Кой печели и кой губи от нападението срещу Доган?

Ахмед Доган

© Анелия Николова

Ахмед Доган



Тепърва ще станат ясни най-важните обстоятелства около нападението срещу вече почетния лидер на ДПС Ахмед Доган на осмата конференция на партията. Компетентните органи ще трябва да се произнесат по най-важните въпроси, на които практически цялата общественост иска отговори:


- Националната служба за охрана или някоя частна фирма, с която ДПС работи, е виновна за смразяващия пропуск в сигурността?


- Опит за политическо убийство или безвкусно представление наблюдавахме в събота?




- В крайна сметка това реална атака срещу Ахмед Доган ли беше или една перфектно изпълнена смесица между политическа и филмова постановка?


Надявам се, че компетентните служби и специалистите в областта на мотивацията на престъпността ще могат да дадат ясни и недвусмислени отговори на трите големи въпроса, а също така и на многото други, които ще се завъртят в следващите дни и месеци. Надявам се, че те разбират огромната политическа и обществена значимост, която осветляването на обстоятелствата около случая има. Надявам се, че са наясно и с ужасното международно обговаряне, което тепърва ще набере сила и ще има потенциала да попари практически всички належащи външнополитически цели на страната, започвайки от влизането в шенгенското пространство.


Оставяйки настрана външнополитическата значимост на нападението, остава отворен въпросът за вътрешнополитическото и най-вече чисто партийното влияние на случилото се. Кой печели и кой губи от нападението срещу Доган?


На първо място образът на вече почетния председател на Движението за права и свободи изцяло се затвърждава като


образ от територията на обществената митология


От това и той лично, и партията му имат огромен потенциал за печалба – опитите за отцепване или създаване на нова политическа формация, играеща в полето на ДПС, вече изглеждат почти невъзможни. Също така образът на новия председател Лютви Местан е значително по-диалогичен, по-консенсуален и по-инклузивен и това допълнително бетонира позицията на ДПС като политическо представителство на българските турци и мюсюлмани.


В действителност двете събития от конференцията – нападението върху Доган и приемането на лидерския пост от Лютви Местан, в много отношения играят една и съща роля – сега не само вътрешно партията изглежда максимално инклузивна, но и външно има потенциал


да върне ролята си на основен политически балансьор


между дясното и лявото в България – роля, която след предишните два политически мандата, ДПС почти беше изгубило.


Във вътрешнопартиен план събитията по всяка вероятност ще изиграят и допълнителна роля на стягащи редиците и по всичко личи, че оттук до изборите ДПС ще бъде във върхова форма, силно надминаваща очакванията на анализаторите от преди опита за нападение върху Доган.


Следвайки логиката на скачените съдове между силата на ДПС и националистическия вот, след атаката срещу Доган, така да се каже,


другият голям победител е "Атака"


Последните социологически проучвания показваха силно спадане в мобилизацията на крайнодесния електорат, а водещата партия в сегмента - "Атака", беше практически напълно изолирана от какъвто и да било медиен достъп. Допълнително партията не разполагаше и с почти никакви тези, които да предложи в редките случаи на по-засилено медийно присъствие. Случилото се около ДПС обаче решава едновременно всичките проблеми на водената от Сидеров националистическа формация.


Първо, засилва се говоренето около ДПС, което подсеща националистическия електорат за "големия враг", второ, дава ясен знак, че в националпопулисткия сегмент има една водеща партия, която е единственият възможен авангард на националистическата идеология в България и по този начин намалява шансовете друга формация да завземе електората на "Атака", и трето, дава съвсем смислени тези, които партията да лансира в публичното пространство. В действителност един от първите партийни лидери, който реагира след нападението, беше Волен Сидеров и вместо традиционното му лишено от смисъл и демагогско говорене той всъщност направи най-смислените изказвания, грубо казано, в духа на: "Или е атентат, или е инсценировка – и в двата случая големият провал е на НСО и то трябва да се разформирова и да не работи, докато не бъде написан закон за службата."


Допълнително тезата, която Сидеров със сигурност ще лансира с течение на времето – че Доган сам си е подготвил псевдоатентата срещу себе си, и теза, която другите партии ще помислят два пъти преди да защитят, е точно обяснението, в което огромната част от обществеността ще вярва. Това личи недвусмислено както от първите реакции на немалко анализатори, така и от коментарите по темата социални мрежи, в които това твърдение притежава почти тотален монопол.


В действителност влиянието на социалните мрежи в изграждането на общественото мнение за първи път може да се окаже по-силно, отколкото влиянието на масовите медии, които вероятно ще лансират по-умерени погледи върху случилото се. Ако това се случи, ако социалните мрежи се окажат по-влиятелни от масовата медия в това, което учените и практиците в областта на медийните изследвания, политическите науки и социологията наричат рамкиране (framing) или конструирането на смисъла на случващите се събития, тогава "Атака" може да се окаже най-големият печеливш от атаката срещу Доган.


Докато ДПС и "Атака" имаха ясни позиции минути след нападението и вероятно няма да ги променят,  другите партии са представени пред сложна ситуация – дали осъждат нападението, дали защитават тезата, че е инсценировка, или правят нещо друго?


Така от БСП първо се чу гласът на Антон Кутев, който атакува Доган с твърдението, че нападението срещу него е инсценировка, а явно имайки малко повече време да премислят ситуацията, другите говорители на социалистите решиха да използват момента, за да разкритикуват поредния фрапиращ провал по отношение на сигурността в страната и да се отграничат от позицията на Кутев. Тази разнопосочност показва преди всичко, че от този скандал


БСП няма да може да извлече особени позитиви


освен по отношение на критиката върху политиката на сигурност на ГЕРБ – но това надали има особено значение, предвид че общественото мнение и без това не оценява положително работата на ГЕРБ в този сектор и не таи особени надежди, че БСП са витална алтернатива в това отношение.


Ако социалистите могат да спечелят нещо, то ще бъде индиректно – от това, което управляващите ще загубят. А загубите на ГЕРБ от случилото се в никакъв случай не са малки. (След завоите на Цветан Цветанов по темата с обвинението, поведението на ДПС и насилието над нападателя лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, въпреки че коментира с един ден забавяне, напипа по-полезния тон с обясненията каква партия е ДПС, какъв е Доган, но си остави и пътека за разговори с Лютви Местан, като го похвали.)


На първо място управляващата партия изцяло загуби контрола върху обществения интерес в предизборните месеци – с референдума за "Белене" и смяната на позицията на Борисов по въпроса и нападението срещу Доган ГЕРБ вече безвъзвратно спира да бъде основният център на внимание.


Целта на Борисов беше в месеците до изборите да се говори предимно за успехите му в областта на инфраструктурата и строежите, но към момента това изглежда практически невъзможно. Второ, ако все пак водената от правителството политика ще бъде медийният акцент до изборите, със сигурност темата няма да бъдат построените магистрали, а поредицата от провали в областта на вътрешния ред, правосъдието и отраженията в международен план. Така


ГЕРБ и Борисов изглеждат големият губещ


от събитията – освен ако премиерът не се подсети за това как се правеха грандиозни политически финтове и не обърне някак ситуацията в своя полза.


Значително по-трудно е да се каже как формациите в дясното политическо пространство ще реагират на ситуацията. Те вероятно няма да бъдат директно засегнати от случая по начина, по който ДПС и "Атака", но индиректно ще бъдат поставени в по-динамична електорална среда и ще трябва да демонстрират добра подготовка, усет към ситуацията и бърз ум.


В първите минути и часове след нападението и Меглена Кунева, и Иван Костов направиха изказвания, които показаха, че в типично техен стил няма да търсят толкова сензацията, колкото системните грешки, които водят до такива събития. Негативното за тях обаче е, че покрай събитията те вероятно ще изпаднат от дневния ред на обществото и няма да могат да наложат своите тези – а тези за налагане има и от двете партии. В същото време СДС не показва адекватна реакция към случилото се и новият лидер на партията Кабаиванов ще бъде последният, направил публично изказване по въпроса.


В крайна сметка от хаоса в системата винаги печелят най-подготвените. Най-подготвени в момента изглеждат от Движението за права и свободи и социалистическата партия. Въпреки вътрешнопартийните проблеми голям потенциал за политически позитиви има и "Атака", която има шанс да се върне на първия ред на политическото внимание в идните месеци.


Големият губещ от нападението върху Доган обаче е българското общество, което форсмажорно влиза в една непредвидима предизборна кампания, поставено е в състоянието на ескалираща политическа агресия или поне опит за демонстрирането на такава и ще трябва дълго време да възвръща легитимност в очите на европейските си партньори.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK