Изходът от хаоса след падането на Тялото Борисово е възстановяване на Тялото Политическо

Изходът от хаоса след падането на Тялото Борисово е възстановяване на Тялото Политическо

© Анелия Николова



Няма нищо по-опасно от събирането на всички власти в една. А още по-опасно е събирането на всички власти в едно човешко тяло. И няма по-грозна и стряскаща публиката гледка от падането на такова тяло. Това видяхме с оставката на Тялото Борисово. Властта, овеществена в едно – макар огромно – тяло счупи тялото. С което отново се убедихме в правотата на тезата, изказвана от всички прозорливи мислители от Марк Аврелий до Лорд Актън – че тежестта на властта е прекалено голяма, за да бъде носена от един човек. Счупва човека и така счупва себе си. Счупвайки себе си, счупва реда в обществото.


Точно това счупване усетиха всички; и затова на практика не виждаме триумфиращи физиономии, както беше в предишните пъти, с падането на Живков, Младенов, Луканов, Виденов. Напротив – доминиращото обществено настроение след оставката на Тялото е:


"Ами сега?"




За да има траен ред, властта в модерните страни е максимално разпръсната из обществото. Не само трите основни власти са разделени. Парчета власт има и другаде – в медиите, гражданското общество, местните общности, партиите, църквата, финансовите борси и пр. При тази конструкция властта е изградена като къщичка от Лего – от много парченца, всяко от които си има собствена форма и граници, и влиза на определено място в общата конструкция. Всяко парченце си върши работа в крепежа на цялото, а когато някое парче се счупи, това не срутва всичко. Парченцето се вади, ремонтира – или заменя с ново – и се слага обратно в конструкцията. Тя остава.


За да съществува такава стабилност са направени институциите, процедурите, правилата, протоколите и ритуалите, чрез които се упражнява властта. Всички те са без-личностни и без-телесни – спрямо тях всички индивиди са еднакви и те се отнасят към всички еднакво. Всичко е без-лично; и всяко действие се обяснява не със замесените личности, а с прилаганите правила.


Властовата конструкция, изградена от Бойко Борисов бе във всичко противоположна на това. При него всичко беше лично – ще рече, действията на властта зависеха лично от него и бяха различни според личностите, към които се отнасяха. Ако си Мишо Бирата – не те проверяват. Ако не си – проверяват те. Ако си Цеко Минев – подаряват ти Пирин; ако не си – и ливада няма да видиш. Независимо от това, какво пише в законите, правилата, процедурите и протоколите.


Принципът "всичко е лично" ликвидира институциите


От инструменти на без-личностните правила, те бяха превърнати в инструменти на личната воля на Бойко Борисов и на неговото обкръжение. Така се разпадна редът в обществото – и всеки възможен ред зависеше само от намесата на Тялото. Ако не ти плащат заплати – идва Тялото и ти ги носи. Ако са ти височки цените на тока – идва Тялото и уволнява ценовия регулатор.


В крайна сметка, след като обсеби и президентската, и съдебната, и медийната, и икономическата власт, Тялото Борисово пое в себе си цялата възможна власт. Отстрани това изглеждаше като непреодолима сила. А всъщност беше непреодолима слабост. Защото от този момент нататък се оказа, че всички проблеми в страната и извън нея стават проблем на Тялото – влизат в него като заболяване на някакви негови органи. И всеки възникнал проблем поставяше под въпрос цялото Тяло – нещо, напълно невъзможно при конструкция на властта като къщичка от Лего, в която всяка счупена част се вади и поправя без рухване на всичко останало.


Затова


за огромно изумление на самия Борисов


не сработи тактиката на хвърляне на глави в тълпата. Никакви министерски глави не впечатлиха никого, защото всички бяха свикнали, че има само едно Тяло. И се разсърдиха именно нему. Отнеха му правото да ги въплъщава в себе си. Докато правиха това – миналата неделя – Борисов ритал мачле... А можеше, ако беше онова, което дълго време изглеждаше, да излезе на площада и направи поне опит да убеди хората да останат въплътени в Тялото Борисово.


Хората напуснаха Тялото и всичко рухна. Институциите, чрез които властта по принцип поддържа реда, вече отдавна не съществуваха, тъй като бяха смлени от стомаха на Тялото. И докато Тялото си мислеше, че с отпадането на институциите цялата власт е отишла в него, тя бе отишла съвсем другаде. Беше се върнала в хората. И когато те си тръгнаха, си взеха властта.


Тялото рухна, тъй като вече нямаше нито институции, нито хора, които да му дават власт.


А останал без власт, Бойко Борисов се разкри като онова ограничено човешко същество, което винаги е бил – неуверено, но наперено; боязливо, но фукливо; неграмотно, но пък по махленски симпатично. В комбинация с властта, тези му качества го правиха да изглежда като Крали Марко. Лишени от власт, те се превърнаха само в минуси.


Връщане назад няма. Защото, докато има демокрация, такова връщане може да стане само с помощта на една от нейните институции – политическата партия. А докато Борисов унищожаваше институциите на властта, той не успя да направи от ГЕРБ институцията "партия". ГЕРБ бе конструиран на феодален принцип – големите барони дават надолу по веригата на по-малките, за да стигнат трохи и до крепостните селяни.


Това нещо може да съществува само докато е във властта – т.е. докато имат достъп до ресурси за разпределяне надолу. Затова


ГЕРБ не съществува


от момента, в който Тялото падна. И няма как да се превърне в основа на оставане на Борисов на върха на властта или дори – на политиката.


Онова, което предстои в близките седмици е точно обратното на политиката –


гигантска вакханалия от разграбване


на последното, което може да бъде разграбено по линия на ГЕРБ. Няма институции и няма власт. Има Министерски съвет, който раздава последните порции без контрол от когото и да е, защото бидейки в оставка вече не е под контрола дори на парламента.


Едно истински варварско средновековие ни гледа право в очите и дори не мига.


Единственият изход от хаоса, породен от падането на Тялото Борисово е – възстановяването на Тялото Политическо, ненапразно наричано Body Politic.


На ход са президентът и политическите партии. Тяхна е задачата да убедят протестиращите, които не искат да бъдат управлявани от партии – и следователно искат някаква нова версия на Тялото – да не се държат като деца. Да искат не ново Тяло, а нова политика, стъпила върху напълно лишени от телесна маса институции.


Всичко за оставката на правителството четете в специалната топ тема на "Дневник".


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK