Дневник
© Юлия Лазарова
Чочо Попйорданов
"Дневник" препубликува текста от портал "Култура" с разрешението на автора.
Имам ето този единствен личен спомен от Чочо.
Било е около 1987 или 1988 година, може би бъркам. Било е след снимките на "А сега накъде" на Рангел Вълчанов. Чочо може би е бил последен курс във ВИТИЗ или може би вече го е завършил, не мога да определя точно времето, споменът е приблизителен.
Но беше в Созопол след последния снимачен ден. Бяхме в някакво капанче на брега с непретенциозни маси и чадъри, едно от тези капанчета, които вече са почти изчезнали, по които всички изпитваме носталгия. Беше май или юни, един толкова искрящ от слънце и цветове ден, какъвто беше денят на това Възкресение, в който Чочо умря. Бяхме неголяма компания, късен следобед, морето блестеше от едната ни страна, имаше бриз, беше леко студено, пиехме бира в пластмасови чаши или направо от бутилката. Един примамващ, безбрежен, потънал в тишина и в сини цветове ден. Чочо непрестанно ни разказваше някакви неща, изобщо не си спомням какви, всички се разсмивахме, подавахме реплики само и само да продължи да говори, това момче искреше от радост и смях, от изобретателност, от чувство за хумор, талантът и енергията му бликаха от всяка дума и мимика, все нови и нови импровизации, харизмата му се увиваше около нас и ни сплотяваше, и ни обливаше в смях и възторг – от това ранно и чисто море, неочаквано, блестящо, безбрежно – такъв безбрежен, блестящ, топъл ден беше като деня на Чочовата смърт.
В този следобед усетих, почувствах таланта му като почти осезаема, почти видима сила около него. И когато успехът му започна, знаех – не беше възможно това преизпълнено с енергия и заряд същество да няма успех.
Не се случихме повече в една компания, не се пресякоха повече пътищата ни. Засичахме се около Народния, набързо, пътьом и сърдечно си казвахме – здравей, здрасти, как си, добре съм, а ти как си, ок съм, до скоро! – обаче аз бях от неговия отбор, бях мълчалив и сърдечен фен, бях далечен и верен приятел заради онзи искрящ следобед в созополското капанче.
Когато преди години започнаха изчерпателните и полузлоради сводки на медиите за неговата обсебеност от греха, избягвах да ги чета, не исках да ги чета, не исках да виждам снимките му, не исках да зная за болниците му, за болестите му, за леченията му, за препъникамъните му в личния живот, за участията му в медиите, с такава интензивност сводките се получаваха в заглавията на вестниците, че човек нямаше как да не чуе, да не разбере. От егоизъм явно не обръщах внимание, дразнех се на всички клюки, слухове, истории, не исках да ги научавам, исках да зная, че онова двайсет и няколко годишно същество още е на брега на морето, очарова ни и ни пленява, приласкава ни с неустоимия си чар, още е изпълнено с възторг и любопитство, и предизвикателност към света.
Не искам да зная и нарочно не чета подробностите около смъртта му. Защото това, което зная, е достатъчно – онова искрящо и непорочно същество на брега със своята неповторима харизма в онзи тих и облян от светлина следобед, в ранното лято – онова същество беше ужилено и наранено от греха.
Това не е ли участта на всеки от нас в по-голяма или по-малка степен. По-медийно или по-дискретно изразен. Кой от нас би съответствал на образа си в момент на двайсет и няколко годишен човек, чийто живот тепърва предстои? Чийто живот ще бъде изпълнен с приказни неизвестности и откривателства? Кой от нас съответства на възторжения си образ на пустия бряг на морето, в току-що разлистения юни, с морския бриз, на някакво вълшебно крайморско капанче?
Чочо умря в деня на Възкресение. Господ, Човеколюбецът, ще го възкреси. Но Господ чий негов образ ще помни и ще знае? Онзи образ, който с;е призвани да изваем от самите себе сиq или онзи образ – окаян, състарен, изсмукан от греха.
В "Откровение" има следните стихове. Когато влезем в Небесното Царство, Той ще ни даде един бял камък, на него ще бъде изписано нашето име, което ще ни изразява целите, цялата наша същност, всичките ни дни. Това име само ние и Господ ще знаем.
Каква е тази тайна? Какво ще бъде нашето име? Как можем да проумеем тези слова?
Не знаем, Чочо. Ти ще узнаеш тази тайна преди нас. И когато дойде нашият ред, ще ни подадеш ръка.
Твой мълчалив и сърдечен фен, твой верен и далечен приятел.
* - Заглавието е на "Дневник". Оригиналната публикация е със заглавие "Чочо".
Euronymous
Рейтинг: 909 НеутралноМного добре написано ! Благодаря !!!
From the depths of Norway , take out your crop pain and feel the true evil !Публикувано през m.dnevnik.bg
ПАВЛА
Рейтинг: 1416 РазстроеноСтрахотен текст. Бог да прости Чочо. Ще го помним винаги ...
При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.Jessika
Рейтинг: 1572 НеутралноТочно такива, човешки писания ми липсват.
Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”pentuer
Рейтинг: 684 НеутралноДа го запомним с таланта му, да почива в мир ,горе в небесния театър....
Γαλλα
Рейтинг: 1416 РазстроеноНаричам те Чочо, без да съм те познавала от близо...но в твое лице, откривам много свои черти...дали са добри или лоши, не мога да реша, друг е съдник на живота ни...
Писна ми от цирк, на път съм да умрЪ от смях...Почивай в мир, момче...
SSmart
Рейтинг: 1068 НеутралноЗнам кой образ не трябва да бъде запомнен!
"Граница"!!!
soave
Рейтинг: 1191 НеутралноИзключително красив текст.
"Лъжата е обиколила половината свят преди истината да има възможност да си обуе гащите." Уинстън Чърчилuporit
Рейтинг: 813 НеутралноАз пък го помня точно с "Граница" - най-силната му роля в киното! И единствената главна, апропо.
uporit
Рейтинг: 813 НеутралноДо коментар [#6] от "SSmart":
Кой сте Вие, че да определяте какво "трябва" и какво "не трябва"???
4itatel
Рейтинг: 484 НеутралноБраво за текста!Лека му пръст на Чочо.
4itatelSSmart
Рейтинг: 1068 НеутралноДо коментар [#9] от "uporit":
А кой сте Вие да ми забранявате да правя това?
SSmart
Рейтинг: 1068 НеутралноДо коментар [#8] от "uporit":
Този филм е срам за България!
areta
Рейтинг: 1482 НеутралноТеодорче, разбрахме, че не си искала да знаеш, ама истинските приятели са затова, за да можеш да се обърнеш към тях за помощ когато си мнооого зле, когато си в болница, като си "ужилен и наранен от греха"...
Лесно е да се радваш на някого когато и той е радостен. Много трудно е да си до него, да се опитваш да го разбереш и да му помогнеш, когато има сериозен и голям проблем.
Виж като умре, пак става лесно, написваш красива заупокойна ода и си готов... с току що измита съвест.
Изобщо както каза майката на Андрей Баташов, трябва да се обръща внимание на тези хора, докато са живи... само дето никак не е лесно и понякога никак не е приятно...
КМЕТ В СЯНКА
Рейтинг: 5841 Неутралнохората го обичаха и ще го помнят дълго с добро !
ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!Olga
Рейтинг: 402 НеутралноСветла му памет
Беше ми много симпатичен човек, въпреки гадостите които говореха по негов адрес за алкохолизма и тн...кофти работа
Това са човешките слабости...никой не знае, какво те докарва до там...
ungeheuer
Рейтинг: 515 НеутралноДо коментар [#12] от "SSmart":
е, срамно е да си покажеш оцапаните гащи, но е по-добре от това да си ги криеш завинаги. Кофти е, като нелицеприятни истини изплуват.
А чочо си беше супер готин актьор, доколкото се разбра, инцидентът е абсолютно нелеп, и остава една неизличима болка, когато някой, който има какво да даде, си отиде.
Orchid
Рейтинг: 957 НеутралноКрасив текст за талантлив актьор и вероятно душа човек! Почивай в мир, Чочо!
SSmart
Рейтинг: 1068 НеутралноДо коментар [#16] от "ungeheuer":
Тези "оцапани гащи " бяха абсолютна измислица на група хомосексуалисти с цел добиване на "слава" чрез скандални сцени хвърлящи кал по Армията и оттам по държавата!
drakar65
Рейтинг: 1416 Неутрално
“Сега е моментът да превъртим Рубикон-а” - Гай Юлий Ц... Аз-"Картаген трябва да бъде разрушен"!Думите в текста на статията са прекрасни и казват много!
Човек е това как хората го помнят...
Сега ще си пусна 3 серия на "Хъшове" с ролята на Чочо като Македонски...Чудесно играе!
MC Hammer
Рейтинг: 402 НеутралноЗагадъчна смърт, изприказваха се куп глупост, а никой не зададе истинските въпроси ...
ДА ВИ ЕБА МАЙКАТА ПРОСТА, ПРОДАЖНИ, ЖАЛКИ ГЪЗОБЛИЗЦИ !!!Жалко за човека, жалко и за смешната журналистика в България!
Нефертити
Рейтинг: 1895 НеутралноЛека му пръст.
Предразсъдъците са за ограничените.izabell
Рейтинг: 1409 НеутралноБог да го прости,сигурно е пред Небесните двери вече.
antikomunist
Рейтинг: 8 РазстроеноСбогом Чочо
Gopeто
Рейтинг: 2719 НеутралноТъжно ми е за Чочо. Сега ми стана малко тъжно и за онзи Созопол с готините капанчета.
"За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петровuporit
Рейтинг: 813 НеутралноДо коментар [#18] от "SSmart":
Ти си пълна измислица, не "Граница" !!!
Аз съм служил в социалистическата казарма (по принуда, разбира се!) и съм видял доста по-ужасяващи неща! А ти сигурно си се направил на гей, за да се отървеш, и сега пишеш врели-некипели.
Освен това "Граница" е метафора за една нечовешка система, а не документално свидетелство за извращенията в казармата. Във филма никъде не се казва, че действието се развива в България. Там няма (умишлено!) нито един комунистически символ - петолъчка, портрет на Димитров или Живков и т.н.
Ти явно си комуняга, та се пропознаваш като "оръжие на системата", та квичиш от възмущение. Гузен негонен бяга! Само болен мозък може да "измъдри", че произведение на изкуството има конспиративната цел "да хвърля кал върху армията и държавата"!
От друга страна - то пък една армия имахме! Шайка затлъстели самозабравили се шапкари! То пък една държава имахме! Инкубатор за самодоволни комунета, които се превърнаха в червени капиталисти - пребоядисаха се, разроиха се, та да могат и до днес безочливо да ни управляват!
ungeheuer
Рейтинг: 515 НеутралноДо коментар [#18] от "SSmart":
ами ще хвърлят кал, ми, и аз ще хвърлям кал по НРБ, въпреки, че съм роден в нея, това не е моята родина.
SSmart
Рейтинг: 1068 НеутралноДо коментар [#25] от "uporit":
Режисьорът на "Граница" Християн Ночев е гей , Мариус Куркински -също , другите не ги знаеш ,но са цяла дружинка! Та Ночев твърдеше и си вярваше точно ,че колкото повече хора избиеш на полосата толкова по-бързо се уволняш ,въпреки ,че никога не е бил граничар!Такова , видите ли било правилото!!! Това е АБСОЛЮТНА ИЗМИСЛИЦА! Във Варшавския договор само имам 7(!!!) години! И съм видял простотия колкото не можеш да си представиш! Но знам ,че и вцарската армия е било същото!
Виж колко американски филми има като "Граница" и колко и колко друга само апологетика има!Хората си уважават държавата ! Виж руски , съветски, френски и т.н. Само ние си хвърляме кал и се хвалим с това-Ночев се похвали лично на мен как бил взел награда в Белгия! Нещастник!
ХУбава или лоша България е една и не трябва да парадираш когато я плюеш!