Нарисуваната майка

Снимката, която провокира текста на Теодора Димова.  

© Facebook

Снимката, която провокира текста на Теодора Димова.  



Препубликуваме текста на Теодора Димова от портала "Култура", който избрахме за Разпети петък. Вътрешните заглавия са на редакцията.


Във Фейсбук видях следната снимка – ще трябва да я разкажа, защото не зная дали има техническите параметри да бъде публикувана тук (вижте снимката - бел.ред.). На пода на някаква стая с цветен тебешир е нарисувана жена. Тя е с почти човешки ръст, с усмихнато лице, това е детска рисунка, прекрасна детска рисунка на момченце може би на четири или пет години. Момченцето лежи на пода върху тази рисунка, лежи на една страна в утробна поза със свити колене върху тялото на нарисуваната жена. Заспало е.


Текстът към снимката във Фейсбук казва, че това момченце е от Ирак, от сиропиталище, нарисувало е майка си и е заспало в нейната прегръдка. В прегръдката на нарисуваната си майка. Тази тъжна снимка сякаш е събрала цялото сирачество на света,




осиротяването на света от любов


Дъхът ни спира от болка пред тази покъртителна проява на  нежност, на самота, на изоставеност, на надежда. Можем само да гадаем дали майката го е изоставила или е убита. Дали го е изоставила веднага, щом го е родила, или след като е отраснало. Защо до този момент никой не го е осиновил. Това момченце болно ли е или здраво. То познава ли изобщо майка си или не.


Като че ли всички тези факти – и да ги бихме узнали, те не биха имали кой знае какво значение за знанието ни за това дете. От тази снимка ние знаем всичко за него. Усещаме с всичките си сетива, че то знае със сърцето си какво е майка, какво е майчина прегръдка. То знае дори повече от нас.


Знаем бездънното му чувство за изоставеност, отхвърленост и самота. Знаем, че е усещало физически, емоционално и духовно тази изоставеност и отхвърленост още преди да е познало думите за тях. Защото думите все пак са някакво убежище. Единственото, което е познавало, е гласът и топлината на майчиното тяло и то е останало без тях. Няма друг заместител дори и да беше попаднало сред най-прекрасните условия, сред най-сърдечните грижи –


друг заместител е невъзможен


В книгата си "Първичната рана" Нанси Нютън Верие, която е психотерапевт, разказва следната история." Малко момченце лежи в болница – изплашено е, всичко го боли. Крехкото му телце е с 40% изгаряния. Някой го е залял с алкохол и след това го е запалил. То плаче – плаче за майка си. А майка му го е запалила. Сякаш няма значение каква е майката, която губиш, добра или лоша, и колко опасно може да е за теб за живееш с нея. Няма значение дали тя те наранява или прегръща. Да те отделят от нея е по-лошо, отколкото да бъдеш в нейните прегръдки, когато навън експлодират бомби. По-лошо е да си разделен от майка си, дори когато самата тя е бомбата…"


Започнах да говоря за тези неща, защото намирам нещо общо с тях и с това, че нашите деца напускат България, напускат я масово, напускат я като прогонени, напускат я така, като че ли като малки са били именно това момченце от снимката във Фейсбук, заспало върху нарисуваната си майка.


И ако малко уголемим тази снимка, може би ще се окаже точно така. Тези деца, които сега напускат България, спяха върху една нарисувана майка. Всъщност израснаха в една виртуална страна. Ужким държава, ужким училище, ужким семейства, а всъщност всичко нарисувано на пода с тебешир, може лесно да се изтрие, може лесно да си тръгнеш от тази стая, колкото и да ти е било непоносимо тежко в нея. И тази тежест да се превърне в агресия или автоагресия. И да посегнеш на чуждия живот или на своя.


След като излезе романът ми "Майките" десетки и десетки хора ме питаха – откъде знаете моята история, подобно нещо се е случило и с мен. Отвръщах, че не зная тяхната история, че нямам нито един реален прототип на героите си, въпреки че описаните в романа случаи се оказаха толкова реални, че всички разпознаваме себе си в тях.


И след като роди детето си, майката продължава да го носи в сърцето си. Това е най неразкъсваемата връзка в света. А ето, че и тя може да бъде разкъсана. Когато и това се случи, когато това се случва масово, дали би могло да има по-голямо падение на човешкото у човека?


Майките заминаха по света, за да изкарват пари за децата си


и оставиха децата им да растат без тяхната топлота. 


Не само по света се разпиляха майки и деца. На колко скандали с деца от домове за изоставени деца станахме свидетели през последните години. Някои от скандалите добиха международни мащаби. Повечето от тези деца не са сираци. Родителите им са живи и здрави. Не е имало и война у нас. А е по-лошо, отколкото след война. Знаем от историята, от разкази на стари хора, как след войните близките са осиновявали сираците на загиналите си роднини и приятели. Отглеждали са ги като родни деца. Явно нещо друго се е скъсало в душата на модерния човек, за да се скъса и тази най-здрава връзка.


Колко бих искала да съм оптимист и да изразя надежда, че тази разкъсана връзка ще се възстанови. Но кое би могло да я възстанови? След като най-естествената и най-силната любов е охладняла. Сещам се за думите на Иисус, че у мнозина ще изстине любовта. Преди това Той казва защо ще стане това – понеже беззаконието ще се умножи. Колко пряка е връзката! Ето защо сякаш целият свят живее в такава нарисувана прегръдка.


На страницата ми на Фейсбук една приятелка е написала "Срам ме е да харесам плесницата, която това дете ми е зашлевило в мъката си". Трябва да изпитаме не само мъка и болка, но и срам от тази снимка.


Дано като гледаме тази снимка, сърцата ни да станат малко по-топли. Да прегърнем децата си истински. Да прегърнем не само родните си деца.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Теодора, успяхте да ме насълзите.
    По тъжно и мъчно от това дете да загуби майка си, е майка да загуби детето си.
    Попадение е и метафората ви с изгубените деца на България или по скоро изгубената България за тези деца.
    Тъжно и вярно.

    Да мразиш е сериозно занимание. Имаш ли толкова време, да се "забавляваш" с това ?!?
  2. 2 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Дано като гледаме тази снимка, сърцата ни да станат малко по-топли.
    ======================================
    То само с гледане не става. Чий сърца да станат по топли? Изобщо статията е в стил "Другари, дайте да дадем". Вазов го е казал къде къде по добре:
    Зла бедност! Неволя! Души затъпели,
    набърчени булки, деца застарели;
    Къс ръжено тесто в пушливо огнище
    загрява се там за гърла изгладнели.
    "Елате ни вижте"

  3. 3 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 2478 Разстроено

    Децата най-лесно се поставят на олтара.

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  4. 4 Профил на Земляк
    Земляк
    Рейтинг: 714 Неутрално

    "Дано като гледаме тази снимка, сърцата ни да станат малко по-топли. Да прегърнем децата си истински. Да прегърнем не само родните си деца."

    Други думи нямам ....

    „Tutto nello Stato, niente al di fuori dello Stato, nulla contro lo Stato“
  5. 5 Профил на Euronymous
    Euronymous
    Рейтинг: 1044 Неутрално

    Тъжна публикация

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    From the depths of Norway , take out your crop pain and feel the true evil !
  6. 6 Профил на Росен    Радославов
    Росен Радославов
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Тъжна работа.
    Дали е развод, война, луда жена все тая.
    Винаги страдат децата.

    в двубоя между Цветната телевизия и Черно-белия хладилник... печели винаги...хладилника...сеш'се...ХЛАДИЛНИКА! o_sando
  7. 7 Профил на Росен    Радославов
    Росен Радославов
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#2] от "Каишков - Гласът на Америка":
    [quote#2:"Каишков - Гласът на Америка"]То само с гледане не става. Чий сърца да станат по топли?[/quote]
    В случая нашите сърца.
    Аз още си целувам момчетата.
    Е, вярно, че на публично място ми е забранено от тях, но в къщи по вратлето все още се смята за не много неприемливо от тях.
    На рождените им дни дори получавам бузка.

    А едно време беше друго. Баща ми, ако беше ме целунал на техните години щях гората да хвана от срам, ама времената бяха по-други .

    в двубоя между Цветната телевизия и Черно-белия хладилник... печели винаги...хладилника...сеш'се...ХЛАДИЛНИКА! o_sando
  8. 8 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1675 Неутрално

    Жалко за дечицата, така се осакатяват душевно ....

    Предразсъдъците са за ограничените.
  9. 9 Профил на Десен екстремист
    Десен екстремист
    Рейтинг: 1040 Неутрално

    "Дъхът ни спира от болка"

    Това почувствах и аз...........разби ме тая снимка. Бих искала да я имам, пречистваща е.........като да отидеш на гроба на близък

    "Много съм във час! Осем години праим бюджети."- ББ ;)
  10. 10 Профил на bee
    bee
    Рейтинг: 1155 Неутрално

    Децата навсякъде по света са деца, изпитват еднаква нужда от майчина обич, и еднакво тежко преживяват липсата и. Снимката е покъртителна. По-жестока истина за тази липса едва ли може да се пресъздаде.

    " Истинската мярка за човека е как се отнася към този, който не може да му бъде полезен. "
  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  12. 12 Профил на danid
    danid
    Рейтинг: 533 Неутрално

    Снимката сама говори. Тъжно, жестоко, но самата истина нарисувана от едно дете.
    Възрастните сме отговорни, децата да не изпитат никога това, но уви, всеки според собствените си мерки действа /от войни, политика, глад, до личните отношения и бездушието да изоставиш или нараниш детето си/.
    За нашата страна, онези деца /независимо от възрастта/, които заминават в странство да търсят хляб, реализация, и оставят родители и деца във вечно чакане и мислене, повечето също изпитват болка. Повечето са принудени.
    Ако у дома им беше възможно да живеят нормално, много малко биха заминали. Питайте ги как понасят липсата на родния въздух /обобщено/. Пак тъжно, жестоко, но самата истина.

  13. 13 Профил на nodamncat
    nodamncat
    Рейтинг: 500 Неутрално

    Отначалото помислих, че снимката е от клип за кампания за осиновяване. Бях потресен, когато разрах, че е истинкска. Такова нещо не бива да се случва на нито едно човешко същество. Цялата история те кара да погледнеш "проблемите" си в съвсем друга светлина.

  14. 14 Профил на plumpschi
    plumpschi
    Рейтинг: 1196 Разстроено

    Ох, тази публикация и снимката ме разплакаха!

  15. 15 Профил на Граф Влад Задунайски
    *****
    Разстроено

    [quote#14:"plumpschi"]Ох, тази публикация и снимката ме разплакаха![/quote

    Мислех,че съм „железен“...преди да видя тази снимка!

  16. 16 Профил на TAC
    TAC
    Рейтинг: 660 Разстроено

    Мислех,че съм изплакал всичко,а очите ми се напълниха.....

    rock n' roll is king!
  17. 17 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1348 Неутрално

    Мисля, че нашето българско общество е все още морално здраво що се касае до децата(има някои изключения и при нас и при ромите,но къде ли ги няма).Спомням си,че Русия забрани Америка да осиновява техни деца.

  18. 18 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1366 Разстроено

    [quote#0:"статията"]Сещам се за думите на Иисус, че у мнозина ще изстине любовта. [/quote]
    Дано не стане така. И да успеем да пресушим и детските, и собствените си сълзи.

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  19. 19 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    [quote#14:"plumpschi"]Ох, тази публикация и снимката ме разплакаха! [/quote]

    [quote#15:"Граф Влад Задунайски"]Мислех,че съм „железен“...преди да видя тази снимка! [/quote]

    [quote#16:"TAC"]Мислех,че съм изплакал всичко,а очите ми се напълниха..... [/quote]

    ++++++++++++++++++

    И моите очи се насълзиха.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  20. 20 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 3080 Неутрално

    а сега си представете сериозно болно дете да дава сили на родителите си.гадно нали!а всъщност е бизнес.отвратително нали?

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  21. 21 Профил на k@lcho
    [email protected]
    Рейтинг: 478 Неутрално

    ... странно като си мислех. че мога да го подмина с усмивка, но като прочетох статията ме стегна в гърлото и се просълзих !

    няма кой, значи – аз, няма кога, значи – сега! Control - C Control - V! DONT Control - ME! ... Просто е НАЛИ!
  22. 22 Профил на Mori
    Mori
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Хубава статия, съгласна съм с авторката и призива за повече човечност. Дано тя предизвика не само сълзи, но и някакви конкретни действия у повечето от нас.

    Жалко обаче, че тази история, която обиколи интернет пространството, изглежда всъщност е измислена, или поне доста добре режисирана. Дори снимката е професионално направена. Попаднах на няколко уеб страници, които използваха тази история за пропаганда и хомофобия.

    От чисто професионална (маркетинг) гледна точна - прекрасно осъществена акция, но липсата на морал е силно отблъскваща.

  23. 23 Профил на Росен    Радославов
    Росен Радославов
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#22] от "Mori":

    Нищо. Дори да е измислена ни накара да мислим по въпроса.
    Това е по-важно.
    Снимката е само мотивация.

    в двубоя между Цветната телевизия и Черно-белия хладилник... печели винаги...хладилника...сеш'се...ХЛАДИЛНИКА! o_sando
  24. 24 Профил на БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Всякакъв коментар е просто излишен....снимката с рисунката казва всичко, но за мнозина то е нищо в нашия циничен свят

  25. 25 Профил на Хит®ата Св®ака ;)
    Хит®ата Св®ака ;)
    Рейтинг: 598 Разстроено

    В психологията на отношенията майка-дете съществуват понятията secure attachment и insecure attachment.

    Само че когато се стигне до detachment... става страшно!

    Mафията е опасна за Вашето здраве!!! Мафията убива!!!
  26. 26 Профил на Хит®ата Св®ака ;)
    Хит®ата Св®ака ;)
    Рейтинг: 598 Любопитно

    "Да прегърнем децата си истински. Да прегърнем не само родните си деца."

    А ако майките ни не са ни прегръщали??

    А ако родителите ни не са се прегръщали, нито сме ги чували да казват "Обичам те!", а често са се карали??

    Mафията е опасна за Вашето здраве!!! Мафията убива!!!
  27. 27 Профил на vilmonn
    vilmonn
    Рейтинг: 388 Неутрално

    До коментар [#2] от "Каишков - Гласът на Америка":

    Абсолютно сте прав. Но всяка подобна публикация ни кара да си задаваме и въпросите: Струва ли си?
    Струва ли си да бъдеш някой, какъвто се изисква от теб да бъдеш или какъвто очаква обществото да бъдеш?
    Струва ли си наивно да търсиш доброто във всеки, просто защото ти си такъв и ти се ще да вярваш, че у хората има останала доброта и човечност?
    Струва ли си да подкрепяш мечти, особено когато си сигурен, че никога няма да се сбъднат?
    ---
    Да. Струва си. Всеки устрем е смислен, защото е признак на живот. Останалото е апатия, отказ да се бориш докрай. От това по-страшно няма.

    Една жена може така да те прати да вървиш по дяволите, че да чакаш пътуването с нетърпение.
  28. 28 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1697 Неутрално

    До коментар [#26] от "Гнездото на осите развали, БСП и ДС прогони!!!":

    Трудно може да се намери по-добро основание от това всъщност.

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  29. 29 Профил на pbd
    pbd
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Няма по-истинска любов от тази между дете и родител и родител и дете.Няма по-силна болка и мъка ,когато няма на кого да дариш любовта си.

  30. 30 Профил на danid
    danid
    Рейтинг: 533 Неутрално

    [quote#23:"Росен (Икономедиа = жалка цензура)"]Нищо. Дори да е измислена ни накара да мислим по въпроса. [/quote]
    ++++++

  31. 31 Профил на danid
    danid
    Рейтинг: 533 Неутрално

    [quote#27:"vilmonn"]Да. Струва си. Всеки устрем е смислен, защото е признак на живот. Останалото е апатия, отказ да се бориш докрай. От това по-страшно няма. [/quote]
    +++++++
    Светът се крепи на търсенето на доброто. Ако е такъв сега, затова е такъв. Ако не си струваше, светът щеше да бъде много, много по- лошо място за живеене.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK