Защо Ердоган не схваща за какво става дума

Защо Ердоган не схваща за какво става дума

© Dado Ruvic, Reuters



Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган не схваща за какво става дума. Силният човек на Турция все още се бори с държавата в държавата.


Той не разбира, че хилядите, изпълнили парка "Гези" в центъра на Истанбул, са


най-ценното творение на икономическия бум на Турция - амбициозно и креативно ново поколение




Ердоган не вижда красотата на този калейдоскоп от минигрупи - турци и кюрди, марксисти и кемалисти, арменци и ислямисти - всичките настояващи той да се вслуша в хората, а не заради имиджа си да гази с булдозери Истанбул.


Вместо това той вижда в протестите за парка "Гези" действията на заговорници и на чуждестранни банкери, на опозиционната Републиканска народна партия и дори на мистериозно международно "лоби на определени интереси".


Защо Ердоган не схваща за какво става дума

© Dado Ruvic, Reuters


Ердоган падна в капана на турската история. Битката му срещу тайните мрежи от кемалистки генерали и техните цивилни съюзници продължи толкова дълго и беше толкова ожесточена, че го направи неспособен да види нещо друго.


Ердоган е ядосан. Спечелил е три последователни пъти парламентарните избори с все по-голямо мнозинство и вярва - доста основателно - че е подобрил живота на бедните турци и е накарал Турция да заприлича повече на тях - по-малко светска, повече консервативна.


Ердоган не схваща, защото все още води тази битка - тайната гражданска война в редиците на турския елит. Сред младежите по на 20-ина години в "Гези" той вижда сенчести сили, опитващи се да го отстранят, защото до неотдавна наистина имаше такива сили, които го преследваха. Опитваха се да свалят и неговата партия.


Защо Ердоган не схваща за какво става дума

© Dado Ruvic, Reuters


Наричат враговете на Ердоган "Дълбоката държава" - една държава в държавата, която поколения наред държеше турската демокрация под опекунството на военните. Това бе една меняща образа си мрежа от генерали, бюрократи и престъпници, действала някога като пазител на светското начало, но в действителност крепяща прозападните елити от турските крайбрежни градове и бюрокрацията. Това не бе толкова сенчесто управление, колкото разрастваща се политическа мафия. Тези сили не допускаха някой извън техния кръг да попадне на власт по демократичен път.


За да попречат на аутсайдери като Ердоган да овладеят държавната машина, те извършиха четири военни държавни преврата - през 1960, 1971, 1980 и 1997. Това на практика пречеше на бедните да получат своя глас в политиката - докато Ердоган не спечели изборите.


Окопалите се елити не се дадоха лесно.


Консолидирането на властта от партията на Ердоган се превърна в тотална война в елита, в която победителят получава всичко.


Кемалистите - сплотени елити от военни, магистрати и олигарси - пробваха всичко възможно, за да спрат Ердоган. През 1999 г. той бе вкаран за кратко в затвора заради ислямистките си възгледи. До 2008 г. те продължиха да се опитват да забранят неговата партия. Военните заговори изглежда следваха един след друг Генерали заплашваха да се намесят. Последваха скандални убийства (за които се предполагаше, че са оркестрирани от фракции в силите за сигурност) с цел да се посее хаос и да падне Ердоган. Имаше неуморна и всевъзможна пропаганда, финансирана от тези сенчести сили, целяща да го очерни, включително с обвинения че бил скрит евреин.


Тази тактическа война срещу Ердоган го разтърси и огорчи и той контраатакува, за да постигне целта си да постигне тотална победа. Докато през 2011 г. светът се бе вторачил в Арабската пролет, лидерите на партията на Ердоган тръгнаха срещу военния елит с разкрития за заговор срещу държавата. Последваха масови арести, а в момента процесите срещу 530 обвиняеми обхващат 8000 страници - повечето, но не всичко, изфабрикувани "доказателства".


Резултатът е, че над 15% от турските адмирали и генерали днес са на скамейката на обвиняемите.


Защо Ердоган не схваща за какво става дума

© Yannis Behrakis, Reuters


И тъкмо когато изглеждаше, че Ердоган най-после е победил "Дълбоката държава", из цяла Турция избухнаха тези протести, атакуващи ръководната му роля и настояващи за оставката му. Вероятно той не успя да види спонтанността на демонстрациите, защото през 2007 г. - последният път, когато имаше подобен масов протест в Турция, те бяха организирани от военните в съюз с Републиканската народна партия. Тези протести изкараха на улиците стотици хиляди в опит да попречат на Ердоган да спечели изборите. Гигантски митинги в Анкара и Измир събираха над 350 000 привърженици на светската държава, развяващи море от турски знамена.


На Ердоган му замириса на конспирация, защото до 2011 г. турската политика бе просто една конспирация.


Сегашните протести очевидно го изненадаха, защото плановете за ремонта на площада "Таксим", издигането на гигантски летища и огромен трети мост над Босфора бяха част от обещанията, с които партията му спечели изборите в Истанбул. Никога не е имало съмнение, твърдят хората на Ердоган, че гласуването на партията му на кметските избори през 2009 г. и на парламентарните през 2011 г. означаваше мащабно преустройство на Истанбул.


Това е една от ключовите причини Ердоган да гледа на протестиращите като на недемократични, елитарни губещи, сеещи хаос, за да подкопаят властта му.


Без съмнение Ердоган вярва, че е действал спрямо демонстрантите като идеален демократ.


Той не смята полицейските действия за брутални или недодялани 


той ги сравнява с това как са действали старите сили за сигурност във времената, когато военните контролираха всичко.


Никога преди турската държава не е изтървала контрола над "Таксим" до такава степен - да се допусне карнавал, продължаващ повече от седмица. Никога преди не се е случвало турската полиция да се извини. Ердоган си мисли за протестите на "Таксим" от 1977 г., когато на площада се събраха почти 500 000 души, а полицията ги прегази като стреляше директно в тълпата. Загинаха над 30 души.


Защо Ердоган не схваща за какво става дума

© Reuters


Ердоган не схваща, защото не слуша.


Подобно на руския президент Владимир Путин, репресивната му параноя задушава все повече медиите. Коментатори, които го критикуват, са уволнявани от вестниците. Турските телевизии са под натиск, осъществяван чрез държавни поръчки и други парични стимули, да показват общо взето това, което той иска да чуе.


Това стана особено видимо в дните на протеста - вместо предаване на живо от "Таксим", излъчваха научно-популярен филм за пингвините. Куп големи национални вестници излязоха с идентични заглавия за събитията.


Около Ердоган не останаха и хора, в които той да се вслушва. Съветници, които може да са критични или да предлагат алтернативни гледни точки, бяха изтласкани встрани. Оформи се дворцова свита от подмазвачи. Дори водещите членове на неговата партия вече се притесняват да не предизвикат гнева на Ердоган. В резултат на това той е откъснат от адекватна информация.


Защо Ердоган не схваща за какво става дума

© Dado Ruvic, Reuters


В една от разпространените от WikiLeaks американски дипломатически грами се казва: "Ердоган чете много малко - предимно симпатизираща на ислямистите преса - и вместо това разчита на своята харизма и инстинкт и на съветници, филтриращи информацията, свалящи конспиративни теории от интернет или такива, които са се изгубили в неосмански фантазии."


Нахвърляйки се срещу парка "Гези", той продължава да твърди ,че Турция е "точно там, където беше през 2007 г." - когато армията разпространи онлайн меморандум с намек, че може да извърши преврат.


Ердоган не може да приеме, че е приключено с "Дълбоката държава". За новото поколение на "Таксим" битките му срещу старите елити нямат значение, а опитите му да впише този протест в рамката на тези битки са заблуда и движение в погрешната посока.


За тях Ердоган вече не е жертвата - той е държавата.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK