Политиците трябва да разберат: няма идеална методика за разпределяне на мандатите

Политиците трябва да разберат: няма идеална методика за разпределяне на мандатите

© Анелия Николова



Математиците Емануил Христов и Красимир Калинов са авторите на методиката за разпределяне на мандатите. Те са членове на ЦИК от квотата на ГЕРБ. След въпроси на "Дневник", те изпратиха този материал:
 

Последните няколко седмици в обществото се забеляза засилен интерес към математическия метод, по който действителните гласове, получени от партиите и коалициите от партии, се трансформират в мандати. По въпроса се изказаха и специалисти, и политици, и журналисти. От тези коментари може да се направи изводът, че приетата от ЦИК методика не е докрай разбрана.


Ще отбележим няколко основни положения, върху които е построен подходът на ЦИК. Първо, тази методика е приведена в пълно съответствие с Изборния кодекс и от начало до край съответства на метода, заложен в закона. Това е методът на най-големия остатък, по-известен като метод на Хеър-Ниймайер. Второ, тази методика следва принципа на пропорционалното разпределение, (доколкото това е възможно, защото всъщност се решава доста сложен математически проблем). Трето, винаги мандатите на всяка партия във всеки многомандатен избирателен райов (МИР) остават в квотата. Ще поясним това с един пример. Да речем, че една партия получава в даден район 3.4 мандата. Това е нейната квота, получена като се раздели броя на нейните действителни гласове на броя на определените за този МИР мандати. Методът на най-големия остатък постулира, че тази партия не може да получи по-малко от 3 и повече от 4 мандата. Методиката от 2009 г. както се вижда от таблица 1 (вижте в края на текста) нарушава драстично този основополагащ принцип.


Какви са основните положителни страни на сегашната методика




за разпределение на мандатите в сравнение със "старата" методика от 2009 г.?


Отправната точка и на двете методики са предварително определените за всеки МИР мандати. Те се изчисляват след издаването на указ на президента, с който той определя границите на 31 МИР, както е указано в Конституцията. Това става 70 дни при редовни избори (55 дни при предсрочни избори) преди изборния ден. Основа на изчисленията са данните за броя на населението в тези 31 МИР от последното преброяване, това от 2011 г. Според нас веднъж определен броят на мандатите в МИР в нито един момент не може да бъде нарушен. Това е залегнало в сегашната методика като ръководно начало и се спазва неотменно на втората и третата стъпка на методиката.


След като са обявени резултатите от изборите, следва изчисляването на мандатите на базата на получените от партиите и коалициите от партии действителни гласове (няма да разглеждаме въпроса за независимите кандидати, тъй като нещата са ясни).


Изчисленията се осъществяват в три стъпки. Първо се определят мандатите на национално ниво за партиите и коалициите, които имат не по-малко от 4 на сто от всички действителни гласове (тук участват действителните гласове, от страната, извън страната и на независимите кандидати). Това отново се прави по метода на Хеър-Ниймайер. На втората стъпка се определят мандатите на партиите и коалициите за всеки един МИР. В това разпределение участват само действителните гласове получени от партиите и коалициите в този МИР. Тук отново се прилага метода на Хеър-Ниймайер. Като резултат от тази стъпка някои партии могат да получат по-малко мандати от определените им на първата стъпка, други – повече, а трети - точно толкова колкото би трябвало.


Както вече изяснихме, предварително определните мандатите по МИР винаги остават фиксирани. Това налага осъществянатето на трета стъпка за допълнително изравняване на броя на мандатите на партиите. Изравняването се осъществява по заложения в Изборния кодекс метод без никакви отклонения. Като резултат всяка партия получава сумарно толкова мандата, колкото й е определено на първата стъпка.


Различията на двете методики


започват от втората стъпка. Старата методика фиксира броя на мандатите на партиите и нарушава предварително зададения брой мандати по МИР, което според нас е пренебрегване на закона. Всъщност "старата" методика търси решение на задачата за разпределение на мандатите чрез нагаждането им по изборни райони до достигане на начално зададените параметри (условия) на задачата. За да се осъществи този процес са въведени допълнителни понятия, например "тежест на мандата", които не са дефинирани в закона.


Най-красноречиво това е изразено в обяснението от един уважаван от нас изборен специалист и защитник на "старата" методика (обжалвал пред ВАС новата методика), който се изразява така в свое писмо: "… в трета стъпка се жонглира с мандатите между МИР-овете (от някои се вадят, за да се добавят другаде) докато се постигне равенство между получените от партиите в съответния МИР мандати и броя на предварително определените за този МИР." Резултат от това жонглиране е нееднозначност на полученото решение. Например, ако удовлетворяването на мандатите почне от партия А се получава едно решение, а ако се почне от партия Б обикновено се получава различно разпределение на мандатите. Този подход противоречи и на залегналото в чл. 251, ал. 4 от Изборния кодекс условие, че "броят на мандатите на партиите и коалициите от партии в МИР се определя по метода на Хеър-Ниймайер съгласно методиката по чл. 26, ал. 1, т. 27." Това задължително условие е залегнало в Раздел ІІІ, стъпка 2 на методиката, а в "старата" методика просто е игнорирано и не се прави предварително разпределение на мандатите по МИР-ове, а мандатите се разпределят по партии и коалиции от партии. Всеки може сам да прецени законността на тази "работеща винаги" методика.


На трето място и може би най-съществено е отклонението (да не кажем отсъствието) от пропорционалността при разпределението на мандатите между партиите и коалициите от партии. За всички изборни специалисти (и най-вече на математиците) е ясна "изборната истина", че за да е пропорционално едно разпределение е необходимо (но не винаги, достатъчно) да е изпълнено условието – броят на мандатите, които може да получи една партия или коалиция от партии трябва да е в рамките на квотата на партията или коалицията от партии във всеки МИР.


Както беше споменато вече, това значи, че ако на една партия или коалиция се полагат примерно 1.43 мандата в даден МИР, тя не може да получи по-малко от 1 мандат и повече от 2 мандата. Но същото важи и ако за партията се полагат например 0.01 мандата – тя може да не получи мандат, но може и съвсем закономерно да получи 1 мандат. Интересно е да се види как работи методиката от 2009 г. с данните от тези избори. Полученото разпределение е показано в таблица 1, разликите в разпределението с методиката от 2013 г. – в таблица 3.


Независимо от голямата (почти денонощна) ангажираност на ЦИК през последните 10 дни, намерихме време да направим разпределение на мандатите по "старата" методика с реалните данни от настоящите избори (таблици 1 и 2) и да анализираме разликите. Не се учудихме, че "работещата винаги" (както някои колеги характеризират методиката от 2009 г.) методика отново е сработила и дала съществени отклонения от квотата. С други думи, драстично е нарушено законовото изискване да се следва методът на Хеър-Ниймайер, тъй като основната характеристика на този подход е именно оставане вътре в квотата. Между другото, през 2007 г. методът на Д’Онт беше заменен именно поради това, че нарушава квотата.


От таблиците се вижда, че в МИР-01 за партия ДПС се разпределят 3 мандата, макар че полагащиге й се мандати са 1.899 (т.е. може да получи 1 или 2 мандата). Аналогично в МИР-23 партия "Атака" получава 3 мандата при полагащи се 1.35 мандата (отново може да получи 1 или 2 мандата), а партия ГЕРБ получава 7 мандата при полагащи й се 8.097 мандата (а трябва да получи 8 или 9 мандата). Основна причина за тези аномалии е технологията за преразпределяне на мандатите, при която незнайно защо (за някои може би знайно!) едни и същи действителни гласове се използват многократно за получаване на мандати чрез прилагане на тактиката на т.нар. тежест на евентуален мандат за партиите и коалициите в МИР. Това дава възможност за "изсмукване" на допълнителни мандати за партиите и коалициите с преобладаващо влияние в определени изборни райони и за създаване на "бастиони" на властта в тези райони. Такава технология няма нищо общо с пропорционалното разпределение на мандатите, залегнало в изборните ни закони след демократичните промени.


А в широко коментирания напоследък


случай във Видинския избирателен район


партия ДПС също получава съвсем закономерно 1 мандат с 474 действителни гласа, както и при разпределението на сегашната методика (там проблемът е друг).


Най-съществено и дразнещо е, че партии и коалиции получават мандати с малък брой действителни гласове. Каква е причината, макар тези мандати да са закономерни? Не е случайно, че това става най-вече в МИР-05. При пропорционалното разпределение на национално ниво на всички 240 мандата по МИР-ове според населението в тях, единствено на Видинския МИР-05 се полагат 3 мандата, но тъй като законодателят в чл. 67, ал. 3 е заложил условието, че не може в МИР да има по-малко от 4 мандата, МИР-05 получава 1 мандат бонус и по този начин намалява квотата за получаване на мандат в този изборен район с 1/3. Не случайно тук квотата на Хеър за получаване на 1 мандат е най-ниска в страната – 8460.25 действителни гласа при средна квота за страната почти 11180 гласа.


Втората и много съществена причина е натискът, който оказват на разпределението на мандатите по МИР действителните гласове извън страната.


Гласовете от чужбина влияят и изкривяват пропорционалността при разпределението


Така например за партия ДПС от чужбина са получени 54 353 действителни гласа, които носят допълнително 4.86 мандата за ДПС, за ГЕРБ са получени 23 090 действителни гласа, които носят 2.065 мандата и т.н. Тези мандати им се полагат и те трябва да ги получат някъде, макар и с по-малко гласове (защото тук се взимат предвид само гласовете за партията или коалицията от страната). По тази причина ДПС получава мандат в МИР-05, защото "Коалиция за България" и ГЕРБ са получили максимално възможното, което им се полага в този МИР, а "Атака" има по-добри показатели в други МИР и там реализира полагащите й се мандати. Останалият мандат просто няма кой да го получи при това разпределение на партиите и коалициите в парламента (само 4).


Как биха могли да се избегнат тези негативи? Само


чрез законодателни мерки


чрез формулиране в Изборния кодекс на начина на разпределение на действителните гласове, получени извън страната след определяне на партиите и коалициите, които ще бъдат представени в парламента. Това може да стане по два начина – чрез пропорционално разпределение на действителните гласове извън страната по партии и коалиции спрямо определените предварително мандати по МИР или спрямо общия брой действителни гласове в МИР за парламентарно представените партии или коалиции. Ние смятаме, че първият вариант е по-удачен, тъй като не отчита активността на избирателите във всеки МИР. В противен случай би "наказало" МИР с по-висока активност и би въздействало демобилизиращо на избирателите. Напротив, при първия вариант активността на избирателите би се стимулирала, за да се намали въздействието на гласовете от чужбина в техния МИР.


При преразпределение на действителните гласове от чужбина по МИР преди окончателното разпределение на мандатите, резултатите от окончателното разпределение ще бъдат значително по-разбираеми и ясни за всички, а "аномалиите" ще бъдат не толкова фрапиращи.


В медийното пространство се прокрадват и други идеи за разпределение на мандатите чрез създаване на 32-ри МИР за гласувалите извън страната и избор на депутати с техните гласове, но ние смятаме че крехката демокрация у нас все още не е готова за подобна стъпка и засега тя не е оправдана.


И накрая да кажем и ние, авторите на методиката, за многократно тиражираните по медиите от всякакви специалисти пророчества, че методиката не винаги работи и в определени случаи ще се наложи "ръчна намеса" на ЦИК. Малко преди изборите на 12 май започна отбой в изказванията и на най-отявлените й опоненти и те започнаха да говорят, че е малко вероятно това да се случи, но все пак алармират обществото и за тази възможност.


Истината е елементарна. Това може да се случи само ако резултатите са такива, че е невъзможно да се извърши би-пропорционално разпределение на мандатите по МИР и по партии и коалиции и е задължително да се наруши изискването за пропорционалност при разпределението (някои мандати да са извън рамките на квотата), за да се извърши разпределение. Това обаче може да стане само при специфично разпределение на гласовете на партиите и коалициите от партии преминали 4% бариера. Например, ако една партия е получила действителни гласове само в един МИР в страната и извън страната, а в останалите МИР да няма никакви действителни гласове, и сумата от тези гласове надхвърля границата от 4%. Вероятността да се случи такова разпределение обаче, е пренебрежимо малка и такива резултати не са познати в страната ни от 1990 г. насам и никой социолог, политолог или изборен специалист не ги е прогнозирал като възможен резултат. Затова авторите на методиката предпочетоха да я направят разбираема и достъпна за по-голямата част от българските избиратели, като изключиха хипотетичните и реално невъзможни ситуации при които тя "не би работила".


Резултатите от изборите потвърдиха напълно правилността на решението ни и неоснователността на апокалиптичните прогнози на доброжелателите ни.


В заключение ще отбележим, че не съществува идеална методика за разпределение на мандатите. Какъвто и подход да се използва, винаги ще има ощетени и печеливши от несъвършенствата на метода. На математиците това е кристално ясно, остава да се изясни и на политиците.


Таблица 1. Разпределение на мандатите по партии и МИР по методиката от 2009 г.

 


Таблица 2. Разпределение на мандатите по партии и МИР по методиката от 2013 г.

 


Таблица 3. Разлики в разпределението на мандатите по партии и МИР  


 


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK