Читателски Дневник: Долу ръцете от учителката*

Читателски Дневник: Долу ръцете от учителката*

© Иван Кутузов



Марта Радева е учител по български език и литература. Тя изпрати в редакцията на "Дневник" позицията си, провокирана от случилото се с учителката, която преди дни влезе в час, употребила алкохол. 


Ето и как се е представила сама в текста си: Марта Радева (учителка с І квалификационна степен; учител на годината за 2010; не е танцувала пияна пред учениците и началниците си, но много пъти й се е искало да го направи; особено пред вторите)


"Съд и уволнение за пияната учителка" – така още на следващия ден медиите зауспокояваха потресеното общество.




А защо ли колегите й от цялата страна, вместо да се засрамят от петното, лепнато върху светлия образ на българския учител, коментират случая с видимо състрадание и симпатия? Може би понеже същото това общество си затваря очите пред непоносимите условия, при които те се опитват да възпитават децата му.


Вярно е, че възпитателите сами са си избрали професията, че с нея си "вадят хляба". Но един мъдър човек беше писал, че ако ти се дават средства само колкото да поддържаш живота си, със сигурност ще оскотееш.


На фона на доброволно връщаните от висши администратори коледни добавки в размер на 2600 лева (съответстващи на месечната им заплата) учителските 500 лева изглеждат наистина като подхвърлен залък хляб. Но основният проблем не е в заплащането. Пази, Боже, ние, съвестните и отговорни граждани на това общество, да не знаем колко по-зле има от нас; или пък да искаме да притесним горкото правителство (доколкото си спомням, докато беше в опозиция, сегашният премиер май че подкрепяше голямата стачка на учителите).


Големият проблем е другаде: в остарялата и непригодна система, при която учителят е притиснат между дребнавите и заядливи изисквания на образователната администрация; несъобразените с психиката на децата учебни програми и неспокойната възраст на възпитаниците си. Докато са малки (а и по-големите), те искат да играят. И какво им предлагаме ние? Правоъгълни панелни сгради с бетонирани дворове, където след няколко години искаме да сврем дори 4-годишните бебета! Когато пък навлязат в пубертета, децата трудно се справят с енергиите, бушуващи в собствените им тела и души. И у много от тях това "избива" в агресивно и предизвикателно поведение към връстниците, родителите, учителите.


Сигурна съм, че който и да било от "съдиите" на учителите би се ужасил, ако му се наложи да остане дори един час с целия клас на сина си тийнейджър. А ние сме в подобна компания по 5-6 часа дневно, в продължение на месеци и години. Да, избрали сме си го ние, плаща ни се. Но това е трудна и отговорна работа за обществото, която някой трябва да върши, за да има бъдеще това общество. И хората, приели подобна саможертва (пък била тя и тяхна професия), би следвало да получават пълно съдействие и подкрепа.


А истината е, че във феминизираното българско училище, в масовия случай работят комплексирани и смачкани женици над средна възраст с море от битови проблеми, които не могат да разрешат със заплатицата, която им се дава. Които не получават съдействие от началниците си (обикновено мъже). Които обикновено не смеят и да искат подобно съдействие дори когато ученик им "се качи на главата", и то не само на тяхната – когато пречи на целия клас. Това го забелязват и самите деца. От гимназисти съм чувала: "Госпожата не смее да се повика директорите, за да не й се карат." Който е работил достатъчно дълго в училище, знае: почти всеки опит да помолиш за подкрепа рефлектира върху тебе – излизаш некадърен да се справиш сам…


Но сега аз правя поредния си отчаян опит да поискам съдействие. От обществото.


Питам: защо една отговорна, интелигентна и трудолюбива преподавателка по чужд език, майка на три деца, беше доведена дотам, че да изрази насъбралото се в душата й по този скандален начин? (Стоя зад горните определения за жената, отведена с белезници пред учениците – всеки ден след работа, без да е задължена, тя е подготвяла децата за коледното тържество; освен че е преподавала два чужди езика; разбирала се е с учениците си.).


Защо бе уволнен и подложен на обществено порицание учителят по философия от Благоевград Росен Ангелов, който се е опитвал да предложи чрез едно по-различно учение – не споря дали е истинно, или не – алтернатива на скапания живот, който водят? Малко ли е да "запалиш" с нещо ново и интересно своите ученици, да ги събудиш от летаргията на убеждението, че в даскалото всичко е старо и скучно?


Някак встрани остана фактът, че бившият му ученик, 25-годишният Марио (за чието самоубийство той беше набеден) не е можел да се справи със сметките си за ток, телефон, с ремонтите, със заливащите го като лавина битови задължения на останал сам в живота млад човек; че учителят се е опитвал да му окаже помощ и обръщението (в писмо) "вие, деца на Слънцето" е вероятно отчаян опит да се повдигне духа на изпаднал в безпътица човек с крехка психика.


Обвиненията към благоевградския учител за гибелта на отчаяното момче са равносилни на упреците на обществото ни към лекар, чието добросъвестно лечение все пак не е успяло да спаси пациента… Вярно е, че подобни трагедии трябва да се разследват, но редно ли е общественото мнение, основаващо се на мълвата и на формулата "една жена каза" да взема превес над обективната оценка? Става дума за завършил преди седем години ученик; за момче, притиснато в ъгъла от несъвършенството на общественото ни устройство…


Впрочем струва ми се, че и в двата случая – с опитващия се да лекува обърканите души на учениците си учител и с "изпушилата" учителка, суровите присъди са предизвикани от гузността на обществото. Те и двамата са се осмелили (или объркали) да покажат язвите му, които то все по-трудно прикрива зад лицемерното си благонравие. А това не се прощава! Но грозно е някак да те сочат с пръст тлъстите ръце на безразличните към онова, което се случва в българското училище.


*Заглавието е на редакцията.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK