"Дам чорап! Сега един, друг после"

"Дам чорап! Сега един, друг после"

© БТА



В средата на 50-те години на миналия век, по същото време когато демокрацията окончателно била дефинирана като диктатура (на пролетариата), у нас найлоновите чорапи се оказали по-ценни от доброто име. В пристанищата по Черноморието хвърляли котва кораби от къде ли не. Моряците, пристигнали иззад "желязната завеса", бързо научили коварен номер. Леконравните девойки, които строго следели графиците на пристигането и отплаването им, можели да бъдат спечелени само с един чифт найлонови чорапи. За да са сигурни, че срещу тях ще получат точно това, което искали, моряците подарявали единият чорап преди, а другият след това.


Бартерът скоро еволюирал до там, че корабът често отплавал преди комплектът да е попълнен, а за да направят чифт чорапи девойките трябвало да чакат следващия. Заради тази унизителна история добрите момичета в крайморските градове скоро започнали да усещат, че страдат без вина от лошия имидж на връстничките си от кейовете. Така с думите "Дам чорап! Сега един, друг после" не един искрен любовен роман приключвал с горчиво разочарование още преди да е започнал.


Догодина или по-нататък




В крайграничните села на България рядко спира черен мерцедес, от който да слезе министър – председател. За това и хората там са по-добри, по-приветливи и лековерни, отколкото край морето. А когато министър-председателят пререже лентата на има – няма четирикилометров път към границата с Румъния, за тях това е събитие. Нищо, че няма какво да правят при съседите, нито пък имат с какво да стигнат до тях. Важното е, че за първи път от 30 години насам асфалтът е нов.


При такива добри и доверчиви хора преди десетина дни премиерът избра да каже, че министрите му са страшно амбицирани "да пренесат и в Северна България" това, което са свършили в Южна. Само че не сега, а догодина или по-нататък в следващия мандат на ГЕРБ. Обновяването на Севера щяло да се разпростре по цялата му територия - от втория мост на Дунав при Видин, та чак до автомагистрала "Хемус". За тази цел старците от добричкото село Росица трябвало само да преценят, че "техните хора" на изборите са от ГЕРБ.


Тактиката "единият чорап преди, а другият след това" вече беше тествана в изборни условия още през 2007г.. При това почти успешно. Тогава кандидат-кметската кампания на варненския бизнесмен Веселин Марешки щастливо съвпадна с най-голямата и до този момент учителската стачка, а той обяви, че  подкрепя каузата й. В знак на солидарност със стачкуващите Марешки раздаде на всеки, посетил офиса му, "помощ" от 100 лв., но и обещание за още 50 лв., ако стане кмет. За щастие, това не се случи, а подкрепените учители си останаха с по 100 лв. Сега като човек с опит собственикът на едноименната верига аптеки е решил да участва и в предстоящите парламентарни избори с "френдли" (както сам се изразява) настроената към ГЕРБ партията "Либерален алианс". Но това е друга тема.


"Благодаря, другарю!"


За да изрази благодарността си за премиерското посещение, баба Иванка Станева от село Росица го дари с ръчно плетен вишнев пуловер на релефни квадратчета. Друг селски ветеран - дядо Слави Тодоров също направи подарък на Борисов – каза му "Благодаря, другарю!" и му поднесе книгата "Чифликчийството в Добруджа", написана от местна краеведка.


Ако се съди по възрастта им, баба Иванка и дядо Слави със сигурност все още имат спомени от онова време, когато край морето е текла натуралната размяна на любов срещу чорап. Е, точно за този резил може и да не знаят, но няма как покрай БКП-то и ТКЗС-то да не са станали свидетели на някакъв подобен алъш-вериш. За това те лесно разбират Борисов, когато им заговори, че "за разлика от БСП, ГЕРБ прави пътища, магистрали, пречиствателни станции, естакади, спортни зали, мостове, метро – все неща, които могат да се видят и пипнат".


Премиерът знае добре, че из Делиормана вече не е останал почти никой, който да го чуе ако заговори за работи, които "не могат да се видят и пипнат". За това там свободно може да си позволи да зададе и въпроса: "Някой от вас да се чувства заплашен? Аз съм всеки ден сред хората. (...) Ако някой от вас иска да каже нещо, някой пречи ли му?".


В селата като Росица няма кой да се опре на министър - председателя с контравъпроси за защитата на медийния плурализъм, издателската независимост, гражданския контрол върху разпореждането с публични средства и т.н. В Росица имат други проблеми. Но е тревожно, когато премиерът реши, че цялата му аудитория, от добричките села до столицата, се състои все от баба Иванка и дядо Слави.


А най-тревожното е, че също като слушателите си, Борисов наистина май не разбира, къде е точно проблемът в това да натовариш или да разтовариш нещо там, където не му е мястото или да нарушиш правилата, след като си си платил?


Онази неплатоническа любов


Заради въпрос за скандалния полет на "Тигри"-те му с правителствения самолет министър-председателят скастри във Варна репортера на една от националните телевизии. "Не можете да ми отнемете любовта на тези хора около мен!", сопна се той. Само че премиерът греши! Ако е случайно - жалко! Ако е нарочно – лошо!


Политиката е работа за разумни и хладнокръвни съмишленици. Тя е конкуренция на идеи и осъзнаване на общи цели. За това и политическите симпатии нямат нищо общо с вълненията на любовта. Тя често е безразсъдна, самопожертвователна и благодарна, предана и екзалтирана, не признава алтернативите и най-лошото - няма мандат. Любовта прощава всичко и не пита за нищо.


Нито какво ще се случи, ако се окаже вярно, че заради полета на отборите на "Витоша" - Бистрица и "Чавдар" - Етрополе с правителствения Авиоотряд 28 са били подправени документи? Нито какво ще последва от споделената със заместник -председателят на Европейската комисия Нели Крус констатация, че "гражданите и журналистите в тази държава имат правото да знаят кои са собствениците на медиите и как са финансирани?". Нито дали премиерът наистина е осуетил по телефона данъчната проверка в складовете за алкохол на покойния Мишо Бирата? Нито дори как се е "повредила" (според пресцентъра на Министерския съвет) стенограма от последното правителствено заседание? От нея трябваше да стане ясно какво точно означават премиерските думи, че "България е дала официално съгласие и остава само финалният подпис за започване на проекта "Южен поток".


За да компенсира мълчанието си, народната любов се излива в песни. След като 19 годишната Соня Иванова вече изпя признанието, че харесва премиера в парчето "Да бъдеш гербер не е лесно", в един от популярните сайтове за видеосподеляне се появи ново. То има директно заглавие "Бойко Борисов". Автор и изпълнител е популярният из виртуалните петолиния Гошо от Почивка. Той е известен най-вече с безсмъртния си хит "Пейте, дивейте, бикините си вейте" и още един, чието заглавие не е за пред хора. Текстът на последния му проект гласи следното: "Господин Бойко Борисов, you heard me! (от англ. разбра ли ме, чу ли ме?)? Знаеш ли за кой ще гласувам от страната, да се оправят нещата, да стъпваме по-лесно по земята? Йе. Здравей, България! Как са всички? Имаме велик премиер в нашата страна, промяната е видна: магистрали, училища, болници, той наказа всички виновници..." и т.н.


Фамилиарният семпъл жаргон, на който Борисов и феновете му вече публично прехвърлиха разговора помежду си, мобилизира не разума, а емоциите и посредствеността. С тях популизмът се храни лакомо, наддава видимо и бързо мутира. Превръща се в онази почти неплатоническа любов между масите и върховете, която плете пуловери, бърка обръщенията и рисува мащабните табла на бляновете по демокрацията... като метро. Или като място, където найлоновите чорапи се събират в чифт.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK