Проблемът с образователните стандарти в страната на "калинките"

Връчване на дипломи на абсолвенти от философския факултет на Софийския университет

© Николай Дойчинов

Връчване на дипломи на абсолвенти от философския факултет на Софийския университет



Турция отказва да признае на гражданите си дипломите, придобити в България. И проблемът не е в нея. Отказът да бъдат реформирани важни публични сектори винаги води до публични катастрофи. Освен в системата на здравеопазването, правораздаването и администрацията, сътресенията вече са налице и във висшето ни образование.


Неотдавна Турция ни показа за какво служи държавата – да защитава правата на гражданите си. Разбрахме, че има кой да пази чуждестранните студенти у нас. Големият проблем е, че няма кой да защити правото на качествено образование на българските.


Реакцията тип "атакуват ни"




Реакцията на академична общност към писмото на посланика на Турция Исмаил Арамаз силно напомня тази на правителството ни към негативен европейски доклад. Получавайки документ с конкретни препоръки за решаване на определен проблем, ректори и държавници впрягат целия наличен ресурс за да докажат, че проблем няма.


В този смисъл, не е изненада, че искането на посланика "да се признае наличието на структурни или трайно установени проблеми в сегашната система" води до нажажени реакции. Всяко критично становище отрязяващо състоянието на нереформираните системи в страната ни, води до обвинения за непочтена атака. 


"Мен дълбоко ме смути онзи филм, който не е направен с любов към България, който е част от антибългарска кампания..." каза преди време като президент Георги Първанов по повод филма на Кейт Блюит от Би Би Си "Изоставените деца на България". След това, разбрахме от представители на съдебната система, че и срещу нея има организирана акция. "Срещу медицинското съсловие се води кампания" включиха се и директори на болници и представители на лекарския съюз преди по-малко от година. А сега, проф. Ваньо Митев (ректор на Медицинския университет в София) е убеден: "Това е атака към нашето висше образование".


Подобно на евродокладите, писмото на посланик Арамаз е призив за правила и прозрачност. Половината от ресурса, хвърлен за опровергаване на правилните му констатации, би решил проблема или поне би показал воля, пораждаща доверие.


А проблем има


Защото проблем има. Решението на турския Съвет за висше образование (YОК) беляза пика в развитието му. Но той не е от вчера. Анкара от месеци сигнализира, че в Турция са открити фалшифицирани оценки и дипломи. Докато в края на септември се стигна до замразяване легализирането на дипломи, издадени в България, което ще е в сила, "докато не бъде приключено обсъждането на въпроса с българските власти". Публично обаче подобни разговори не се коментират.


Разбрахме за желанието на Съвета на ректорите турският посланик да бъде отзован. Чухме и мнението на президента Плевнелиев, че става дума за "технически проблем". А преди дни говорителят на външното министерство съобщи, че ведомството официално е призовало турските власти да признават дипломите за висше образование, издавани от български университети. Свидетели сме на патетични пози, вместо на практически действия, насочени към решаването на конкретен проблем.


Нищо или половинчати действия


А именно действия по направените препоръки са необходими. За целта, у ректорите, освен загриженост за собствения им имидж, е нужно да се появи и ангажираност с проблемите на студентите – български и чуждестранни.


Ректорите обаче наричат тези добронамерени съвети "заповеди". И не намират за нужно "да се настоява за редовно присъствие на студентите в часовете"; "да се изисква задоволително владеене на български (или английски) език преди студентите да са започнали обучение"; и "при възможност да се намали приоритетът на устните изпити на четири очи в цялата образователна система и да се даде предимство на писмените изпити, които се контролират по-лесно", каквито са част от бележите на посланик Арамаз.


Министерството на образованието предприе мерки в отговор на препоръките. Но половинчати. На 1 октомври министър Игнатов съобщи че е изпратено писмо до всички български ректори с препоръка да ограничат контактите с фирми-посредници. Но най-важното според посланик Арамаз е "да се сложи край на практиката да се работи чрез посредници и да се изисква бъдещите студенти да кандидатстват индивидуално". Според Игнатов от януари в министерството качвали дипломите в електронен регистър. Като оставим настрана неуредиците около работата на въпросния регистър, остава фактът, че желанието на турската страна е това да се случва и на уеб страниците на съответните университети.


Висшите училища обаче не предприемат действия, а министърът няма как да ги изиска. Министерството удобно се крие зад привидната самостоятелност на университетите. Но автономен е този университет, който зависи от собствени постъпления. Докато държавата отпуска бюджет на т.нар. държавни университети, тя може и трябва да изисква спазването на правила и стандарти.


Образование, но не и тук


Най-важното правило е: Не злоупотребявай със слабия. Защото управление на силните срещу слабите се нарича тирания. Демокрацията е управление на слабите. В здравеопазването в ролята на слабия са пациентите, в съдебната система – жертвите на престъпления. Висшите училища не работят за студентите си, заради чието благо съществуват. Те набират студенти, за да обслужат себе си. Ненужно количество преподаватели и още по-голяма администрация.


Поради това никой не се изненадва, че десетки хиляди младежи (за които в образователното министерство няма статистика) заминават да учат в чужбина. Поставени в условията на свободна конкуренция българските университети изпадат от класацията за качествено образование. Особено ясно това личи в международните проучвания за най-добрите университети в света.


На този фон е неразбираемо, че връщайки се в България, много младежи получили образование в чужбина, включително в световно известни и високо реномирани университети, се сблъскват с неочаквани трудности свързани с признаването на дипломите им. България (както и Турция), е подписала Лисабонската стратегия и Болонския процес, с което се ангажира да признае всички дипломи, издадени от съответното министерство на образованието така, както ответните страни признават нейните.


Демократичната държава полага усилия в полза на доброто образование на гражданите си. Тя припознава своя интерес в съществуването на максимално количество активни, мислещи, знаещи и можещи личности. Ако Съветът на ректорите и министерството подходят зряло и без емоция към препоръките на посланик Арамаз ще разберат, че изпълнението им е в общ интерес.


Предприемането на тези мерки като част от цялостна, системна модернизация на образованието би възстановило доверието в него. В резултат не само няма да загубим нито стотинка от 80-те милиона лв. годишно, които влизат в държавата чрез турските студенти. Но ще се появят нови студенти. От различни националности. Може би дори част от хилядите българчета, които заминават да се обучават в чужбина, ще решат да останат в страната.


Повишаването на доверието в българските университети е трудна задача и зависи изцяло от заинтересованите страни. Тя няма как да бъде постигната чрез удостояването на Христо Стоичков с доктор хонорис кауза. Нито със скандали за плагиатство, какъвто беше случаят по повод доцентурата на д-р Лъчезар Иванов. Отричането на проблеми с образователните стандарти в страната, в която "калинки" стана нарицателно, също не е решение.


Нека не търсим скрити мотиви в позицията на Турция, а да извършим необходимите промени. Да не забравяме, че Османската империя признава дипломите на българските възрожденци, образовани в Европа. Вековният поробител е бил наясно, че тези млади, образовани българи ще бунят раята, Но признава тяхната висока квалификация и произтичащия от нея авторитет. Днес Турция отказва да признае дипломите на гражданите си, придобити в България – и проблемът не е в нея.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK