Кое предизвика паника в прокуратурата?

Факсимилета на документите, публикувани в "Медиапул" в статията "Българският "Уотъргейт": А кой ще проверява проверяващия?" миналия петък. За първи път те са били публикувани от електронното издание през юли 2011г.



Журналистът от "Медиапул" Борис Митов бе призован в Софийската градска прокуратура по повод неговата статия "Българският "Уотъргейт": А кой ще проверява проверяващия?" във връзка със скандала с подслушването от МВР. Той бе заплашен с образуване на дело заради публикувани в статията документи за процеса срещу Николай Цонев, Тенчо Попов и Петър Сантиров, разсекретени още през 2010 г. Впоследствие след ясно изразеното намерение на правозащитници и журналисти да не се допуснат произвол и сплашване прокуратурата се отказа от репресивната си идея.


Кое предизвика такава паника?


Нека разгледаме копията на притесняващите прокуратурата документи (вижте ги в снимките). От тях става ясно следното:




Липсва "пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление, които налагат използването им" – чл. 14(1), 1. Няма "пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването" – чл.14(1), 2.


В документа само се казва, че е постъпила допълнителна информация, която в момента се анализира!


Искането е за оперативен способ по членове 5, 6 и 7 от ЗСРС – тук имаме искане за три отделни способа в един документ, което показва наличието още през 2010 г. на порочната практика, препоръчвана официално от съдия Янева като председател на СГС през 2011 г., целяща формално намаляване на броя на СРС! Всеки от тези способи има свои подвидове – подслушване на телефон, на жилище, на офис, на кола, които следва да бъдат отразени в искането.


Доколкото искането е от началото на 2010 г., това навежда на мисълта, че по този начин се е действало системно ("системния" подход на Цветанов).


Според официалния доклад на подкомисията за контрол на СРС в НС разрешените СРС през 2010 г. са точно 15 866. Следователно реалният брой на използвани способи е между 30 и 40 хиляди за същата година, ако и в други случаи се е постъпвало по същия начин. Това отговаря на официалната концепция на управляващите тогава, изразена публично от министър-председателя през януари 2011 г.: "Не виждам нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции. Който премиер е имал доверие на всичките си министри, винаги е бил подвеждан. Министрите трябва да работят така, все едно са слушани и гледани."


Разбира се, използването на СРС като управленски инструмент за контрол изцяло противоречи на конституцията и законите, което намира правна оценка и санкция в НК на РБ:


"Чл. 145а. (1) Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.


(2) Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева.


(3) В случаите по предходната алинея съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7."


Сами разсъдете как се управляваше доскоро...


Това изцяло разрушава тезата на доскоро мениджиращите сектора, че СРС-тата касаят само 5-6 хиляди граждани, защото към всеки са насочени по няколко отделни способа, формулирани в отделни искания!


В искането се посочва, че става дума за водещи политици от политическата централа на НДСВ, което е безсмислено, ако не се цели събиране на информация за политически лица и тяхното дискредитиране. Начинът, по който се изписва информацията в искането, прокарва внушението за свързана с политическа партия престъпна дейност. Това не може да се категоризира по друг начин освен като изпълнявана от заявителя политическа поръчка. Спомнете си, че точно по това време имаше натиск от Брюксел за доказателства за противодействие на гигантската корупция в страната, характерна за управляващия екип и отразена във всички доклади на ЕК.


Всички могат да видят в искането, че не са посочени телефоните на обекта на интерес. Личните данни са заличени, но телефонни номера просто липсват, което налага съмнението, че е подслушвано ангро, каквито телефони са хрумнали на заявителя.


Искането е за СРС, приложено спрямо Тенчо Попов, който според заявката е само посредник.


Защо е избран точно той за наблюдение, след като не е основен обект?


В мотивите за искане на СРС е посочено, че източникът на сигнала – следователят Петров твърди, че съдия Сантиров му е предложил подкуп от името на Николай Цонев. Според Петров именно Сантиров е предстоящият преговарящ за условията на подкупа. Много просто, ако това беше използвано пряко срещу Цонев, би изглеждало много преднамерено – бивш министър, противник на управлението в момента, подходяща жертва за баламосване на Брюксел. Ако беше поискано спрямо Сантиров, то следва да бъде отнесено до председател на апелативен съд, който по всяка вероятност не би дал разрешение, толкова това искане е неясно и неправилно формулирано (Чл. 15(3) По реда на ал. 1 и 2 разрешение за използване на специални разузнавателни средства дава председателят на съответния апелативен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател, когато се иска прилагане на специални разузнавателни средства спрямо съдия, административния ръководител или неговите заместници от съответния окръжен съд.) Може и да е имало такива искания и да са разрешени, но това до момента не е известно никому.


От записи по делото, станали публично известни, се вижда, че спрямо Николай Цонев е използван същият обем СРС – подслушване, наблюдение, проследяване. Важно е да се разбере дали това е станало с отделно искане, или е наблюдаван на базата на искането за Тенчо Попов. Ако е така, имаме не просто нарушение, а много сериозно престъпление, извършено от всички по веригата – заявител, разрешаващ орган, изпълнители. Най-вероятно това да е станало точно така, защото в противен случай щяха да са налице и документите по искането за Цонев, формулирани по същия разтеглив начин. Друга възможност за заобикаляне на закона е, ако Петър Петров е подал искане да бъде използвано СРС спрямо самия себе си, но тогава не е много ясно каква би могла да е мотивацията, задължителна по закон: "Чл.12(2) Специалните разузнавателни средства могат да се използват и за опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това."


Сами виждате защо част от прокуратурата счете толкова важно да даде многозначителен сигнал в публичното пространство и да се опита да сплаши тези, които експертно биха могли да съзрат целите и прийомите на длъжностни лица, обслужвали едно управление, което се прочу с милиционерщина, некомпетентност и наглост.


*Николай Радулов е преподавател в НБУ, бивш секретар на МВР в правителството на ОДС. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK