Консултативни съвети: допълнение ли са към демократичните институции?

В заседание на изборния борд в Министерския съвет участват Антоанета Цонева,  Димитър Димитров и Михаил Константинов

© Анелия Николова

В заседание на изборния борд в Министерския съвет участват Антоанета Цонева, Димитър Димитров и Михаил Константинов



Публикуваме мнението, което ни изпрати Рене Бустен за обществените съвети (повече за него - в края на текста):


Поема ли България по пътя на реформиране на политиките си? Първо президентът, а после и много министерства обявиха създаването на консултативни съвети. В медиите излязоха няколко анализа по темата, като в един имаше дори призив да бъде използван чуждият опит, като например от Холандия, където има дългогодишни традиции в участието на обществеността в правенето на политики. Създаването на консултативни съвети или обществени платформи не е нещо напълно ново в България. През последните години бяха изпълнени множество такива проекти с участието на заинтересуваните страни. Напоследък поне веднъж седмично се провежда кръгла маса. Някои с успех, много от тях – без. Всичко може да се обобщи с изречението:


Всеки говори, никой не слуша




Ангажиментите – ако има постигнати някакви – биват забравени минути, след като кръглата маса е приключила. Дали консултативните съвети имат принос към политическата система зависи от няколко съществени въпроса: кой е в съветите, какво може да бъде говорено в съвети и кой трябва да ги слуша? Опитът учи, че ако тези въпроси не са ясно регламентирани, идеята на съветите ще се провали или да го кажем по-меко: ще остане без значими резултати.


През август миналата година областната администрация в Кърджали започна изпълнението на проект, чиято цел е създаването на обществено-консултативни платформи, които да включат обществеността, бизнес организациите и държавни институции в областта още повече в процеса на разработване и прилагането на политиките. Представители на областта са били в Холандия да проучат как работят нещата там. Отиването до Холандия, за да се види намясто как действа системата е със сигурност полезно, както и да се попрочете поне част от голямото количество научни публикации по темата за участието на обществеността. Начинът, по който се използва информацията, е също толкова важен.


Има два начина за адаптиране на методологията от Холандия в България или във всяка друга страна. Единият е да се опитвате да се придържате към добре изпитани методи и установени правила за участниците, а другият е да направите опит да пригодите методите, за да съответстват на начина им на мислене. Много проекти за участието на обществеността, осъществени в България, са показали, че принципът на участие може да остане същият, но методите трябва да бъдат съществено коригирани, за да съответстват на мисленето на хората и да отговарят на политико-културния манталитет.


Какво не са консултативните съвети


Добре е да се започне с изясняването на този въпрос. Те нямат роля в прилагането на законодателството или контрола над институциите. Обществените платформи в Кърджали (четейки също и намеренията на министерствата) се създават с цел да дават съвети по дадени политики. Това автоматично изключва прилагането, защото не е възможно една институция, която участва в разработването на политика, да се занимава и с изпълнението й.


Трябва да е ясно, че е невъзможно дадена институция да контролира сама себе си, но това невинаги е така: много институции в България имат управленски съвет с хора, назначени от парламента, президента и премиера. Идеята е, че по този начин се постига баланс на правомощията и че контролът е вътрешен. Че това не може да работи, защото една институция не може да приведе в действие сама себе си, не изглежда да е толкова очевидно за много хора.


Правилата за консултативните съвети, които някои министерства публикуваха, са абсолютно необходими, но често липсва едно важно правило: на кого ще говорят тези консултативни съвети, кой трябвало да ги слуша? Работейки в Кърджали, видяхме, че много хора нямат абсолютно никаква увереност, че управляващите ще направят нещо с препоръките на съветите. Ангажиментът на областен управител или министър не означава нищо за тях: нов министър или управител може лесно да игнорира този ангажимент.


В Кърджали предложихме два начина да се справим с това. Обществените платформи стават част от Областния съвет за развитие, който има правила за работа и правомощия, което гарантират, че препоръките на обществения платформи ще бъдат взети предвид. Вторият е, че обсъжданите теми са ясно определени. Темите са разработване на политики за развитие в областта на туризма, селското стопанство и околната среда. Няма държавни институции, които имат законов монопол върху разработването на политики и по този начин платформите няма да обсъждат въпроси, за които нямат реална власт. В платформите трябва да се говори за разработването на политики, а не за прилагането им.


Третият начин е в платформите да бъдат включени вземащите решения. В Кърджали и в съответните три теми общините са основните взимащи решения. Те трябва да участват в платформите с равен вот като участниците от НПО – сектора и бизнеса. Ограничаване на темите, които платформите обсъждат, предотвратява друг проблем. Проблем, който също така е сериозен за изпълнението на плановете за регионално развитие:


всичко е направено приоритет, така че в крайна сметка нищо не е приоритетно


Правилата са необходими, но те не решават всичко. Съветите трябва да излизат с висококачествени  предложения, в противен случай никой - задължен или не, няма да иска да ги чуе. В съветите с представители на различни групи се изисква експертност, но това, което се изисква дори повече, е мислене в алтернативи, наместо да се коментират другите. Изискват се умения за водене на преговори и готовност да се правят коалиции с останалите групи.


Често моделът за участието на обществеността в Холандия се обяснява с коментара, че холандците са го изградили на основата на договорен общ интерес: защитата срещу морето не може да бъде направена от един човек и ние сме постигнали съгласие, че с общи усилия ползата ще е за всички. Това може да е вярно или би могло да е малко преувеличено, но със сигурност формулата "обсъждаме, докато не постигнем споразумение" всъщност означава тежки преговори. Това представлява интересно предизвикателство в България.


Уменията за преговори тук не са добре развити и не се разбират много добре. В преговорите не само трябва да знаеш какво искаш да спечелиш, но също трябва да знаеш какво си готов да отстъпиш. Българските ми колеги и приятели често ми напомня израза, че "не е важно аз да съм добре, стига съседът ми да е зле". Това добавя ново измерение на преговорите: как мога да блокирам другия? Впрочем това не е уникален български израз. В Холандия много консултативни съвети имат независим председател, чиято задача е да предотвратява или да свежда до минимум възможността страните да действат основно по този начин. Намирането на независим председател в Кърджали е със сигурност предизвикателство.


Преговорите изискват също така


умения да се правят коалиции


Моят опит с българските организации е предимно с НПО и държавни институции. Повечето от неправителствените организации не са състояние да мобилизират хора (или други НПО), за да представят и защитят определен интерес или тема, а държавните институции рядко са способни да ангажират другите в своя начин на мислене, различен от това да наемат няколко експерти, които седят в заключена стая и така пишат анализи или политики. Толкова много хора, са образно казано, "седят" на своите собствени идеи и не смятат, че другите могат да допринесат с нещо, а понякога дори не искат да се включат други, защото тези други може да имат някаква полза от това.


Може би твърде много държавни институции се страхуват, че споделянето на властта е слабост. Може би прекалено много неправителствени организации са твърде много зависими от парите по проекти: ако включим другите, ще трябва да си поделяме (често малки) бюджети. В Холандия повече от четири милиона души са членове и дарители на неправителствени организации за опазването на природата и на околната среда, източник на приходи, за който българските неправителствени организации дори не смеят да мечтаят.


Мисленето в алтернативи бе коментирано от министъра на околната среда и водите в служебното правителство Юлиян Попов, който изтъкна това предизвикателство: "При нас исторически нещата така се случиха, че първо строим, после планираме, накрая идва гражданското общество." Ако преобърнем този израз, това ще рече: включването на гражданското общество, планирането и после строителството изисква правилата, предварително определяне на темите и стимулирането на хората да преговарят. Но са нужни и още усилия. Като член на Съвета по околна среда на град Утрехт установихме, че коментирането на политиките на града не работи, докато ние започнахме да предлагаме идеи, наместо да коментираме.


Предлагането е много по-трудно, отколкото коментирането. Това изисква въображение, изисква да се опиташ да разбереш аргументите на противоположната страна и използването на част от тези аргументи за доказването на правотата на алтернативите, изисква мислене в дългосрочна перспектива, а не мислене само в рамките на проекти. Това не е нещо, което може да се заложи в правилата или процедурите. Консултативните съвети се нуждаят от правила, за да се гарантира, че са взимани насериозно, но дали те ще предложат сериозни политики, зависи от самите тях. За Кърджали - а най-вероятно и за всички съвети – да бъдат събрани правилните правилните хора, хора с въображение, е със сигурност друго едно предизвикателство.


Сега в Кърджали представяме идеи за обществените платформи и какво те могат да направят за обществото и за целевите групи. Проучваме отклика към тях чрез интервюта с представителен брой хора. Първите впечатления са, че хората са много ентусиазирани да се запознаят с идеите и изглеждат много заинтересувани. Добрите намерения са оценени, но ентусиазмът се смесва с много съмнения дали обществената платформи имат реално влияние и наистина ли ще получат вниманието, което им е обещано.


Рене Бустен е холандски консултант по околна среда, който работи и в България от 1998 г.Той има значителен опит в участието на обществеността в правенето на политики в Холандия, България и още няколко държави. Бил е член на Съвета по околна среда в Утрехт от 1997 до 2004 г., съветвайки общинската управа. Работил е по редица проекти, в които важен елемент са били участието на обществеността и повишаването на екологичната осведоменост. Сега той е консултант по проекта в Кърджали за обществените платформи: http://www.kj.government.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1362

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на kwadrat
    kwadrat
    Рейтинг: 395 Неутрално

    Няма значение къде се намират некомпетентните - в правителството, парламента или консултативните съвети, те си остават некомпетентни. Ако управляващите са компетентни от друга страна, не са нужни никакви съвети. Това са точно говорилни. Що кръгли маси се направиха през 90тте, ако имаше полза от това, да сме задминали вече Холандия

  2. 2 Профил на Гневник
    Гневник
    Рейтинг: 727 Неутрално

    Консултативни съвети: допълнение ли са към демократичните институции?
    Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост; като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност; като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България, прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази КОНСТИТУЦИЯ в която няма, няма и да има "Консултативни съвети".

  3. 3 Профил на marquis
    marquis
    Рейтинг: 616 Неутрално

    част от бутафорната демокрация, декори за пиесата - "Изборна победа" на назначения от Борисов другар от македонските села.
    Гражданството в РБ при наличие на толкова материал, който бива издържан от няколко хиляди човека, плащащи реални осигуровки и данъци - трябва да бъде чест, а не всеки ... да се възползва от него и да се води "северен". Това е граждански контрол - грамотен, говорещ литературен, български език, неосъждан, служил в редовете на БА - безплатно, плащащ данъци и осигуровки, оглеждащ без помощи децата си, не бюджетен служител... Всичко останало е издържани от нас лица, които да нямат качеството и честта суверен.

    "Vernunft wird unsinn, wohltat plage."
  4. 4 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 672 Неутрално

    Консултативните съвети са поредната политическа дъвка, предназначена да отклони вниманието на народа от това, което реално става на политико–управленческата сцена да държава. Дори ако бъдат създадени, институционализирани и приложени в практиката, от тях народът полза няма.

    Първо, защото би било глупаво консултативните съвети да се занимават с дреболии, а за да се намесят при решаването на важни въпроси и проблеми, участниците трябва добре да познават това, което трябва да се реши. А обикновените хора от народа обикновено не притежават необходимото за това високо ниво на професионална кавалификация, за да могат ефективно и с полза за народа да се намесят. А ако все пак притежават такава квалификация, те няма да имат време детайлно да се запознаят в дълбочина с решаваните въпроси и проблеми, поради което тяхното участиее не може да бъде нито пълноценно, нито полезно.

    Второ, дори ако има и необходимата квалификация, и достатъчно свободно време да се запознава в дълбочина с решаваните проблеми, ефективната работа на обикновения човек от народа в консултативния съвет не е гарантирана. Защото човек мисли със задника си. Тоест, на какъвто стол е седнал, таки и мисли. Нещо, което още Мирабò е забелязъл и го е изказал с известната си максима: Когато якобинецът стане министър, той не е вече якобински министър. Тоест, при нашия случай, когато обикновеният човек от народа стане член на консултативен съвет, той не е вече обикновен човек от народа. И затова лесно може да бъде подкупен, така както се подкупват общинските съветници и депутатите. А ако не се поддава на подкуп – да бъде злепоставен по някакъв начин и да бъде изритан от мястото, на което може да им пречи. Неща, което авторт на тези редове знае от собствения си опит от преди 40 – 45 години.

    За повече разяснения тук място няма. Но истината е, че консултативните съвети се предлагат с цел да бъдат те използвани така, както художниците на картинката как Бог изгонва Адам и Ева от рая използват смокиновия лист, за да прикрият част от голотата на Ева.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK