Единен електронен регистър на избирателите ще реши проблема с фантомите

Димитър Димитров представя нова урна за изборите през 2009 г.

© Надежда Чипева, Капитал

Димитър Димитров представя нова урна за изборите през 2009 г.




Димитър Димитров е социолог и политолог. Преподава избори и избирателни системи и електорална социология в Софийския университет. Участвал е като експерт в консултациите по сега действащия Изборен кодекс, в изготвянето на експертно решение за активната изборна регистрация, както и в множество изследвания на изборите в България от 1990 г. насам.

Като изключим изборите през 1990 г., които бяха просто една голяма измама, проблемът с т. нар. фантоми в избирателните списъци реално се появи след 1999 г. Оттогава насам се случиха три неща.


Първо, отпаднаха старите книжни паспорти и се премина към лични карти. В зелените паспорти се записваше кой кога и къде е гласувал. С новите документи за самоличност възможността за обратна връзка от страна на гражданите изчезна.




Второ, с влизането в Европейския съюз и отварянето на границите тези лични карти станаха международно валидни. С лична карта гражданите могат да гласуват както в България, така и в чужбина. Нещо повече – гласуващите зад граница нямат задължението да гласуват с определен вид документ за самоличност. Стана невъзможно и да се следи кой влиза и кой излиза от страната, а и това не е необходимо.


Трето, има много видове избори с различен обхват и дефиниции. Българските граждани могат да гласуват например за евродепутати по временно местожителство извън България.


При тези обстоятелства и при сегашната система за гражданска регистрация


проблемът с поддържането на актуалността на избирателните списъци е неизбежен


Решението на този проблем не е революционно. Създаването на единен електронен избирателен регистър с постоянна актуализация ще бъде относително евтин, бърз и траен вариант. Страните, които са имали подобен проблем, са го решили по този и по никой друг начин. Ето как изглежда това решение.


На базата на данните от ГРАО, които са налични в момента, се изготвя


публичен електронен регистър, включващ всички избиратели


Списъкът е публичен, с други думи, всеки гражданин може във всеки момент да провери дали присъства в него и да свери наличната информация.


Създават се постоянни избирателни секции, в които гражданите влизат с настоящия си адрес. Това е особено важно, тъй като постоянният адрес е правна фикция. Той е необходимо условие за българско гражданство, но по никакъв начин не трябва да бъде обвързан с избирателната секция. Хиляди българи в чужбина поддържат настоящ адрес в България, на който не живеят от години. Да не говорим за вътрешната миграция.


В рамките на три-четири месеца (предварително обявен фиксиран срок) от създаването на регистъра се канят


гражданите да актуализират информацията


в него. Това е напълно възможно – по време на преброяването на населението през 2011 бяха регистрирани около 4 милиона заявки през електронната система. За десет дни. Четири милиона е и приблизителният брой на активните избиратели! А те ще разполагат и с повече време.


Оттам нататък промените са възможни с подаване на заявление в писмен вид. Такава възможност съществува и сега – за всеки, който иска да смени настоящия си адрес или пък да гласува от друго населено място. Чиновниците, които отговарят за администрирането на системата, въвеждат промените според заявката. Следващата стъпка е всеки месец службите, които поддържат регистъра, да подават централизирано информация за промените за изминалия период.


Десет дни (а може и по-малко) преди избори регистърът се затваря за промени. Дописване в изборния ден няма, така както препоръчва Венецианската комисия. През следващите три-четири дни се получават последните актуални данни и се оформят избирателните списъци в окончателния си вид и на хартиен носител.


Всеки избирател гласува на един изборен адрес


който сам е посочил при наличието на основания. Това може да стане във всеки един момент, а не, както при активната регистрация, в указания срок преди изборите. Така онзи гражданин, който е заявил адрес в Турция, ще може да гласува само там и само в секцията, в която попада името му по списък. Същевременно онези избиратели, които не са посочили нищо, ще гласуват по последния си настоящ адрес или няма да гласуват. Дебело трябва да се подчертае, че по този начин никой не е лишен от конституционно прогласеното активно избирателно право на всеки български гражданин - любимата дъвка на политиците.


Как се контролира системата срещу злоупотреби?


С електронната система това става много по-лесно, отколкото в момента. На практика всички премествания са възможни и сега. Разликата е, че електронната система позволява лесно архивиране на промените. Всеки служител, нанесъл промяна в избирателните списъци, регистрира промяната с ден и час. А заявлението, подадено от гражданина, е фактическата причина за нанесената промяна.


При сега съществуващата система е много трудно да се различат грешките, които администрацията може да направи, от умишлените действия (фалшификациите на изборния процес). Ако се окаже, че един човек е гласувал на пет места и някой сигнализира за това, ще трябва графологична експертиза, която да докаже автентичността на четирите подписа. На практика всяко последващо изборите разследване е обречено. Не само защото съдебните процедури могат да бъдат безконечни, а и защото последното нещо, от което се интересува вече оповестеното в резултатите мнозинство, е доказването на порочност на процеса, в който то е конституирано.


Когато обаче избирателят е обвързан с един конкретен изборен адрес, дори и да се наложи последващо разследване на предполагаемо нарушение и/или престъпление, то може да стане за дни или седмици. Същевременно персоналната отговорност за всеки запис на конкретен служител е работеща и много ефективна превантивна мярка срещу злоупотреби.


Как се защитават личните данни на гласоподавателите?


Решението на този въпрос е чисто техническо. Всяка електронна система позволява различни нива на достъп до информация. Така във видимата част на списъка може да фигурира само онази част от информацията за избирателите, която не представлява лични данни по смисъла на закона. Личните данни се съхраняват в отделен криптиран файл. Те са свързани с видимата информация, но достъп до тях имат само ограничен кръг хора, които и сега разполагат с тази информация.


Това е и най-съществената положителна черта на електронния регистър – следата, която всеки запис оставя, позволява лесен (и евтин) граждански контрол върху действията на властта.


Колко би струвала подобна система?


В Украйна изготвянето на електронен регистър струваше около 6 милиона евро преди три години. Там избирателите са приблизително 35 милиона. В България цената ще бъде много по-ниска – вероятно около 2 милиона евро ще са достатъчни. Тези пари, които се дават еднократно (цената на поддръжката би била минимална), са в пъти по-малко от административните разходи, които сегашната система изисква. Само последният референдум струваше седем пъти повече! Дори разходите по еднократното прилагане на активна регистрация вероятно биха били сходни.


За в бъдеще...


На първо място, може да се въведе система за електронно подаване на заявление за смяна на изборния адрес. Това би повишило цената на системата незначително, а ще облекчи хилядите граждани, които са непрекъснато в движение и дори сега са затруднени да гласуват.


Второ – далеч не е утопично в скоро време комисиите да разполагат с мобилни устройства, които да позволяват промени дори в изборния ден. Тази модернизация може да се въведе първо в болниците и други временно открити секции, в които непрекъснато се записват (най-често непланирано, т.е и неконтролирано) "нови" за секцията избиратели. Те трябва да бъдат регистрирани в момента на гласуването и да бъдат отписани от адреса, заявен в системата по-рано. И при всяка промяна ще остава запис.


На трето място, ако има такъв регистър, той може да се използва и за


съставяне и проверка на гражданските подписки


Вместо да се събират на произволни места, подписките за референдум могат да се организират в ограничен брой пунктове в страната, в които избирателят се явява и заявява съгласие пред оторизираното лице. Това ще сложи край на фалшификациите, а проверката за достоверност на подписката ще се превърне в чиста формалност.


Разбира се, има много въпроси пред един такъв регистър. Повечето от тях имат лесен отговор и реално аргументите срещу него са малко.


Отделна тема е


има ли интерес властта


реално да реши проблема окончателно, или предпочита съществуващата практика, която действително или предполагаемо открехва вратички за фалшификации и злоупотреби. И е, разбира се, чудесен повод за безкрайно преливане от пусто в празно за всеки, пожелал политическо и експертно поприще за реализация на житейските си таланти.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK