Ясно е кои са те, но кои сме ние

Ясно е кои са те, но кои сме ние

© Личен архив, Личен архив



Публикуваме статуса-позиция от "Фейсбук" на оперната певица Александрина Пендачанска. Заглавието е на "Дневник": 


Опасявам се, че липсата на организирано изговаряне на необходимите мерки за преодоляване на настоящата криза би могла да разхвърля и дори унищожи енергийния тласък, който изригна в гражданството и роди един невиждан досега в България протест! Протест не социален, не икономически, не политически, а "морално-естетически" (Калин Янакиев). Един истински граждански протест, който не се свежда до сметки за тока (януари 2013) или инфлация и икономическа безизходица (1996-1997) (1990-91). 


Не е необходимо да правя тук анализ на самия протест. Направен е в последните дни от по-умни от мен хора.




Едно нещо обаче ми липсва във всички коментари и ми се ще да го допълня. И то е, че успехът на този протест зависи от присъединяването и включването на абсолютно всички, които НЕ СА свързани с олигархично-престъпната структура, управляваща страната (пряко или косвено) в последните 23 години.


Съвсем опростено – онази структура, наследена от комунистическата Държавна Сигурност, създала и контролираща политическите партии, едрия капитал, организираната престъпност и всичко, което в България произвежда власт и пари след 10ти ноември. Иначе казано, олигархичният Октопод - карциногенното образуване, довело тялото на държавата до терминално състояние, в което средствата на демокрацията (избори и политическо представителство) не могат да продължат дори да го поддържат живо, камо ли да го излекуват! Служа си с тази метафора, защото е проста и ясна.


И така, какво правим, когато тялото ни е пред физически разпад и застрашено от смърт? Интересува ли ни дали дясната или лявата ръка ще посегне към лекарството, или напрягаме ВСИЧКИТЕ си сили за да си вземем цяра, да го преглътнем и да се справим с болестта? Още повече в политическа среда, в която лявото не е (и никога не е било) реално ляво, нито дясното – дясно! Ще спестя тук мястото да коментирам нелепостта на българското определяне за "ляво" и "дясно", макар че и то крещящо се нуждае от анализ и преподреждане, бидейки всъщност остър симптом за патологичните процеси, протичащи в българското държавно тяло.


Именно това подреждане – на истинското ляво – в ляво, дясно – в дясно, обаче ще е възможно само ако се нормализира политическата среда и оздравее! Но това е вторичен процес. Преди да разберем дали ще пишем с дясната, или с лявата ръка, трябва да оживеем, да се види ще ни бъде ли изобщо! И отново го повтарям, за целта е необходим целият наличен ресурс, всичките ни сили!


Какво тук толкова не е ясно? Като всяка болест, като всеки рак - това е война, и то на живот и смърт! Не само защото повече така не можем да продължим да живеем, а и защото поддържащата досега система за изкуствено дишане на държавността фалира, изчерпа се, изразходи целия си потенциал от пожарникари, царе, лумпени-националисти, малцинствени паники, антикомунистически страсти, комунистически такива и прочее репертоар. 


Край! Толкоз беше! Нямат кого и от къде повече да извадят! И какво правим, питам?


Или добре, по-простичък въпрос! Те кои са е ясно – 5-те процента олигархична маса, ДС сраснато с властта, престъпността и големите пари. Но ние, кои сме ние?


Не сме ли ние всичките останали 95 процента български граждани – червени, сини, българи, турци, бедни, богати, талантливи, некадърни, умни, глупави, красиви и грозни (по Дърева)...


Какво общо имам аз - заклет седесар (да ползваме опростените термини) с далаверите на Евгений Бакърджиев и БТК, или леля ми с тези на Милен Велчев и външния дълг, или Емине с империята Кръстева-Пеевски, или Игнат с осребрения Сидеров кворум, или Диди с мутренското битие на Бойко, или Дърева с червените енергийни капитали или кадруването на Гоцев....


Какво общо имаме ние, хора, с МАФИЯТА?! Ние сме от едната страна – те са от другата! Тук няма място за никаква политически деления, принадлежности и идентификации. Тук става въпрос дали си вадим хляба с почтен труд или с престъпления и дали сме съгласни пред очите ни тази криминална 5 процентна група да продължава да обезкръвява това нещастно, болно тяло на анемично – разпадната държавност! 


Затова съм убедена, че всяко политизиране на протеста води до изключване и отхвърляне на огромни групи хора, които по естествен начин му принадлежат.


След като се възстанови държавността, законът и нормалността имаме право отново да се разделим! Нямам нищо против това право... (Дърева не ми харесва!) Но нека си го извоюваме!!!


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK