Мирише на война

Мирише на война

© Reuters



От години гълтаме вода, опитвайки се да не потънем в приливната вълна на варварството. Докато този прилив беше предимно наш, български потоп, горе-долу можехме да си представим, че няма да се удавим. Оказа се, обаче, че докато махаме с ръце и крака, за да се задържим на повърхността, към нашия прилив се добави световното настъпление на варварството. Тъмните талази започват да се сключват над главите ни; и се сещаме за предупреждението на Юрген Хабермас отпреди две-три години, че за пръв път от две поколения в Европа мирише на война.


Цивилизацията може и без война. Варварството е война.


Корените на това положение са във




фундаментализацията на вярванията


В последните десетина години някак стана така, че все повече групи хора изразяват своите вярвания не като ги обясняват убедително на останалите – а като ги заклеймяват, че не са като тях. И бързо-бързо опаковат другите като смъртни врагове и дори – като не-хора, като измисленото от нацистите понятие "под-хора" (untermenschen).


Както попита, зачуден, оня "въстаник" в Сирия, който изяде сърцето и дроба на врага си: "Ама какво толкова съм направил? Тоя беше алевит!" Или, както преди година отговори старозагорски ученик, запитан от журналист, защо участва в антициганска демонстрация, при положение че и възмутилите го цигани като него са родени в Стара Загора: "Циганина може и той да е роден тука, като мене, ама е чер!"


Забележете, също така, какво се случва сред "интернет интелигенцията", възникнала преди две-три години в България като значима среда за формиране на общественото мнение. В началото това бяха група съмишленици, изразяващи център-десните прогресивни настроения, доминиращи в образованото малцинство в страната. В последната година обаче тази среда се нацепи на смъртно мразещи се, обиждащи се и искрено ненавиждащи се групи и групички: опоненти и поддръжници на ГЕРБ; опоненти и поддръжници на "зелените" каузи и протести; пушачи и непушачи.


Доскоро доминиращата общественото мнение среда се самоуби


разпадайки се на все по-малки – и все по яростно мразещи се помежду си – групички. Приятели и съратници, свързани с общи каузи и приятелски кръгове в продължение на десетилетия, се нахвърлят един върху друг, все едно наново водят сталинградската битка. Всяка памет за свързващи ги каузи и ценности е заличена; и всяка надежда за бъдещо единодействие по обществено важни въпроси – изтрита. Напълно невъзможно е, например, да си представим, че "синята" среда, жестоко сцепена по линията про- и анти-ГЕРБ, би могла да се събере отново, за да се бори за нещо, в които всички нейни членове вярват в еднаква степен – например, да противодействат на надигащата се опасност от подновяване на АЕЦ "Белене".


Стана така, че хората търсят не онова, което ги обединява – макар за малко, макар тук-таме по места – а онова, което ги разделя. Това, разбира се, е добре дошло за прословутото "задкулисие", което получи невиждани възможности да пробутва своя дневен ред по линиите на разкола. Всички ние


тепърва ще плащаме цената за разпадането на "интернет интелигенцията" на групички фундаменталисти


мразещи се помежду си повече, отколкото мразят дори мутрите.


Как се стигна дотук? Кое е онова нещо, което го имаше – и удържаше превръщането на вярванията в сляп фундаментализъм – а после престана да го има?


Очевидно е, че поне част от обяснението за надигането на фундаментализма от всички страни е загубата на доверие в основни принципи на демокрацията и на представителството. Както наскоро каза пред медиите протестираща антипушачка: "Непушачите сме мнозинство и трябва ние да упражняваме диктатура върху малцинството."


С това си изказване госпожата с един замах ликвидира почти триста години развитие на демократичното мислене – от трактата на Джон Лок "За толерантността", през разсъжденията на Кант относно "вечния мир", та до предупреждението на Дьо Токвил и Мил, че основната задача на демократичното устройство е да предпазва малцинствата от "тиранията на мнозинството".


Логиката "много сме – да смачкаме останалите" замества либералната логика "малко сме – имаме право на закрила от мнозинството". Оттук насетне всяко малцинство може да бъде – и ще бъде – схващано като нещо уродливо, деформирано, под-човешко и подлежащо на изтребление. Погледнете само, какво става в "толерантното" българско общество по повод гей парада в София всяка година...


Или питайте в елитна столична гимназия, както запита съучениците си дете на приятелско семейство, какво мислят за събитията в Турция. Ще чуете в ответ: "Да се изпоколят рязаните помежду си, мамка им." Щом са турци (цигани, педерасти, евреи, американци – изборът е голям) – да мрат. Не са хора "като нас". Нямат правото да бъдат изслушани, нито – представени, камо ли – защитавани.


Според Ердоган протестиращите в Турция са анархисти и маргинали. Според Асад опозицията в Сирия са само терористи. Според Путин неговите опоненти в Русия са предатели. Според мутрите, плячкосващи българската природа, "зелените" са чужди агенти.


И, разбира се, предателите, терористите, чуждите агенти и маргиналите нямат никакви права. С тях дори не се говори, защото са под-човеци.


Логиката на ордата


постепенно се налага над либералната логика, според която отделният човешки индивид, а не групата, е носител на всички права. И според която не групи хора, а само отделни хора могат да бъдат сакнционирани – и то не за това, че са онова, което са, а за конкретни нарушения на конкретни закони.


Вместо да мислят за себе си като за индивиди, които си поставят и постигат различни цели, спазвайки правилата на живеенето в разнообразна общност, все повече хора мислят за себе си като за орда – като за група еднакви помежду си мравки, които осмислят своето съществуване единствено като враждебност спрямо някакви други орди.


Това положение ни връща към времето, когато хората току-що са се отделили от маймуните. Бродят на групи из саваната (джунглата), наричат себе си хора, а другите групи – демони. И затова могат да отговорят на въпроса "кое е добро и кое е зло" така, както отговаря индианско племе на антрополога Клод Леви-Строс: "Зло е, когато съседното племе ни нападне, убие воините и отвлече жените; добро е, когато ние нападнем съседното племе, убием му воините и отвлечем жените."


Да разбереш, че доброто и злото са еднакви за всички човеци, независимо към коя орда принадлежат, е основата на либералната цивилизация – на отрицанието на варварството. Това разбиране днес едва мъждука, дори там, където е родено – в Англия и Германия. Съществува, разбира се, във всички международни документи, посветени на правата на човека – но пък за съвременните фундаменталисти тези документи са писани от "политици" или "еврократи" и затова, принадлежейки към тези (чужди нам) орди, не са задължително верни или важни.


Отказът от индивидуалността и преминаването към логиката на ордата се превръща в основа за самата идентичност на съвременните хора. Според ислямските фундаменталисти християните до един са грешници и заслужават да бъдат изтребени – не защото нещо лошо са направили, а защото вярват в това, в което вярват. Според английските националисти българите и румънците не бива да бъдат пускани в Албиона – не защото са направили нещо нередно, а защото са членове на чужди орди, които поради тази си принадлежност неминуемо ще започнат да правят нередни неща. Според българските националисти е много добре, когато българските малцинства в съседни страни изучават майчиния си език; но е много зле, когато турците в България правят същото.


Това е логиката на ордата – добро е, когато нашата орда е добре; зло е, когато на чуждата орда й е добре. Единственият начин да вярваш в такива абсурди е да си сигурен, че твоята орда е по-високостоящ човешки вид от другите орди. И затова правилата, които важат за теб, не важат за под-човеците.


Както при нацизма, така и днес подобни фундаментализми рано или късно започват да бъдат


подкрепяни от "науката"


Според представителка на Световната здравна организация, интервюирана наскоро по БНР, пушачите са убийци на деца, тъй като "дори няколко минути излагане на цигарен дим неизбежно води до рак и инфаркт". Така била казала науката на ООН. Утре обаче науката на някой друг ще каже точно обратното. И сблъскващите се орди ще си имат освен вярата в собственото превъзходство и "научни" доказателства за под-човешкостта на другите.


Заместването на философията "индивид, живеещ в общност от индивиди" с "член на орда, еднакъв с всички останали нейни членове" е и основата, върху която избуява онази извираща отвсякъде омраза, която толкова безпокоеше социолога Улрих Бек в "Панорама" наскоро.


След като нямаш самочувствието на индивид, живеещ в общност от други (и най-разнообразни) индивиди, ти не можеш да постигнеш нищо, за което с гордост да кажеш: "Аз направих това!" Единственият ти източник на гордост остава емоцията за принадлежност към по-висшата орда. Обратната страна на тази гордост е именно омразата към другите орди. Което е и изворът на фундаментализацията по света.


Омразата между сблъскващите се орди може да доведе само до едно – до онази голяма война, чийто мирис тревожи Юрген Хабермас. Но това няма да бъде някаква война, водена на бойни полета далеч от нас. Тя ще бъде сред нас, ще влезе в дворовете и домовете ни. Нашите деца ще я видят със собствените си очи.


Този кошмар трябва да бъде предотвратен на всяка цена


Ако днес никой не направи нищо, за да спре фундаментализацията на вярванията, войната е гарантирана.


Време е от тази гледна точка да преценяваме всичко – дори революцията в Турция, която е точно тази битка, на индивидите и общностите срещу ордите и омразата. Това е нашата битка и от това как ще я подкрепим (или не) ще проличи дали сме от страната на варварството или не.


Да си човек – индивид – изисква постоянно, всекидневно, упорито усилие. Най-малкото – да разпознаеш, че човекът, когото не харесваш, също е индивид и има твоите права и достойнство. Да си част от орда не изисква никакво усилие. Затова, ако не полагаме нарочни и целенасочени усилия, съществуването в орди – и войната помежду им – е нашето неизбежно бъдеще.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK