За "погерманчването" и излизането на България от кризата

© Дневник

Въпросът не е в това дали германските политики са подходящите. Въпросът е дали те ще дадат същите резултати в различна икономическа и политическа среда. За да видите, че няма да дадат такива резултати, забравете за Гърция и погледнете съседна България."

Това пишат Иван Кръстев и Георги Ганев в коментар за агенция "Блумбърг" под заглавие "Защо превръщането на Европа в "германска" няма да реши кризата" (Why making Europe German won't fix the crisis).

В текста двамата ръководители на Центъра за либерални стратегии посочват, че за повечето хора в Европа вече дълбоко се е вкоренила идеята, че фискално предпазливи държави като Германия остават стабилни, докато безотговорни като Гърция рухват. На тази основа анализатори твърдят вече няколко години, че Европа трябва да стане "германска", за да излезе от кризата с тевтонски методи - от затягане на фискалните политики до реформи за трудовия пазар и производството, допълват те. Само ако можеха обществата в европейската периферия да се научат да правят това, което вършат германците, ЕС и единната му валута ще имат стабилно бъдеще - такива са аргументите на въпросните анализатори, посочват Кръстев и Ганев.

Но според двамата автори "това е грешка и вече имаме свидетелства да го докажем". 

Те насочват вниманието към България, която няколко години преди кризата е поддържала строг бюджет и е провела икономически реформи за подобряване на конкурентоспособността. Също като Германия и в България е реагирано с рязко увеличаване и след това намаляване на бюджетния дефицит до 0.7% от БВП през февруари 2013 г. и правителствен дълг от 16% от БВП. "Доста германски показатели", допълват авторите.

Те изброяват и сходства с Германия като положителен растеж на БВП на глава от населението, практически еднакви монетарни политики, поведение на централната банка като на такава от страна в еврозоната, при което политиката се диктува от Европейската централна банка във Франкфурт. Самата Ангела Меркел на няколко пъти похвали България като модел, който другите европейски държави трябва да следват.

© Reuters

"Въпреки това българското "германско спокойствие" бе разтърсено през февруари, когато улични протести за растящите цени на тока доведоха до падане на правителството. Защо? Защото обикновените българи не могат да си позволят германските политики, както не могат и да си позволят германските BMW или Mercedes."

Иван Кръстен и Георги Ганев продължават със сравненията между Германия и България, но вече в друг план:

- едната е сред най-богатите членове на ЕС и определено най-влиятелният, а втората е най-бедната и като нов член - един от най-безгласните;

- българите са над два и половина пъти по-бедни от германците и имат много по-висока безработица;

- и в двете страни одобряват ЕС, но по различни причини: в Германия, защото 70% вярват, че гласът им влияе на националните им институции, а в България - едва 37%.

"Благосъстоянието и институциите могат да обяснят защо едни и същи политики на фискална дисциплина въздействат толкова различно в двете страни. За богатите германци фискалният консерватизъм в инстутиционално функциониращата им държава е обещание, че утрешният ден няма да е много по-различен от днешния, начинът им на живот е защитен. В бедната и нефункционираща България същите политики карат хората да се гневят, че утрешният им ден много ще наподобява днешния, че бедният им начин на живот няма да се промени."

Аргумент на авторите е, че протестът срещу цените на тока е, защото те са относително много по-голям дял от доходите на хората, а правителството е паднало и "защото вероятно най-важната характеристика на българската политическа криза е загубата на надежда за по-добро бъдеще".

© Юлия Лазарова

Иван Кръстев и Георги Ганев питат защо завоят към конвергенция на политиките заплашва днес да унищожи машината на ЕС, за която десетилетия наред принципът е бил различни политики да водят към сходни икономически резултати.

Авторите припомнят съвършено различните политически условия за провеждане на икономически реформи в Германия и България през последните 15 години. Реформеният пакет Agenda 2000 на канцлера Герхард Шрьодер бе одобрен от двете най-големи партии в страната и подкрепен, макар и без ентусиазъм, от избирателите. В България макроикономическата политика почти не се променя, макар избирателите непрекъснато да се сменят правителствата и да изискват промяна.

"Ако германската икономическа трансформация е класически случай на реформи, прокарвани от политиците, българският опит е също ясен пример за доктрината "няма алтернатива". Сега същото се предлага на избирателите в Гърция, Италия и другите икономики от периферията на еврозоната. 

Българските политици един след друг оправдаваха придържането към фискалния консерватизъм с твърдения, че това е условие за присъединяването към ЕС - нещо, което българите масово искаха и постигнаха през 2007 г. В отговор на нещастните избиратели правителствата компенсираха неспособността си да променят икономическата политика, като непрекъснато сменяха персонала. Затова протестите веднага се преместиха от оплаквания, на които не се отговаря - като тези за скъпия ток - към искания да радикална политическа и конституционна промяна."

Анализът приключва още едно сходство - че и в двете страни тази година предстоящ избори, на които се очаква да победят управляващите. Но докато малцина предвиждат значителни промени в Германия, за България се очаква продължителен период на политическа нестабилност в италиански стил.

"Конвергенцията на политики доведе до противоположни резултати в Германия и България и демонстрира, че не е сигурно, че Европа ще се излекува, като стане "германска". Така е, защото големите разлики в благосъстоянието и функционирането на институциите - а не толкова различните политики - заплашват ЕС и валутата му", приключва коментара на Иван Кръстев и Георги Ганев.

© Юлия Лазарова

Под статията в коментарите тезата им е подложена и на критики.

"Проблемът на България не е, че следва "германски" финансови политики, а че не следва германски (или скандинавски или полски) модел на икономическо развитие и това предизвика сегашната криза. За разлика от Германия или Полша България успя да изгради crony economy (в смисъл на икономика на приятелски кръгове - бел. ред.), проядена от корупция и управлявана от мафията. Единственият път за постигане на германското, полското или естонското ниво е да се задейства солидна стратегия за основаване на икономиката върху върховенството на закона. Фискалната дисциплина e просто механизъм за оцеляване, от който в крайна сметка всички страни се нуждаят", пише потребител, представил се като Margarita Assenova.

"Защо авторите са избрали за пример България, която е недоразвита и страна извън еврозоната? Сравнението й с Германия е тотално неподходящо и жалко - вероятно няколко цитата от германски анализатори и защитници на реформи в германски стил за България щяха да свършат добра работа. Поне можеха да сравнят това, от което се нуждае България, с реформите в бившата ГДР след падането на Стената, както и в бившия съветски блок", пише pfisla. "Нямаше да имам проблем, ако заглавието беше "Да се копират германските политически реформи е разрушително за България" и да се направи аналогия какъв би бил ефектът за други страни с профил, сходен на българския. Не съм чувал някой в Италия или Франция да агитира да се съкратят ролята на правителството, социалната подкрепа и т.н. до нивата на България."

Потребителят jonisch коментира обширно от гледна точка на "клиничен психолог от многонационален град с над 40 години опит". Казано накратко, той смята, че въпросът, който поставят Иван Кръстев и Георги Ганев, е "Можем ли да направим от българите германци", както и че не засягат важното - "Колко време им е отнело на германците да станат германци". Според jonisch характерът на хората и на народите има голямо значение, както и склонността на индивидите и народите да си затварят очите за елементи от собствения си характер, но и че за това не се говори от политическа коректност.