Прочит на историята: Под червената пионерска връзка

Прочит на историята: Под червената пионерска връзка

© "Изгубената България"



"Димитровската пионерска организация "Септемврийче" бе една от ключовите за социализма масови организации, обхващаща в продължение на няколко десетилетия практически всички деца във възрастта между 7 и 14 години. Тя бе важна страна от комунистическия проект на бъдещето. Превръщането на всяко дете в септемврийче е съществена задача от политическото възпитание и от социалното инженерство на социализма. ", пише доц. д-р Кристина Попова в изследването си за хората, които работят професионално в пионерската организация - дружинните ръководител(к)и. "Дневник" публикува "Приятел, който ще създаде от обикновеното дете септемврийче" със значителни съкращения и с разрешението на автора. Текстът е част от сборника Детството при социализма /Център за академични изследвания, София, Изд. РИВА, 2010/, под съставителството на Иван Еленков и Даниела Колева.



Създаването на детската организация "Септемврийче" е прокламирано още на 23 септември 1944 г., само две седмици след като Отечественият фронт завзема властта в България. Още през лятото на 1945 г. на пионерите започва да се гледа като на политически резерв на управлението. Изоставено е традиционното гледище, че децата трябва да се държат далече от политиката. Тъкмо обратното: през 1945 г. децата от "Септемврийче" са включени в предизборната агитация на Отечествения фронт.
След ожесточени политически сблъсъци през 1946-1947 г. "Септемврийче", вече с помощта на училището, изтласква другите детски организации и става не само единствена, но и задължителна детска организация в страната. През 1947 г. тя променя организационната си принадлежност, като влиза в структурата на новосъздадения Съюз на народната младеж (СНМ, от 1958 г. ДКМС - Димитровски комунистически младежки съюз) като негова детска организация, където остава до разпускането си през 1990 г. Пионерската организация е тясно свързана с комунистическата партия. От самото начало за  върховен нейн вожд е възприет Георги Димитров.
Към първоначалната топография на "Септемврийче", съставена от  пионерските стаи и кътове в училищата, в края на 40-те години започват да се създават и "пионерски домове". В началото за тях се използват сградите на отнети от буржоазни семейства домове или здания на църквата (Митрополитския дом в Неврокоп, Семинарията в София).



В първото десетилетие на пионерската организация подборът и образованието на нейните ръководители се извършват изключително от младежката организация на комунистическата партия. В началото се цени най-много младежкият ентусиазъм, а "училищният, школският дух" се смята за най-големия враг на пионeрската работа. Но все пак към младежкия ентусиазъм трябва да се добавят и педагогически знания.


Организирани са краткосрочни курсове – понякога с продължителност 2-3 дни. Включват се множество млади хора, повечето членове на РМС, току-що завършили училище. Те са привлечени от възможността да работят за новото общество, въодушевени от пропагандата на съветския опит, други обичат да работят с деца, а трети виждат възможност за намиране на работа, на прехрана и облекло.


От публикациите в сп. Бодра смяна става ясно, че дори синове и дъщери на "народни врагове" работят като пионерски ръководители. Това налага по-голяма бдителност към класовия произход. Работата "не може да бъде поверена в ръцете на такива младежи и девойки, които са настроени вражески към ОФ – пише Бодра смяна, – и които по своя социален произход са естествено на позициите на класовия враг.
Не могат синовете и дъщерите на бившите фабриканти, кулаци, уволнени офицери, закоравели легионери и ратници да възпитават нашите септемврийчета в социалистически дух. Трябва да се признае, че досега ние не държахме достатъчно сметка за социалния произход и политическата здравина на младежите и девойките, които ставаха ръководители на "Септемврийче", поради което на редица места допуснахме вражески елементи да заемат ръководни места."


Затова се препоръчва за ръководители на дружинки да се определят по възможност млади учители и учителки, "честни и проверени антифашисти", "но на всяка цена добри отечественофронтовци." Пионерският ръководител е определен като "верен син на народа и народната република, съзнателен отечественофронтовец, добър организатор, културен деец, готов да служи винаги за пример с личното си поведение."



На пионерските ръководители се препоръчва самообразование и няколко книги: Как се каляваше стоманата (Николай Островски), Образованието в СССР (Сава Гановски), Педагогическа поема (Макаренко), История на педагогиката (Медински), В помощ на пионерския водач (превод от руски език), Под игото и Записки по българските въстания. За колективно четене с децата се препоръчва Тимур и неговата команда (Аркадий Гайдар).


Така към пионерския ръководител се отправят изисквания за политически качества и организационни умения, както и елементарна педагогическа подготовка.


В 1948 г. се открива двумесечна школа за пионерски ръководители в Банкя.  В нея дисциплинирането и обучението на курсистите вървят паралелно, като се спазва строг дневен режим.


Денят започва с "ведрина": строяване, физически  упражнения и песни


Обявени са съревнования, изработва се стенвестник "Стършел", който редовно "жили нередностите" в живота на школата. Следобедите минават в обсъждания и дискусии, в хода на които между участниците трябва да се изгради "здрава дружба". При завършването на курса Цола Драгойчева призовава бъдещите ръководители да бъдат за пример за пионерите,  да не допускат отрицателни прояви и да не пият.


Професионализирането на работата на пионерските ръководители продължава с откриването през 1949 г. на специален двегодишен институт за дружинни ръководители "Антон С. Макаренко" в  София.  Това е идеологически институт, една от първите форми за специално образование на кадрите, необходими на БКП за възпитателната й работа с младите поколения. Паралелно с него се открива и друг важен институт -  двегодишната "Ленинска партийна школа" към ЦК на БКП (от 1969 г. АОНСУ към ЦК на БКП). В окръжните центрове също се създават партийни школи. Открита е и централна младежка школа "Георги Димитров" за организационна работа в ДСНМ.   Докато партийните школи обучават бъдещи партийни работници, институтът "Макаренко" създава първите кадри, специално подготвени за формирането  на новия социалистически човек.


Курсистите в института "Макаренко"


идват от  средите на първото младо поколение, изградено в годините след 9 септември 1944 г. – първото, на което властта успява пряко да въздейства чрез усилена пропаганда и привличане към бригадирското движение. Подбрани са предимно момичета от  малки градове и села, които са се отличили като активистки се стремят към обществена работа и по-високо образование. Очевидно се смята, че младите жени са по-подходящи за работата по идеологическото образование на децата и тяхното организиране, и са по-склонни към сравнително ниско платената професия на пионерски ръководители.


Макар че институтът "Макаренко" дава полувисше педагогическо образование и учителска правоспобност наред с квалификацията на пионерски ръководител, условията в института са коренно различни в сравнение с другите полувисши и висши училища. През февруари 1950 г. Министерският съвет излиза с постановление за създаване на социалистическа интелигенция из средата на работническата класа. Политическата бдителност към младежта се изостря.  В университетите и институтите  се провеждат чистки и изключвания на студенти и преподаватели, а на събранията на ДСНМ се  изобличават синовете и дъщерите на класовите врагове – кулаци, индустриалци и служители на предишната власт.


Но в института "Макаренко" не е така. Той представлява до голяма степен хомогенна не само в политическо, но и в социално отношение среда. В основната си част курсистите не идват непременно от семейства, свързани с комунистическата партия, а по-скоро от семейства, чийто културен капитал може да бъде неутрализиран чрез новите перспективи за бъдещето. Повечето студенти и студентки идват от семейства на земеделци, работници  и дребни производители, семеен кръг,  в който често отделни роднини и близки достигат чрез образование и обществена активност по-високи обществени позиции. Родени около 1929-1930 г., след детските години и времето на войната, белязано от недоимък и несигурност и оскъдицата на следвоенните години в гимназиите, те са социализирани в събранията, агитките и бригадирското движение като ученици през 1947-1948. Активисти във всички начинания на СНМ, те не са чувствителни към съдбите на изключените и разобличените като врагове. Безкритичното отношение ги прави ценен резерв на властта.


Курсистите носят униформи, живеят и се хранят заедно. Спалните помещения в пансиона се поддържат от самите момичета, които дежурят и в стола. Няма излишества. Скромната храна съответства на оскъдицата в страната по това време. Облеклото е също скромно: курсистките носят обикновени сиви престилки. Свободното от занятия време е изпълнено с колективни четения, колективно пеене на съветски песни, обсъждания на книги, екскурзии и срещи с партийни ръководители и лидери на ДСНМ. Частно и публично се преплитат и сливат в общежитието. Комунистическите вождове Сталин, Димитров, Вълко Червенков присъстват постоянно чрез своите ликове,  чрез цитати от изказвания и произведения не само в учебните, но и в спалните помещения. Пак в спалните помещения се провеждат и следобедни четения и дискусии.  Чрез четения на съветска литература,  както и от съветските песни, момичетата  затвърждават руския език и усвояват политическата и професионална пионерска лексика. Наред с патерналистките нагласи те усвояват и съветските женски модели на съзвучието между обществен и личен живот и отношения на любов и другарство.  Напълно изолирани от въздействието на алтернативни женски модели в продължение на двегодишното институтско образование, те усвояват политическата съзнателност, колективизма, антииндивидуализма,  предаността към комунистическата партия и нейните ръководители като важни норми на социалистическата жена като възпитателка на младото поколение.


Учебната програма предвижда няколко дисциплини: пионерска работа, педагогика, география, спорт, музика, история на БКП, история на КПСС, руски и български език и физкултура. Партийната история и историята на революционните борби заемат голямо място в образованието на пионерските ръководители . В съответствие с това се изтъкват думите на институтския патрон Антон С. Макаренко, че "Пред колектива винаги, на всяка стъпка трябва да стоят образите на нашата борба, той винаги трябва да чувства пред себе си комунистическата партия, водеща го към истинско щастие".


Въпреки, че студентите в института се готвят да работят с деца, и то с детски колективи, в програмата (освен педагогика), не присъстват предмети, свързани с детското развитие, психология, с грижите и отглеждането на отделното дете. Не се изучават и социални науки. Институтът няма за цел да развива социалното мислене на жените-курсистки, а ги готви изключително за организационна и политическа работа.


Институтът "Макаренко" утвърждава пътя, по който първото младо поколение жени на социализма навлиза в идеологическата и организационна работа, както и съществената роля, която вече им отрежда властта в инсценирането на масовите политически спектакли. Това открива нови перспективи за реализация и публична роля на жените като пионерски ръководители, в която особено се ценят личната изпълнителност и отговорност пред комунистическата партия, към нейните ръководители, към Съветския съюз.  Институтът утвърждава  патерналистични стереотипи и нагласи за подходящо за целите на властта женско поведение, които просъществуват в следващите десетилетия.


Във втората половина на петдесетте години образованието на дружинни ръководителки се поема от учителските институти в страната От 1969 г. във всички педагогически учебни заведения се въвежда преподаване на отделна дисциплина "Теория и методика на комсомолската и пионерска работа в училище". Взема се решение да се утвърди норматив и се създаде система за класификация на професията както при останалите учителски професии.


Професионализацията на работата на дружинните ръководители и назначаването им във всяко училище  създава сложна система на взаимодействие и власт между учителите и дружинните по отношение на училищния живот и свободното време на децата. Дружинните ръководителки започват работа с най-малките – деветгодишните деца в трети клас, които предстои да бъдат превърнати в пионери. Те трябва да научат да се държат в строя и да усвоят смисъла на пионерските поръчения и рапорти, пионерската йерархия и символика. Пионерският сбор трябва да се превърне за тях във вълнуващо преживяване, което "ще съдейства за правилното укрепване на първичния колектив в пионерската организация."


Инсцениране на миналото  
Съществен дял от работата на дружинните ръководителки още от самото начало заемат заниманията с подбрани теми от миналото – кътовете на патроните, на децата-герои,  подготовката на пионерските сборове на исторически теми. Първоначално темите на пионерските срещи и разговори са ориентирани към изучаване на живота на комунистическите лидери: Георги Димитров, Йосиф Сталин, например: "Защо обичам другаря Сталин". Най-често темите са свързани с годишнини от исторически събития или почитта към национални революционери, партизани, дейци на БКП, деца – герои.


На националното съвещание на дружинните ръководители през 1952 г., Вера Попова, ръководителка на пионерския отряд "Антон Иванов", разказва за пионерския сбор в Батак, който тя подготвя на тема "Априлското въстание". В подготовката на сбора тя успява да заангажира не само пионерите, но и обществеността на града:  "Пионерите отиват при стари ветерани, които им описват живота в Батак в миналото... По звена се постави задачата да се изучи, с помощта на кръжочниците, историята на Батак, да се разпитат бабите и дядовците, съвременници на Баташкото клане... Пионерите посетиха старата църква, където старецът дядо Яни им разказа за клането... Пионерите се вживяха в станалите събития и си отидоха с гордост, че техните деди са били смели хора. Пионер изнесе доклад, с който допълни разказа на дядо Яни. А дядо Яни завърши срещата с думите, че той е доживял да види и зверствата на фашистите в Батак."


Този подход на дружинните ръководители се превръща в устойчива традиция.  Пионерите се подготвят да виждат, чуват и преживяват емоционално историята по определен начин. Създадените в петдесетте години традиции на инсцениране на героичното минало не се променят съществено в следващите десетилетия. На пионерите се отрежда важно място на участници в производството на памет. Децата получават собствен статут на свидетели на миналото като получават поръчения да слушат и записват спомени на партизани и ятаци.


"Ще садим тютюн върху домат!"


"Когато им говорех, че те са утрешна, нова България, децата ме гледаха със светнали очи сякаш ме питаха : Дали ще бъде така?" – спомня си за началото на "Септемврийче" пионерската ръководителка Мария Стоева."


С почти същите думи си служи и Сийка Карастамова от Кърджали, завършила през 1948 г. школата за дружинни ръководители в Банкя: "Децата ме гледаха с широко отворени очи".



Работата на пионерските ръководител(к)и от времето на нейното професионализиране в края на 40-те години до 1990 г. се променя, но запазва същността си на организационна и идеологическа работа, чиято задача е индоктринирането на децата, тяхното организиране и колективно възпитание и изграждането у тях на качества, съответстващи на изискванията на социалистическото общество. Въпреки промените през четирите десетилетия, строяването, рапортуването, докладването, пеенето в хор, маршируването, рецитирането си остават основните техники в пионерската организация. В един свят с тях са игрите, рисунките, четенето, съчиняването, моделирането. Всичко това е подчинено на целите на комунистическото възпитание, постоянната изпълнителност и декларативна вярност към комунистическата партия.

Именно децата са са най-силно подложени на всекидневно пропагандиране на социално-политическите проекти, обещания  и експерименти на властта. Децата са най-податливи на пропагандата на конгреси, петилетни планове, бъдещи строежи, трудов героизъм.


Те пеят за язовири, рудници и заводи, за трактори, комбайни, ударници и знамена.  Заедно с пропагандирането на успехите и образите на бъдещето, властта  ги държи далеч от реалните проблеми на всекидневието на обществото, превръща тези проблеми в несъществени за децата: в пионерската лексика липсват думите от бита.   


Особено важна роля в разпалването на мечтите за бъдещето имат научните и технически занимания и кръжоци. Под ръководството на пионерските ръководители и специалистите кръжоците по наука, техника, агробиология, авиомоделизъм също целят да пренесат пионерите в бъдещия свят и дисциплинират техните представи за бъдещето. Те изграждат за децата един подреден универсален модел на света, в който всяка реална дейност на пионерите: на празника, в кръжока, на  опитното поле,  съдържа компонента на проекцията в  бъдещето.


В цялата страна през 50-те и 60-те години се основават клубове на пионерите – млади мичуринци се подготвят да създават чрез кръстоски невиждани нови растения, плодове и зеленчуци, да достигнат нечувани добиви и да господстват над природата. И дори и в малките градове кръжочниците се трудят над тези опити и се опияняват от такива мечти. На празничните сборове,  шествия и манифестации пионерските редици с червени връзки носят изображения на бъдещите растения и лозунги като: "Днес млади мичуринци, утре възторжени високодобивници!"  и "Ние присаждаме тревисти растения: домат върху тютюн, домат върху картоф, патладжан върху тютюн, чушки върху тютюн, дини върху кратуни!"


... Тодор Живков обещава новото всекидневие на участниците в републиканския пионерски сбор в чест на 80 годишнината от рождението на Георги Димитров през юни 1962 г.: "Вие свободно ще си правите разходка из Космоса..."   


 


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK