Как държавата да се управлява от хората, които не искат да я управляват

Десети ден на протеста срещу кабинета Орешарски

© Красимир Юскеселиев

Десети ден на протеста срещу кабинета Орешарски



"Дневник" публикува текста на Христо Христов и Михаил Москов без редакция. Те са го подписали с уточнението, че "авторите не сме политици, журналисти или анализатори, а граждани". Заглавието е на "Дневник", оригиналното беше - "Улицата без посока".


За огромното мнозинство граждани върховната ценност на демокрацията е правото да гласуват за свои политически представители и да бъдат коректив на управлението. Този популярен мироглед е донякъде следствие от самоналожилото се разделение на "ние-гражданите" и "те-политиците". Разделение, което изисква да се разграничаваме автоматично от тях по простата причина, че "те са маскари", а ние, разбира се, не сме такива. Те-политиците пък нямат нищо против това разделение, защото то им гарантира привилегирован статут на група, която държи съдбините на народа в ръцете си.  


Самият факт, че горното разсъждение е масово, особено сред редовно гласуващите, е плашещ. Ценността на демокрацията не е в правото периодично да избираш, да коригираш и да наказваш, а в




правото да бъдеш чут по всяко време

Индивидът като субект на обществените отношения е призван да противостои на обществената инерция (С. Чатой). Първообразът на демокрацията, Атинската демокрация, се базира на принципа ho boulomenos, "всеки който желае". Това е правото на всеки гражданин на законодателна и управленска инициатива, което се осъществява чрез директно адресиране на събранието. И това не е просто формално право – инициирането на процеса на взимането на решения е изцяло в ръцете на индивида. Което може да ни звучи далечно: ние сме свикнали тази инициатива да се канализира от партии, лобита, неправителствени организации. Иначе казано – от групи.


Ние обаче сме забравили за правото си да говорим и да ни чуват. Забравили сме, че представителната демокрация е компромис. Ние делегираме огромна част от нашите политически права върху нашите представители, а те "защитават" нашите интереси. Което е проблемно – моите интереси и интересите на представителя ми никога не съвпадат напълно. Това несъвпадение се задълбочава в партийно доминираните (и най-вече пропорционални) избирателни системи, където представителят реално е лишен от личните си възгледи и е само колелце в бюрократичната партийна машина, а избирателят е принуден да се отъждествява с идеологията на партията. Това силно опосредствано участие на гражданина в управлението е сред основните причини за неговото отчуждаване (и дори разграничаване) от властта. И това отчуждаване, проявяващо се най-забележимо в тенденцията на спад на участието в избори и незаинтересованост от обществените дела, тревожи развитите представителни демокрации вече почти половин век. В допълнение, партийният монопол върху политиката поставя гражданите, несимпатизиращи на определена партия, в неравнопоставено положение, ефективно изолирайки ги от политическия живот.


Забравили сме, че причината за съществуването на представителната демокрация, особено във вида ѝ на партийно представителство, е в голяма степен историческа, техническа и логистична – чисто и просто, пряката демокрация функционира най-добре при ограничен брой участници в политическия процес.


Но протестите от изминалата седмица показват, че

когато се намесят модерните комуникационни технологии, политическото представителство престава да бъде това, което беше


Комуникационните технологии и информационната глобализация предоставят база за споделяне на политически идеи и за организиране на политически действия, която прескача опосредстващите звена и дава реални възможности на политически активните граждани да влияят върху обществените процеси.


Българската конституция декларира, че "партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на народа". Протестите обаче показват нагледно, че политическата воля на гражданите се изразява единствено от самите граждани. Също така, показват, че мандатността не съществува в обществен вакуум и че представеността в Народното събрание не е панацея – реално политическо влияние може да се упражни от парламентарно непредставени граждани.


И ако правото да говорим и да ни чуват в момента се упражнява, повече или по-малко успешно, чрез излизане на улицата, то това само демонстрира нуждата от институционализирането му. Необходими са


механизми за упражняване на гражданско влияние върху управлението


Ползата от такива механизми е двустранна: от една страна, дава се възможност на отделни индивиди и на маргинализирани политически групи да участват смислено в политическия живот. От друга страна, това стимулира политическото развитие на отделните граждани, повишаването на гражданската отговорност и на нивото на емпатия с обществото: възможностите за обществена активност стимулират обществена активност. Дори само това е достатъчно основание за създаване на такива механизми.


През последните десетилетия по света се правят


опити за въвличане на гражданите в управлението,
паралелно или алтернативно на традиционната представителна демокрация


Те могат да бъдат разделени грубо в две категории – организирани събирания "на живо" и подходи, използващи нови технологии, най-вече web базирани платформи.


Един от най-старите и все още живи примери е Швейцарската система за събиране по кантони Landsgemeinde. В избран от всички ден гражданите на кантона прииждат на публичната арена, за да обсъдят и гласуват промени в местното законодателство и финансовите приоритети. Гласуването става чрез вдигане на ръце, като всеки може да инициира дебат. Понастоящем тази система е активна само в кантоните Апенцел Инерроден и Гларус, които имат население от съответно 16 000 и 39 000 жители.


Канада изпробва друг тип граждански събори в две от нейните провинции – Британска Колумбия и Онтарио, съответно през 2004-а и 2005-а. Опитът от Швейцарската система показва, че когато населението е твърде многобройно, общите събития "на живо" стават сложни или невъзможни за организиране. Поради което се подхожда към случаен избор чрез лотария на двама граждани, мъж и жена, от всяка електорална област, които да работят по предварително зададени проблеми. Поради политиките на мултикултурализъм в канадското общество се търси и активно участие на маргинализираните етнически групи в страната. След първоначалния подбор започва "фазата на учене": участниците се включват в изслушвания на различни експерти, защитаващи многообразието от позиции, които съществуват по дадения проблем. По този начин се осигурява тяхната начална компетенция в дискутираната област. Обсъжданията завършват с финален доклад на препоръките на събора, който бива гласуван на референдум. Разновидности на този подход, използващи репрезентативен принцип за подбор, се организират и в Дания, Германия и САЩ с различен успех и продължителност.


Друг пример идва от Тоскана, Италия, провинция с население 3,7 милиона жители, където през 2007 година се приема закон, целящ да осигури възможност за участие на гражданите в създаването на регионални политики. Самият закон е изработен с активно участие на над 1000 от тях. Законът дава възможност за иницииране на публичен дебат при поне 0,5% желаещи от гражданите над 16 години. Назначава се ръководител (авторитет), който да води процеса по обсъжданията, както и да синтезира получените резултати. Организират се серия от модерирани дискусии, често включващи едновременно експерти, местни политици и граждани. Избраните от събранията решения се финансират от региона, като към 2012 година те наброяват 116.


В Ирландия в разгара на икономическата криза и при едноцифрен процент доверие към институциите в мащабен експеримент се правят пробни граждански събрания както "на живо", така и онлайн. Резултатите са "убедителни" (според неправителствените организации) и "окуражаващи" (според правителството). Финалният доклад заявява, че гражданските събрания "могат да бъдат използвани на национално, регионално и локално ниво. Същественото е в тях гражданите да имат глас, а не просто вот". Посочва се, че (противно на някои очаквания) гражданите, които не са членове на политически партии или други организирани обществени групи, колективно проявяват изключително ниво на здрав разум в разискванията. Оказва се, че в резултат на разискванията събранията не само взимат информирани решения, но и разбирането и връзката на гражданите с демократичните процеси се засилват. Една от констатациите на доклада е, че гражданите вече не считат акта на гласуването и членството в политически партии за достатъчни варианти за политическа изява.


Характерно за гражданските събрания е, че те се базират върху


принципа на съвещателна демокрация


Акцентът се поставя върху цялостно обмисляне, отвореност, разглеждане на проблемите от различни гледни точки и в резултат - обосноваването на максимално консенсусно решение. Опитите показват, че представянето и обсъждането на множество гледни точки увеличават толерантността и разбиват стереотипното мислене. Това е в рязък контраст с традиционната антагонистична партийна демокрация, при която мнозинството обикновено налага своята гледна точка на малцинството, а мненията са предварително фиксирани в зависимост от груповата принадлежност на участниците и не търпят развитие.


Един важен положителен ефект от допускането на директен граждански принос във взимането на решения и формирането на политики е увеличаването на броя на обществено активните граждани. Например в Порто Алегре, Бразилия, град с население от милион и половина жители, разпределението на средствата за нефиксирани разходи в бюджета се решава ежегодно от обществен съвет от 1989-а година насам. И броят на въвлечените в този процес граждани неизменно расте с всяка изминала година.


С развитието на интернет технологиите става възможно да се заобиколят много от проблемите, които съществуват при дискусиите "на живо" – резултати могат да се постигат по-бързо; разходите са по-малки; не се изисква голяма доза мотивация и "изразходване на лично време".


Към момента има няколко по-популярни


примери за уеб базирани системи


които целят да подпомагат и стимулират обществената активност. В медиите особено внимание беше обърнато на "митичната" Исландия, където тази инициатива беше използвана за изграждане на новата конституция на страната, както и за местното самоуправление на столицата Рейкявик. Създаването на конституцията не беше базирано на централизирана страница, която да агрегира общественото мнение, а наблягаше основно на събиране на изразените в социалните мрежи идеи. Системата за градско самоуправление на града от своя страна представлява динамична платформа, тип форум, с наименованието "По-добър Рейкявик". В нейните рамки има свобода за участие всеки желаещ, като той придобива правата да прави предложения, да ги дискутира и оценява. Най-гласуваните предложения биват предлагани в градския съвет. В САЩ официалният портал Regulations.gov служи за платфома за обсъждане на федерални политики, които задължително минават регламентиран период на обществен коментар. За решения, които предизвикват силен отзвук, този период може да бъде и удължаван.


Този тип платформи се опитват да адресират ограниченията, които се появяват в дискусиите "на живо": разделения на групи (например по политически пристрастия), отказ от коопериране между участниците с различно ниво на експертност, липса на контрол върху грешките на мисленето (които в стандартната ситуация се санкционират от модератора) и други. Подобни уеб базирани системи имат дълъг път пред тях, но те несъмнено могат и трябва да функционират като допълнение на традиционните избираеми управленски органи.


Отпушването на задънената улица на политическия ни живот


може само да спечели от някаква доза политическа иновация, която да позволява директно участие на гражданите в процесите на управление на обществото, както и да им дава възможност за постоянна обратна връзка със законодателната и изпълнителната власт. Техническите постижения пък ни дават инфраструктурата за осъществяването на такава иновация. Вместо обаче да се обръща внимание на това в светлината на гражданските протести, институционализирането на гражданската инициатива като че ли остава изцяло в сянката на тривиални конюнктурни политически проблеми като слабостта на разединената десница и падението на левицата. Тази статия цели да поправи този пропуск и евентуално да предизвика разсъждения по темата. За първи път сме на етап от техническото си развитие, в който имаме възможност поне частично да реализираме Платоновия (на пръв поглед парадоксален) идеал: държавата да се управлява от хората, които не искат да я управляват.


Осигуряването на механизми за гражданско участие в политическите процеси обаче е само една част от потенциалното решение. Тези механизми не целят да заместят представителната демокрация, а да я допълват. Представителната демокрация засега, а вероятно и в бъдеще, е неизбежна част от общественото битие. Затова трябва да се поправи счупената връзка между гражданите и представителите им и да се работи за преодоляването на недостатъчната представителност на избираемите органи.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Лелка
    Лелка
    Рейтинг: 1464 Неутрално

    "Ние обаче сме забравили за правото си да говорим и да ни чуват. Забравили сме, че представителната демокрация е компромис. Ние делегираме огромна част от нашите политически права върху нашите представители, а те "защитават" нашите интереси. Което е проблемно – моите интереси и интересите на представителя ми никога не съвпадат напълно."
    Сега имаш право да "избереш"представител,който да отстоява собствените си,често дори и не партийни интереси.Баста!!

  2. 2 Профил на stttt
    stttt
    Рейтинг: 488 Неутрално
  3. 3 Профил на roooster
    roooster
    Рейтинг: 381 Неутрално

    1.Не може да забравиш, това, което никога не си знаел.
    2.Правото да се изразяваме съществува, но дали ни чуват??? По скоро не, защото уникални за нашата действителност са индивидуализмът и оцеляването поотделно.
    3.Тъй, че поредният патос без адрес.

  4. 4 Профил на Съни
    Съни
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Вече не останаха кадърни управници, който и да вземе властта се променя, не знам кой трябва да ни управлява, за да сме добре.

  5. 5 Профил на Skydiver
    Skydiver
    Рейтинг: 517 Неутрално

    Защо все трябва да изобретяваме топлата вода? Въпроса не е как да създадем нов, "готин" тип демокрация, а как да накараме старите, скучни форми да заработят.
    Във всяка партия има готини и свестни хора, но по типичен за Бг начин все избират най-голямото и кресливо магаре за шеф, който после си урежда антуража на челни места в листите "защото са проверени хора".
    Нужна е система в която личната репутация на кандидат-депутатите е по-важна от подмазването на "партийния шеф". Примерно система със задължителна преференция. Да видим тогава дали няма да се променят нещата.

  6. 6 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 1084 Неутрално

    Тази система е измислена отдавна и се нарича фондова борса.Там всяко волеизявление се отчита,при съвпадение има сделка,иначе няма.
    При нея можеш да участваш сам или да довриш управлението на активите на фонд,или на няколко,или въобще да не участва.Избираш на кого да се довериш,вярата е неуместна.Регламентирано е и каква информация е задължително да се побликува и каква по никакв начин не следва.Определяш таргет и стоп лос,по свое усмотрение,дори на коя ,кои ,борси да участваш пак ти го определяш.
    Някои печелят,други губят но борсата в дългосрочен план расте.
    Има и консервтивни и агресивни стратегии,всеки избира своята.

  7. 7 Профил на hinin37
    hinin37
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Да ИСКАШ е едно, да МОЖЕШ е втаро, а да ИСКАШ е трето...Без трите не може! А пък само с едно от тях - ХИЧ.....

  8. 8 Профил на shilliew
    shilliew
    Рейтинг: 446 Неутрално

    Нещата са още по-сложни. В това Народно събрание НЯМА депутати, има само БЕЗГЛАСНИ БУКВИ, които правят каквото каже лидерите (Станишев, Борисов, Местан, Сидеров) им и ПОСЛЕ роптаят донякъде като Кадиев, само за да може се покаже "парламентаризъм".
    А за относно лидерите - те не са БЪЛГАРИ, дори не са ХОРА. Те не отстояват желанието на МНОЗИНСТВОТО (друг е въпросът как бяха избрани, най-виновни са партията на "гъбарите", аз гласувах) и наглеят, правят се на недочули, претупват и изопачават нещата. И най-важното: слушкат мутри олигархи (Златев), мутри "бизнесмени" д.р.и.с.л.ь.о.в.ц.и (Пеевски), мутри банкери (Василев); в съдебната система се назначават субекти със съмнителен морал и/или с направо незаконоправни действия (което е шокиращо-примери Пенгезов, Владимирова, Колев), които оставят доказани наглеци-престъпници да се разхождат неприкосновено и без притеснение (Доган). Списъкът е дълъг...
    Но кой е най-виновен - НИЕ САМИТЕ, че сме допуснали цели 24 години такава л.а.й.н.а.р.и.я...като сме получили обещания след протестите през 1990 и 1997 и сме приспали последствията.
    ЗАТОВА И СЕГА - ПРОТЕСТИ!!! БЕЗ НИКАКВО УСПИВАНЕ!!! (въпросът вече дали трябват по-радикални действия, а не танци, плакати, веселие). И хората, които желаят да се извърши ТОТАЛНА и КАЧЕСТВЕНА промяна на статуквото, трябва да се научат да ЖЕРТВАТ свои цели в името на общото благо....а не с хора като Илияна Раева примерно...

  9. 9 Профил на АмброзСП
    АмброзСП
    Рейтинг: 614 Неутрално

    Каквото и да си говорим,каквито и примери да се дават,
    докато не се промени мисленето на гражданите в България
    нищо добро не ни чака.
    Да вземем най обикновен човек,без амбиции,но избран от
    неговите съграждани да ги представлява,промяната е видима,
    действията също,и ако същия продължи напред и ногоре по
    стълбата на власта се стига дотам,че тези които са го избрали,
    подкрепили и.т.н. не могат да си познаят човека.Той от своя страна,тихомълком се обгражда от "слуги и васали",започва
    да се оглежда и услушва от къде ще се зададе "келепира"
    ЗАЩОТО така е редно,и същият този избран вече не обслужва
    гражданите,а става слуга на другите,онези с милионите.
    И историята се повтаря,колелото се върти,живота си тече.
    Хората идеалисти са много малко,затова историята помни техните имена,а на други имената в историята се споменават по стечение на обстоятелствата.

    Мисълта ражда действието.
  10. 10 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 1084 Неутрално

    До коментар [#5] от "Skydiver": Съгласен с исключение на едно.За личностите и партиите.Всичките ми политички активности и интереси се свеждат до какво ще пише в Държавен встник официален раздел,ако тази или онази партия получи мандат.Личностите не ме интересуват.Най добрия министър ще е този,на който не съм запомнил името.Като полетът мине нормално,забравяш имената на пилотите,при катастрофа,тях ги научава целия свят.

  11. 11 Профил на Udo Ulfkotte
    Udo Ulfkotte
    Рейтинг: 808 Неутрално

    До коментар [#5] от "Skydiver":
    Протестиращите например развяват плакати с искане за мажоритарни избори. В същото време едва ли някой от тях знае, че в предишното НС имаше цели 31 депутати, избрани мажоритарно, сред които Ахмед Доган и Цецка Цачева. Просто за това не пише във Фейсбук, откъдето по правило черпят информация за БГ и света. Виж преференциалната листа е съвсем друго нещо. Там колко си близък с партийния шеф, съответно на кое място те е поставил в листата няма да има значение, щом избирателят ще е този, който може да я нарежда. Макар че, съдейки по това кои депутати беше избрал като мажоритарни, оставам скептичен, че е в състояние въобще да отсее читавите от популистките кресльовци. Тъжната истина е, че политиците са такива, защото самите граждани, ако и да претендират противното, не са много по-различни. И в невежеството, и в склонността към шуро-баджанащина, и в агресивното напредване с всички средства...

    "Купените журналисти" ("Gekaufte Journalisten")
  12. 12 Профил на Payakoff
    Payakoff
    Рейтинг: 458 Любопитно

    [quote#7:"hinin37"]

    Да ИСКАШ е едно, да МОЖЕШ е втаро, а да ИСКАШ е трето...Без трите не може! А пък само с едно от тях - ХИЧ.....
    [/quote]
    Нещо не разбирам мисълта Ви. Пишете, че са три неща, а всъщност са две. Кое е третото?

    Post tenebras spero lucem
  13. 13 Профил на Гневник
    Гневник
    Рейтинг: 701 Неутрално

    Христо Христов, Михаил Москов, Сульо, Пульо и братовчед им Мульо правят жалък опит за манипулация.

  14. 14 Профил на roooster
    roooster
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Ако да искаш е 1 и 3, а да можеш е само 2, значи повече искаш, отколкото можеш. Тъжна гледка.

  15. 15 Профил на Udo Ulfkotte
    Udo Ulfkotte
    Рейтинг: 808 Неутрално

    До коментар [#8] от "shilliew":
    Добре де, посочи ги тия граждани, които ще са по-морални, по-компетентни и по-ползотворни от политиците. Нямам нищо против автоматически цялата власт да се даде на протестиращите, разбира се, след като участват в избори, щото Конституцията трябва да се спазва. Нека станат депутати, министри, да напълнят администрацията и да видим резултатите от действията на "готините, знаещите, интелигентните и можещите". Мога да се обзаложа, че няма да е по-добър от това, на което сме свидетели през последните години. Но този експеримент си заслужава, за да се види най-сетне, че НС и МС възпроизвеждат сравнително точно манталитета на нацията.

    "Купените журналисти" ("Gekaufte Journalisten")
  16. 16 Профил на baghatur
    baghatur
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Толкова много разтягане,само за да се оправдаят едни мижави протести ...

    Liberate Your Mind!
  17. 17 Профил на yoankata
    yoankata
    Рейтинг: 434 Неутрално

    [quote#1:"Лелка"]Ние делегираме огромна част от нашите политически права върху нашите представители, а те "защитават" нашите интереси. Което е проблемно – моите интереси и интересите на представителя ми никога не съвпадат напълно."[/quote]

    А бе не съвпадали напълно! Това е брутален ефемизъм, под който трябва да се разбира 'въобще нямат нищо общо, 'щото представителя е дебеловрат син на червен апаратчик и тотален простак и гьонсурат'! Въобще няма нужда от такива хипотетични проблеми, защото си имаме доста належащи практически такива¬

  18. 18 Профил на Петя Сотирова
    Петя Сотирова
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Изключително навременен анализ и в пъти по-смислен и конструктивен от дайновските . Пряката демокрация е истинската демокрация, представителната е неин деформиран, дискредитиран и уродлив сурогат. Умниците дето накаканизаха "Харта"-та с техните експертни екипи ( неясно как формирани и от кого признати) изобщо не са наясно май, че става въпрос за упражняване на власт, а упражняването на власт на някакво "мнозинство" над някакво"малцинство" или обратното е отрицание на духа на свободата. Духът на свободата е градивната енергия на едно общество, тя е Дух Свети в социалната част на нашия живот. Минимализирането на разделеността би трябвало да бъде върховната цел на всяко социално движение за обновление.

  19. 19 Профил на Skydiver
    Skydiver
    Рейтинг: 517 Неутрално

    До коментар [#11] от "Константин":

    Това с мажоритарните кандидати тогава беше пародия - нескопосано, прибързано и необмислено. Ако правим изборите мажоритарни трябва да се действа на цяло и МИР-овете да се надробят. Разбира се това ще бетонира ГЕРБ, БСП и ДПС като единствени партии и то за вечни времена, но ще увеличи влиянието на местните им структури, по този начин реформирайки ги леко.
    Праг за влизане от 2% + задължителна преференция е единственото, което ще разчупи едновременно лидерския модел и трипартийния олигопол.

  20. 20 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1241 Неутрално

    До коментар [#4] от "Съни":


    Вече не останаха кадърни управници, който и да вземе властта се променя, не знам кой трябва да ни управлява, за да сме добре."

    -Вече не останаха,а имаше.
    Ние си предпочитаме,обаче,не да ни управляват добре,а да ни забавляват.

  21. 21 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1205 Неутрално
  22. 22 Профил на kai
    kai
    Рейтинг: 848 Неутрално

    Всеки си представя че управление от гражданите ще е управление от граждани като него самия. Е няма да е това. Ще е управление от граждани намиращи се под средното на социалната стълбица. Първо защото те са най-заинтересовани от държавата и второ защото долната половина от обществото има много повече време за губене.

    За мен лично е достатъчно управлението да стане много по-прозрачно, да разкрива много повече информация и да отговоря без клинчене на въпроси, зададени от обществото. Защото нещата които са нездравословни обикновено процъфтяват в сенките.

  23. 23 Профил на dzmey
    dzmey
    Рейтинг: 434 Неутрално

    В София ( само там де, другаде хората поне мислят), са наизлезли една шепа хунвейбини,които да си развяват байрака, по внушение на "модерните" социопатни мрежи, мислейки си, че от тях зависи нещо!

  24. 24 Профил на Grizacha ot Razgrad
    Grizacha ot Razgrad
    Рейтинг: 594 Весело

    Не е прашка, не е лък, той е правен в Казанлък!
    Отговора на въпроса: "Кое ще ни оправи?".

    Друго спасение няма.

  25. 25 Профил на apokalyptra
    apokalyptra
    Рейтинг: 5 Любопитно

    Една пробна платформа в тази посока вече функционира: http://citizen.bg/





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK