Могат ли мрачните мисли да ни правят по-щастливи?

© Reuters

Сезонът на празниците обикновено е и време на силни емоции - положителни и отрицателни. Разбира се, доброто и приповдигнато настроение е нещо, което се очаква, но в същото време напъването да изглеждаме щастливи, "защото така правят всички", може да ни вкара в депресия. Да не говорим, че е трудно да си възторжен в самолетен терминал или автогара, претъпкани с пътници, или да се опитваш да се държиш търпеливо с роднини, които направо ти скъсват нервите.

През миналия месец статията "Силата на негативното мислене" от Оливър Бъркман бе една от най-четените в "Уолстрийт джърнъл". Тя е адаптация на част от най-новата му книга "Противоотрова: Щастие за хората, които не могат да търпят позитивното мислене".
Предлагаме ви откъси от нея: 

За да се справим с празниците, от списания и медии ни съветват "да мислим позитивно" - същото, което преди шест десетилетия започна да агитира Норман Винсънт Пийл в своята книга "Силата на позитивното мислене". Той препоръчва по празници "да полагаме съзнателно усилие да говорим с надежда за всичко". Резултатът твърде често повтаря известната игра да не се опитваш да мислиш за бяла мечка - колкото повече се напрягаш, толкова повече мислиш за нея.

Варианти на философията на Пийл за позитивното мислене са се вкоренили дълбоко в американската култура - не само за това как трябва да се прекарват празниците, но и в бизнеса, политиката... навсякъде. Само че изследвания показват, че усилието, целящо да приповдигне духа с непрекъснато повтаряне и визуализиране на бъдещи успехи, често постига ефект, противоположен на желания.

За щастие, и древната философия, и съвременната психология ни дават алтернатива - един подход, който бихме могли да наречем "негативен път към щастието". Този подход помага да обясним защо жителите на икономически по-нестабилни държави често казват, че са по-щастливи от тези в богатите страни. Или пък защо много успешни предприемачи отхвърлят идеята да се поставят конкретни и ясни цели.

Фокусирайте се върху най-лошия сценарий

През 2007г. почина един от пионерите на "негативния път" - нюйоркският психотерапевт Албърт Елис. Той бе преоткрил прозренията на стоиците от древна Гърция и Рим - че понякога най-добрият начин да се справиш с несигурността на бъдещето, е да се се съсредоточиш върху най-лошия, а не върху най-добрия сценарий.

Сенека е бил истински радикал по този въпрос. Ако те е страх да изгубиш богатството си, казвал той, "отдели няколко дни, през които да се задоволяваш с минималното и най-евтиното, облечен в груба дреха, и се запитай: "От това ли, всъщност, ме е страх?"

Елис ми е разказвал, че съветвал клиентите си, за да преодолеят притеснението си, да отидат в метрото на Ню Йорк и да произнасят на висок глас имената на станциите, през които минават. Аз самият съм притеснителен и в името на журналистическото разследване последвах съвета му по централната линия на лондонското метро. Беше мъчително преживяване. Но и необосновано големите ми страхове бяха сведени до минимум - никой не ме наруга, никой не ми се нахвърли, само шепа хора ме погледнаха странно.

Мисленето в подробности за най-лошите варианти - техника, наречена от стоиците предварително обмисляне на злините" - може да помогне за намаляване на ефекта от бъдещите мрачни събития. Психологът Джули Норем смята, че около една трета от американците инстинктивно прибягват до тази стратегия, която тя нарича "защитен песимизъм". За разлика от него, позитивното мислене е опит човек да убеди сам себе си, че нещата ще се оправят и всичко ще е ОК. Което пък подсилва убеждението, че ще е абсолютно ужасно, ако не стане точно така.

"За" и "против" конкретните задачи

В американските корпорации вероятно най-масово възприетата доктрина "култ към позитивното" се изразява в поставянето на големи и дръзки цели пред организацията, докато служителите са убеждавани или принуждавани да си поставят друг тип цели - конкретни, измерими, постижими, актуални и навременни. (на английски SMART - термин, който се смята, че за пръв път е използван през 1981 г. в статия на Джордж Т. Дорън).

Само че консенсусът за целите започва да се разпада.

Трудните задачи може да принудят служителите да си затварят очите по морални въпроси. В проучване на екипа на специалиста по управление Лиза Ордоньес участниците трябвало да съставят думи от случайни букви, както е в играта Scrabble. Резултатите трябвало да се отчитат анонимно и се оказало, че тези, на които са били поставени точни задачи за постигане, са мамили по-често от онези, които били инструктирани просто да се справят колкото може по-добре.

Конкретните цели може дори да предизвикат резултати под очакванията и възможностите. Много шофьори на таксита в Ню Йорк, твърди екип икономисти, печелят по-малко в дъждовни дни, отколкото биха могли, защото се прибират в гаража, щом достигнат сумата, смятана от тях за печалбата от един слънчев ден.

Цената на успеха

Фокусирането върху поставената задача за сметка на всички останали фактори също така може да деформира корпоративната мисия или личния живот, казва Кристъфър Кейс, преподавател по мениджмънт в университета "Джордж Вашингтон" в американската столица. Той е изследвал "прекаленото преследване на целите" и си спомня разговор с един ръководител, който споделил, че целта му била да стане милионер преди да навърши 40 години и той я постигнал.

"Само че междувременно се беше развел, имаше проблеми със здравето и децата му бяха спрели да си говорят с него." Зад вманиачаването по преследване на цели се крие усещане за несигурност, коментира Кейс.

Изследване на Сарас Сарасвати, преподавател по бизнес администрация в Университета на Вирджиния, твърди, че умението да се преодолее чувството на несигурност е не само ключ към един по-балансиран живот, но също така води и до просперитет. За един от проектите си тя разговаря с 45 успели предприемачи, които са качили на борсата поне една от фирмите си. Почти никой не приел идеята да се пишат подробни бизнес планове или да се провежда обширно пазарно проучване.

Алтернативата на бизнес плановете

Вместо това, прилагали effectuation (термин, превеждан като "изпълнение", "постигане", "реализация"). Те не избират целта си и след това да правят план за достигането й, а взимат средствата и материалите, с които разполагат, и си представят какво биха могли да постигнат с тях. "Постигането" включва още това, което Сарасвати нарича "принцип на допустимата загуба". Вместо да се фокусирате върху възможността от впечатляващи печалби от начинанието, по-добре се запитайте колко голяма би била загубата, ако се провалите, обяснява тя. Ако потенциалните загуби са поносими, направете следващата крачка.

Основната полза от "негативния път" може би не е в ролята й да улиснява положителните емоции и дори успехите. Тя е просто в реализма. Все пак, бъдещето е нещо наистина несигурно и нещата наистина могат да се случат според планираното, но също така и да се скапят.

Прекалено често сме мотивирани от стремежа веднъж за винаги да сложим край на неизбежните изненади в живота ни. Това е особено вярно за най-голямата неприятност от всички. Можем ли да имаме някаква полза, ако по-често от обичайното говорим за подготовката да се срещнем със смъртта? Стив Джобс има прочута фраза: "Да помниш, че ще умреш, е най-добрият известен ми начин да не паднеш в капана да си мислиш, че имаш нещо да губиш".

Колкото и да сме изкушени да се съгласим с позицията на Уди Алън за смъртта - "Аз съм категорично против нея" - много повече може да ни донесе приемането й, отколкото отричането й.

Има някои факти, които и най-мощното позитивно мислене не може да промени.