Някои обосновани предположения по разследването "Цветанов"

© Анелия Николова

"Искам да го видя още в парламента в сряда в раирано костюмче и с приготвено куфарче за панделата." Такова желание е споделил читател на "Дневник" под информациите от последните дни, че "във вторник, най-късно сряда" бившият вътрешен министър Цветанов ще се раздели с имунитета си на депутат, независимо дали по своя воля или парламентът ще свали защитата му, за да му повдигне прокуратурата обещаното обвинение, че е допуснал подчинени нему лица от специализираната дирекция към МВР - СДОТО да извършват незаконно подслушване.

Главният прокурор миналата седмица поиска от парламента снемане на имунитета на Цветанов, но той пък отложи доброволния си акт, понеже трябвало да замине за Брюксел. И докато го чакахме със затаен дъх да се върне, заглавията на вестниците и събеседванията по темата в телевизиите надминаха всичко. "Цветанов може да бъде арестуван", "Ще бъде ли арестуван Цветанов?", "Арест или 100 хиляди гаранция за Цветанов?" всъщност подхранват очаквания, които доведоха и до читателската мечта за раираното костюмче. В сряда сутрин бившият вътрешен министър изпревари сформирането на комисия от другите парламентарни сили, която да се занимава с него, и доброволно се отказа от имунитета си (няма да се отклонявам да коментирам, че той ни беше уверил, че е извършил това действие още на старта на парламента, въпреки че тогава нямаше как да го направи).

Кои са митовете и най-интересните моменти от разследването на Цветанов (правя преглед без претенция за пълна изчерпателност):

Не, няма да бъде арестуван "в сряда", законът не позволява  

За да бъде арестуван депутат, не е достатъчно искането за снемане на имунитета му. Главният прокурор трябва да изпрати второ искане конкретно за задържане под стража и парламентът да разреши. Такова искане няма, поне не се е чуло, това първо. Второ, за да има задържане под стража, трябва да има данни, че той ще се укрие или може да извърши ново престъпление. Но по тези въпроси последен се произнася съдът, не прокуратурата. А има и трето: не е възможно "още в сряда" дори да му бъде предявено обвинението (камо ли арест), защото НПК изисква призовката за тази цел да му бъде връчена не по-късно от три дни преди това.

Така че нито днес, нито в следващите дни читателят от форума (и други бленуващи) няма да види Цветанов в раирано костюмче. Нещо повече - почвам да се чудя и питам дали ще го види въобще с присъда. И не са на медиите заслугите за моето чудене, а на прокуратурата.

Обвинението към Цветанов е, че е допуснал с бездействие подчинените му да подслушват (чл. 285 от НК)

"Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление." Това е текстът на чл. 285. А извършеното престъпление от подчинените му е злоупотреба със служебно положение с тежки последици и се наказва с лишаване от свобода от 1 до 8 години (чл. 387, ал. 2 от НК). Затова всички писаха, че "Цветанов го чакат от 1 до 8 години затвор".

От пестеливите разкази на малцината депутати, проявили интерес да видят какво пише в искането на Сотир Цацаров до парламента за снемане на имунитета, се подразбира, че доказателствата на прокуратурата срещу Цветанов са показанията на двама от четиримата негови подчинени, които свидетелствали, че той им е нареждал устно да извършват подслушването. За съжаление техниката, с която били съоръжени прословутите крайслери (придобили известност и като "кечъри"), не можела да записва разговорите, а с нея само се слушало в реално време (е, това вече звучи като сензация).

Ако е така, какво всъщност ни каза прокуратурата с онова зрелищно съобщение за началник-сектора в СДОТО Радко Димитров, който хукнал с отвертка да демонтира харддиска, за да изтрие записите! И какво възстановяваха експертите - не възстановяваха ли изтритите с отвертката записи? Защо трябваше да занимаваме хората - читатели и зрители с тези сюжети, да будим общественото любопитство и да трупаме очаквания за справедливо възмездие?

Но въпросите са повече и далеч по-сериозни, защото някои опират до НПК: ако подчинените на Цветанов са обвиняеми (защото са извършили престъплението по чл. 387, ал.2, както съобщи първоначално институцията), как двама от тях стават свидетели, като законът не позволява те да се проявяват и в двете качества (обвиняеми и свидетели) в един и същи процес? Значи или обвиненията са свалени от двама от тях, или материалите за Цветанов ще бъдат обособени в друго, отделно дело.

Но дори да е вторият вариант, двамата свидетели срещу бившия им върховен началник без съмнение ще се договарят с прокуратурата - или са се договорили, пресмятайки ползите и вредите. Което силно напомня печалната традиция на институцията в снабдяването с доказателства - печална, защото практиката изобилства с провалени обвинения пред съда, заради ненадеждността на спазарени свидетели. Защитата обикновено лесно ги неутрализира в съдебната зала (тя затова е защита, това простичко нещо г-н Цветанов никак не искаше да го проумее и не криеше своята неприязън към адвокатите, на които сега ще му се наложи да разчита. Впрочем ще му се наложи да промени и мерките, с които делеше съдиите на добри и лоши, и да разбере, че добрите не са тези, които "си говорят с вътрешния министър", а онези, които смеят да съдят с изправен гръбнак!)

Ако посочените в писмото на главния прокурор  до парламента доказателства  са всичките налични и - най-вече, ако наистина няма записи, обвинението ще се види изправено пред сериозни изпитания. Меко казано.

Затова лека-полека ме връхлитат едни други, неучтиви въпроси, свързани с близо четиригодишната свръхактивна и често възмутителна деятелност на Цветан Цветанов, от една страна, и със странните - пак меко казано, преценки на прокуратурата кое от тази министерска активност би могло най-адекватно да послужи за привличане на министъра под отговорност.

© Анелия Николова

Поне две неизползвани от обвинението възможности

За толкова се сещам в момента, а те сигурно са повече.

Неотдавна от прокуратурата дойде новината, че възобновява проверката за огласените от Цветанов пред парламента през декември 2011 г.  данни от приложени СРС спрямо лекарите от Горна Оряховица. Тогава Цветанов се оправда, че имал разрешение от прокурор от Велико Търново, на същото основание и Софийската градска прокуратура отказа тогава да образува дело срещу него за разгласяване на класифицирана информация. Главният прокурор Сотир Цацаров обаче обясни наскоро пред журналисти, че липсвал в папката писменият документ с разрешението от великотърновския прокурор, от което разбираме, че вероятно на това основание - липсващото писмено разрешение от прокурора, може да се търси отговорност от Цветанов.

В НК има текст, който пасва точно на извършеното от Цветанов от парламентарната трибуна:

Чл. 145а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.
(2) Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева."

За какви цели беше използвал Цветанов информацията от СРС в Народното събрание? Във всеки случай не за целите на наказателното производство, нито за националната сигурност, а  да натрие носа на опонента си Сергей Станишев, както самият той заяви, докато си разменяха реплики с лидера на БСП. Какво разрешение от прокурор търси г-н Цацаров, какви пет лева, като текстът в НК е еднозначен! Спомням си, че тогава написах, цитирайки същата разпоредба на НК, че докато тя действа, "не прокурор, а Спасителят не може да разреши на когото и да било да използва разговори от СРС извън предназначението им". 

И сега продължавам да питам: защо прокуратурата не използва този текст, а търси в папките прокурорско разрешение. Добре, може аз да греша, но нека отговорят - обещавам най-добросъвестно да мисля над отговора.

Защо Цветанов не беше подведен под отговорност за неизгодна сделка за "златните принтери"?

Читателите може и да са забравили, че веднага щом влезе в МВР през август 2009 г., министър Цветан Цветанов сензационно съобщи, че предшественикът му Михаил Миков е сключил неизгодна сделка за доставяне на принтери заедно с консумативите за нуждите на дознателите, с което ощетил МВР (затова новият министър нарече принтерите "златни") и се закани да прекрати  договора. Изпълни заканата си, след което сключи нов договор с друг доставчик. (Неотдавна сайтът "Съдебни репортажи" детайлно описа скандалния случай  в собствено задълбочено разследване.) Няма да се спирам на свойствения на Цветанов стил, с който разказваше по радиа и телевизии за "златните принтери" - то не беше разобличаване на "предишните", на техния стил, методи и корупция, то не беше пропаганда на новия стил, методи и чистота...

Днес - четири години по-късно, е доказано, и то в хода на продължително разследване на прокуратурата, че сделката, сключена от Миков, струва около 3 милиона лева на МВР, и то за по-качествени принтери, докато тази на Цветанов възлиза на около 7 милиона, като паралелно са извършени куп нарушения, от които най-сериозното е прегазването на Кодекса за застраховането, тъй като  плащането е извършено с пари на Гаранционния фонд, маскирани като дарение, които могат да се изразходват само за осигуряване на безопасност на движението по пътищата.

Къде са доказателствата за всичко това, ще попитате? Ами в обемистите папки на делото срещу тогавашния началник на дирекция "Доставки" в МВР Валентин Панчев, което в края на 2012 г. прокуратурата прекрати поради липса на престъпление. И още - доказателствата са в допуснатия от Върховния касационен съд за разглеждане иск от фирмата доставчик по първата сделка за обезщетение от МВР заради едностранно прекратения договор.

Питам се: защо, след като прокуратурата е хвърлила ресурс да установява фактите, не се опре на  онази разпоредба на НК, която й дава възможност да използва установеното, като "привлече" Цветанов под отговорност за сделката?! Цитираната по-долу разпоредба на НК би трябвало да й дава такава възможност:

"Чл. 220.  Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.
(2)  В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от три до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7."

Ако аз греша в прочита си на НК, прокуратурата би могла да ме поправи. Обещавам да прочета най-добросъвестно и този неин отговор.

Засега оставам с впечатлението, че вместо да преценява реалистично какво може,

прокуратурата сама се вкарва в подозренията за политическа конюнктурност

"Събрани са достатъчно доказателства" срещу Цветан Цветанов за това, че съзнателно е допуснал подчинени нему лица да извършат престъпления, но поради имунитета му на депутат делото (срещу подчинените) се спира. Такова съобщение пусна прокуратурата на 30 април.
Оставям настрана въпроса, че щом Цветанов ще бъде подведен под отговорност за това, че е допуснал да се извърши престъпление, прокуратурата би трябвало да е заинтересувана да го докаже бързо (престъплението на подчинените), защото - очевидно логически - едва след това може да привлече към отговорност ексминистъра. А не да спира делото!

(Такъв въпрос, убеждават ме юристи, бил строго специализиран, да не се занимавам с него, прокурорите си знаели работата... Приемам.) Обаче си позволявам да питам най-неспециализирано какво всъщност ни казва прокуратурата със съобщението си от 30 април? Че не може да работи по съответна причина. Но тогава какво научава публиката, и то точно в разгара на предизборната кампания? Че срещу Цветанов има доказателства. Само че няма да се работи сега.

(Давам си сметка, че прокуратурата би била уязвима и ако беше мълчала, включително и за печатницата "Мултипринт" в деня за размисъл. Защото тя не бива (няма право) да се съобразява с удобство или неудобство на момента заради предизборност например. Получава се малко като във вица "що си с шапка, що си без шапка"...)

И все пак... си мисля -  така не става! Прокуратурата би трябвало да се пази като от огън да не звучат действията й в стил "Цветанов". Не става със стил "Цветанов" да се бориш с... Цветанов. Не става и с гневните обвинителни речи от парламентарната трибуната на депутата Делян Пеевски (бих казала, става с обратното). Рано или късно "народът", за когото е предназначено внушението, ще се усети. И пасивите ще ги обере не г-н главният прокурор, който е конституционно непоклатим, а управляващите политически сили (и премиерът Орешарски, който най-вероятно и хабер си няма от наказателен процес - нищо лошо, не е длъжен). Да, управляващите, които от възторг нямат време да се поразмислят какво ще кажат един ден онези техни избиратели и поддръжници, които са чакали напразно зрелището "Цветанов в раиран костюм". 

Нито да се запитат защо дискредитирани (и следователно зависими и обвързани с интереси от сивата зона) прокурори и следователи като Роман Василев и Петьо Петров (известен като Петьо Еврото) - назначен отгоре на всичко за началник на най-голямата следствена служба в страната, бяха облечени в доверието на главния прокурор да събират - точно те - доказателствата срещу Цветанов...

И дали  зрелището, в каквото се превърна за публиката обвинението срещу един всесилен и недосегаем довчера министър, не става удобното прикритие на също толкова скандализиращи сюжети, колкото и незаконното подслушване на политици, магистрати, бизнесмени и журналисти.

Все въпроси, които потъват сред оглушителните в момента аплодисменти на публиката.