Нови рекорди на безобразието

Сидеров (в гръб) в словесен сблъсък в пленарна зала с Цветанов (на трибуната). Снимката е от старта на новия парламент.

© Юлия Лазарова

Сидеров (в гръб) в словесен сблъсък в пленарна зала с Цветанов (на трибуната). Снимката е от старта на новия парламент.



Две събития от вторник ме карат да мисля, че не са били достигнати висотите - или бездните, на безотговорността и безобразията в държавата.


Едното събитие е хвърленото от депутат в телевизионния ефир обвинение, че бившият вътрешен министър е поръчал убийство. Другото е заключението на прокуратурата, че няма данни за престъпление в онзи подслушан незаконно разговор в Банкя на бившия градски прокурор Николай Кокинов, бившия земеделски министър Мирослав Найденов и експремиера Бойко Борисов.


Отклонение за предистория




Преди три години, когато на сбирка на всички  полицейски началници от страната и пред всички медии тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов прояви милиционерщината си в целия й ослепяващ блясък, като заяви в отговор на журналистически въпрос "А вие вярвате ли на българския съд!" (и това не се превърна в стряскаща новина за българските национални медии), "Дневник" запита: Дали има европейска държава, в която такава реплика на силовия министър, на практика агитираща срещу конституционния ред, би останала без последствия от страна на премиера?!


Преди две години и половина, когато гръмна флашката с телефонния разговор на премиера Борисов с шефа на митниците Ваньо Танов, в който министър-председателят поръчва да се изведат инспекторите от пивоварната на Михаил Михов (Мишо Бирата), и не последва реакция на прокуратурата, "Дневник" коментира: Остана ли непрекрачена граница в безотговорността и произвола на управлението на ГЕРБ!


Преди година и половина, когато Цветанов не уволни шефове или поне служителите на ГДБОП, пред които се застрелял в белезници арестант в Перник, "Дневник" остро обобщи: Произволът минава всички граници!


През всичките три години и половина от управлението на ГЕРБ по повод на различни акции и разследвания, не спряхме да питаме докога министърът на МВР ще раздава бързи присъди и ще решава проблеми с опонентите - своите и на партията си - с внушения от екраните на телевизиите, копирани после в увеличаващ се брой вестници и сайтове и ще го прави в може би най-безпардонния пропаганден стил, проявен за последните 23 години.


Всичко се връща (без да е успокояващо в случая)


Днес преди обяд десетки електронни сайтове бързо и без коментар, цитираха ТВ7 (а утрешните вестници сигурно ще го обявят сензационно, особено онези, които най-ревностно препредаваха три години и половина всяка дума на Цветанов и Борисов), че "Мишо Бирата е убит. Инжектирана му е отрова, която симулира инфаркт. Поръчката е на Цветанов, за да се прикрие Борисов, и е извършена от криминална структура. Информацията ми е от хора в ГЕРБ" (това не е пряк цитат, а обобщено от разговора в телевизията - бел.ред.)


"Бомбата", както сам я нарече, метна в ефир лично депутатът и лидер на "Атака" Волен Сидеров (няма да се занимавам с фактологичните разминавания в твърденията или защо Сидеров се е заел "да разнищи случая" по собствените му думи точно сега). А водещият Николай Бареков по-скоро му помагаше и основно обобщаваше, без да се смути, че политикът базира съобщението си само на "едни хора от ГЕРБ ми казаха".


На практика беше приложена познатата схема -


виновен по произнасяне през медиите


Няма никакво значение дали прокуратурата ще разследва, ще намери ли доказателства, дали ще има обвинение, какво ще реши съдът. Обвинението (в случая на Сидеров към Цветанов, че е "поръчал убийство") ще бъде необходимото дълго и агресивно повтаряно през обслужващите медии (които са се увеличили) и през други случайно копи-пейстнали го, защото е навсякъде, за да остави у публиката, ако не убеждение за виновния, то поне трайно съмнение. Трябва да отбележа, че тази схема беше утвърдена и използвана по времето на ГЕРБ и то не без помощта на Борисов и Цветанов за възхода на тези медии.


А ние отново сме принудени да питаме - остана ли рекорд на безобразия и безотговорност в България, който не е счупен - след като и обвиненията в убийство могат да бъдат хвърляни с такава лекота?!


Всички граници са сякаш преминати, всичко е възможно да се каже (и свърши, бих добавила) без никакви последствия - нито в посока, ако казаното е истина, нито в посока, ако се говори безотговорно.

Цветанов (вляво) и Сидеров в добро настроение по време на консултациите с "Атака" през 2009г. за сформиране на правителство. (В средата е тогавашният зам.-председател на НС от ГЕРБ Лъчезар Иванов)<br />

© Анелия Николова

Цветанов (вляво) и Сидеров в добро настроение по време на консултациите с "Атака" през 2009г. за сформиране на правителство. (В средата е тогавашният зам.-председател на НС от ГЕРБ Лъчезар Иванов)


Когато говорим за случаят "Мишо Бирата", се сещам, че само преди два месеца прокуратурата обяви, че правилно и законосъобразно било прекратено другото разследване - за подслушаните телефонни разговори на бившия премиер Борисов с шефа на митниците Ваньо Танов. Междувременно Цветанов падна от власт и сега се открива конюнктурна възможност да бъде възобновено разследването. А ако Цветанов не може да бъде "смазан" само със СРС-тата (а как да стане, като прокуратурата често беше неизменният съучастник в произвола на вътрешния министър?!), работата ще се свърши "чрез едни медии" - ако трябва и с обвинения, че бившият вътрешен министър поръчал убийство (а говорител с готовност по темата е Волен Сидеров, за когото пак днес стана ясно, че поискал и получил от БСП да оглави комисията "Антимафия").


Важното е да гърми ефирът! Говоренето "анти-Цветанов" (колкото и да е заслужено в някои от случаите, като скандала с незаконното подслушване, по който в сряда ще му бъдат предявени обвинения) обаче ескалира дотам, че освен да търси причината за титаничния сблъсък между доскорошните партньори, човек основателно да се пита - дали някой отвъд видимата власт не го е избрал за единствения грешник, за да останат


в сянка други скандали на бившето управление


или да отвличат вниманието от старта на новото.


Последните новини от държавното обвинение днес подкрепят първата хипотеза - според прокуратурата  онзи забележителен във всяко отношение подслушан незаконно разговор в Банкя не съдържал данни за престъпление, престъпно е само незаконното му записване! Въпреки, че прокурорът Кокинов дава съвети на обвиняемия министър (Мирослав Найденов) и изнася данни от досъдебното производство, инспекторатът на ВКП не видял в това престъпление срещу правосъдието.  И още една новина - онези прословути пиарки на земеделския министър, които се ползвали с неговото благоволение, за да спечелят държавни поръчки (споменавани в същия запис) нямало да бъдат обвинени. Делото за прегрешенията на самия Найденов (вече и със статут на защитен свидетел) пък лека-полека потъва в забрава, ако забелязвате. Съвсем естествено - той нали стана общественият разобличител на Цветанов.


С две думи - свидетели сме на заглушаване  от самата прокуратура на скандала, носещ позорна информация за (не)разделението на властите.


Своеобразен триумф на статуквото


чрез оневиняване и потушаване на знаменателни случаи, доказващи как върховенството на закона се е превърнало в празен звук. Насочване на прожектора с гръм и трясък към избрани виновни, за да останат недокоснати корените на проблема. И това е засега последното безобразие, което сме принудени да понесем.


"Тези становища на прокуратурата ме карат да се съмнявам в добрата воля и последователността на главния прокурор. И все повече се налага впечатлението, че има някаква лична вендета и поръчка да бъде елиминиран Цветанов и че това, което се прави, не e в името на законността и правото, а в името на разчистване на някакви лични политически сметки", коментира днес адвокат Михаил Екимджиев, цитиран от агенция БГНЕС.


Всъщност точно както правеше самият Цветанов, когато клеймеше съда за всички провали на МВР и прокуратурата, докато замазваше възмутителните подвизи на лично преданите му шефове на ГДБОП.


Без Цветанов по Цветановски - и този път няма да стигнем далече. Освен до нови рекорди на безобразието.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK