Политиката не е точна наука

© Цветелина Белутова, Капитал

Прозрачността не създава доверие, твърди българският политолог Иван Кръстев в интервю за "Зюддойче Цайтунг", преразказано от българската секция на "Дойче веле". В него Кръстев развенчава илюзията, че държавата става по-добра от това, че действа прозрачно.

Политологът е убеден, че нивото на прозрачност, което да е убедително за всеки отделен гражданин, така или иначе не може да се достигне никога - още повече, че ако политиците действително създадат максимална прозрачност, гражданите по всяка вероятност няма да са готови или способни да следят цялата информация, която им се предлага, дори и да се занимават с политика по 24 часа в денонощието.

Селективната прозрачност

Прозрачността, според Кръстев, е изключително важен политически инструмент за управление на доверието. Но тя не бива да се превръща в основна цел на демократичната политика, защото процесите на взимане на политически решения никога няма да станат изцяло прозрачни. По-прости са нещата в икономиката, където се работи с измерими величини като пари и инвестиции, които могат по-лесно да бъдат проследени.

В политическите решения обаче се намесват и фактори като морал, култура, идентичност, религия, приятелства - тоест, все дифузни фактори, които не подлежат на точно обяснение и измерване. Кръстев дава за пример процесите на приватизация в източноевропейските страни, където за основен критерий беше издигната максималната цена. "Само че предлагащият най-висока цена не винаги е най-добрият купувач, защото цената не дава сведения за това как купувачът се отнася към ресурса си". Което неминуемо води до "селективна прозрачност", която нерядко е направлявана от самите правителства, обяснява по-нататък Кръстев. И дава за пример Русия, където Путин обяви, че разправата с Ходорковски е борба срещу корупцията. "Всяка борба срещу корупцията може да бъде и много селективна", казва българският политолог.

Паралели

В интервюто за германския всекидневник Кръстев заявява, че доверието към политическите институции в наши дни страда от намаляващата като цяло лоялност към определени цели, каузи или идеологически принципи. "Демокрацията беше механизъм за справяне с разочарованието и коректив, с който нещата можеха да се променят. Този коректив сега е отслабен. В днешно време изборите нямат почти никаква тежест. Съществува определена политическа парадигма, която се крепи на нестабилност и демократично легитимирани кадрови промени", казва Кръстев.

Той прави и паралели между сегашните промени в Европа и икономическите преобразувания в бившите социалистически държави от Източна Европа: докато навремето хората в тези страни бяха недоволни от съществувалата система и се виждаха в ролята на победители над нея, днешните млади хора от Испания или Гърция се виждат като основни губещи от ставащото сега. Кръстев смята, че връщането към истинската политика би означавало да се преработи изцяло общественият договор, най-вече между различните поколения.