Бенедикт XVI и краят на един парадоксален папа

Повече от 700 години папа не се е оттеглял от Светия престол по здравословни причини.

© Reuters

Повече от 700 години папа не се е оттеглял от Светия престол по здравословни причини.



Ако Йоан Павел ІІ не беше станал папа, сигурно щеше да е кино звезда; ако Бенедикт XVI не беше папа, вероятно щеше да е университетски професор." Тези думи на американския изследовател на католическата църква Джон Алън съдържат много от проблемите на Ватикана и последните двама души, сядали в Светия престол.


Те бяха припомнени в понеделник, когато папата шокира католиците и изненада света със съобщението за оттеглянето си в края на месеца от най-високия пост в църквата с 1.2 милиарда вярващи.


То слага край на епохата на един парадоксален папа с противоречиво ръководство.




Докато оглавяваше Конгрегация за доктрината на истината (бившата Света инквизиция), го наричаха "Божият ротвайлер", но днес още в първите коментари за дирята, която оставя в историята, се казва, че "той се оказа куче, което не само не хапе, но и почти не лае". Онези, които го подкрепят, отговарят, че именно затова той бе избран да поведе църквата през трудните времена.


Мнозина са шокирани от новината, макар че през 2010г. той заяви, че няма да се поколебае да стане първият от над 700 години папа, оттеглил се, защото вече не може "физически, психически и духовно" да ръководи църквата.


Бенедикт XVI и краят на един парадоксален папа

© Reuters


Част от проблемите


Кардинал Йозеф Ратцингер се възкачи на Светия престол с репутацията на консервативен интелектуалец, готов да посреща твърдо предизвикателствата. Но посланията, които той се опита да разпространи в църквата и по света в течение на 7-годишното си управление, бяха заглушени от продължаващите разкрития за малтретиране и сексуални посегателства срещу деца от свещеници, както и от критиките срещу непоклатимата позиция на църквата по въпросите за контрол над раждаемостта.


Като капак на всичко през миналата година личният му иконом разпространи документи с твърдения за корупция в бизнес сделките на Ватикана и предизвика международен фурор и разследване.


Ратцингер не просто наследи тези проблеми, той бе част от създаването им, защото прекара във Ватикана почти четвърт век.  Този стаж означава още, че кардиналите, които го избраха през април 2005г., го смятат за вътрешен човек, който ще положи усилия да подобри имиджа на църквата без да я подлага на дълбоки реформи.


Макар да бе влиятелен и ползващ се с доверие сътрудник на Йоан Павел ІІ, осмият германец в историята, станал папа, беше и своеобразен парадокс.


От една страна, 265-ят ръководител на католическата църква бе безжалостен в интелектуално отношение. От друга, подобно на много теоретици, Бенедикт бе плах като лидер и му липсваше твърдостта и упорството да наложи реформи, въпреки прословутата съпротива на висшия клир. Критиците му дори го обвиняват, че се е опитал да отслаби действието на реформите от Втория Ватикански събор (1962-1965), които модернизираха църквата и съживиха диалога между религиите.


Мисията на папа Бенедикт ХVІ бе да възроди вярата в Европа, вместо това секс скандалите в църквата и реакцията на Ватикана разочароваха милиони.

© Reuters

Мисията на папа Бенедикт ХVІ бе да възроди вярата в Европа, вместо това секс скандалите в църквата и реакцията на Ватикана разочароваха милиони.


Секс-скандалите в църквата


Да вземем скандалите за насилие, доминиращи вече седма година разговорите за църквата. Те не се появиха по негово време - преди възкачването му на Светия престол вече ги имаше в САЩ и Ирландия. Но през 2010г. се появиха свидетелства, че това е ставало и в Европа - най-вече в Австрия, Белгия, Холандия, Норвегия и родната му Германия.


Папата лично бе засегнат от тези скандали, защото се оказа, че докато е бил епископ на Мюнхен, свещеник известен с посегателствата си над деца тихомълком е бил преназначен на пост, позволяващ му да се върне към работа с паството и контакти с младежи.


Вълната от обвинения нанесе сериозни щети на проекта, който бе в ядрото на мисията на Бенедикт ХVІ. Той бе избран, а и му бе възложено, да поднови покръстването на Европа, да съживи вярата в сърцето на католицизма. Затова бе избран, затова и предпочете името на Бенедикт Нурсийски - светец, покровител на континента като основател на монашеството в Западна Европа, почитан в католическата, православната и англиканската църкви. Но едва шест години по-късно - през 2011г., бе основана църковната институция за "нова евангелизация" на Европа.


В същото време броят на вярващите в Европа продължи да намалява и - както показаха няколко социологически проучвания - основно заради гнева и разочарованието от позицията на църквата по скандалите за сексуално насилие.


Дори в Полша, където предшественикът му е смятан за може би най-великият поляк на всички времена, Бенедикт ХVІ предизвика вярващите като назначи през 2007г. за епископ човек, който бе работил за комунистическите спецслужби. (Под натиска на разгневените поляци той се отказа от епископския сан.)


Бенедикт XVI и краят на един парадоксален папа

© Reuters


Пропуснатият шанс


Ратцингер имаше уникален шанс да не се стига дотук. През 2001г. папа Йоан Павел ІІ прехвърли на ръководената от германския кардинал Конгрегация за доктрината на истината да отговаря в църквата за тези скандали. Така бъдещият папа Бенедикт ХVІ е имал възможност да чете лично значителна част от свидетелствата, които, според негови привърженици, дълбоко са го потресли. Мнозина се надяваха, че той ще разчисти "мръсотията от църквата", както лично заяви при избора си през 2005г.


Но инструкциите му още като кардинал през 2001г. не определяха категорично епископите да уведомяват светските власти, когато техни подчинени са заподозрени в педофилия и ефебофилия (сексуално влечение към незрели юноши) и затова мина толкова време преди да излязат на бял свят новите случаи. Десет години по-късно папата продължи с половинчати действия като обяснението му от 2010г., например, когато в писмо до ирландските вярващи каза, че греховете на свещениците са плод на "недостатъчно святост", а не на дефектни процедури за назначаването и кариерата им. По негово време отношенията с Ирландия - една от страните, където католическата вяра е най-силна и масова - се влошиха толкова, че тя затвори посолството си във Ватикана през 2011г.


Бенедикт ХVІ не оправда очакванията да реформира висшето ръководство на църквата.

© Reuters

Бенедикт ХVІ не оправда очакванията да реформира висшето ръководство на църквата.


Неуспялата "административна реформа"


От германеца Ратцингер се очакваше да вложи повече старание в реформирането на Римската курия - централната администрация на католическата църква. Харизматичният Йоан Павел ІІ не беше човекът, който ще се зарови в административна реформа и в края на 26-годишния му престой начело, курията се нуждаеше отчайващо от модернизиране. Бенедикт ХVІ два пъти опита да тръгне в тази посока и два пъти бе отблъснат, включително защото нямаше достатъчно широки контакти в курията и започна управлението си без много да се консултира с висшия клир.


В крайна сметка бюрократите във Ватикана са повече в сравнение с времето преди възкачването му. Междувременно Бенедикт ХVІ успя да направи няколко тежки гафа, раздразнили мюсюлмани, евреи, коренните жители на Америка и настояващите църквата да помогне за борбата със СПИН в Африка поне като позволи употребата на презервативи.


Бенедикт XVI и краят на един парадоксален папа

© Reuters


Преходна фигура


Мнозина забравиха, че още през 2005г. за бъдещия папа се говореше като за преходна фигура, в чието управление ще се провери доколко е готова църквата за сериозни крачки, включително за първия латиноамерикански или чернокож папа.


След задържането повече от четвърт век на Йоан Павел ІІ на Светия престол кардиналите от конклава неслучайно избраха най-възрастния папа от 1730г. насам - природата скоро щеше да си каже думата. Напредналата му възраст започна да си личи особено през последните години, когато се видя, че не може да издържи на обиколките по света и темпото, наложено от предшественика му. През октомври 2011г. папата започна да използва подвижна платформа в катедралата "Сан Пиетро" в Рим.


Ратцингер никога не се е опитвал да поддържа имиджа на знаменитост, който си бе извоювал предшественикът му. Той има много по-сдържан (някои го наричат "професионален") стил, почива като свири на пиано (известна е слабостта му към Моцарт и Бетовен), говори няколко езика и се нарича "син на Германия".


Марктл, родното място на папа Бенедикт ХVІ

© Reuters

Марктл, родното място на папа Бенедикт ХVІ


От либерал до консерватор


Роден е в традиционно баварско семейство на полицай в Марктл ам Ин. На 14 години служи в редиците на "Хитлерюгенд", когато членството в младежката организация на нацистите е задължително, но нито той, нито родителите му са били някога членове на национал-социалистическата партия. В края на Втората световна война попада в зенитни части на Вермахта, но бяга и за кратко е военнопленник.


В началото на 60-те години той прави впечатление на либералните среди в католическата църква, но в края на десетилетието Ратцингер прави завой към консерваторите. Причината е, че докато преподава теология в Бонския университет (1959-1966) и в Университета в Тюбинген (от 1966) расте разочарованието му от масовия марксизъм и атеизъм сред младежите, достигнало кулминация около бурната 1968г. Тогава той смята, че се прави опит религията да бъде подчинена на политическа идеология, която е "тиранична, брутална и жестока".


Преподавателят по теология в Университета в Регенсбург (от 1969г.) в Бавария, а после - архиепископ и кардинал (от 1977г.) на Мюнхен, се превръща в страстен защитник на вярата, заради което през 1981г. е назначен да ръководи идеологическия отдел на църквата. Той остава на този пост почти четвърт век. Папата винаги е вярвал, че силата на църквата идва от абсолютната истина, която не се огъва под напора на конюнктурни ветрове на промяната.


Бенедикт XVI и краят на един парадоксален папа

© Reuters


Воин на вярата


С папа Йоан Павел ІІ двамата стигат до съгласие, че след период на доктринално експериментиране е време да възстановят традиционната теология. Първата акция в този дух е насочена към т.нар. освободителна теология, популярна в Латинска Америка заради социалните си програми и ангажираност и често агитираща с левичарски лозунги. През 1985г. бе наложена едногодишна забрана да проповядва на бразилския отец Леонардо Боф, в чийто идеи прозираше марксизъм.


Ратцингер е духовникът, който през 1986г. втвърди тона на църквата по отношение на хомосексуалността и гей браковете.


После през 90-те години натискът му се насочи към теолози предимно от Азия, които допускаха, че нехристиянските религии са част от божествения план за човечеството. През 2000г. се появи и Dominus Iesus - текстът, с който Рим опитваше да възстанови върховенството си в християнския свят като обявява, че другите християнски вероизповедания са недоразвити или непълноценни църкви. Това шокира англиканската, лутеранската и другите протестантски църкви, които от години водеха екуменически диалог с Рим. Ратцингер нарече реакцията им "абсурдна".


През 2004г. документ на Конгрегацията за доктрината на вярата категорично отхвърли "радикалния феминизъм" като идеология, подкопаваща устоите на семейството и размиваща естествените разлики между мъжете и жените.


Минути след новината телевизионните вече издигаха платформите си срещу катедралата "Сан Пиетро" в Рим.

© Reuters

Минути след новината телевизионните вече издигаха платформите си срещу катедралата "Сан Пиетро" в Рим.


Враг на релативизма


Една от темите, към които той се завръщаше периодично през годините, е за "заплахата от релативизма", твърдящ, че моралните ценности не са абсолютни, а зависят от хората, които ги споделят в определен исторически момент и на определено място. "Плъзгаме се към диктатура на релативизма, която не признава нищо за установено и прозъвгласяваща за върховна ценност егото на човека и собствените му желания", заяви Ратцингер на погребението на Йоан Павел ІІ.


Анализатори смятат, че подобни думи са убедили кардиналите да го изберат за нов папа. След това той назначи за кардинали с право да избират папа предимно хора с консервативни възгледи.


Вече като папа Бенедикт ХVІ разпространи три енциклики. Първата Deus Caritas Est (Бог е любов) от 2006г. третираше различните концепции за любовта - еротична и духовна. Година по-късно се появиSpe Salvi (Спасени от надеждата), с която се атакуваше атеизма и песимистичния и безнадежден поглед към света. При избухването на световната криза бе публикувана Caritas in Veritate (Благотворителност в истината), призоваваща за преосмисляне на начина, по който се управлява световната икономика.


С решението си от днес Бенедикт ХVІ създаде и много сериозен прецедент за тези, които в бъдеще ще заемат Светия престол, защото им дава шанс да се оттеглят, когато преценят, не просто, че тялото им ги предава, но и че са подложени на непоносим натиск. Скот Апълби, историк от университета  Notre Dame, коментира пред агенция "Блумбърг": "Независимо дали ще го наречем модерно или просто проява на нормален разум, решението на папата отразява растящия натиск над този, който трябва да ръководи църквата в една преситена от медийно внимание среда. В тази среда всеки се прави на експерт, а "новините" се разпространяват със скорост, с която никоя бюрокрация не може да се справи."


Мозайки с папите Целестин V и Бенедикт ХVІ в Сулмона.

© Reuters

Мозайки с папите Целестин V и Бенедикт ХVІ в Сулмона.


Оставката като проклятие


Векове наред нито един папа не е смятал, че "оставката" е приемлива, защото да си пастир е като да си баща - не можеш да се откажеш от бащинството.


За мнозина християни подобен ход е равносилен на предателство към вярата и това не е от вчера. Данте Алегиери бил толкова ядосан на Целестин V - последният, оттеглил се на 80-годишна възраст по здравословни причини през далечната 1294г., че го включил сред гниещите в Чистилището в "Ад" от своята "Божествена комедия.


Няма значение, че там той е наречен само "големият отказал се", че Данте си отмъщавал, защото на Светия престол седнал Бонифас V, когото поетът ненавиждал и че Целестин V умрял 18 месеца по-късно, затворен (някои казват че е бил убит) от наследника си.


Значение има това, че повече от седем века никой папа не приел името Целестин.тин.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK