По магистралата с мисли за изминалия политически сезон

По магистрала "Хемус"

© Красимир Юскеселиев

По магистрала "Хемус"



Паля колата. Тръгвам към Миндя. Искам да видя тазгодишния рок фест, организиран от жителите на селото, един от които е известният политолог Евгений Дайнов. Пътят ще трае между 2 и 3 часа – точно толкова време, колкото е нужно за кратък разбор на изминалия политически сезон и бърза скица на идния. На излизане от София се питам коя беше


основната тема на политически сезон 2011-2012

Случиха се много неща – повече от средното за един политически сезон, но никое от тях не съумя да доминира общественото внимание за достатъчно дълго време. Трябва да отбия по магистралата. Х-м-м. Не, магистралите не могат да са основна тема на политически сезон. За сметка на това тоталното "отбиване" на политическия дневен ред от обществения звучи на място.


Политически сезон 2011-2012 беше сезонът, в който




политическото и общественото поеха в различни посоки

В генерален план обществото се интересуваше от продължаващата и на моменти задълбочаваща се  криза на икономическо и политическо ниво, която от световна се сви в европейска, интересуваше се от политическите мерки, които трябва да бъдат предприети, и в последна сметка се интересуваше от техните резултати.


Политическите реторика и действие убедиха обществото, че антикризисни резултати няма и никога няма да има, защото план с мерки не съществува, а дори и да съществува, е толкова слаб, че никой министър не говори за него. Кризата от световна започна да изглежда все по-регионална и заплашва в един момент да остане само в Гърция и България – защото, въпреки че никой политик не си позволява да го каже, българската икономика е най-зависима от гръцката.


Когато има активна политика, от тази зависимост могат да се създават възможности. Когато политиката е пасивна, зависимостта води до заплахи.


В Естония например икономическата криза удари най-силно и икономиката на страната се сви с 14% за 12 месеца. Правителството обаче имаше план за антикризисна политика и година-две по-късно икономиката на Естония расте с предкризисните и завидни 8%. Управляващата реформистка партия спечели изборите с по-голяма преднина. Нормално – когато реформистите реформират, гражданите ги преизбират.


Естонската икономика се съживи благодарение преди всичко на иновациите, които бяха основен акцент в антикризисната програма на правителството. Българското правителство можеше да съживи икономиката по много по-лесен начин – ако беше либерализирало правенето на бизнес в страната, гръцките предприятия щяха да полетят на север на рояци. Но това не става, защото точка "Освобождаване на бизнес средата" от "План за антикризисни политики" отсъства. Отсъстват и всички други точки. Поради това България се изпада от 42-ото място в класацията Doing Business през 2009 г. до 59-о през 2012 г.


Вместо кризата в Гърция да се използва като възможност, тя се превръща в ултимативната заплаха за българската икономика. Докато обществото настоява за активна антикризисна политика, получава пасивност и нерелевантно бърборене.


Движа се по последните километри на автомагистрала "Хемус". Трябва бързо да кажа нещо положително за строителството на магистралите, че като "Хемус" свърши насред нищото, хич няма да ми е до това. Положителното е, че мерките против окаяното състояние на инфраструктурата наистина са най-важната база за икономическото развитие. Положително е и че парите от еврофондовете влизат директно в икономиката и това има мултиплициращ ефект. Отрицателното е, че последният политически сезон не донесе на обществото необходимия цялостен и интегриран план за икономическо развитие, в който


магистралите да са само една от много точки


На последните километри от "Хемус" осъзнавам, че инфраструктурата не страда само от отсъствието си, а и от липса на поддръжка. Замислям се, че през изминалия политически сезон се въртяха твърде много мототеми. Не мога да ги подмина, та нали съм на път. 140 км/час по магистралите – прави ми впечатление, че само аз се движа с тази скорост. БМВ-тата и мерцедесите се движат с двеста, а по-старите автомобили не успяват да я достигнат, без да компрометират сигурността си. След като само мен ме интересува максималната позволена скорост, приемам, че въпросът не е важен. Направи ми впечатление обаче, че ГЕРБ прокараха промените в закона по подмолен начин. Първо аргументът беше, че така се помага на бизнеса, а след това, че промените влизат само за новите магистрали – две неистини. Оказа се, че промените са за всички магистрали, а дори за изпита за обикновена шофьорска книжка се учи, че за тировете има други ограничения за скоростта (които между другото са валидни не само за България, а за цяла Европа и почти целия свят и са фабрично вградени в големите превозни средства).


Гледайки движещите се с по 100 км/ч коли на магистралата, започвам да се чудя дали не пестят от бензина. Когато заредих, дизелът и бензинът бяха между 2.70 и 2.80 – абсолютен рекорд. И по тази тема властта не успя да намери общ език с обществото и с бизнеса. Вместо от една година Борисов и Дянков да обясняват, че не могат да намалят акциза, да бяха казали какво могат да направят – да намалят ДДС-то върху бензина (а то трябва да бъде намалено върху всички стоки) и да освободят пазара, създавайки възможност за повече конкуренция. Нищо подобно не стана. Вместо това Борисов обясняваше кой е виновен.


Като става дума за енергия и инфраструктура, отбивам от посока североизток към Велико Търново и Миндя – и този път няма да посетя Северна България с "величествените" й атомни електроцентрали. И този политически сезон не се оказа подходящ за АЕЦ "Белене". Отказът за строителството на "Белене" беше важна тема за политическия сезон, но по-важното е, че от БСП се опитват да я задържат на нивото на политическото говорене по изкуствен начин – чрез манипулация на общественото мнение и парадоксален референдум.


Както доц. Момчил Дойчев, специалист по обществено мнение и качествени методи в политологията, обяснява в своя анализ (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1496738), въпросът за строителството на една атомна електроцентрала е напълно непригоден за поставяне в условията на референдум, а начинът, по който е зададен в подписката на БСП, е манипулативен и логически неиздържан. Темата за "Белене" и референдума ще продължи да се развива и в следващия политически сезон. Въпреки надеждата на БСП и в него "Белене" няма да бъде основният въпрос.


От около час карам през градчета и селца. Подсещам се за


симулацията на реформи в администрацията

която правителството се опитва да прави. Още един пример за пълното разминаване на дневния ред на обществото и управляващите. Минавам през Балван и си мисля, че докато министърът се опитва да прати администрацията в Балван, хората я искат в интернет. Вместо да кандидатстваш по европроекти в Ново село, по-добре да го правиш в глобалното село. Още повече че когато веднъж работи електронното правителство, тогава можеш наистина да местиш отделите, където ти е най-евтино, и да кажеш на обществото спокойно, че хем спестяваш от разходите, хем предлагаш ефективна услуга.


Вече съм във Велико Търново – велик град наистина. Преди да тръгна към Миндя, се отбивам в Арбанаси. Ще пия едно кафе в бившата резиденция на Тодор Живков, пък дано ме осени някакво прозрение за изминалия политически сезон. И кафето, и прозрението идват незабавно – отпивам първа глътка и гледам хубавата гледка от арбанашката резиденция на Живков – гледка на огромен двор със самолетна площадка по средата. Ясна е работата – Тодор Живков и Бойко Борисов ги свързва и детската мечта за държавен самолет, с който да разкарват приятелите от махалата, с които ритат топка.


Отново паля колата и тръгвам към Миндя. Чудя се какво ще се случва през следващия политически сезон. Не ми остана време на пътя – ще помисля, когато пристигна в селото.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK