече в задоволяването на материалните желания, които тогава бяха твърде остри и перманентно заостряни от постоянно изникващите дефицити на почти всичко: от вносни дънки до варена наденица, че понякога даже и кисело мляко…

    Всичко в името на свободата.

    Но нали точно свободата е главният постулат също така и в демократичната пропаганда?

    Винаги, когато някой се усъмни в предимствата на «демокрацията», основният, железен и непоклатим аргумент, който му противопоставят убедените в тези предимства, е следният: да, вярно е, че демокрацията, както признава и Чърчил, има много недостатъци, но затова пък има едно главно, огромно, велико преимущество. И то е, че отделният човек в частност и всички хора като цяло в демократичното общество са свободни да избират кой да ги управлява. От което, естествено, следва невинаги афишираният, но неумолим извод: каквато попара са си надробили те, превърнатите насила в «избиратели», такава ще сърбат. Сами са си виновни, защото сами са избрали онези, които ги управляват. Това било представлявала тя, свободата: да носиш отговорност за собствения си избор. И всички недостатъци на демокрацията, също както и недостатъците на комунизма, трябвало да бъдат преглъщани, защото са в нейно име.

    Хипотезата за свободата, която ни била осигурявана чрез «демокрацията», е основополагаща в манипулирането на съзнанието от страна на демократичната агитация, вихреща се в книги, филми, телевизии, радиа, вестници, списания, уроци, лекции, интернет-сайтове, избирателни кампании и пр.
    Ето защо си заслужава да й обърнем малко повече внимание.

    По принцип съвременната западна пропаганда от дълго време е надхвърлила рамките на обикновен агитационен механизъм, убеждаващ ни в предимствата на една политическа система, носеща гръмкото, надуто и високопарно название «демокрация». Тази пропаганда отдавна се е трансформирала от идеология в митология – тоест в система, чиито абсурдност, невъзможност и невероятност предварително се игнорират. Тоест, както и всяка друга митология, демократичната ни се поднася като нещо, което се подразбира от само себе си. И ни се предлага да не обръщаме внимание на факта, че тази митология е просто имагинерна, работи с предварително постулирани идеи, поднесени ни, едва ли не като религиозни откровения.
    Сетне в рамките на тази абсурдна, но натрапена ни митология се предлагат за даденост определени хипотези като непременни и задължителни аксиоми; а след като ги приемем, тоест повярваме в тяхната истинност, оттук нататък всичко, което се изгражда, има своето логично, естествено и нормално продължение.

    Един пример за сравнение. В гръцката митология съществуват основните постулати, че боговете живеят на Олимп, техен върховен шеф е Зевс, всеки отделен бог си има своя ресор, където развихря своите сили и възможности – и вече всички истории, които по-нататък се развиват в отношенията между боговете и хората, както и вътре в самото божествено общество, произтичат една от друга, навързани в напълно логични вериги и връзки. Груба аналогия може да се направи с прочутото изказване на Джон Д. Рокфелер: «Не ме питайте как спечелих първия си милион, за останалите мога да дам отчет». Тоест, волю-неволю, по принуда трябва да повярваме в законността и почтеността на «първия милион» - щом няма доказателства за противното…

    По същия начин няма смисъл да питаме откъде-накъде трябва да вярваме в историите за боговете от гръцката митология – но веднъж повярвали, по-нататък е лесно и всичко е убедително, натъкмено, синхронизирано и точно. По същия начин стои и въпросът с всяка друга митология, включително и с демократичната. Достатъчно е да не си задаваме въпроси, а да следваме нейните внушения – и в съзнанието ни се изгражда стройна и убедителна система, защо именно демокрацията, а не някоя друга политическа система трябва да бъде призната за най-съвършената.

    Впрочем, именно в тази точка, в незададения въпрос: «А защо трябва да вярваме на това, което се пропагандира от демокрацията?», се крие и изходът от задънената улица, в която демократичната пропаганда се опитва да вкара съзнанието ни, за да може след това безпрепятствено да го манипулира. Да й повярваме по липса на доказателства за противното. По тази причина въпросът, с който се искат доказателства от самата пропаганда: «Защо да вярваме?» е най-разрушителният за всяка една митология. Естествено, демократичната идеология се е погрижила да поднесе множество и най-различни фалшиви отговори – но веднъж задали този въпрос, вече сме се изтръгнали от паяжината на манипулацията и сме поели по пътя на търсене на истината…

    И както Зевс стои на върха на класическата гръцка митология, така на върха на демократичната митология стои Свободата.

    На всичко отгоре тази метафора има и своя онагледен вариант във вида на прословутата статуя в пристанището на Ню Йорк, на острова с подходящото име Либерти. Така по-недоверчивите може дори да я видят. Нея. Свободата, олицетворена от идол с няколко рога на главата. Остава само да повярваме, че именно демокрацията ни носи свобода.
    Пред тази добре регламентирана и умело дирижирана вяра стои всъщност само една- единствена пречка. Един въпрос. Въобще, въпросите са най-убийственото нещо за всяка агитация и пропаганда. Между другото, колкото по-наивни и простички – толкова по-убийствени. И в случая пречката пред натрапваната ни вяра, че демокрацията била донесла «свобода», е възможно най-простичкият, наивен и елементарен въпрос: а какво всъщност е «свобода»?

    Да. Какво изобщо означава тази дума?

    Няма определение на въпросното понятие. И по странен начин всички опити за дефинирането му са свързани с неговото ограничаване.

    Най-втълпяваното определение по времето на комунизма, за което твърдяха, че е на Карл Маркс, гласеше: «Свободата е осъзната необходимост». Кой както ще да го разбира.
    А най-втълпяваното определение по време на т. нар. «демокрация»: «Свободата ти се простира дотам, откъдето започва ограничаването на свободата на другите».
    Една доста глупава дефиниция, разбира се, защото пояснява (по-точно – дава илюзия, че пояснява, тъй като никой не знае откъде започва «свободота на другите») докъде се простира т. нар. «свобода», без изобщо да обяснява какво представлява самата тя. Тоест, едно неясно понятие се «изяснява» чрез същото това неизяснено понятие. Впрочем, типичен пример за демократична логика…

    Лесно е да се разбере защо демократите бягат като дявол от тамян от небходимостта да дадат точна и ясна дефиниция на свободата. Просто защото даде ли се такава дефиниция, цялата демократична идеология, превърната в митология с цената на многовековни усилия, ще рухне.
    За да разберем защо е така, нека да се замислим наистина какво всъщност представлява свободата.

    Отговорът е пределно ясен: възможност човекът да върши, каквото поиска, без самият той да носи негативни последици от това. Ако възникнат неприятни последици във вид на насрещно противодействие, независимо под каква форма: чрез лична съпротива от други хора или под формата на репресивен закон, ясно е, че свободата му незабавно ще бъде ограничена, тоест пред желанието му да извърши нещо ще бъде поставена бариера. И той може да възстанови свободата си само ако преодолее ограничението, т. е. ако се окаже по-силен от него, респективно от хората, които създават това ограничение.

    С други думи: свободата превръща обществото в джунгла. Защото само по-силният ще успее да наложи волята си така, че да преодолее всички негативни последици за себе си, тоест да надделее над съпротивата на другите – независимо дали тя е стихийна или регламентирана под формата на правила и закони. И както в дивото състояние на природата винаги има един най-силен обитател, който е в състояние да победи другите, използвайки ги за храна, по същият начин в човешкото обществото свободата ще се превърне в предимство за най-силния, който ще успее да наложи своята власт. Иначе казано: свободата рано или късно превръща обществото непременно и задължително в неограничена, безпределна диктатура – а докато се достигне до това състояние, се води жестока и безмилостна борба на всеки срещу всеки, за да се уточни кой е по-силен и в края на краищата да се излъчи най-силният, който ще бъде и най-свободен. Тоест, ще постави другите в зависимост от себе си, като неговата зависимост от тях ще бъде една-единствена: тях да ги има в наличност, за да обслужват потребностите му, тоест потребностите на неговата свобода.
    Именно затова всички човешки правила, още от първите закони на Хамурапи, записани върху глинени плочки, та до ден-днешен, се стараят по някакъв начин да ограничат свободата; по-точно и образно казано – джунглата на свободата. Да не позволят на по-силните да правят със слабите каквото си искат. Понеже, след като бъде излъчен най-силният, независимо дали като монарх или, в условията на примитивна демокрация, като някаква управляваща група под формата на съвет на старейшини, жреческа каста или тям подобни, този най-силен – индивид или група, няма никаква сметка да остави на другите свободата да продължат схватките за излъчване на други «силни». Защото тази непрестанна борба, диктувана от свободата, продължава да превръща обществото в джунгла, от което той губи, тъй като не може да ги организира да му служат под някаква форма.
    Представете си, че след като вече е излъчен племенният вожд подир съответната конкурентна борба между всичките кандидат-вождове, тази борба продължи – тоест, поданиците му продължат да се избиват помежду си в процес на доказване на собствена сила? Вместо да плащат данъци или да принасят жертви на тотема на племето – те се унищожават взаимно. Естествено е, че новият вожд или управляваща група не може и не бива да търпи продължаването на касапницата – и задължително предприема стъпки за нейното прекратяване, тоест за ограничаване на свободата, за да могат по-слабите да оцелеят и да се занимават с лов, земеделие, събиране на охлюви и грудки, плащане на данъци и осигуровки и други полезни дейности. И така настава мир…

    Иначе казано: необходимо е свободата винаги да бъде ограничавана. Винаги и задължително да се превръща в крайна сметка в диктатура или, по-меко казано, във власт – сиреч в свобода на един или неколцина управляващи за сметка на всички останали, за да се осигурят условия за съществуването на нормално, организирано по някакъв начин общество. Преди обаче да се стигне до организираната структура, задължително се преминава през период на изясняване, кой именно е този «най-силен», тоест през взаимни убийства, междуособици, граждански войни и прочее обществени катаклизми – тоест през един период на «свобода».

    Разбира се, думата «диктатура», обозначаваща края на касапницата, наречена «свобода» наистина може, при това съвсем резонно, да се замени с «власт». Но подобна терминологична игра, така любима на демократите, когато става дума за собствената им диктатура, не променя смисъла, освен дето подсилва пропагандното звучене: тоест те, демократите, борейки се за «свобода», ужким целят не да установят «диктатура», а просто да вземат «властта». Естествено, със съвсем благородното намерение да направят всички хора «свободни». Но щом в човешкото общество, както видяхме, свободата по необходимост не съществува и просто не може да съществува, защото ще разруши това общество, превръщайки го в джунгла, тогава призивът за «свобода» на предшествениците на съвременните демократи – републиканците от края на ХVIII-ти и от ХIХ-ти в., означава всъщност не призив за свобода, а призив да се премине от едни ограничения на свободата към други ограничения на свободата. От едни закони – към други закони. От едно общество – към друго общество. В което «друго общество» те, републиканците, естествено, ще са взели властта. Не, в никакъв случай няма да са установили републиканска диктатура и въобще никаква диктатура не ще са установили – поне така би трябвало да повярваме. Просто ще са взели властта. В името на свободата, разбира се, някой да не си помисли, че за тяхна собствена изгода…

    Разбира се, на очевидната ирония в горния пасаж лесно може да се отговори, че е възможно да се извърши преминаването от общество с по-малко свобода – тоест с повече ограничения на свободата, към общество с повече свобода – тоест с по-малко такива ограничения. И наистина, примерът с комунизма и неговият преход към «демокрация» отново изниква като призрак пред очите ни (всъщност, нали така е в самата комунистическа класика: «Призрак броди из Европа…»). Да, на пръв поглед това беше преход от общество с по-малко свобода към общество с повече свобода. Най-вече в икономиката, където комунизмът доста глупаво ограничаваше естествения човешки егоизъм да развие «частната инициатива», изразена в нормалния стремеж на отделния индивид да забогатее; всъщност, именно това глупаво ограничаване беше и една от основните причини системата да рухне. Ето, Китай освободи частната инициатива, оставайки си комунистическа държава – и според прогнозите през 2015 ще надмине САЩ по произведен брутен национален продукт.

    Докато в Източна Европа дойде демокрацията, пусна въпросната частна инициатива, границите се отвориха и… всъщност какво още? Ах, да, възцари се «свобода на словото» в лицето на всепотопяващ ураган от носители на информация, т. нар. «медии» - вестници, радиа, телевизии…
    И още какви предимства ни даде «свободата», донесена от демокрацията? Ако някой се сети, нека ги каже. Както виждаме, китайците демонстрираха пределно ясно, че частната инициатива и свободата на придвижване съвсем не са прерогативи на демокрацията, а съвсем спокойно може да се съчетаят с една откровено диктаторска политическа система, каквато представлява оцелелият комунизъм там.

    Единственото ограничение, което може да се изтъкне като недостатък на комунистическата диктатура сравнение с «демокрацията», е това, че в Китай, както и се полага в условията на такава диктатура, все още липсва «свобода на словото». Така е, трудно е да се възрази. Основно човешко право… И наистина, каква е ползата от икономическата «свобода» и от «свободата на придвижване», ако човек няма възможност да изрази гласно и публично мнението си по едни или други обществени проблем?. Може да си китайски милиардер – но ако заявиш, че комунизмът не е най-съвършената политическа система, нищо чудно да останеш както без милиардите си, така и без «свободата на придвижване», освен свободата да се «придвижваш» между четирите стени на затворническата килия. Голямата полза, че си милиардер, щом не можеш да говориш свободно, а трябва да се свиваш в черупката си и да не смееш да гъкнеш пред властта на диктатурата… Ето защо наистина свободата на словото, по-точно свободата да изразяваш свободно мнението си, поне на пръв поглед, е сериозно предимство на «демокрацията» в сравнение с една от формите на диктатура, каквато е комунизмът.

    Да, поне на пръв поглед е така. При диктатурата няма свобода на словото – при демокрацията има.
    Общо взето, това е в резюме, поне на теория, основната, принципна и фундаментална разлика между диктатурата и демокрацията.

    Някой може да възрази, че още по-фундаментална е следната разлика: при демокрацията властта се избира от хората с гласуване – «всеобщо, равно, пряко, тайно» и какво беше още там, а при комунизма знаем как беше… Но всъщност, ако се замислим, избирателното право произтича пряко и непосредствено от «свободата на словото» - нали в момента, когато в упражняване на тази си свобода заявиш, че монархът (кралят, царят, вождът, императорът) или диктаторът (фюрерът, генералният секретар, шефът на хунтата) трябва да бъдат свалени и да се организират «избори», ти именно чрез свободата на словото вече си посял семената на републиката или демокрацията (при това безнаказано, ако въпросната «свобода на словото» наистина съществува) с нейното «избирателно право». Както ги е посял някога Жан-Жак Русо, впрочем, наистина съвсем безнаказано – защото не е бил опандизен, нито му е била отсечена главата заради гнусното, подстрекателско и кръвожадно книжле «За обществения договор». Интересна е била тогава «жестоката и безмилостна» монархия във Франция, нали? Вместо да го качат на ешафода, където му е било мястото, парижките аристократи, а и не само те, се надпреварват да го канят в салоните си. Е, само 30-40 години по-късно те и наследниците им плащат в буквалния смисъл с главите си това снобско и глупашко преклонение пред вдъхновителя на своите палачи. Резултат: в процентно съотношение със своите 5 милиона жертви на републиканския терор Франция надминава по кръвопролития Русия и нейната революция 128 години по-късно…

    Русо отървава кожата, независимо, че монархията уж била много жестока и безмилостна, а той изсипва купища пропагандни внушения и подстрекателства срещу нея. Явно, по време на същата тази монархия е съществувала някаква свобода на словото, щом дори нейните върли врагове са можели да я хулят необезпокоявани.

    Но след като на власт идват републиканците и постепенно с неотслабващи революционни усилия превръщат Франция в «демокрация», би трябвало единственото предимство на тази демокрация – свободата на словото, да се е издигнала на още по-завидни висоти. За другите предимства: частната инициатива и свободата на движение, ако не ни е достатъчен примерът на съвременен Китай как те може да съществуват в условията на диктатура, тоест не са никакви изобретения на демокрацията, можем да си припомним и диктатурата на Хитлер в Германия през 30-те години. Нима там не е имало свобода на частната инициатива и свобода на придвижване?

    И така, нека да видим как стоят нещата днес с единственото предимство на демокрацията, което може да се сметне на пръв поглед за нейна най-характерна черта: свободата на словото, изразена въ в възможността да изразиш публично мнение, без да бъдеш преследван от власта?
    В интерес на истината, именно тази свобода липсваше най-много на хората по времето на комунистическата диктатура. Никоя опашка за олио или кренвирши по онова време не може да се сравни с опашките за новоизлязла книга, в която по съвсем далечен, езоповски и свръх-завоалиран начин можеше да се прочете между редовете някакъв намек за несъвършенствата на комунизма. Сега някои по-млади може и да не вярват – но хората се редяха на такива опашки още от полунощ, съставяха се списъци с номерца, в снега и калта се палеха огньове, за да се издържи до сутринта.
    И връхлетя «демокрацията», и помете комунизма, и се стовари върху ни ураганът от «свобода на словото» - и се оказа, че също както при комунизма имаше ограничения за тази свобода, така ги има и при демокрацията. При комунизма едни, при демокрацията други; на всичко отгоре има и такива, които са еднакви както при комунистическата диктатура, така и при демократичната. Например при оценката на някои резултати от Втората световна война, в частност количеството жертви на определени етноси. Объркаш числата – и влизаш в пандиза. Както например в Австрия осъдиха британския историк Дейвид Ървинг.

    Разликата при ограниченията на свободата на словото е в терминологията. При комунизма беше «за антисоциалистическа пропаганда», което, между другото, си бе съвсем честно и почтено – точно за това, за въпросната «пропаганда» можеше дори някой непредпазлив любител на историческите разследвания да се озове в затвора. При демокрацията, естествено, с нейния вековен опит в мимикрията и маскирането, нещата са по-усукани и замъглени: за «подбуждане към расова, етническа или религиозна вражда», за «омаловажаване на резултатите от Втората световна война», напоследък преди няколко години сътвориха поредния пропаганден словесен бисер «език на омразата». Естествено, под «език на омразата» се разбират изказани мнения по повод конкретни нелицеприятни деяния на определени «малцинства»; неотдавнашната, жалка, мижитуркова и слугинажна реакция на нашичкия главен прокурор след събитията в Катуница е само поредното просване в раболепен поклон пред фанатичните и все повече фанатизиращи се демократични идеологеми. Неслучайно глутницата европейски демократични медии завиха в хор елейни възхвали за реакцията на т. нар. «българска държава» (уви, принудени сме да използваме подобни словесни формули от рода на «т. нар. държава» за България, която отдавна се е превърнала в разпарчетосана територия, осигуряваща безметежно полукриминално съществуване на шепа шушумиги, формиращи т. нар. «политически елит») срещу българското етническо мнозинство – без, разбира се, да обелят и дума за смъртта на двете български момчета. Но какво чудно? Нали българите в България не са «малцинство» (поне засега) и поне номинално се водят християни, и то православни – а според формулата на Бжежински: «Православието е нашият най-голям враг». Затова и мълчат както западните, така и нашите медии за всичко, извършено срещу този «най-голям враг». Някой да си спомня днес, че войната в Югославия започна, след като в Сараево изклаха една сръбска сватба?

    Така единствената «свобода» - «свободата на словото», донесена ни от «демокрацията», дори при най-повърхностен поглед се оказва елементарен манипулативен фалшификат, предназначен да изглажда мозъците на повярвалите в него.

    А свободата на гласуване? Като вторична, появяваща се след «свободата на словото», лесно може да се констатира, че, както вече казахме, тя произтича от нея. Но откъде избирателят знае за кого да гласува, откъде има информация за кандидатите с всичките им качества, недостатъци, платформи, програми и намерения?

    Ами пак оттам, от медиите, които са в клещите на строго регламентираната, иначе казано, ограничена, «свобода на словото». Да не говорим за личните идеологически, политически, етнически, религиозни вкусове и предпочитание на собствениците на медиите…

    И омагьосаният кръг се затваря.

    Днес в репресивната юриспруденция навлязоха такива ограничения на «свободата на словото», каквито по време на комунизма никому нямаше да хрумне да въвежда. Немислими по своята абсурдност словосъчетания от рода на «език на омразата» или «омаловажаване на резултатите от Втората световна война» са ярка демонстрация как идеологемите на демократурата чрез затягане, свиване на областта на допустимост в изразяване на мнения все по-усилено формират поредната спирала от демократичната митология. В съвремения си вид тя, поради очевидни глобално-политически цели, се концентрира върху «правата на малцинствата», «позитивна дискриминация на мнозинствата», тук-таме все още се опитва да крепи останките от вече официално отречения «мултикултурализъм», зъби се в защита на разрушителни за обществото понятия, като «толерантност» и «политкоректност», преследва всяко свободно изразяване на мнение чрез обвинения в «използване на език на омразата».

    Но това е само съвременният етап. Защото тази митология не се създава за ден-два, нито се дава веднъж завинаги или пък застива във вцепенено състояние след достигането на определено ниво в манипулирането на общественото съзнание. Както виждаме, в условното начало на европейската демокрация, за чиято също така условна дата приехме 1789 г., нещата се свеждат до прословутата кратка формула: «Свобода, равенство, братство!» След като става ясно, че свободата, равенството и братството са били опашати лъжи, предназначени с илюзорния си блясък да заслепят наивниците, готови да дадат както енергията, така и нерядко живота си в тяхно име, спешно се фабрикуват други.

    «Свобода от експлоатацията» - понеже по абстрактната свобода явно вече няма кой да се подлъже, се налага нейното конкретизиране.

    «Класова борба» - на сцената в средата на ХIХ-ти век излиза комунизмът; читателите, които се интересуват от задкулисните му функционери и перипетии, може да разтворят съответната литература на страниците за Адам Вайсхаупт и организацията на «илюминатите», за която се твърди,че е предшественикът на комунистическите партии и техния Интернационал.

    Създава се прословутата антиномия «пролетариат срещу капитал».

    Не се забравят и класическите от ХVIII-ти век «монарси-тирани». Републиканско-демократичнте терористи, вербувани често и на етно-религиозен принцип, с неприкрит садизъм изпозастрелват и взривяват «тираните» по протежение на целия ХIХ-ти век – апотеозът на анти-монархическия червен терор тогава е окончателното превръщане на Франция в република след Парижката комуна през 1871 г.

    Зад всичките тези революционни, масонски, карбонарски, декабристки, илюминатски, социалистически, социал-демократски, народоволски, комунарски и пр. организации, течения и движения, стоят, разбира се, много пари. Вече стана дума за уолстрийтския банкер на руските революции от 1905-та и 1917-та г. – Якоб Шифт. Въобще, за финансирането на революцонно-терористичнит групировки от ХIХ-ти век до Руската революция е писано много, всеки може да намери съответната литература по въпроса. Наскоро се направиха и уникални разкрития за финансирането на Хитлер с цел да бъде подкрепено идването му на власт – оказа се, че активна роля в това финансиране играят все те, банкерите от Уолстрийт; като любопитен факт може да се отбележи, че сред най-активните пък от тях е дядото на бившия президент на САЩ Джордж Буш-младши, Прескът Буш.

    Да, парите са важни. Но трябва да се има предвид и нещо друго: никой не се вдъхновява от пари. Парите може да събудят алчността, но не и жертвоготовността. Заради пари не се умира. Когато дойде време да се умира заради пари, всеки ще предпочете да се откаже от подобен риск и да изчака следващия удобен момент. Защото пари се печелят – ама животът е само един! Кой ще си го рискува на барикадите или с кутия динамит пред царския файтон, ако ще да било и заради всичкото злато на света?

    Но идеите са друго нещо. Хората се вдъхновяват от идеи. Пак е достатъчно да си спомним собствения наш опит от 90-те години на миналия век. Какво се викаше по площадите? «Демокрация!», нали? Никой не викаше: «Левчета! Левчета!» Естествено, подразбираше се сякаш от само себе си, че демокрацията ще донесе и повече левчета, и по-твърда валута. Както се казва – няма лошо. Но материалното трябва да е поднесено в лъскавата опаковка на вдъхновяващите идеи. По-късно вече се организираха митинги със синдикални искания, и срещу безработицата, и с все такива желания относно повдигането на жизнения стандарт – но може ли някой да ги сравни с първоначалните многохилядни възторжени митинги сред море от сини знамена?

    Ето защо в своя първоначален период, докато все още изтръгва кокала на властта, демокрацията задължително поднася вдъхновяващи идеи. Интересна подробност е, че тогава, в началото, тези идеи винаги са абстрактно-размити и обобщаващи. «Свобода, равенство, братство…» Та кой не би се подписал под тези думи? Толкова концентрирано, всеобхващащо поднесени, че и гореспоменатите гилотинирани по-късно аристократи в своите дворци, и занаятчиите в полутъмните си работилнички, и селяните на нивата ги възприемат като насочени към самите себе си. Какво по-красиво от това да бъдеш свободен, равен и брат с всички други? И да направиш всички други свободни, равни и твои братя? Заради такава идея си заслужава да излезеш да воюваш. Ако потрябва, да дадеш живота си. И, ако потрябва, да убиваш. Всъщност, какво «ако потрябва»? Разбира се, че трябва да убиваш, какво воюване ще е иначе? Пък и враговете на «свободата, равенството и братството» напълно заслужават да бъдат убивани, нали така? Как смеят да пречат и да се опълчват срещу такива велики и светли идеи? И ето ви го народът, изкаран на парижките улици, готов да убива и да бъде убиван. Естествено, самият този народ предпочита да убива, отколкото да бъде убиван. Което и прави…

    Така вдъхновяващата идея за свободата, която малцина се досещат да анализират дали изобщо е възможна, се превръща заедно с парите във втория инструмент за заграбване на властта от демократите. А веднага след това заграбване те се заемат, както е и логично да се очаква, да ограничат същата тази свобода, заради която са подлъгали народа да излезе на улиците, да избие досегашните си управници и да ги замени с нови.

    И така започва демокрацията…

    Но не е достатъчно да се вземе властта, като се използва примамливото видение на свободата и свързаните с нея други непостижими и фантастични луксове от рода на равенство и братство. Тази власт трябва да се задържи. И да се разширява непрекъснато – защото, както ни убеждава и съвсем пресните политически събития от Северна Африка, както и много други от този, миналия и по-миналия век, демокрацията е най-агресивната политическа система от известните досега. Всички други рано или късно са спирали завоеванията си и са се задоволявали с това, което са придобили; като се започне от Александър Македонски, та се стигне до Тамерлан. В това отношение най-«мекушава» се оказва царска Русия, която в миналото 4 пъти завзема Берлин, веднъж Париж – и винаги се оттегля от завоюваните територии. За разлика от нея демокрацията, донесена веднъж от самолетоносачите, крилатите ракети «Томахоук», изтребителите и бомбардировачите на НАТО, нахлула веднъж някъде, въобще няма намерение да се оттегля.

    Но за задържане, а още повече за разширяване на властта са необходими все същите две съставни части: пари и идеи. С парите е лесно – в края на краищата може и да се печатат неограничено, както правят в момента САЩ; къде ще му излезе краят на това печатане, нека кажат икономистите…
    Ала с идеите е по-трудно.

    Защото в днешно време, независимо от могъщите средства за манипулиране на съзнанието, които са оплели в паяжината си цялото т. нар. «демократично общество» и изригват пропагандни бълвочи 24 часа в денонощието, и с просто око се забелязва, че Западът изпада във все по-очевиден дефицит на идеи. За Северна Африка дори не можаха да измислят нищо ново, освен да пуснат вече в нов, интернетно-фейсбуков вариант, приказката за свободата, която била отнета от тамошните диктатори. Оказа се, че в Либия обаче това вече не действа – та се наложи да преобличат американски, английски и френски командоси като «бунтовници», да разиграят комедията «всенародно въстание» и да я превърнат в трагедия, избивайки 50 хиляди цивилни граждани с бомби и ракети. Вярно, че в другите страни от региона идеологемата подейства и успя да мобилизира сериозно най-активната, предимно младата част от населението. Напълно според вече описания класически сценарий: първо предлагайки «свободата» като абстрактна категория, после превръщайки я в съвсем реално завземане на властта – и установяване на «демокрация» с всичките й прелести, сред които главна и основна прелест е контролът и насочването на процесите в съответната посока.

    Чрез «свободата на словото», как иначе? Иначе казано, чрез манипулиране на съзнанието. Е, и чрез вече показаните възможности на ракетите и бомбардировачите на НАТО… Всъщност, контролът и насочването на процесите бяха доста директно демонстрирани от Хилари Клинтън, която само два дни преди зверското убийство на Кадафи заяви, че САЩ го искат заловен или мъртъв. Да се призове съвсем открито и безцеремонно към убийството на държавен глава, при това на страна, с която САЩ не са във война – това е обстоятелство, което трябва да накара да се замислят всички онези, които все още се отнасят недоверчиво към доказателствата за установяване на глобална тоталитарна диктатура. Но щом е в името на «свободата» - защо пък да не бъде убит който да било? «Свободата» иска жертви, нали така…

    Използвайки абстрактната идея за свободата като основен идеологически инструмент за промиване на мозъците в борбата за установяване на глобална диктатура в целия свят, демократите обаче ясно съзнават необходимостта от нейното конкретизиране и «обрастване» с допълнителни, помощни идеологеми – който процес на превръщане на идеологията в митология трябва да тече перманентно. Иначе в днешното общество на тотална информация, когато хората все още имат възможност да намират, особено в интернет-пространството, факти и идеи, които им помагат в разобличаващото осмисляне на демократичните пропагандни фалшификати, за «демокрацията» съществува постоянният риск нивото на това «разобличаване» да прехвърли нивото на митологията; казано по-простичко, хората да престанат да вярват в натрапваните им абсурдни идеи. Именно това се случи в последните десетилетия от епохата на комунизма, когато никой вече не вярваше на пропагандните «тезиси», които се предлагаха тогава, и обществото живееше в атмосфера на постоянно публично лицемерие.

    Именно в необходимостта от постоянно конкретизиране, прагматизиране и въплътяване в реалността на идеолого-митологичните теоретични постулати започва все по-явно да се препъва съвременната демократична пропаганда. Нейното безсилие да осигури актуални, живи измерения на кухите идеологеми се превръща в сериозна пречка дори за поддържането на външната, формална структура на системата, за функционирането на самите бюрократични механизми. И когато решението на Европейската комисия от септември 2010 г. за намаляване на мощността на прахосмукачките в ЕС, защото заедно с праха били гълтали и много ток, както и откровено идиотската «директива» (впрочем, думата «директива» беше една от любимите и на комунистическите чиновници, спомняте ли си?) да се забрани на децата до 8-годишна възраст да надуват балончета, за да не се задави някое, ако балончето се спука (някой някога да е чул за дете, глътнало спукано балонче?), това издава не само тихата паника на чиновниците от Брюксел да не се разбере, че са напълно излишни и всъщност нямат никаква работа; не защото Европа няма истински проблеми, например с афро-азиатското имигрантско нашествие, а защото никой не ще им позволи да се заемат с тях. Не, подобни чиновнически кретенизми показват не само бюрократичния страх за собственото място. Но те са израз и на невъзможността на пропагандата да осигури достатъчно идеологически материал за нуждите на демократичната митология. Клишета като «толерантност» и «политкоректност», които да оправдаят пръскането на пари, създаването на нови паразитни структури и «неправителствени организации», не се измислят всеки ден.

    Така демократичната машина започва да буксува. И да забранява да децата да си надуват балончетата…
    Именно в тази невъзможност да се измислят до безкрайност нови и нови убедително звучащи идеологеми се крие и една от надеждите за успешно противопоставяне и за борба срещу лъжите, фалша и лицемерието на демократичната митология.
    И най-вече срещу нейният най-стандартен и кух постулат – митът за Свободата.


    Любомир Чолаков


    Изчезващ вид под опеката на БКХ. Гледаш и не бараш :)
  12. 12 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 903 Весело

    Само, пичове и мацки, има един проблем. И комунизъм без доверие не става.
    А щом за демокрацията и комунизма трябва доверие, значи ли, че са едно и също? ))) Знам ви аз, вие всички мечтаете да станете комунисти и ги разбирате работите

  13. 13 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4418 Неутрално

    Доверието в българските институции е под санитарния минимум. От катаджията, който се одумва за бакшиш, през парализираните следствени органи, които не могат да си намерят *** в тъмното, камо ли да разкрият бургаския атентат, през парламента с неговите слугински функции, та до нелепия Министър на вътрешните работи и Главния прокурор, който мига на парцали, когато го запитат за "знаковите дела" - всичко това едва ли се възприема сериозно и от 5% от българите.

    А това е крайно нездравословно, защото деморализира нацията, руши социалната спойка, превръща индивида в циник, който се спасява поединично. Скоро самото словосъчетание "българска нация" ще се обезсмисли.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  14. 14 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 903 Любопитно

    До коментар [#13] от "dodge_ram":

    А, а, точно теб чаках, да видим дали ще се съгласиш с мен ))))
    Накратко, какво е "комунизъм"?
    Комунизъм е да си на Карибите (Куба, например), на шезлонг, в едната ръка коктейл "плантърс пунш", в другата кубинска пура, на всяко от бедрата седнали шоколадови блондинки, а още две ти правят вятър ))) Хубава мечта е нали?

    А какво е "капитализъм"?
    Капитализъм, накратко е, да бачкаш за някой, който е влязъл в комунизма.

    Как мислиш, прав ли съм?

  15. 15 Профил на a.sensible
    a.sensible
    Рейтинг: 503 Неутрално

    "Когато СССР все още го имаше, богат и силен, те (елитите) се нуждаеха от хората, защото се страхуваха от тях. Сега елитите са свободни. Те са много мобилни. Не можете да ги облагате с данъци. И не ги е страх от народа. ... Недоверието е много важно за демокрацията. Затова имаме баланс на властите. Затова е цялото това креативно недоверие между представителите и онези, които те представляват. Но когато политиката е само управление на недоверието, то ще се окажем в "1984", но с обратен знак. Няма да имате "Големият брат ви наблюдава", а ще стане "Ние сме Големият брат, наблюдаващ политическата класа"."

    По-ясно от това, пепел му тури. И не са необходими никакви теории на конспирациите.

  16. 16 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 463 Неутрално

    До коментар [#3] от "Rage Against":

    Отново си забъркал безвкусния си тюрлю гювеч!

  17. 17 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4418 Неутрално

    [quote#14:"Федор Венедиктович Езерский"]Как мислиш, прав ли съм? [/quote]

    Като те гледам, ти си в клоунизма.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  18. 18 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3710 Любопитно
  19. 19 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 903 Весело

    До коментар [#17] от "dodge_ram":

    Нима твърдиш, че лъжа? Та лошо нещо ли е комунизма?
    Онова, дето го преживяхме, беше социализъм, то не се брои. Че някои стигнаха до комунизма, това е друг въпрос. То и сега някои са в комунизма. Ама няма ли да е хубаво всички да го видим този прословут комунизъм?

  20. 20 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4418 Неутрално

    [quote#19:"Федор Венедиктович Езерский"]Ама няма ли да е хубаво всички да го видим този прословут комунизъм?[/quote]

    Един път ти обърнах внимание, стига ти за тази седмица.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  21. 21 Профил на blaf
    blaf
    Рейтинг: 654 Неутрално

    До коментар [#6] от "Тони Шнайдера":

    Аз още преди да попадна на цитата на Чърчил бях почнал да се питам - ами как хора, които си нямат никаква идея от икономика, политика, финанси, наука и тнт, ще избират хора, които да ръководят тези процеси в държавата?

    Ами много просто - хората няма да избират според обективни критерии (напр. кой колко разбира и може), а от изцяло субективни - напр. кой кандидат е по-симпатичен, кой говори по-добре. Т.е. политиците се превръщат в един продукт, който трябва да бъде пласиран на масите, подобно на пласирането на нова марка шампоан.

    Ако се появи нов шампоан - още по-добре. Слагат му етикет "ново!" и го рекламират още по-усилено...

  22. 22 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3710 Любопитно

    Кръстев не дава решения.Той размишлява.Видяхте ли колко хитър е боце?Ще публикувам стенограмите,говорете ако ви стиска!Затова заседанията на мин.съвет са монолог.

  23. 23 Профил на jackdaniels
    jackdaniels
    Рейтинг: 672 Неутрално

    До коментар [#6] от "Тони Шнайдера":

    Той също е казал че "демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички други, които са били опитвани"

  24. 24 Профил на SSS
    SSS
    Рейтинг: 995 Неутрално

    Българята проспаха куп ревволюции - тая от 68 направо не съществува за БГ сапиенса . Тук се недолюбват революциите, вкл. и интернет. Патриархално - битовият модел /ракийка и салатка и бой по жената два пъти седмично/ е дълбоко залегнал в сдухания живот на българина. Ако не стане некое пернишко земетресение изобщо нема и да се сети какво става по света. Сеща се обаче и досега за профсъюзните карти по 15 лв на Китен и Мичурин и блее по форумите, че няма пари, а в джоба му по два GSM - да говори с чедото у Канада.Абе мъка.

  25. 25 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 463 Неутрално

    До коментар [#14] от "Федор Венедиктович Езерский":

    За болшинството форумни песеоглавци комунизмът е сабирателно понятие, всичко, което не им харесва в този свят е комунизъм, комунизмът им е виновен, ако съпругите им не им пускат, ако не им върви в живота или имат дълбока депресия, пак комунизмът е виновен. Безброй пъти съм задавал въпроса, кой е комунист в Бг. Гробно мълчание. И понеже Командиря е единствения антикомунист, излиза, че 98,4% от българите са комунисти. Ето това е интелектуалното ниво на въпросните драскачи!

  26. 26 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Добра статия на Иван Кръстев, един все по - радко цитиран политолог.
    Без доверие нищо не става.
    Ние живеем в свят на вярата.
    В него без вяра нищо не става.
    Доверието е хоросана на градивните блокове с които ние всички градим днешния ден.
    Като си нямаме доверие - градим квото градим, то пада и ние започваме отново и отново, поколение след поколение.
    Това е резултата от липсата на вяра.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  27. 27 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 727 Неутрално

    Отлична реч и интересни идеи, показателно е, че такива хора намират много рядко място в българските медии, за разлика от "титани на мисълта" като Гамизов, например.

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  28. 28 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    До коментар [#25] от "reakzioner":
    Кой е комунист? Ти сериозно ли питаш това, имаш рядък вид мозъчно заболяване, не живееш в тая страна или просто се подиграваш с хората?
    от времето на Жан виденов между 1.7 и 2.2 млн човеека в тая кочина гласуват против НАТО, против ЕС, за Русия и ако можеха - за СССР. Това че ти си пропуснал във възрастовото си развитие цял един раздел за българската държава, си е лично твой проблем, излагацията по форуми - пак за лично твоя сметка. Ама все пак редно е да знаеш че в очите на останалите като мен с айкю над това на премиера изглеждаш като поредния жалък индоктриниран неграмотник.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  29. 29 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1391 Весело

    До коментар [#21] от "blaf":

    Братчед, много точно си го казал. Обществото така е устроено, че трябва да бъде управлявано. Когато тези, които го управляват са по-знаещи, по-можещи, по-решителни и най-вече - по-прозорливи - тогава нещата, като че ли вървят добре. Понятията монархия, диктатура, демокрация, автокрация, теокрация и пр., са димна завеса, която цели да скрие основния въпрос, а той е:"В състояние ли е народът, да отстрани от управлението, във всеки един момент, тези които го управляват, ако очевадно не се справят с работата си?" И отговорът е винаги "Не!" Кой работодател ще трае един некадърник 4 години и ще му плаща заплата? Няма такъв. За съжаление,само ние сме този малоумен работодател и Демокрацията открито се подиграва с нас. Е, вярно, успокоява ни с това, че 4 години не са 40, нито 400. Но дори да можехме да ги отстраняваме по всяко време, изниква един още по-шибан проблем - кой да сложим на тяхно място? Ако всички моми за женене в селото са к-рви, работата на ергена става прекалено лесна - която и да вземе, еднакво ще сбърка. Та и нашата натам отива.

    /не се чете/
  30. 30 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4418 Неутрално

    [quote#24:"SSS"]Патриархално - битовият модел /ракийка и салатка и бой по жената два пъти седмично/ е дълбоко залегнал в сдухания живот на българина.[/quote]

    Плюс възхищение от "тарикатите" - безнаказаните крадци с яхти и Бентлита, които не се боят от закона, плюс дива, Андрешковска омраза към средната класа, задето живее малко по-сносно от него, чела е книги и е видяла свят.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  31. 31 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 727 Неутрално

    [quote#12:"Федор Венедиктович Езерский"]А щом за демокрацията и комунизма трябва доверие, значи ли, че са едно и също? ))) Знам ви аз, вие всички мечтаете да станете комунисти и ги разбирате работите [/quote]

    И понеже и ти и искърското говедо пиете вода, дали не сте едно и също?

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  32. 32 Профил на NPaine
    NPaine
    Рейтинг: 1391 Разстроено

    До коментар [#27] от "bibian":

    Простащината на Гамизов и Бюреков е лесно достъпна, смилаема и разбираема....

    За 90% от българите ще е нужно преводач на преводача за да разберат думите на г-н Кръстев, какво остава да вникнат в техния смисъл.

    "People should not be afraid of their government. Governments should be afraid of their people."
  33. 33 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    [quote#19:"Федор Венедиктович Езерский"]Та лошо нещо ли е комунизма?[/quote]
    Като ще теоретизираш така ангро, редно е да се запиташ не е ли християнството по своята същност една форма на комунизъм? Защо именно комунистите бяха толкова отявлени анти-религиозни екстремисти.
    Да нямаш собственост, да нямаш къща, държава, народ, пари, монетарна икономика без пазарни правила, планово стопанство базирано на нуждите така както ги вижда отбор плановици в комисия?
    Ти ми кажи толкова ли е зле? Нали имаш барем икономическо образование. Зле ли е или е добре?

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  34. 34 Профил на Хипчо
    Хипчо
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Разликата между капитализма и социализма(комунизма) е, че първото е естественото развитие на човечеството, а вторите са измислени в една дузина глави и са чист експеримент с хората, икономиката, еволюцията. Тоест, капитализмът е нормалното, органичното, а социализмът(комунизмът) е ГМО, МУТАНТ, ИЗРОД!

    ВОДА, ПОВЕЧЕ ВОДА!
  35. 35 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    [quote#32:"NPaine"]За 90% от българите ще е нужно преводач на преводача за да разберат думите на г-н Кръстев[/quote]
    Абсоолютно!
    Ей го герберасткия контингент се изказа:
    [quote#8:"gsb"]Стигнах до средата..[/quote]
    Имат къс период на фокусиране на вниманието. Дислексия.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  36. 36 Профил на райничка цветкова
    райничка цветкова
    Рейтинг: 672 Неутрално

    Отдавна нямам доверие в партиите на тъй наречения "мирен преход".В България няма реална демокрация.Партиите отдавна не се интересуват от дереджето на народа поради,което няма начин да го представляват,каквито претенции има.Те представляват само различните кланове на олигархията.

  37. 37 Профил на event_horizon
    event_horizon
    Рейтинг: 509 Неутрално

    Невероятна лекция на Иван Кръстев! Браво!

    Най-добрият анализ която съм чел през последните години. За сравнение дори статиите в the Economist изглеждат като ученически есета.

  38. 38 Профил на gsb
    gsb
    Рейтинг: 672 Неутрално

    "Когато СССР все още го имаше, богат и силен"

    " живеем в общества, които са много по-свободни от когато и да било "

    "Днес е много популярно да се вярва,......"

    В подкрепа на долния ми пост, малко "доказателствен материал"

  39. 39 Профил на Бенк-Бенк
    Бенк-Бенк
    Рейтинг: 1350 Любопитно

    "Може ли да има демокрация без доверие"

    -А може ли да има доверие без демокрация?


  40. 40 Профил на SSS
    SSS
    Рейтинг: 995 Неутрално

    До коментар [#30] от "dodge_ram":

    Ами да - и това, но като цяло има нещо сбъркано в манталитета и психологията на народа. И.Кръстев е добър разказвач и да поставиш точна диагноза на състоянието в държавата и на хората никак не е лесна работа.

  41. 41 Профил на kki
    kki
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Много добра лекция! Ако поне 51% от народа ги осъзнае тези неща, може и да просперираме. Според мен държавата е като фирма, която трябва да бъде управлявана максимално ефикасно и ефективно, а останалите държави са конкуренция. Т.е. обществото трябва да задава приоритетите и програмите, а политиците да създават условията за най-доброто им изпълнение. Лошото е, че от много години политиците сами си задават програмите... ето тук се прецаква демокрацията.

  42. 42 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 463 Неутрално

    До коментар [#28] от "Десен":

    Ти си един чудесен пример за песоглавците, за които говорех. Надращил си една голяма глупост, но даже не си разбрал,че си се изложил. Да видим, как си дефинирал българските комунисти. Хора, които гласуват против НАТО и ЕС. Тотална простотия! Аз не си спомням в БГ да имало референдум по въпроса, та някой да е гласувал против НАТО и ЕС. От друга страна не се сещам някоя значима политическа партия да е против НАТО и ЕС.

  43. 43 Профил на SSS
    SSS
    Рейтинг: 995 Неутрално

    До коментар [#42] от "reakzioner":

    Значи ти е къса паметта - твоя любимец Гоце беше в първите редици

  44. 44 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4418 Неутрално

    [quote#40:"SSS"]И.Кръстев е добър разказвач и да поставиш точна диагноза на състоянието в държавата и на хората никак не е лесна работа.[/quote]

    За съжаление, тук отдавна няма кой да го чуе. За разлика от пенсионираните ченгета с коцкарски мустачки по телевизия СКАТ, които така напевно (и достъпно) обясняват на народа...

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  45. 45 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 463 Неутрално

    До коментар [#43] от "SSS":

    Там е работата, че не ми е любимец! В кои редици е бил?

  46. 46 Профил на gsb
    gsb
    Рейтинг: 672 Неутрално

    [quote#28:"Десен"] Ама все пак редно е да знаеш че в очите на останалите като мен с айкю над това на премиера изглеждаш като поредния жалък индоктриниран неграмотник. [/quote]

    Яко! Е братле, като стигне някой сам да оценява висините на IQто си, пада голям смях

  47. 47 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 727 Неутрално

    [quote#29:"Тони Шнайдера"]Когато тези, които го управляват са по-знаещи, по-можещи, по-решителни и най-вече - по-прозорливи - тогава нещата, като че ли вървят добре. [/quote]

    Това е, трябва ни супермен да управлява и нищо друго С този акъл, нищо чудно. Каква ирония, че получихме Станишев.

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  48. 48 Профил на Dante
    Dante
    Рейтинг: 667 Неутрално

    До коментар [#25] от "reakzioner":

    Комунистите и симпатизантите в България са повечето индивиди, такива, които чакат нещо да им се ДАДЕ- някаква работа, която обаче да не се работи, заплата , жилище, цветен телевизор и тн.
    Хора, които по манталитет и може би и по външен вид не са "Образ и подобие Божие", а по-скоро наподобяват на пасищни животни. Именно те са най-големия недостатък на демокрацията, защото благодарение на нейните принципи имаха възможност на няколко пъти да прегазят като стадо бизони по време на изборите милата ни татковина и да съсипят живота на нормалните хора, както и своя собствен.
    Та комунистите в България са това овче стадо, а вождовете му- вълци в овчи кожи.
    Само на Станишев са дали костюмче на хамстер, а Гоцко се пробрва да се маскира като архар, после стана една патаклама, не си е работа, ама това е друга тема, съжалявам, малко се отплеснах..

  49. 49 Профил на tatkoruso
    tatkoruso
    Рейтинг: 395 Неутрално

    И. Кръстев си разсъждава и има право и задава въпроси и има право. Анщайн казва" Ако имаш 1 час за отговор. 55 мин мисли върху въпроса", И така, имам въпрос има ли такова животно "демокрация" или е само етикет от историята. Всеки да си отговори сам и статията на И. Кръстев става познаваема или отхвърлена.

  50. 50 Профил на Rage Against
    Rage Against
    Рейтинг: 1059 Неутрално

    До коментар [#16] от "reakzioner":

    много страдаш за внимание.
    много страдаш и за твоята любима кочина - Русия.
    страдай, страдай.
    страданието калява закрепостения селянин.

    РЕФОРМИ !
  51. 51 Профил на SSS
    SSS
    Рейтинг: 995 Неутрално

    До коментар [#45] от "reakzioner":

    Това се нарича амнезия - състояние, което е характерно за левичари и най-вече комунисти. Гоце беше от тези, които протестираха против НАТО, обичаше Милошевич и най-вече обича СССР. Айде сега - припомни ли си?

  52. 52 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 727 Неутрално

    [quote#34:"Хипчо"]Тоест, капитализмът е нормалното, органичното, а социализмът(комунизмът) е ГМО, МУТАНТ, ИЗРОД! [/quote]

    Капитализъм имаме от няма 200 години, а човечеството съществува хилядолетия. В този форум има истински коне с капаци, които разглеждат капитализЪма като лайно - нормално и органично.

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  53. 53 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 463 Неутрално

    До коментар [#48] от "Dante":

    Безработните комунисти ли са? И те чакат, някой нещо да им даде! А държавните служители, те какви са, комунисти?

  54. 54 Профил на tatkoruso
    tatkoruso
    Рейтинг: 395 Неутрално

    До "Хипчо", колега не забравяй че, соц. революция я финамсират капиталистите и то основно САЩ, прави си изводи. С изчезването на соц. лагера се появи световната криза, и тъй, комай пак ще създават лагер, да видим какъв.

  55. 55 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 463 Неутрално

    До коментар [#51] от "SSS":

    Чудесно. Гоце го разкрихме! Кои са другите комунисти?

  56. 56 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1391 Весело

    [quote#47:"bibian"]Това е, трябва ни супермен да управлява и нищо друго С този акъл, нищо чудно. Каква ирония, че получихме Станишев.[/quote]

    Братчед, за теб световната история изглежда се върти само в последните 20 години на България. Прав си, че с този акъл, пак ще изберете някой недобор.

    /не се чете/
  57. 57 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 727 Неутрално

    [quote#37:"event_horizon"]Най-добият анализ която съм чел през последните години.[/quote]

    Ти по-добре го чуй, защото преводът не е много точен в малко, но ключови моменти и не се разбира много добре.

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  58. 58 Профил на Dante
    Dante
    Рейтинг: 667 Неутрално

    От дневника на една овца

    "...11.ноември 1990 г. Днес другарите Младенов и Луканов казаха, че трева повече нямало да има. Иначе щели да ни доят и да ни срижат както преди. В Съветския съюз също нямало, и от там не можели да ни пратят. Не разбирам- КАК ТАКА НЯМА ТРЕВА???"

    " 14август 2012 г. Омръзна ми тая скапана трева, която ни пращат американците и брюкселските зелки. Сигурно и евреите я поливат с нещо гадно, та да е жълта и безвкусна!
    А каква беше зелена тревата по времето на другарите Младенов и Луканов !!! КОСТОВ Е ВИНОВЕН"

    пп Всяка прилика с действителни лица, събития и форумци е случайна. Ако някой се е припознал и се е почуствал засегнат, най-добре да отиде при другаря Овчаров да го почеше зад рогата.

  59. 59 Профил на mapto
    mapto
    Рейтинг: 1396 Неутрално

    До коментар [#21] от "blaf":

    Затова някои общества се фокусират върху образованието, други върху силовите форми на сигурност:
    https://s3.amazonaws.com/promotionalcodes.ae/government-budgets-education-vs-military-spending.jpg

    Диаграмата е опростена, защото в България например най-голямото перо е на МВР, а грамотността включва не само образованието, но и културата.

    Все пак идеята е ясна, както е и ясно кой накъде дърпа завивката. За тези на които още не им е ясно, ето няколко примера: http://mapto-on.blogspot.com/2011/08/blog-post.html

    Думите в един език са това, което е безкрайно и изисква най-много усърдие и постоянство. Затова направихме http://lexicum.net
  60. 60 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 903 Весело

    До коментар [#31] от "bibian":

    Тц, не е така ))) Искърското говедо не пие Троянска сливова ))))
    Иначе тези покрай Искъро не ги знам... То вярно са твърдоглави говеда, ама знам ли ги

  61. 61 Профил на Health Care
    Health Care
    Рейтинг: 450 Неутрално

    ПРОООБЛЕМ !
    Инструментите на демокрацията вече са много по мощни от преди, но за съжаление са в ръцете на определени хора и парти, а не на обикновените граждани . Хората започват да усещат това и недоверието е единствената им възможна реакция !

    Богата и здрава държава не се прави с беден и болен народ ! (Ain't buying no shit)
  62. 62 Профил на Jordan
    Jordan
    Рейтинг: 1400 Неутрално
  63. 63 Профил на drakar65
    drakar65
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Добре, много добре...като лекция пред подходяща аудитория.

    "С прозрачност не се възстановява доверието в институциите."
    Ама dodge_ram го е казал кратко и просто...
    [quote#13:"dodge_ram"]Доверието в българските институции е под санитарния минимум. [/quote]
    На български и пред българската аудитория, на която и е през оная ра... кой, къде и как ще си прави презентацията!
    ПП. Съжалявам, но живеем, днес и в България!
    Гледайте инфлацията, скока на цените, безработицата...
    Въпроса е вече до физическото оцеляване, а не до някакви теоретични съчинения по темата...

    “Сега е моментът да превъртим Рубикон-а” - Гай Юлий Ц... Аз-"Картаген трябва да бъде разрушен"!
  64. 64 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 727 Весело

    [quote#56:"Тони Шнайдера"]Братчед, за теб световната история изглежда се върти само в последните 20 години на България. Прав си, че с този акъл, пак ще изберете някой недобор. [/quote]

    За Димитър Станишев говорех бе аматьор.

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  65. 65 Профил на tam17540965
    tam17540965
    Рейтинг: 672 Весело

    До коментар [#11] от "Дива селянка":

    Селска, явно си имала екзистенциален проблем. Имала си свободен избор. Едното е било да прочетеш и копнеш туй нещо за липсата на свобода, дето го е изтипосал самозвания мислител. Предпочела си него. Сега , след като е отминало времето на избора, е от ясно, по-ясно. Просто е трябвало да се спреш на втория вариант , да прекопаш картофите. Някой мазол на ръцете е далеч за предпочитане пред объркването в "дивата" главица.

  66. 66 Профил на gsb
    gsb
    Рейтинг: 672 Неутрално

    [quote#6:"Тони Шнайдера"]А защо Чърчил е казал, че най-силният аргумент срещу демокрацията е пет минутен разговор, с който и да е избирател? [/quote]
    Ето, Чърчил е казал с 3 думи, това, до което Кръстев цяла статия е написал и пак не е стигнал.

  67. 67 Профил на mapto
    mapto
    Рейтинг: 1396 Неутрално

    [quote#36:"neznaiko_2011"]Отдавна нямам доверие в партиите на тъй наречения "мирен преход".В България няма реална демокрация.Партиите отдавна не се интересуват от дереджето на народа поради,което няма начин да го представляват,каквито претенции има.Те представляват само различните кланове на олигархията.[/quote]

    Ако не се напънеш да предложиш поне плах опит за алтернатива, такива коментари са безсмислени. Четем ги от поне 20 години, а междувременно се появяват алтернативи, но който е много зает да повтаря, не намира време да забележи алтернативите...

    Думите в един език са това, което е безкрайно и изисква най-много усърдие и постоянство. Затова направихме http://lexicum.net
  68. 68 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 727 Неутрално

    [quote#60:"Федор Венедиктович Езерский"]Тц, не е така ))) Искърското говедо не пие Троянска сливова )))) [/quote]

    Ето виждаш ли, не приликите, а разликите ни правят това, което сме. И като си помислиш, че демокрацията се крепи на мнозинството...

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  69. 69 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 463 Неутрално

    До коментар [#67] от "mapto":

    Назовете ги тези алтернативи?

  70. 70 Профил на Alarmstufe: Rot
    Alarmstufe: Rot
    Рейтинг: 5599 Неутрално

    До коментар [#28] от "Десен":

    По-добре не би могло да се каже
    ++++++++++++++++++++

    Gunter glieben glauchen globen
  71. 71 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4418 Неутрално

    [quote#25:"reakzioner"]Безброй пъти съм задавал въпроса, кой е комунист в Бг. [/quote]

    Пък като се изгавря събирателно с форумните комунета, ти пръв се обаждаш. Хайде, стига си спамил темата.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  72. 72 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 727 Неутрално

    [quote#61:"bangs"]Инструментите на демокрацията вече са много по мощни от преди, но за съжаление са в ръцете на определени хора и парти, а не на обикновените граждани . [/quote]

    Абе инструментът си е баш в обикновените граждани, но не е в ръцете.

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  73. 73 Профил на flagellumdei
    flagellumdei
    Рейтинг: 727 Неутрално

    Прилична статия на Кръстев, но вместо да разгледа истинските въпроси за властта, ресурсите, отговорността и последствията на решенията, е зачеткал доверието и любовта.
    Теорията за свръхелитите и Оруел нямат място в такъв дискурс.
    Все едно да сложите Сун Дзъ в някоя сапунка.
    Но Кръстев винаги говори така, че да е максимално разбираем.
    Но населението е много просто.

    България е древна и заслужава много повече!
  74. 74 Профил на Dante
    Dante
    Рейтинг: 667 Неутрално

    До коментар [#52] от "bibian":

    Адът на комуниста- това е Америка. Комунист не може да вирее в среда, в която зависи от своите способности, интелект и положен труд, среда в която интриганстването, кражбите и лъжите не се толерират. Комунистът иска да е началник, той друго не умее, да преразпределя , да изпраща другите да копат картофи или в тухларната, ако имаше възможност, комунистите бихте върнали всички , които емигрираха и бихте затворили границите, та да ви бачкат ангария. Затова толкова се възхищавате на Куба и С Корея.
    Не завиждате на червените милионери или на мутричките- завиждате на съседските момчета, които завъртяха собствен дребен бизнес и на 33 години сами са постигнали повече, отколкото вие и цялата ви тунеядска рода за 60.
    Те са олицетворение на вашия провал и вие- комунистите се опитвате да ги саботирате по всякакъв начин. Всъщност именно саботажа, провалянето на чужди усилия е нещото, което най-много се отдава на комунистите.

  75. 75 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 903 Весело

    [quote#33:"Десен"]Да нямаш собственост, да нямаш къща, държава, народ, пари, монетарна икономика без пазарни правила, планово стопанство базирано на нуждите така както ги вижда отбор плановици в комисия? [/quote]

    Как да нямаш собственост бре? Имаш собственост, но не е частна, а е лична. Или си забравил за разликата между частната собственост и личната собственост?
    Личната, на кратко беше такава, че сам можеш да си я ползваш, за каквото имаш нужда, а частната я използваш друг да ти бачка, за да те вкара в комунизма. То и затова не я пускаха комунистите, щото викаха, че било капитализъм това.
    Иначе за личната собственост, имаше си право на нея. Даже, доколкото са ми казвали, на прадядо ми са прибрали земята - частна собственост, и той се е споминал човека, от мъка, а после на наследниците, дадоха по два декара "лична собственост", но на други парцели, да си ги обработваме. Страхотни сини сливи ставаха. То от камънаците на Арбанаси друго не се получаваше, че там си е безводно. Но пък какви компоти, какви мармалади )) Еххххх ))) Та така ))
    Нещо подобно е и в Куба в момента - поотпуснаха режима, и всеки който има мерак, може да си направи от апартамента, ако го има, семеен хотел, но не може да наема камериерки по американски. Трябва да се блъскаш сам. Не че и тук не е така.
    Само дето гледам друго - според ООН в Куба, жизненото равнище е по-високо, от България, а пък за продължителността на живота, хич не ми се говори. И гледай, статистика, дееба.... Как да се осигуряваш тука за пенсия, да наливаш пари, повече от минимума, като според актюерите и статистиците, пенсийка ще можеш да вземаш само някакви си 4 години и половина (щото мъжете мрем на 69.5 години), а 4.5 години, щото смятам пенсионирането на 65 години - когато щат, нещат те пенсионират. То покрай тази безработица как да ги направиш 40 години стаж. Както и да гледам, евролибералните сметки на ИПИ, не ми излизат.
    Виж, да съм жена, или да наближа 60 години, да сменя пола.... тогава уж по на далавера от пенсиите може да излезе човек, щото жените мрат доста по-късно - на 76.7 години. Та друго нещо си е да се точи бюджета на НОИ 16 години. То и затова Дянков го е яд на жените, личи му по физиономията, че е женомразец ))

    А за Куба, какво да казвам - мъжете там мрат колкото нашите жени - 76.2 години, а техните усойници - надминават 80 години. И да не им завиждам? Ми то при такъв спокоен живот - на слънце, ромче, пуричка, как да не си дълголетник?

  76. 76 Профил на Diva
    Diva
    Рейтинг: 527 Неутрално

    До коментар [#65] от "цаки":

    Цаки,не ме карай да те разцЪквам.
    Още Русо подчертава това. Да си припомним: “Никое друго управление не е така изложено на граждански войни и вътрешни размирици, както демократичното или народното управление.”
    Без да сме задължени да му вярваме, защото, както вече видяхме, обективността не му е присъща, в това негово твърдение очевидно има резон – поради простата причина, че демокрацията априори предполага наличието на “партии”, тоест различни части от обществото, също така по подразбиране противопоставени една на друга. Щом гласуват за различни кандидати, идеи и платформи, няма как да не са противопоставени. А ако пък не са, това ще е всъщност една и съща партия, привидно разделена на различни части. Тогава какъв е смисълът от изборите?
    Това означава, че демокрацията задължително и по дефиниция разделя хората – на партии, «движения», “неформални обединения”, “неправителствени организации” и т. н. Основата на нейното съществуване е непрекъснатото противопоставяне, включително с оръжие в ръка, на едни групи хора на други. Старият принцип: “Разделяй и владей!”.
    Всъщност в известен смисъл разделението е само привидно, формално, защото приемайки доброволно или по задължение т. нар. “демократични ценности”, (подплатени със солидно полицейско присъствие, разбира се) всички “законни” партии в “демократичното” общество се озовават под един и същи похлупак и разликите между тях се оказват лимитирани. Ограничени в определени «демократични» рамки. Тоест, несъществени. Но засега нека теоретично приемем, че “партиите” действително изразяват различни идеи и интереси. Което пак е лошо, защото разкъсва, разделя, противопоставя хората в обществото.
    Тоест, необходимото условие, за да съществува демокрацията, е обществото да бъде разделено на части.
    Самата дума “партия”, обозначаваща основата на политическата система на демократичното общество, означава “част”. Разпокъсването на обществото и противопоставянето, насъскването на отделните части една срещу друга чрез създаване на различни техни организации – явно политически или прикрито политически, тоест явно или прикрито борещи се за властта, е единственият начин да съществува демокрацията. Нейното установяване винаги означава наличие на групи, обикновено наричани политически партии, подкрепящи отделните кандидати за управници. Компрометирането на самата партийна система обаче все повече предизвиква появата на организации, наричани по друг начин вместо партии: «движения», «фронтове», «инициативни комитети», «коалиции» и пр.; което, естествено, е само козметична промяна.
    Но какво означава едно общество да е разделено?
    Лесно можем да се досетим: означава да е слабо.
    Затова и историята не познава силна демокрация.
    Естествено, някой може веднага да възрази: ами САЩ? Символ на сила и могъщество. Как може да се твърди, че САЩ са слаба демокрация?
    Разбира се, че може. Защото първо трябва да се докаже, че САЩ са демокрация. А това е доста трудно. Дори невъзможно.
    За да докажем, че САЩ са демократична държава, истински демократична, в оригиналния смисъл на думата – “власт на народа”, трябва да докажем, че избирателите там (както и навсякъде, където има претенции за “демокрация”) наистина избират между кандидати с намерения за различна политика. При това с равни възможности за представяне пред избирателите. Но всеки, който макар и бегло се взре в която е да е била избирателна кампания в историята на САЩ – от времето на Джордж Вашингтон до ден-днешен, лесно ще установи, че възможностите за избор са само имитация. Защото всички кандидати във всички избори се движат в рамките, позволени от закона.
    И не само в САЩ, разбира се, а в която и да било “демократична” държава. Самият Хитлер през 1932 г. вече се е отказал от опитите си да наруши закона в тогавашна Германия и да прави нови опити за държавен преврат след неуспеха си с “бирения пуч” през 1923-та. И идва на власт честно и почтено, чрез напълно демократични избори. Днес, естествено, обикновено вечно кресливите демократи сякаш глътват тояга и застават като препарирани, щом им се припомни, че фюрерът Адолф Хитлер е рожба на демокрацията. Някак не обичат да си спомнят тази азбучна историческа истина.
    Така фактически при демокрацията разделението на обществото протича на две нива. На първото, по-ниско ниво, то действително е разделено. Хората се включват в “различни” политически партии, гласуват за ”различни” кандидати, между тях се разгръщат истински конфликтни ситуация, нерядко с използване на оръжия, падат жертви и т. н.
    На второто, по-високо ниво, разделението на обществото се свежда до нула. Изчезва. Всички биват похлупени от твърдо формулираните изисквания на демокрацията, сведени в закони и гарантирани с цялата полицейска, военна и административна сила на държавата. На това ниво всички се показват в истинския си вид – в униформи. Уеднаквени от насилствено наложените им ценностни рамки. Остава само разликата между управляващи и управлявани. Властници и потиснати. Господари и роби. Както във всяка една диктатура.
    В случая тя е замаскирана под названието «демокрация».
    Което маскировъчно название не й пречи да бъде диктатура.
    Така на пръв поглед, колкото “за пред хората”, в условията на демокрация разделението е налице като задължително условие за нейното привидно съществуване и функциониране. Но в момента, когато някой политик или политическа формация поискат да станат наистина, действително, реално различни от общоприетите мисловни шаблони, да напуснат униформите, в които ги е стегнала демократичната полицейска държава, веднага биват натиквани обратно в идеологическия калъп.
    А демокрацията познава само полицейска държава и никаква друга. Иначе нейните вътрешни конфликти, за които говори и Русо, просто ще разкъсат обществото. Тоест, привидните конфликти ще се превърнат в действителни и ще унищожат самата държава, причинявайки гражданска война. Ето защо самата същност на демокрацията – разделеността на обществото на партии, изисква държавата да бъде униформена не само в мисленето, но и налага издигането на полицията, на прокуратурата и съда до ранг на последен аргумент в политическите, философските и идейните спорове. Това е съвсем явно: например, ако някой се опита да създаде нацистка партия, или “расистка”, или “ксенофобска” (каквото и да означава това), като издигне официално въпросната идея или я замени с каквото друго понятие му хрумне, издигнато от демокрацията в ранг на обществен враг – тогава просто ще се озове в затвора по всички правила на полицейската държава.
    Тоест, свободата в демокрацията е само в рамките на позволеното. По това тя не се различава нито от комунизма, нито от фашизма, нацизма или която и да било друга диктатура, където също свободата е само в рамките на позволеното.
    Този факт, съчетан с претенциите на демокрацията да бъде най-свободното и т. н. общество, разголва нейната втора основа: тоталната пропагандна лъжа, издигната до ранга на официална идеология.

    Изчезващ вид под опеката на БКХ. Гледаш и не бараш :)
  77. 77 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 1360 Неутрално

    До коментар [#32] от "NPaine":

    един от най-големите проблеми на демокрацията от тази страна на океана, но особено у нас, е подценяването на избирателя

  78. 78 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 903 Весело

    Та, дами и господа, другарки и другари, пичове и пички, такова дълголетие става само с доверие. Просто хората си вярват един на друг, а всички вярват на Фидел, който, между другото, вчера имаше рожден ден, да иляди човека, и все така да дразни янките )))))

  79. 79 Профил на flagellumdei
    flagellumdei
    Рейтинг: 727 Неутрално

    Рано или късно ще се сетите, че формите на управление си приличат изключително много. Разликата е в това какво мислят селяните за тях.
    Да, вярно е, че не живеем в пещери, но още в главите ви има основно боклуци. Като започнем от разбиранията ви за вас самите и стигнем до вселената.
    Разликата не е станала от плебеите, а от водачите, хората, които променят нещата. По изключение тези хора може и първоначална да са много ниско в социалната йерархия.

    България е древна и заслужава много повече!
  80. 80 Профил на Dante
    Dante
    Рейтинг: 667 Неутрално

    До коментар [#72] от "bibian":

    Коментарът не беше до теб. Съжалявам.

  81. 81 Профил на flagellumdei
    flagellumdei
    Рейтинг: 727 Неутрално

    До коментар [#76] от "Дива селянка":

    Спри да спамиш. Като нямаш какво да кажеш, не казвай нищо.

    България е древна и заслужава много повече!
  82. 82 Профил на BIG AL
    BIG AL
    Рейтинг: 1391 Весело

    Може ли да има демокрация без доверие...:))))))))
    ............................................
    По- голям тюрлю-гювеч, скоро не бях чел ..)) Обяснявам си и "философията " на жельо-желевци, на когото този беше съветник :))
    Кръстев, личи си , че не чел мноооого неща:)
    Доверието, наприме, МОЖЕ да го имаш , но мОЖЕ и впоследствие - да го загубиш: Не това е същественото ..
    Основното , за да ИМА Демокрация - е Законът..От бържоазните револщции, насам..
    Законът- разделението на властите,РАВНИТЕ права на всики , а не ПРАВА само за краля или феодала ..Появиха се гражданите , равноправните..А иначе , човекът-като център на света и вселената - е още от Леонардо- много преди Бурж. революции..
    ВАЖНО е да имаш ПРАВОТО- да гласувашп , избираш , но тОВА не е задължително ..В богатите , установени демокрации- можеш и да нЕ обръщаш внимание на политиците ..Ако искаш ..Хората са различни -имат си бизнес, работа , учене, ползуват съвременните си права- да стачкуват , гласуват , избират , критикуват , пътуват и т.н..Ако нямаш доверие - на един , после гласуваш - за друг ..
    Липсата на Закон или неприлагането му - за всеки и всички, поражда недоверието- че нещата нЕ зависят от теб ..Когато има и мафии- това е очевидно ..Това е и целта на мафиите - да те дезинтересуват, да ти внушат , че си крепостен и нищо нЕ зависи от теб :)
    Можеш да членуваш или не в партия , в гражданско сдружение , в някакво социално сдружение ..Няма го краля - над теб ..Мислещо същество си - и ако ИСКАШ, взимаш отношение по въпроси , които те вълнуват..Търсиш си своите представители- тези , които ще защитят твоя интерес ..:)
    Алабалистиките ти - имат отношение , САМО към проблема: Участваш или не !! Ако не участваш - ЗАЩО ??? Ти не си крепостен , вече ..:))
    Елитите , в нормалните страни -понякога влизат в пандиза , защото ИМА Закон..Не е като у нас..Ние още "работим " по този въпрос ...
    Изобщо , голяма тема - която заливаш с "борш" чорба ..))

    BIG AL
  83. 83 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 903 Весело

    [quote#82:"BIG AL"]По- голям тюрлю-гювеч, скоро не бях чел ..)) [/quote]

    Направо на имам баялдъ го е направил, ама хайде, да не вземат да ме погнат от Комисията за защита от дискриминация, като начален учител по Български език и литература ))))

  84. 84 Профил на райничка цветкова
    райничка цветкова
    Рейтинг: 672 Неутрално

    В продължение на предишния ми пост,ще дам като пример закона за гражданската конфискация.Ялов закон,гласуван от ялов парламент.

  85. 85 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 903 Весело

    [quote#74:"Dante"]Адът на комуниста- това е Америка. [/quote]

    А, мерси! Цял живот ипотека..... бахмааму! Направо си е ад

  86. 86 Профил на flagellumdei
    flagellumdei
    Рейтинг: 727 Неутрално

    До коментар [#74] от "Dante":

    Щом толкова обръщате нещата за спор демокрация вс. комунизъм аз само да питам две неща?
    И демокрацията, и комунизма говорят за равенство. Но в Атина ( атакувайки така няма нужда да атакувам иначе) на всеки свободен се падат поне по 10 роби, в бленуваната уравниловка на соца на всеки равен се пада някой по-равен.
    Къде е разликата?
    Къде е разликата в стените отделящи бившия соц лагер и тези отделящи запада? ( Ако не чаткаш ще те подсетя за стените, които страни като САЩ или Гърция строят.)

    България е древна и заслужава много повече!
  87. 87 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 463 Неутрално

    До коментар [#76] от "Дива селянка":

    Много добре казано. Но все пак демокрацията има и нещо много ценно в себе си, това че смяната на управляващите става по мирен път!

  88. 88 Профил на flagellumdei
    flagellumdei
    Рейтинг: 727 Неутрално

    До коментар [#82] от "BIG AL":

    На теб препоръчвам да изгледаш Казино Джак и Сирияна.
    Иначе пробваш да копираш Джон Лок и абат Сийес, но не си ги чел.

    България е древна и заслужава много повече!
  89. 89 Профил на Diva
    Diva
    Рейтинг: 527 Весело

    [quote#79:"flagellumdei"]Разликаа не е станала от плебеите, а от водачите, хората, които променят нещата[/quote]
    аПЦолУтно;
    ''ФЮРЕР'' на немски означава ''водач,лидер'' ,хем деморатично избран и естествено променил нещата...

    Изчезващ вид под опеката на БКХ. Гледаш и не бараш :)
  90. 90 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 903 Разстроено

    [quote#14:"Федор Венедиктович Езерский"]на всяко от бедрата седнали шоколадови блондинки,[/quote]

    E, тук съм се олял... направо съм развалил комунизма... Това шоколава блондинка е същото като изрусена японка... Мани.... де се фърлИх на ментетата, тц тц тц тц тц тц

  91. 91 Профил на flagellumdei
    flagellumdei
    Рейтинг: 727 Неутрално

    Всички можем да сме равни, ако се раждаме еднакви. И сме закърмени еднакво. И мислим еднакво. Едва ли има по-опасна утопия от това да ви убеждат, че това е така.
    Законът може да е еднакъв за всички ако горното е вярно и ако се тълкува еднакво. Ако имате армия от роботи да правораздават.
    Толкова по въпроса от мен, един скромен адвокат.

    България е древна и заслужава много повече!
  92. 92 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4418 Неутрално

    Ромче, пуричка, чесане по пъпа...

    Аз пък се чувствам доволен от себе си, когато приключа в срок някой важен проект, когато клиентът ме препоръча на друг, когато за 3-4 дни изкарам токова, колкото един дребен чиновник не може за една година, когато след 12-часовия работен ден погледна какво съм направил и си го ОДОБРЯ (защото ако не го одобря - трия и почвам ОТНАЧАЛО).

    Как да обясниш това легитимно чувство на професионална гордост на един социален паразит, който не е свършил за два лева работа през живота си, защото е имало кой да го храни?

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  93. 93 Профил на flagellumdei
    flagellumdei
    Рейтинг: 727 Весело

    До коментар [#89] от "Дива селянка":

    Приятеля на народа сигурно е бил избран свободно от тъплата на улицата? ( Давам ти време да цъкнеш в гуглето кой тоз приятел.)
    Ленин и Сталин те така също свободно били избрани от тълпата?
    Смях, смях.

    България е древна и заслужава много повече!
  94. 94 Профил на Diva
    Diva
    Рейтинг: 527 Неутрално

    [quote#87:"reakzioner"]Много добре казано. Но все пак демокрацията има и нещо много ценно в себе си, това че смяната на управляващите става по мирен път!
    [/quote]

    Една от технолигиите, които демокрацията използва в различни комбинации, за да завземе и задържи властта е именно насилието;
    Мнозина бизнесмени оприличават бизнеса в демократичното общество на джунгла. Конкуренция. По-силният изяжда слабия. “Боливар няма да издържи двама”, според прочутия разказ на О. Хенри.
    Но не само в бизнеса е така, а въобще в обществения живот, където също се възцарява конкуренцията. Нима конкуренцията, тоест борбата за оцеляване, освен в икономиката, не се вихри в политиката, изкуството и обществения живот на демокрацията? Ако политикът спечели по-малко гласове на изборите – губи. Ако харесат повече книгата, филма, музиката, скулптурата, картината на конкурента – другият творец остава без прехрана. Ако чиновниците не одобрят нечий “проект” – ентусиастът се проваля. Всичко това ни изглежда в реда на нещата и съвсем нормално само, защото сме свикнали с него. Но не бива да забравяме, че е имало, има и, да се надяваме, ще има общества, където джунглата и конкуренцията не ще бъдат модел на отношенията между хората. В бизнеса донякъде може. Но не навсякъде.
    При демокрацията човек бива изоставян на собствените му сили. По този начин онзи, които успее да изяде другите или ги принуди да се изядат помежду си, излиза победител. Но в момента, в който в обществото се възцари мир, съгласие, стабилност, спокойствие – чудовището на демокрацията умира.
    Всъщност самата демокрация представлява насилие върху нормалната природа на човешкото общество. Тя е единствената политическа форма на обществото, която бива наложена със сила, с кръв и много, много смърт. Някой да е чул за робовладелска революция? Или за феодална? Не е чул по простата причина, че и робовладелското, и феодалното общество се появяват нормално, от само себе си, чрез еволюционно развитие на обществото.
    А технологията на демокрацията навсякъде е една и съща: заговор, мрежа от заговорнически “комитети”, конспирация, бунт, кланета под името «революция», кръв, смърт, масови убийства, погром над християнството, установяване на антихристиянска в религиозния си аспект диктатура.
    Така е при английската революция, и при френската, и при руската.
    Демократите твърдят, че една от основните функции на демокрацията е политическата борба да се пренесе “на върха”, в парламента (конгреса, сената и пр.) и по този начин обществото да бъде предпазено от насилие и вътрешни конфликти. Но нали и при феодализма е точно така – конфликтите са сред благородниците, в двореца, в управляващата върхушка? Някой би могъл да възрази, че при феодализма има междуособни, граждански войни. А при демокрацията няма ли граждански войни? Интересно, какво се е случило в САЩ между 1861 и 1865 г.?
    Но има нещо в областта на насилието, което е типично демократичен технологичен патент: демокрацията разгръща производството на машини за убиване.
    И в тази технологична подробност тя е твърде различна от “ретроградната” монархия.
    През 1776 г. на крал Людовик ХVІ представят ново изобретение, наречено картечница. Демонстрират възможностите му, които днес са познати на всеки човек по планетата. Кралят свиква военачалници, генерали, “експерти”, както бихме казали днес. Решението на всички е единодушно: картечницата трябва да бъде отхвърлена, забранена и никога да не се използва, защото е “нечовешко” изобретение. Ако не сте гледали филма «Последният самурай», препоръчвам ви го. Там тази модерна за времето си технология демонстрира убедително своите възможности в съответната епоха. Възможности, в още по-ранна епоха отхвърлени от един монарх като «нечовешки».
    Интересно, защо ли не са реагирали така “демократичните” експерти при демонстрацията на възможностите, например, на атомната бомба? Или на химическите оръжия? Или на биологическите оръжия? Доста интересна и, може да се каже, типична разлика в отношението към човешкия живот, нали?
    Също така типично е, че демокрацията създава първата машина за конвейерно, масово убийство на хора.
    Гилотината.
    Създателят й в края на живота си се обръща към властите в наполеонова Франция с молба да променят названието на неговото страшно изобретение. Късно. Молбата му е отхвърлена, тогава вероятно той самият променя собствената си фамилия, защото историците губят дирите на наследниците му...
    Жозеф Игнас Гильотен е роден на 28 май 1738 г. в градчето Сент. Баща му е адвокат, без кой знае какви успехи в професията. Като млад Жозеф се насочва към свещеническа кариера и има намерение на постъпи в йезуитски колеж. Но скоро променя намерението си и учи медицина отначало в Реймс, а после и в Парижкия университет. Завършва го с отличие през 1768 г.
    Младият доктор започва да изнася лекции по анатомия и физиология, които, напълно в духа на времето, стават доста популярни – тогава на “научни” мероприятия се ходи така, както днес на театър или дискотека. По онова време Гильотен е категоричен материалист, за когото човекът е обикновен механизъм, а душата – религиозна измишльотина.
    Затова и, когато през 1778 г. в Париж се появява прочутият австриец Франц Антон Месмер, известен със своите сеанси по хипноза, конфликтът е неизбежен. Независимо от съмнителните теории на Месмер за “магнетичния флуид” – особена течност, чрез която звездите били влияели върху човека, все пак той наистина постига определени успехи в чисто практическото приложение на хипнозата. Успява да излекува зрението на австрийската принцеса Мария-Терезия, помага на короновани особи и високопоставени благородници в цяла Европа да преодолеят здравословните си проблеми. В Париж самата кралица Мария-Антоанета е благоразположена към него и го приема често в двореца Тюйлери.
    Естествено, Гильотен, който лекува брата на краля – граф дьо Прованс, въобще не е очарован от конкуренцията. Още повече, че при поредното заболяване на графа клизмите и хапчетата нямат никакъв ефект. За разлика от “магиите” и двата магнита на Месмер, които той винаги мъкне със себе си. След няколко сеанса графът е излекуван, а Гильотен търпи професионален провал...
    Скоро обаче над главата на Месмер се сгъстяват облаци. Към него започват да летят обвинения в магьосничество и ерес. През 1784 г. кралят назначава комисия, която да разследва и изясни начините за лечение, използвани в практиката му. В комисията влизат известни личности като американският посланик Бенжамин Франклин, химикът Антоан Лавоазие, астрономът Жан Бейли, ботаникът Жюсие...
    Комисията убеждава краля да забрани на Месмер да практикува на територията на Франция.
    Преди той да напусне Париж, принцеса дьо Ламбал дава в негова чест прощална вечера. Присъства и доктор Гильотен. Месмер поглежда нагоре, след което пред всички му казва на висок глас:
    - Вашата наука ще погуби всички хора, които са събрани тук тази вечер, включително особите от кралска кръв и дори самите... – Месмер прекъсва насред изречението. – Виждам това съвсем ясно.
    Гильотен се опитва да го иронизира:
    - Къде видяхте, че е написано това? На тавана?
    - Написано е на небето, господине – отговаря Месмер.
    Скоро след това Гильотен влиза в масонската ложа “Девет сестри”, в която членували още Волтер, Франклин, Дантон, Брисо, Демулен, братя Монголфие.
    Именно масоните подготвят т. нар. “Велика френска революция”. През пролетта на 1789 г. Гильотен като прогресивен аристократ е избран за депутат в Учредителното събрание, а от юни до октомври 1791 г. е негов секретар.
    На 14 юли 1789 г. беснеещите демократични тълпи превземат Бастилията, пазена от 70 пенсионери, военни инвалиди, начело с ефрейтор. Разбира се, никой от тях и не мисли за някаква съпротива, нито пък има заповед за това. Дивата демократична паплач буквално ги разкъсва и носи части от телата им по парижките улици – тук ръка, там крак или глава...
    През август бива приета “Декларация за правата на човека и гражданина”. В това време Гильотен се занимава с нещо странно за един лекар: по цели нощи чертае, създава някаква загадъчна машина.
    На 10 октомври 1789 г. демокрацията дава първия си принос в технологичното обновление на цивилизацията...
    Гильотен внася за обсъждане законопроект относно смъртното наказание във Франция. Неговата идея е, че начинът на екзекуция също трябва да бъде демократизиран – всички да умират еднакво, а не както досега: благородниците да бъдат благородно обезглавявани, а престъпниците от простолюдието – бесени, разкъсвани с коне и пр.
    Гильотен съобщава, че е разработил механизъм, който бързо, без губене на време да отсича човешка глава.
    През април 1792 гилотината е поставена на Гревския площад. Точно под Статуята на свободата. Да, същата, която днес се е превърнала в символ на САЩ и стърчи на крайбрежието на Ню Йорк. Само, че тази, американската, е само уголемено копие на онази, оригиналната – чиито крака в съвсем буквалния смисъл на думата газели в кръв и в отрязани човешки глави. Сега оригиналът май е някъде във Версай, но трудно ще намерите някой екскурзовод да ви разкаже истинската му кървава история. Демократичната митология също си има своите мрачни места, за осветляването на които разказвачите може да пострадат, като най-малкото останат безработни.
    Така, че когато днес гледате прочутата Статуя на свободата на входа на Ню Йорк, символизираща демократичните САЩ – не бързайте да й се възхищавате! Краката й са потопени в кръв…
    Конвентът приема “Закон за смъртната присъда и начините на нейното изпълнение”. Гильотен става известен. Произвеждали се брошки и печати за пощенски пликове във форма на малки гилотинки. Сладкарите правели кексове в същия стил. Появил се парфюм “Гилотина”.
    На 10 август 1792 г. вилнеещите тълпи, подстрекавани от новите парижки власти, нахлуват в двореца. Людовик ХVІ бил свален, а Франция – обявена за република.
    Конвентът, който заменя Националното събрание, с мнозинство от един глас осъжда краля на смърт като “изменник на революцията”. Това е нарушение на Конституцията, според която монархът е неприкосновен.
    Някои разказват, че в нощта преди смъртта на краля заклетият материалист и революционер-атеист Гильотен извадил скрита икона на Света Богородица и се молил до разсъмване. Слугите му дори решили, че е полудял.
    А когато осъдили на смърт и кралицата Мария-Антоанета, Гильотен разбрал, че предсказанието на Месмер се сбъдва.
    Отсекли главите на всичките му познати и приятели.
    Отсекли главата на Орлеанския херцог – който гласувал за смъртна присъда на краля.
    Отсекли главата на Агнес Розалия Ларошфуко.
    Отсекли главата на принцеса дьо Ламбал.
    Отсекла главата на Дантон.
    Отсекли главата на Демулен...
    И така нататък. Под гилотината легнали и палачите. Това било справедливо – но не можело да върне жертвите им.
    Казват, че Гильотен станал много набожен християнин и до края на живота си през 1814 г. молел Бог да му прости.
    Така правосъдието във Франция било приведено в съответствие с изискванията на демокрацията.
    А сега нека се запитаме: защо Людовик ХVІ и неговите генерали единодушно отхвърлят едно чисто военно изобретение – картечницата, която пак представлява машина за убиване, но и до ден-днешен никой не вижда нещо странно или ненормално в нейното използване като напълно легитимно оръжие? Впрочем, те сами са дали отговора: защото е “нечовешко”.
    Но нима гилотината като машина за убиване е «човешка»? А тази машина демократите приемат без никакво замисляне.
    Адолф Хитлер дойде на власт чрез демократични избори. Хайде сега да се запитаме: каква е разликата между машината за убиване гилотина и машината за убиване газова камера? Ами между машината за убиване гилотина и машината за убиване електрически стол?
    Демокрацията не може без машини за убиване. Тя не се отказва от тях поради това, че били “нечовешки”. Просто защото при нея насилието е задължително. Тя се храни с кръв, страх и смърт.
    Така продължава и днес – навсякъде, където нахлуе демокрацията, започват безредици, конфликти, повече или по-малко масови убийства, пристигат самолетоносачи и бомбардировачи, започват обстрелвания с крилати ракети и безпилотни самолети-убийци. Това е тя – демокрацията…

    Изчезващ вид под опеката на БКХ. Гледаш и не бараш :)
  95. 95 Профил на BIG AL
    BIG AL
    Рейтинг: 1391 Весело

    До коментар [#88] от "flagellumdei":

    " Лошото " е , че съм чел Джон Лок- преди 30-ина години :)
    Монтескьо, стъпва на ...него ...))

    BIG AL
  96. 96 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 903 Разстроено

    [quote#74:"Dante"]Комунист не може да вирее в среда, в която зависи от своите способности, интелект и положен труд, среда в която интриганстването, кражбите и лъжите не се толерират. [/quote]

    Баце, нищо не си разбрал от правилата на играта. За да вирееш със своите способности, интелект и положен труд, трябва да станеш партиен член. И това е хубавото, че не можеш да сбъркаш партията. А в прехвалената от теб Америка, какво правиш? Ми трябва да избираш или Демократическата, или Републиканската. И хубаво, избереш едната, и имаш бизнес максимум 8 години, след това ти резват държавните поръчки.
    Е, кажи ми, как да планираш работата си дългосрочно, особено щом произвеждаш оръжие, като нямаш гарантиран пазар?
    Всъщност, има начин - ако си републиканец, се жениш за демократка, или обратното. Тогава поне половинката диверсифицира риска от загуба на пазари Ама е грубо така! Хубаво, 8 години караш със своят интелект, усилия, трудолюбие, а следващите 8 години - жена ти да те влачи, за да не се оакаш. А пък ако не я слушаш и се оакаш, какъв мъж си тогава?
    Е те това е Америка! Иначе никой няма да те пусне нагоре, а гладни хиени да ти седнат на столчето, или недай си боже да ти свият фирмата - бол

  97. 97 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 903 Разстроено

    До коментар [#74] от "Dante":

    Ако не ми верваш, ще дойде след малко уважаемият г-н Иван Митев, и ще ти разкаже за Джон Лоу, как умишлено е направил някаква грешка, за да обират честно изкараните парички на хората

  98. 98 Профил на flagellumdei
    flagellumdei
    Рейтинг: 727 Неутрално

    До коментар [#95] от "BIG AL":

    Платон, Аристотел, Сократ, Томас Хобс, Джон Лок, Томас Пейн, Монтескъо, абат Сийес, Хартс, Келзен и много други измежду които Харингтън и Маркс говорят за утопични неща.
    Къде с по-големи, къде с по-малки вариации.
    Наивен поглед, с които ще се създаде идеален свят.
    Глупости на търкалета.
    Идеален свят не съществува във вселената и природата. Всичките оправдания и рационализиции в хуманитарните науки са човешки приумици.

    България е древна и заслужава много повече!
  99. 99 Профил на Анализатор -  ДЕМОКРАЦИЯТА Е  КАЧЕСТВО НА ИЗБОРА!
    Анализатор - ДЕМОКРАЦИЯТА Е КАЧЕСТВО НА ИЗБОРА!
    Рейтинг: 672 Неутрално

    "Когато СССР все още го имаше, богат и силен..."
    Това момче чува ли се какво говори? СССР никога не е бил богат - там мизерията беше всекидневие. А силата му е като на колос на глинени крака...

    Банването в Дневник противоречи на текстове от Конституцията и Хартата за правата на човека
  100. 100 Профил на Хипчо
    Хипчо
    Рейтинг: 1391 Весело

    До коментар [#52] от "bibian":

    Бибиан, "органично присъщо" да си чувал?

    ВОДА, ПОВЕЧЕ ВОДА!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK