"Искаме катарзис!", "Дайте ни катарзис!", "Гаджета"...или за лозунгите и това, което вършат

© Юлия Лазарова

Георги Гочев ни изпрати кратък текст за лозунгите и това, което те вършат под заглавието "Оставката от вас, катарзисът от нас". Той е главен асистент по старогръцки език и старогръцка литература в Нов български университет. Вчера е бил на протеста пред централата на БСП.

20 юни, 2013 г., 20 часа. Централата на БСП на "Позитано" 20. Вътре в сградата заседава изпълнителното бюро на партията. Ще бъде обсъждана и оставката на председателя Сергей Станишев. По големия брой полицаи и жандармеристи разбираме, че заседанието все още не е приключило. Решаваме да останем пред сградата и да изчакаме излизането на социалистите. Вероятността да разговаряме с някой от тях е малка. Но ако успеем лично да ги освиркаме, добре! Заставаме до протестиращите на отсрещния тротоар. Десетина души, въоръжени със свирки и мегафон. "Станишев, отбий вдясно!", "Станишев, излез!", "Станишев, отбий вдясно!". Мегафонът говори едновременно с гласа на пътен полицай и обучител на кучета. "Станишев, паркирал си в синя зона!" Синя зона, а всъщност червена зона. Едното лесно преминава в другото. "Последно повикване за червената планета!", тръби високо момче, когато мегафонът за момент замлъква.

Призивите са за движение. Социалистите трябва да излязат, да се преместят, да си отидат.

Самотен и мълчалив млад мъж с българско знаме и плакат "Комунист съм и не ме е срам", закачен на гърдите, пази правото им да останат. Никой не го гони от протеста. Прилича на духа на Дядо Благоев. Има нещо сантиментално, наивно и нещастно в него. "Искаш ли шоколад, приятелю, ти вероятно не знаеш какво е това?", подхвърля някой от другия тротоар и се опитва да изкуши младежа. Върху лицето на Благоев цъфва котарашка усмивка. Извадил е от раницата си кроасан "7 Days" и отхапва с апетит от него. "Севън дейс, севън дейс", подема мегафонът. Стават седем дни от началото на протеста!

Тогава забелязвам пожарната. Чистичка и спретната, чака в страничната улица.
"Върнете пожарната, тя е на Бойко", ще викат по-късно протестиращите. Но защо е тук? За да разпръсне с водна струя тълпата или за да угаси пламъците, ако някой подпали централата на БСП? Може би и за двете. Мисля си за филма "Гадни копилета" на Тарантино. За пожара в парижкото кино, където са се събрали всички изтъкнати нацисти. Не може да не мислим за тънката граница между мирния и агресивния протест. Засега тя не се нарушава. Между брега на протестиращите и брега на полицията още не е минала лодката на Харон. Лодката на Харон, така наричам в себе си пожарната кола. Молейки се да не става нищо лошо.

Полицейска кола, пожарна кола, линейка. Накрая идва и линейка. Около 20.30 ч. се задава група младежи, преоблечени като лекари и санитари. Маски, усмирителни ризи, слушалки, апарати за измерване на кръвното, болнично легло. Раздават шоколадови хапчета. И те носят мегафон. Два меча винаги ще намерят начин да изскочат от ножниците и да си премерят силите. Два мегафона също. Докато рицарите на протеста безразлично стоят настрана, трубадурите са под пара! Своеобразен джем сешън между двете групи протестиращи. Политическа поезия на два гласа. Единият дръзко подава лозунг, който другият трябва да продължи.

"Ирена Кръстева, шеф на ДАНС!", "Илияна Йотова, шеф на ДАНС", "Татяна Дончева, шеф на ДАНС", "Татяна, Татяна!", "Монтана, Монтана!", "От Монтана сме със рейс!", "Гоце ни плати!", "Пашата ни плати!", "Искаме фактура!", "Дайте ни кюфтета!", "Върнете мавзолея!", "Легнете в мавзолея!", "Гаджета!", "Серго и Местан стана Трибестан!", "Вдигни авиоотряд 28!", "Искаме катарзис!", "Дайте ни катарзис!", "Вътрешен катарзис!" (пее се в ритъма на кубинската песен Guantanamera), "Оставката от вас, катарзисът от нас!". Дуелът на трубадурите ще продължи почти час, до идването на протестното шествие. Ритъмът на гласовете ще бъдат заменен от ритъма на барабани, диалогът ще стане хор.

Преграквам и оглушавам. Нямам сетива. Но се чувствам лек, пречистен, пернàт, носен в правилната посока от енергията на общото слово. Вървя заедно с другите из булевардите на София, без да се усещам притиснат в тълпа, пея химна с пълно гърло, без да изпитвам притеснение, че изглеждам като сапунено мехурче, готово да се пръсне, обичам града, в който живея, и страната си естествено, без абстракция.

Та какво е направило словото на протеста? Какво може да направи? То зове за промяна, то понижава неща и хора, които се правят на велики, то, разбира се, ругае. Но заедно с това прави и друго. Словото на протеста е като река, която бързо отмива невярното слово на управляващите.
То връща имената на нещата около нас, прави действителността по-съответна на онова, което ние мислим за нея, прави я по-приемлива, прави света ни по-цялостен.

Никой не може да възприеме без притеснение Волен Сидеров като отговорен държавен мъж. Никой не може да възприеме без тревога Пламен Орешарски като независим експерт. Никой не може да възприеме без погнуса Делян Пеевски като шеф на ДАНС. Разкъсахте връзката със света ни, господа управляващи, това направихте! Сторихте действителността ни невярна, враждебна и противна. Обковахте я с пирони като индийско ложе. Но ние няма да я напуснем, а ще я преименуваме! Болен Лидеров, Пламен Олигарски, Делян Прасешки, това не са обидни имена, това са истинските имена в тази ситуация. В друга те биха били други. Но в тази те са тези.

Словото пречиства действителността. Оставката от вас, катарзисът от нас!