Читателски Дневник: Бясна съм и си искам парите! (обновена)

© Красимир Юскеселиев

Наблюдавайки съставянето на новото правителство с мандата на БСП и изказванията на министрите през първата седмица след избирането им - особено на премиера Пламен Орешарски - бях връхлетяна от свит стомах и остра болка в главата. Научих, че първите приоритети са започването отново на проекта за атомна централа "Белене", запазване на държавните пари в три банки, лишаването на бюджета от приходи от дивиденти.

Новият премиер Орешарски ми казва, че той има усещане за случването на ядрената централа "Белене". Преди месец самият той и подкрепящата правителството партия ДПС бяха против. Това за мен показва задкулисни договорки и означава да поема нов условен дълг от около 10 млрд. евро, което не искам, тъй като всяка ядрена централа, независимо кой я финансира, става задължение на държавата (в която се намира) и задължение на нейните жители. Този проект, очевидно вече подкрепян и от премиера, се обсъжда отново, и то на фона на свръхелектромощности в България, надхвърлящи вече близо два пъти потреблението - според независимите доклади на Световната банка и Европейската комисия. Това е гаранция, че токът и държавният дълг ще се увеличат - очевидно някой има интерес от комисионите по тези разходи за нов АЕЦ и очевидно има неотменими обещания към руските партньори по този проект дадени от политиците избрали правителството.

В допълнение мнението на г-н Орешарски за дефекти в новата наредба за депозитите на държавните фирми в търговските банки е направо стряскащо предвид факта, че той е бил финансов министър преди около 4 години (между другото възходът банката с най-голям дял от тези средства и медийната група около нея започна именно при тройната коалиция). Явно политическият консенсус за пазене и поддържане на това статукво (трите банки, в които са най-много от парите на държавните компании, начело с КТБ и свързания разширяващ се медиен проект) избива в ранните часове на новото правителство.

Това се потвърждава и от мнението на Орешарски - че задължението на държавните фирми да плащат на бюджета в момента 80% дивидент от своите печалби - е "лоша практика, защото декапитализира държавните фирми". Аз не съм виждала подобен финансов анализ, който да подсказва такъв извод. От наличната публична информация разбирам, че държавните фирми, които работят добре, имат печалба и ниски дългове (например "Кинтекс") - следователно не се декапитализират, а лошите държавни фирми имат загуба и много дългове - значи са в технически фалит (например БДЖ). Затова предпочитам дивидентите на печелившите фирми да влизат в бюджета и да намаляват моята данъчна тежест, вместо да отлежават на депозити. Освен това нормално е държавата, като не може да управлява своите фирми - по-добре да ги приватизира.

Така само за седмица от старта на кабинета "Орешарски" разбирам, че като данъкоплатец в България и при новото правителство ще поема дългове за безумни проекти с остаряла логика ("Белене" е като да решим да строим ново БТК за телефония по медни жици в ерата на мобилните комуникации); моите пари ще продължат да отлежават при неприемлива за мен норма на риск; даже още от моите пари, които иначе бюджетът може да събира от мое име като дивиденти, ще останат в държавните фирми, които имат уникални познания по концентрация на депозитите. 

Затова съм бясна и си искам парите. А за "Белене" нито копейка не давам! Предпочитам за моите деца модерна и природосъобразна енергетика, не стари и рискови мастодонти, искам ниски данъци и ефективни приходи в бюджета, а не държавно спонсорирани медийни проекти и задкулисни бизнес начинания - пагубни за конкурентната среда и предприемчивостта.

Нищо подобно не чувам от приоритетите на новото правителство - прогресивността му явно потъна в завръщащата се мъгла от тютюнев дим.

Допълнение - 18:40 часа: С риск да досадя на читателите на уважавания от мен "Дневник", реших че трябва да споделя вълнението си от днешните новини от България по темата "Белене". "Бясна съм" е ефимизъм на усещането, което имам днес следобед, след като прочетох серията новини за руския проект "Белене" произлезли от форум "Булатом" провеждан на българското Черноморие.

Първо всички българи получаваме ултиматум и изнудване от "Атомстройекспорт" за неустойки, съчетани със съвет за "практически стъпки" за раздвижване на проекта "Белене"; малко след това българският ръководител на НЕК обяснява че винаги сме имали нужда от нови ядрени мощности. Да, усещането ми за задкулисни договорки за рестартирането на харченето по "Белене" изглежда е вярно. Новият премиер ни подготви за този "сценарий" преди няколко дни. Изнудване и заплаха от Русия - за нормалните хора е предостатъчен сигнал за несъстоятелността на такъв проект. 

Като виждам на видеото към материалите как ухилени физиономии на български енергетици и енергийни консултанти с посивели коси и костюми кимат одобрително към строгите руски другари енергетици. Лица от близкото минало отново протягат ръце към парите за "Белене" и виждат този проект като "чувал с милиарди", а не са загрижени за модерна енергийна система на България. Но сметката е на гърба на работещите българи. 

* Елена Траянова, чийто коментар "Стената на срама" публикувахме, е изпратила нов текст. В отговор на няколко читателски въпроса във форума допълваме от представянето на автора - "работя в Европа, данъкоплатец съм в България".