Кой печели и кой губи от оставката на кабинета?

Бойко Борисов обяви в парламента, че правителстявото подава оставка

© Юлия Лазарова

Бойко Борисов обяви в парламента, че правителстявото подава оставка



След като преди няколко дни за първи път в най-новата история на страната дойде новината, че финансов министър няма да изкара пълния мандат на правителството си, днес научихме, че за първи път от управлението на Костов насам целият кабинет ще си отиде. Ако допуснем, че утре бъде гласувана оставката на премиера Борисов и той не влезе в трагикомичната ситуация да промени решението си, и след това, когато получи мандат за съставяне на ново правителство, го откаже, както заяви, се появява въпросът кой печели и кой губи от оставката на кабинета.  


От гледна точка на премиера в оставка ясно изглежда, че предварителният му план беше да изкара пълния си мандат, повтаряйки колкото се може по-дълго двете си песни – песента за магистралите и песента за злата тройна коалиция. Явно усещайки сгромолясващото се доверие в партията му, Борисов прецени, че няма да спечели нищо от последните месеци до изборите, в които видимо нямаше да има и ден, без някой да протестира, доверието в правителството да се руши, а опозиционните партии да влизат във все по-добра форма за правене на избори.


Първото, което Борисов печели от оставката, е, че




няма да поеме негативите на последните месеци


от управлението, в които изглежда, че ситуацията щеше да става неконтролируемо по-лоша заради неизпълнените предизборни обещания, заради пълното разбиване на мита "Бойко - човекът от народа" и заради липсата дори и на опит за реформи в много от секторите.


Ако Борисов беше решил да изкара пълния си мандат (или ако промени решението си и го направи под някаква форма), доверието в неговите умения като премиер щеше да падне до такава степен, че да повтори електоралната съдба на НДСВ отпреди 8 години.


Вторият голям плюс от оставката в критична ситуация е, че в кризисна ситуация хората търсят силния
– а вероятно разбиването на образа на Борисов като "силен" ще се случи с известно закъснение. При всички положения в реториката си управлението в оставка ще акцентира, че Борисов е силна личност, че е лидер, че се е доказал като човек на властта.


Борисов обаче


губи много повече, отколкото печели


На първо място, нищо не му гарантира, че електоралното падане ще бъде по-малко свободно в ситуацията на оставка.


Парадоксалното в случая е, че протестиращите не излязоха на улиците толкова за да поискат премиерска оставка, колкото за да накарат премиера да свърши поне част от обещаните от него в годините преди държавната власт.


Оставката му вече се приема от протестиращите като отказ от отговорност и демонстрация на практическа невъзможност да бъде изпълнено метаобещанието на Борисов гласящо "ще накажа лошите". След разбиването на този мит Борисов е поставен в ситуацията или набързо, за няколко месеца, да скалъпи нов мит, който да бъде "по времето на Борисов много се построи", или пропускайки тази възможност, да последва съдбата на НДСВ въпреки подадената оставка.


Втората загуба за ГЕРБ е разбиването на мита "ГЕРБ = власт". От създаването си партията и нейната "машина за гласуване" спечели практически всички големи избори, на които се яви. Въпреки че настроенията в обществото показваха, че това не може да се повтори, в българската политическа система самото ухание на власт дава огромно предимство на която и да е партия.


Третата и най-голяма загуба за ГЕРБ е, че в условията на служебно и независимо от ГЕРБ правителство (ако президентът назначи такова) хората на Борисов и Цветанов няма да могат да диктуват и манипулират логиката на изборите. Доскоро по всичко личеше, че тази възможност е фундаментална част от плана им за изборния ден. При едно наистина независимо служебно правителство (сред чиито основни задачи освен подготовката на вота ще бъде да нормализира политическата обстановка и да запази икономическа стабилност) по всяка вероятност гласуването ще бъде значително по-честно, по-прозрачно и по-неконтролирано.


Чисто партийно


най-много печелят БСП и ДПС


чиято активна изборна подготовка трае вече повече от половин година. Социалистите направиха и електорална репетиция с подписката за "Белене" и последвалия я референдум за нова ядрена електроцентрала. Въпреки че мобилизацията в електоратите на БСП и ДПС е на нива достатъчно високи за избори и днес, от всички социологически изследвания личи, че нито една от двете партии не успява да разшири привържениците си извън ядрото, което по принцип гласува за нея. Въпреки че БСП и ДПС печелят заради силната си подготовка, по всичко личи, че относителните им резултати на изборите ще зависят не толкова от гласовете, които ще съберат, колкото от активността на гласуващите за останалите партии.


Докато националистическите проекти, които към момента са евентуалната коалиция между "Атака" и ВМРО, от една страна, и "Националния фронт за спасение на България", от друга (въпреки че промени в конфигурацията са напълно възможни), успяха на моменти да яхнат политически вълната от граждански протести и да демонстрират възможност да се захранят от общественото недоволство, по всичко личи, че след подадената от правителството оставка


ще последва сравнителна обществена нормализация


която най-вероятно няма да позволи на някой (или няколко) от националпопулистките формации да отбележи рязък ръст в резултатите си покрай оставката на правителството и малко по-ранните избори.


Най-сложна е ситуацията сред десните партии. Ден-два преди оставката на премиера от ДСБ и "Единство" на Костов и Нейнски  и от "България на гражданите" поискаха Борисов да се откаже от премиерския пост. Същевременно СДС зае позицията, че Дянков трябва да си тръгне, а не Борисов. В тази ситуация от ДСБ и формацията на Меглена Кунева демонстрират известна сила и значимост, което всъщност е точно това, от което и двете партии се нуждаят, а СДС инкасира поредната си политическа грешка.


В действителност голямата


възможност се отваря точно пред десните партии


които в момента имат потенциал да съберат огромна част от разочарования от ГЕРБ електорат. От партията на Костов могат да очакват сериозна мобилизация покрай критичното положение, в което държавността се намира, и опита, който Командира има в справянето с такива ситуации, докато около Кунева могат да разчитат на имиджа на нормалност, който като цяло излъчват и който ще бъде търсен в новата ситуация.


Въпреки това и трите политически субекта вдясно (Костов и "Единство", Движение "България на гражданите", СДС) страдат от неподготвеност и вътрешен хаос, който значително намалява възможностите им да се възползват от хаотичната политическа ситуация извън тях. Около "Единство" в момента се градят местни структури и не всичко около общото явяване на изборите с ДСБ е изяснено, практически същото се отнася за СДС, които не само правят грешка след грешка, но и още не са изяснили кои партии ще бъдат в коалицията, с която ще се явят на изборите.


От една страна, вътрешните безредици в тези партии отслабват потенциала им за мобилизация, но от друга, те печелят от това, че в условията на служебно правителство, назначено от президент със солидно доверие, възможността за допълнителна обществена радикализация е малка и десните партии ще се чувстват на изборите в свои води.


Като оставим настрана политическите партии, от оставката


печелят гражданите


Гражданите (като тук изключвам провокаторите и проводниците на скрити интереси) вече на няколко пъти доказаха, че не позволяват на политиците да ги използват в собствените си игри – така се получи на референдума за нова ядрена електроцентрала, така се случи и сега, по време на протестите на Орлов мост в защита на природата миналото лято.


Сега гражданите получават и възможността да не трябва да търпят пълен мандат на правителството на ГЕРБ, което въпреки успехите в строителството на инфраструктура и сравнителната финансова стабилност се провали в реформите на практически всички сектори и остави социална ситуация близка до нетърпимостта.


Сега гражданите (въпреки усещането за пълна липса на алтернатива у мнозина) ще имат правото да отидат и да гласуват или да направят както през 2005 г. и да оставят твърдите електорати на БСП и ДПС да диктуват политическия живот в страната.


Всичко по темата за оставката на правителството четете в специалната топ тема на "Дневник" .


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK