За "Хизбула", голямата игра и крошето

Флагът на "Хизбула" - на жълт фон с ръка, стиснала калашник, земно кълбо, книга и стилизирания надпис "Партия на Бога". Над логото с червено е изписан цитат от Корана: "И тогава със сигурност партията на Аллах ще триумфира", а под него - "Ислямска съпротива на Ливан". Знамето напомня на емблемата на Иранската революционна гвардия.

© Associated Press

Флагът на "Хизбула" - на жълт фон с ръка, стиснала калашник, земно кълбо, книга и стилизирания надпис "Партия на Бога". Над логото с червено е изписан цитат от Корана: "И тогава със сигурност партията на Аллах ще триумфира", а под него - "Ислямска съпротива на Ливан". Знамето напомня на емблемата на Иранската революционна гвардия.



Решението на България да посочи военното крило на "Хизбула" като свързано с атентата в Бургас "не стъпва на безспорни доказателства". Това твърди ливанският о.з. генерал Амин Хотаит, близък до групировката, управляваща в Ливан. "Тази партия обикновено не отвръща на Израел, като напада цивилни. Решението е политическо по характер, защото България не е независима държава, а политически зависима от Запада", казва той пред "Ню Йорк таймс".


"Българските заключения са ясни: "Хизбула" е директно отговорна за това кръвопролитие. Има само една "Хизбула". Това е една организация с едно ръководство", се казва в официалната реакция на израелския премиер Бенямин Нетаняху.


Между тези два полюса са първите реакции на българското съобщение (направено от вътрешния министър Цветанов), което всъщност не обвинява директно ливанската шиитска групировка, разкрива много малко конкретни нови данни за евентуалните извършители и разчита на правно сътрудничество с държави като Ливан, където се предполага, че се намират или са действали атентаторите. Изобщо не е ясно дали някое от споменатите най-деликатни твърдения би издържало пред съда - отговорите на всички въпроси тук стигат до обяснението, че разследването продължава и ще зависи какво пише във финален обвинителен акт.




Всъщност търсеният ефект най-добре описва в Twitter британският посланик в Бейрут Том Флечър: "Надявам се дебатът за отговорността да подсили онези среди в "Хизбула", които осъзнават, че терористичните нападения не са в интерес на партията." Именно това е една от основните преследвани цели - с политически послания и натиск да се стимулира дистанцирането на "Хизбула" от екстремизма, ограничаване на връзките с Иран и насочването й към конструктивна политическа роля в Ливан и Сирия.


Привърженици на "Хизбула" възторжено посрещнаха иранския президент Махмуд Ахмединеджад по време на посещението му в Ливан през октомври 2010г.

© Reuters

Привърженици на "Хизбула" възторжено посрещнаха иранския президент Махмуд Ахмединеджад по време на посещението му в Ливан през октомври 2010г.


По-важен е процесът, а не резултатът


Може да звучи като научна фантастика, но нещо подобно, изглежда, се случва с "Хамас" - ръководството й се изнесе от Дамаск и се твърди, че опипва почвата за по-близки отношения с Египет (все пак организацията се ражда като дъщерна на "Мюсюлмански братя"), Турция и Катар. Вярно, че има съществен момент - говорим за сунити, докато "Хизбула" са шиити, но в случая по-важен изглежда процесът, отколкото резултатът.


Друг важен момент е, че Израел едва ли ще използва новините от България като повод за удар по "Хизбула". Боаз Ганор, израелски специалист по борба с тероризма, обясни пред "Ню Йорк таймс": "Когато Израел атакува, го прави, за да предотврати заплаха за сигурността, да предотврати конкретна атака. Не се прави заради самото отмъщение."


Няма спор, че има израелски и американски натиск ЕС да обяви групировката за терористична организация. Това не е твърдение на медии и анализатори, а официална позиция на Вашингтон и Тел Авив, потвърдена във вторник и от посланик Том Флечър:

"Да, имаше тежък американско-израелски натиск. Но ние сме напълно способни да си направим заключенията на базата на нашите оценки."


Антиправителствени протести заляха Ливан миналия октомври след атентат, в който бе убит ген. Висам ал Хасан, ръководител на военното разузнаване, който разследваше бомбените атентати и реформира службата. Мнозина обвиниха "Хизбула", че стои зад покушението.

© Associated Press

Антиправителствени протести заляха Ливан миналия октомври след атентат, в който бе убит ген. Висам ал Хасан, ръководител на военното разузнаване, който разследваше бомбените атентати и реформира службата. Мнозина обвиниха "Хизбула", че стои зад покушението.


Какво означава изолация на "Хизбула"


В сряда говорител на Европейската комисия заяви, че на следващата си среща външните министри от ЕС е възможно да обсъдят такъв вариант. А какво би означавало реализирането на "такъв вариант"?


На първо място - забрана на всякаква дейност на организацията в Европейския съюз, замразяване на активите й, прекратяване на кампаниите й по набиране на средства, затваряне на границите за нейните лидери и членове, спиране на всякакви контакти с тях.


Това автоматично би трябвало да доведе до дипломатическа криза и с Ливан, освен ако "Хизбула" не напусне правителството и парламента там. Такъв  ход силно би дестабилизирал страната в напрегнат момент за един и без това размирен район, в който Западът има големи интереси. Дори бизнесът е зависим - според споразумението ЕС - Ливан от 2002 г. за либерализиране на търговията в член 2 е записано, че отношенията "се основават на демократични принципи и фундаменталните човешки права". Ако "Хизбула" бъдат признати за терористи и са във властта, това споразумение би трябвало да се денонсира от Брюксел, разказва Вим Кортеньовен, бивш холандски депутат.


Бойци на "Хизбула" със знамето на групировката, която обича да демонстрира сила на паради и многохилядни митинги.

© Associated Press

Бойци на "Хизбула" със знамето на групировката, която обича да демонстрира сила на паради и многохилядни митинги.


Време е да се отговаря на въпроси


Въпросът "Защо България" получи отдавна отговор - поне според западните медии - и той бе повторен тази седмица от "Ню Йорк таймс": "Според бивш високопоставен западен представител България е била избрана като цел не само защото Черно море е популярно сред израелските туристи, но и защото сигурността там е по-слаба, отколкото в другите европейски страни. Европейската комисия отдавна критикува България за корумпираното и неефективно правораздаване. От години мнозинството от поръчковите убийства на публични места - над 150 от 2000 г. насам, остават неразкрити. Говорителят Марк Грей бе цитиран във вторник от БНР да казва, че комисията очаква "фундаментална реформа на правосъдната система".


Що се отнася до "Хизбула", новината от София идва в момент, когато популярността й в Ливан намалява и върху лидерите й ще расте натискът да дадат поне някакви обяснения по случая в Бургас освен краткото "не сме ние". Премиерът Наджиб Микати обеща, че правителството му ще съдейства на разследването, но в него участват министри от "Хизбула" и организацията ще трябва да разясни как точно смята да съдейства. Иначе се оказва, че бламира министър-председателя. (Не че не може да го направи - тя напълно бойкотира специалния трибунал за Ливан, разследващ атентата от 2005 г. срещу бившия премиер Рафик Харири, от което обаче не спечели много.)


За "Хизбула", голямата игра и крошето

© Reuters


Свързването й с атентата в Бургас изисква отговори на няколко въпроса, важни не толкова за конкретното престъпление, колкото за бъдещето на самата "Хизбула":


- Ако е дело на нейни структури, защо е избрала удар по страна от Европейския съюз? В Европа хиляди нейни активисти свободно набират средства, нейни лидери периодично посещават европейски страни. Амар Мусауи, отговарящ за международните връзки, често се среща с европейски посланици в Бейрут. Не се вижда как един удар на европейска територия носи някакви ползи на "Хизбула".


- Защо групировката би активирала привърженици с канадско и австралийско гражданство и да си създаде противници в лицето на още две държави?


- "Хизбула" е обвинявана за атентати срещу цивилни израелски цели, но това ставаше преди две десетилетия, а анализаторите твърдят, че за изминалите години има промяна сред ръководителите и тактиката й. Групировката непрекъснато демонстрира по ливанските улици като военна сила с маршируващи отряди и хиляди ракети въоръжение. В сряда заместник генералният секретар на "Хизбула" заяви, че "твърденията, подстрекателствата и обвиненията срещу "Хизбула" са предизвикани от израелската параноя заради военната мощ на организацията". "Ние няма да се поддадем на този натиск и няма да променим приоритетите си. Компасът ни ще остане насочен към Израел", каза Наим Касем, цитиран от Би Би Си. Защо им е тогава на военното крило на групировката да взривяват автобус с туристи на Черно море, вместо да атакуват израелска военна, разузнавателна или дипломатическа мишена?


- Върховната цел на "Хизбула" е ликвидиране на еврейската държава като решение на Палестинския въпрос. С какво точно допринесе избиването на няколко израелски жени и мъже и един български шофьор за това?


- Възможно ли е в "Хизбула" да има вътрешни борби и някое радикално крило само да е прибягнало до крайни методи?


Поредното обръщение на лидера на "Хизбула" Сайед Хасан Насрала, предавано по телевизията на групировката в магазин за ловно оръжие в пристанищния град Сидон в Южен Ливан.

© Reuters

Поредното обръщение на лидера на "Хизбула" Сайед Хасан Насрала, предавано по телевизията на групировката в магазин за ловно оръжие в пристанищния град Сидон в Южен Ливан.


Нелюбимата "Хизбула"


Има твърдения, че части от арабския и мюсюлманския свят няма да са много доволни, ако "Хизбула" влезе в европейския списък на терористите, и може да смразят отношенията с тях и да спрат или намалят инвестициите си в Европа. Само че авторите на тези твърдения пропускат да посочат, че шиитската групировка е непопулярна в мюсюлманския свят. Заради антиизраелската й политика единствено в палестинските територии я харесват средно 61% (по данни на института Pew от 2011 г.) и 48% от израелските араби, макар че и двете групи са сунити.  В Йордания 36% одобряват "Хизбула", в Египет - 24%, в Турция - само 5%.


Данните са отпреди избухването на Арабската пролет, след която нагласите доста се промениха. На арабските улици не приемат добре и съобщенията, че "Хизбула" участва в сирийския конфликт и праща бойци на страната на Асад. Популярността, която групировката имаше като борец срещу Израел, се топи заради растящото убеждение, че тя е само пионка на Иран в района, твърди Джойс Харам от лондонския в. "Ал Хаят".


Още в първите дни след взрива от 18 юли 2012 г. имаше твърдения, че след серия провалени нападения по света през последните две години "Хизбула" е била под натиск да демонстрира пред привърженици и съмишленици, че не е изгубила глобалния си размах. Прибърза ли някой в групировката? В действията на атентаторите има нещо аматьорско, недоизпипано. Сякаш някой е задействал клетка, която не е готова и е бързала да покаже пред някого зрелищен резултат.


За "Хизбула", голямата игра и крошето

© Reuters


Става ли хор от 27 гласа?


Ако чрез българското разследване бъде доказано недвусмислено, че групировката има прясна кръв по ръцете си, това не означава задължително и решение на ЕС за изолирането й. Формирането на единна позиция в съюза на 27 държави е толкова сложно, че в най-добрия случай ще бъде обявено за терористична структура военното крило на "Хизбула".


Миналия месец Жил дьо Кершов, един от представителите на ЕС за борба с тероризма, бе цитиран от изданието  EUobserver да казва, че отговорността за атентата не означава автоматично вкарване на групировката в списъка с терористични структури. "Няма автоматично вписване само защото си бил зад терористична атака. Просто има правно изискване, че този факт трябва да се вземе предвид, става дума за политическа оценка на контекста и времето (на атентата)." След което продължи: "Може да се запитате предвид ситуацията в Ливан, която е много нестабилна и разпокъсана страна, какво ще ви помогне ли обявяването на "Хизбула" за терористи да постигнете това, което искате?"


Думите му веднага бяха осъдени от Филип Мисфелдер, депутат в германския Бундестаг и говорител по външнополитическите въпроси на групата на управляващите християндемократи на канцлера Ангела Меркел. "Тероризмът е интегрална част от цялостната стратегия на "Хизбула", с която се подкопава политическата стабилност на Ливан и се застрашава съществуването на Израел. По никакъв начин ЕС не бива да толерира действията на на тази групировка от европейска територия и е абсолютно наложително тя да попадне в списъка на ЕС с терористични организации."


Дали тези думи ще се превърнат в конкретни дела, след като, както твърди "Ню Йорк таймс" през седмицата, Германия е едната от водещите противнички точно на подобно вписване на "Хизбула"? Властите в Берлин имат добре изградени поверителни канали за комуникация с групировката и в миналото успешно са действали като посредник между нея и Израел. Ще зачеркнат ли това заради атентата в Бургас?


В сряда Щефан Зиберт, говорителят на канцлера Меркел, заяви, че ако доказателствата са категорични, че "Хизбула" наистина е отговорна за тази грозна атака, ще трябва да има последици. Но няма нито дума какви би могло да бъдат тези последици.


За "Хизбула", голямата игра и крошето

© Stoyan Nenov, Reuters


Малки в голямата игра


Предстоят месеци, а още по-вероятно години на изясняване на факти, събиране на доказателства и провеждане на дипломатически маневри по този толкова оплетен въпрос и българското разследване ще се използва като фактор в тази игра. В нея повечето основни сюжети водят към Иран и опитите да бъде пресечено влиянието му в района от Афганистан до Катар и от Мали до Сирия. А това е мащабна и много дълга игра.


Едни казват, че не е трябвало да посочваме "Хизбула", други отвръщат: "Когато излъчваме страх, сме по-уязвими", трети допълват, че сме твърде малка фигура за толкова голяма игра, четвърти (като ген. Хотаит) твърдят, че сме "политически зависими от Запада".


Вместо политически консенсус по толкова тежък въпрос на националната сигурност видяхме раздор между власт и опозиция, както и употребата на президентството като декор за съобщение, което трябваше да се направи от друга трибуна. 


Но рискът от обвинение в безпринципност и въпросите как ще се реагира важат и за тази Голяма игра. Както го събра британският посланик в Ливан в 140-те знака на Twitter: "Нека го кажа достатъчно ясно. Цивилни бяха убити в терористична атака в Европа. Не можем просто да стоим, докато ни забиват кроше". 





Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK