Прочит на историята: "Другарският съд"

Ленин е автор на първообраза на идеята за "другарския съд". Негов паметник - на съхранение в склад

© Николай Дойчинов

Ленин е автор на първообраза на идеята за "другарския съд". Негов паметник - на съхранение в склад



С изследването си "Другарският съд" - социална практика за колективно засрамване в периода на комунизма в България", доц. д-р Анастасия Пашова си поставя за цел да проследи практиката на другарските съдилища, използвани от тоталитарната държава за превъзпитание и дисциплиниране на хората. Авторът защитава тезата за ирационалността на тази институция, създадена по съветски образец. Българският закон за тези съдилища е копие на съветския. Пашова разглежда "другарския съд" като публично място за прилагане на репресивни техники, типични за тоталитарната държава: широка публичност и показен характер; колективно засрамване и опозоряване, всеобщо следене и доносничество и за традиционната за комунистите "самокритика".
Изследването е публикувано в "Балканистичен форум". "Дневник" го препечатва със значителни съкращения със съгласието на автора.


"Да оказват възпитателно въздействие"


В България "другарските съдилища" се създават институционално и много бързо обхващат почти всички селища в страната в самото начало на 60-те години. Но през 70-те, особено втората половина, те са неработещи и остават само като следа в номенклатурните документи, въпреки че законът за тях, приет през 1961 г., продължава да действа чак до 1991 г.




Официалната версия на идеологическия замисъл за създаването на "другарски съдилища", така както е формулирана в закона, е свързана с три неща:


"Да оказват възпитателно въздействие върху гражданите в дух на комунистическо отношение към труда…Някои функции на държавните органи по опазване на обществения ред да се поемат от обществените организации… Да предотвратяват различни престъпления, нарушения и други противообществени прояви, свързани със социалистическата собственост и морал." С други думи, официално те имат обществено-наказателна и превантивна (възпитателна) функция, а неофициално – стават част от системата за пропаганда и колективно осмиване и осъждане.


Задачите на съдилищата, както са отразени в закона, са: "Активно да съдействат за възпитанието на гражданите в дух на: Комунистическо отношение към труда; Спазване на установения правов ред; Спазване правилата на социалистическото общежитие; Опазване на социалистическата собственост; Да развиват у трудещите се чувство на колективност, другарска взаимопомощ и зачитане честта и достойнството на гражданите."


Обект на другарските съдилища са недисциплинираните индивиди по предприятия, заводи, ТКЗС-та, по организации – квартални ОФ, по села; по висши и полувисши училища – по факултети и курсове – отделно за преподаватели и студенти.


Освен организациите и институциите, които следят трудовото и моралното поведение на гражданите, гражданите също са в непрекъснато дебнене и контрол помежду си по местоживеене и месторабота. Чрез тази квазиисттитуция идеологическата система налага и контролира спазването на определени морални норми, вменява "нов социалистически морал и нарми на поведение".


По статут, формулиран в закона, "другарските съдилища" са "изборни обществени органи по месторабота и местоживеене, облечени в доверието на колектива, които изразяват неговата воля. Те не са народни съдилища и в тях няма адвокати. Процедурата е облекчена - до 14 дни другарският съд трябва да назначи заседание".


Мотивиране на създаването на "другарските съдилища"


Официалното обяснение гласи :"Създаването на другарските съдилища у нас в никакъв случай не означава, че нарушенията са се увеличили, че органите на народната милиция и съда не са в състояние да се борят ефикасно с тях. Напротив, това означава, че държавните органи все повече ще се освобождават от тези свои функции, които постепенно ще преминат към обществените организации. Това всъщност означава, че нашата социалистическа обществена система достатъчно е укрепнала и има сили и средства, без да се опира на изпълнителната власт на държавата, да се бори с успех срещу нарушителите на обществения ред."

Новата квазиюридическа институция е планирана да дублира държавната под претекст, че така се облекчава работата на съда: "Много често народните съдилища се затрупват с дела, както се казва, "за нищо и никакво". Касае се да инцидентно възникнали недоразумения между близки и съседи, разменили обиди и непристойни етикети...които обикновено приключват с помирение...Разглеждането на дела от подобен характер е свързано със загуба на много ценно време на страните, на техните свидетели, с изразходване на излишни средства за съдебни разноски, адвокатска защита и т.н."


Доколко "правораздаването" е "ефикасно и компетентно", се вижда, като се направи анализ на учредителните протоколи от създаването на "другарските съдилища" в селищата на област Благоевград. На 21 декември 1961 г. в Благоеградски окръг са изградени 230 "другарски съдилища", като в селата са 186 и избраните "съдии" в тях са 1763, от които мъжете са 1285, а жените 263, т.е. 15% – приблизително на всеки съдебен състав са пада по една жена. В мюсюлманските села членове са само мъже, но в Кочан и Брезница има и по една мюсюлманка – Фатма Чанталиева и Атидже Юрукова., които са с образование четвърти клас и безпартийни. В целия регион с висше образование (не юридическо) са само 6 човека, а с полувисше са 5 и те са в градовете. Всички останали са предимно с основно и начално образование. В голямата си част избраните съдии по селата са членове на БКП, по-малка част на БЗНС и ДКМС, като безпартийните са нищожен процент.


Ако се направи критически прочит на номенклатурните документи от периода на комунизма, се вижда, че истинската цел на законотвореца е да може да контролира личното и публично пространство на хората извън предприятието и местоработата. "...по Кодекса на труда не може да се налагат санкции за деяния, извършени в неработно време, извън предприятието. А такива нарушения има. В много случаи нарушенията на обществения ред, буйство в пияно състояние, нездрави семейни отношения и прочие нямат пряко отношение към непосредствената работа на проявилия се. Но колективът е заинтересован от правилното възпитание на всички свои членове, от изграждането на нови социалистически семейства."


От цитата много добре личи с какво не може да се справи тоталитарната система и към какво са насочени дисциплиниращите мерки – нарушенията на "социалистическия морал". Неофициално целта е всеки да следи всеки и да доносничи, особено в селата, където няма тайни за никого. Нека не забравяме, че може да се обвини всеки дори по устна "молба" до председателя и подателят е анонимен, т.е. по донос. Не са необходими доказателства, достатъчно е двама свидетели да го потвърдят. Обвиненият няма право на защита и адвокат. Единственият възможен изход е да си направи "самокритика".


В държавен архив Благоевград са запазени архивни единици, в които има стотици протоколи от разглеждани дела, като една голяма част от тях са свързани с отношения в семейството, което е най-брутално навлизане в най-личното пространство на хората.


В подробни указания за работата на "другарските съдилища" от 25 април 1960 г. четем: "Другарските съдилища ще имат възможност да се занимават с различни въпроси, които будят негодувание от страна на трудещите се, но поради това, че не са въздигнати в закононарушения, народните съдилища не могат да се занимават с тях. Така например другарският съд може и трябва да разгледа поведението на съпруг, който иска да изостави семейството си, без за това да има сериозни основания, и чрез метода на убеждението да го застави да признае своята грешка и отново да заживее със семейството си нормален живот."


Масова практика е личните и интимните отношения да се популяризират чрез публичността на съдебния процес и масовото разгласяване по радиоточките. За заклеймяването в Благоевградски регион особено допринася и партийният официоз "Пиринско дело".


Още през 1960 година, преди да е влязъл в сила законът, на страниците на вестник "Пиринско дело" се открива специална рубрика "Да поговорим за любовта, семейството и морала", където се отпечатват материали от "другарски съдилища" с пълните имена и местоживеене на съдените. Публикациите във вестника, свързани с конкретни дела на "другарските съдилища", продължават докъм края на 60-те, след което внезапно изчезват.


Организация, състав и правомощия


Некомпетентността като всеобщ закон на комунистическото общество не подминава и "другарските съдилища". Съставът им се избира на общи събрания на съответните колективи по месторабота и местоживеене с явно гласуване за срок от 2 години. Събранията се свикват от профкомитетите, управителните съвети на ТКЗС-тата и от общинските и районните комитети на ОФ, а за учащите – от комитетите на ДКМС. За членове се избират "изтъкнати и ползващи се с доверието на колектива граждани" без изискване за каквото и било образование и компетентности. Броят им не може да бъде по-малко от 6 души. Това са, особено по селата, партийни членове и верни на властта хора.


В множество брошури и диплянки от 60-те  се описват "добри практики" и се проследява ефектът от публичното заклеймяване на "виновните". Обикновено отделните простъпки са заклеймени в брошурите с партийни лозунги. Лозунгите имат по-скоро характер на проклятия - "Недостойно и недопустимо"; "Възгледите на безделниците и съдът на хората."; "Колко унизително е да крадеш от общото"; "Това не е ли тунеядство?"; "Бягство от благословения съзидателен труд"; "Заслепени от капиталистическата треска"; "Който ще опетни името на родината си" ...


Интерес представлява и редът на разглеждане на делата от другарските съдилища според законите и регламентирането на това и кой може да предлага нарушителите на "другарски съд". Както се вижда от българския закон, право на това имат всички граждани, обществени организации, МВР, доброволните отряди, изпълнителните комитети на народните съвети и постоянните комисии изградени при тях; ръководните органи на предприятията, ТКЗС-тата, кооперациите и учебните заведения. Процедурата предвижда подаване на молба, като в начало на приемането на закона, преди направените в него изменения, молбата може да е и устна. Този факт обяснява огромния брой подадени молби от граждани до "другарските съдилища" в началото на 60-те.


По закон председателят определя кои лица да бъдат привлечени като свидители. Делото задължително се обявява публично и гражданите се приканват да присъстват – чрез радиоточки, вестници, радиоредби по селища и предприятия. Като места на провеждане на съда се определят публични сгради, които могат да съберат много хора – читалища, киносалони, площади. Привлечените "обвиняеми" нямат право на адвокат. Присъстващите граждани могат да задават въпроси, да изяснят факти, да се изказват и взимат критично отношение. Цялата дейност на "другарските съдилища" се провежда в неработно време, като това се изтъква като едно от големите му "предимства" пред народния съд. Решението на съда се обявява публично и се съобщава чрез вестници и радио в организациите по месторабота и местоживеене. Ако съдът сметне за необходимо, може да привлече нарушителя към наказателна и административна отговорност, като прекрати делото и го изпрати за разглеждане от съответните органи. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. В закона законодателят си е оставил и една "вратичка" за повторно разглеждане на делото, ако решението противоречи на законите. Явно "законотворецът" не е бил много убеден в юридическата компетентност на "съдиите" в "другарските съдилища".


Ръководството на "другарските съдилища" в предприятията, учрежденията и организациите е предвидено в закона да се извършва от профсъюзните комитети. Във ВУЗ – от комитетите на ДКМС, а във всички останали "другарски съдилища" – от съответните общински (градски, селски) или районни комитети на Отечествения фронт. На национално ниво ръководството и контролът над тях са от Националния съвет на Отечествения фронт; Централния съвет на професионалните съюзи; Централния комитет на ДКМС и, разбира се, "косвено" – от Централния комитет на БКП и Окръжния комитет на БКП по места.


Веднага след публикуването на закона в цялата страна масово и кампанийно се изграждат  другарски съдилища. До края на 1961 (само за шест месеца) се създават 5496. Не са изградени такива в 1064 селища. Стряскащ е огромният брой дела, които са постъпили до края на календарната година - 41 307 дела, от които са разгледани 36 670 дела, т.е. средно на "съдилище" се падат по 6.6 разгледани дела. Като "съдии" в "другарските съдилища" се включват 38 577 души, от които 30 331 мъже и 8246 жени (20%). Интересен е и членският състав на съдиите. От тях почти 30% са членове на БКП, 28% са на БЗНС, 10% са на ДКМС, а останалите са безпартийни. Тази масовост и активност продължава и през следващата 1962 година. Броят на изградените "съдилища" се е увеличил с още 208 и е достигнал числото 5704. От тях градски са 626, а селски – 5078, т.е може да се приеме, че тази практика е повече селски феномен. Нараснал е и броят на съдиите в тях на 39 917, като 22.6% от тях са жени.  Броят на постъпилите дела е нарастнал повече от 2 пъти. Предишната година са били 36 670, а 1962 са 75 470. Заведени са от:


  • граждани – 50 957 – 68%
     
  • съд и прокуратура – 12 875 – 17%
     
  • МВР – 3291 – 4%
     
  • ТКЗС – 3771 – 5%
     
  • ТПК – 433 -1%
     
  • народните съвети – 1023 – 2%
     
  • обществените организации – 3120 – 4%.
     
Вижда се, че най голям процент от делата са заведени от граждани. Какъв е характерът на тези дела:


  • Обида и клевета – 36%
     
  • Кражби и присвоявания – 20%
     
  • Разправии в семейството – 14%
     
  • Хулиганство – 15%
     
  • Самоуправство – 8%
     
  • Парични спорове – 2%
     
  • Пиянство – 4%
     
  • Други – 1%.
     
 
Като квазиюридическа институция съдът изиграва своята функция на контрол на публичното и особено на личното простраство и най-вече в селските общности. С промяната през 70-те на демографско-икономическата ситуация в страната и превръщане на селяните в индустриални работници в градовете тази форма на контрол става неефективна и започва да буксува.


Репресивният характер на практиката на "другарските съдилища"


За да докажа репресесивния характер на "другарските съдилища", ще си позволя да цитирам един документ – писмо, написано на ръка, който е внесен в ОК на БКП – Благоевград. Изпратено е до Борис Аврамов през 1964 г.


"На 27 януари 1964 г. другарският съд при 30 низова ОФ организация – Гоце Делчев, взе решение да ви уведоми за гнусните и мръсни постъпки на Мария Ил. Корпривленска, която живее и членува в същия квартал. Същата в продължение на 18-20 години въпреки десетките предупреждения от органите на народната милиция продължава да уронва авторитета на организацията със своите неморални качества, цинизми, садизми и безделничество. На открито заседание на другарския съд, което се проведе през месец септември 1963 г., бяха разобличени нейните мръсни деяния. Събранието единодушно, с над 200 човека, взе решение да бъде изселена извън окръга за пет години Мария Ил. Копривленска, за което се направи протокол от няколко страници и бе представен на отговорни хора в града, прокуратурата и народната милиция. Не знаем по какви причини този въпрос още не е разрешен и сега едва след пет месеца е образувано дело и е насрочено за 4 февруари 1964 г. в 9 часа в Народния съд в гр. Гоце Делчев. Но на пръв поглед изглежда, че прокурорът иска този въпрос да го замаже, като й вярва на лъжите и демагогствата. Нека се има изпредвид, че тя е кадърна за заблуди и стотици хора, като лъже, маже и т.н. Сега е извадила фалшива заповед, че уж е била назначена в Благоевград. Ето защо ние молим да вземете бързи и енергични мерки за придвижването на този въпрос, като непременно се обадите по телефона на съдията, който ще гледа делото. Също така необходимо е ГК на ОФ да назначи обществен обвинител, компетентен човек, който да защитава правата на хората от квартала… От ръководството."


От писмото се вижда, че тези "другарски съдилища" съвсем не са толкова безобидни, каквото впечатление оставя законът. Санкциите, които се предвиждат в него, са обозначени като "Мерки за обществено въздействие", или по друг начин казано, с езика на комунистическата риторика – "за възпитание и превъзпитание". Реално зад тези мерки стои посланието "Внимавайте, защото това и на вас може да ви се случи", което не е нищо друго освен внушаване на страх.


В Закона за другарските съдилища е записано: "Другарският съд" може да се ограничи и с публично разглеждане на делото. В какво се изразява всъщност тази публичност. Ако делото е в квартал или населено място, една седмица преди обявения ден се излъчва по радиоточката. Някои по-"интересни" според поръчителите си дела се публикуват и в местен казионен вестник. За Благоевградска област такъв е "Пиринско дело". Там подробно се описват фактите, т.е. непроверените факти, защото до този момент на виновния никой не му е дал право да се защити. Това той може да направи на самото събрание. Логиката е обратната на формулата от римското право "Обвиненият е невинен до доказване на обратното". Тук важи правилото "Обвиненият е виновен до доказване на обратното". Този юридически парадокс би смутил всеки рационално мислещ човек, който утре може да е на мястото на обвиняемия. А как би могъл да се защити в такава ситуация човек, като няма и по закона право на адвокат. На събранията на "другарския" съд се канят всички – цялото население или предприятие. Там всички имат право да го "клеймят" и разпитват. Накрая на обвиняемия се дава думата, но не да се защити, а да си направи самокритика. Самият процес отново широко и публично се тиражира. "Разобличаването на нарушителя пред целия колектив или село оказва по-добро въздействие не само вършу нарушителя, но и върху останалите."


Какви са по закона другите мерки за обществено въздействие?


Те започват от най-безобидната "Да се задължи нарушителят да се извини пред пострадалия и колектива". След като не си виновен и си тотално "омаскарен", какво друго ти остава, за да приключи този "спектакъл"? Следващите три мерки си приличат и след като не е обяснена в закона тяхната тежест, те изглеждат дори смешни – другарско предупреждение, обществено мъмрене, обществено порицание. Глобата в размер на 100 лева е на трето място. За "другарските съдилища" в предприятията, учрежденията, ТКЗС–тата и ТПК–тата в закона е предвидено съдиите да могат да правят до директора предложение за: преместване на по-ниско платена работа; за понижаване в длъжност или за уволнение от работа. За съдилищата по местоживеене "виновните" могат да се предават на прокуратурата или МВР. А самите тези институции е трябвало да предават на "другарските съдилища" вече осъдени от тях нарушители.


Вместо заключение.


През комунизма в България за налагане "социалистическия начин на живот" се създаде мрежа от псевдоинституции, в които трябваше хората да се включат и дейно и колективно да участват. Налагането на комунистическия морал засегна не само обществената, но и частната сфера на живота на хората. "Другарските съдилища" се оказаха поредният неуспял комунистически експеримент за грубо навлизане в пространството на "дома" и семейството.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK