Наръчник на строителя на "втората България"

Наръчник на строителя на "втората България"

© Георги Кожухаров



За да остане правителството максимално дълго на власт е необходимо да се създаде представа, че то е подкрепяно от една друга, втора България, която не споделя исканията на протестиращите. Втората България всячески трябва да бъде противопоставена на първата: ако едната е красива, другата трябва да е по-грозничничка (но мъжествена и автентична); ако едната е млада, другата трябва да не е толкова млада; ако едната е образована и градска, другата трябва да е от село и да е естествено интелигентна; ако едната е от центъра на града, другата трябва да е от покрайнините и т.н.


След това трябва да се създаде представа, че "втората България" е систематично обгрижвана от правителството, че то се е превърнало в неин гарант и покровител. След това просто трябва да се твърди, че "първата" България иска да свали законно избраното правителство на "втората". Че става дума за конфликт на интереси: град срещу село, висше срещу висшо, буржоазия срещу пролетариат и т.н. Политиката е въпрос на разделение. Разделението е въпрос на възприятие. Техниките за реализиране на задачата са следните:

1. Организационни


Ако протестът е многоброен, в него могат да се внедрят групи, които да размиват посланието. Ако протестът е за оставка на министър-председателя, могат да се пратят подвижни отряди пред централата на опозицията, или пък викачи срещу президента. Трябва да се внимава с външния вид на привнесените лица, защото напоследък протестиращите се научиха да ги разпознават. Издаващи белези обикновено са голямата мускулна маса и дебелият врат, качулките, голата глава и най-вече онова трудно уловимо (за кадровия състав) излъчване, което е известно като "мутренско". Трябва да се внимава и с плакатите – да не са от една и съща печатница.


"Втората България" трябва да има свои контра-протести. Те може да са малки и обществено незначителни, но са необходими, за да подчертават прокарваното различие: ако "втората България" е по-възрастна, те трябва да са по-възрастни и т.н. Да започнат да се събират и подписки "за" правителството, "против" президента и т.н., за да се създаде представа за масовост, когато бройките на направилите си труда да отидат са малко. Да се дублират активности на протестите, за да се създаде представа за аналогичен социален феномен – ако има пърформанси на протеста, да се помисли за такива на контра-протеста. Ако едните гладуват, другите също да гладуват, или пък да ядат пасти (като ироничен контраст).




Да се направи опит да се излъчи "представителство" на протеста, за да може с него да се преговаря. Да се създаде представа за широки преговори между правителството и "гражданското общество". Ако традиционните неправителствени организации откажат съдействие, да се поканят други. Ако качеството е ниско, да се наблегне на количеството: ако откажат 15, да се поканят най-малко 100. Да се натърти, че 15-те не представят никого или най-много само "първата България": 100-те да се издигнат до представители на "втората България".


2. Медийни

Отразяването на протестите трябва да се избягва. Когато това не е възможно, поради изтичане на информация по неконтролирани канали, да се концентрира вниманието върху контрапротеста или действията на внедрените в протеста лица. Да не се съобщават числа за протестиращите, особено когато надхвърлят определена граница – да речем 3000. Да се редопоставят протеста и контрапротеста, като се канят представители на двата най-малко по равно.


Да се внимава, защото публиката започва все по-често да улавя директната медийна манипулация. Ако трябва, да се свалят от екран най-възторжените про-правителствени журналисти, които протестиращите разпознават като манипулатори, и за които скандират нецензурни лозунги


3. Социологически


Най-важната задача е социологическа – трябва да се създаде представа, че страната най-малкото е разделена на две (по възможност) равни части. Това може да стане като се зададе объркващ въпрос: например, "протестите политически ли са или граждански"?! Сигурно резултатът му ще е 50:50. Хората ще се чудят дали е политическо искането на гражданите за оставка на премиера и един ще каже едно, друг друго – ето ти социологическото доказателство за съществуването на "втора България".


Ако все пак има огромни мнозинства в полза на оставката на премиера, подходите са два. Първо, въпросът за оставката може да бъде премълчан и директно да се замени с въпроса "искате ли избори тук и сега?". Хората ще се стреснат от това "тук и сега" – в крайна сметка, всяко сериозно действие трябва да се подготви, а едни избори така или иначе не могат да се случат "тук и сега", а най-малко след три месеца. С тази хватка веднага разбивате голямото мнозинство, искащо оставка, на 1/3 от хората, които са за избори "тук и сега" и други, които са за избори след един, два, три, пет… и пр. месеци. По този начин, можете да приобщите към "втората България" всички, които смятат, че изборите все пак ще отнемат малко време за организация. Най-добре е да разделите въпроса на: "искате ли избори сега и веднага" и "искате ли избори след една година". Тези, които искат избори след три, четири, пет, шест месеца, ще се чудят какво да отговорят и може да изберат "една година", просто защото знаят, че сега и веднага избори не може да има.


Все пак въпросът с оставката на премиера не може да не бъде зададен от по-почтените агенции. Тогава ще лъсне, че има голямо мнозинство в полза на оставката и "втората България" ще почне да се топи. Но и тогава не всичко е загубено – може да се опита отново тактиката с времето: "искате ли оставка сега и веднага или след една година?" Мнозина ще си мислят, че това правителство и мнозинство, все пак могат да свършат някаква полезна работа преди да си отидат – например, да направят малко промени в изборните правила, да въведат някои спешни мерки. Някои от тези хора, може и изберат "след една година" пред "сега и веднага" просто поради липсата във въпросника на други възможни алтернативи. За това, в никакъв случай не трябва да се допускат във въпросниците подобни на следния варианти: "искате ли оставка на правителството след въвеждането на някои бързи промени в изборния кодекс и социалната сфера?" Такива въпроси могат да унищожат в зародиш "втората България".


Веднъж след като страната е разделена горе-долу на две, да се направят кросовете така, че да излезе, че "втората България" е социално по-слаба и е от малък град или село. Това няма да е трудно, защото електората на партиите, поддържащи мнозинството и без това е такъв. Ерго, между първата и втората България има дълбок политически кливидж, а не става дума за масово вбесяване от особено показателна безочливост на управляващите.

4. Идеологически


"Втората България" може да бъде разрушена от масовото убеждение, че определени корпоративни интереси имат прекалено влияние върху политиката: ако питате хората директно, така ли е, България ще бъде само една. За да станат две, трябва въпросът със зависимостите да се постави по-иначе: например, искате ли да смените сегашните олигарси с други, по-страшни? Тогава някои ще кажат да, други не – и правителството ще може да се облегне на вторите. За да се постигне тази цел, трябва да се следва анти-кантианския императив на българската политика: ако аз съм маскара, най-вероятно всички други са маскари и трябва да ги третирам като такива.


Вярно е, че така се създава една отвратителна идеология на отчаянието, но и по-лоши неща са се случвали, като падане на правителството, да речем. За това трябва да се подходи прагматично и олигарсите да се разделят на "социално отговорни" и "безродни неолиберали", като се налага представата, че с всичките им грешки, първите са от полза за "втората България", докато вторите или за нищо не стават, или пък са настървени капиталисти, които само "първата България" може да хареса.


Да се внимава много при тази операция, защото "социално отговорните" са подкрепяли и предишни правителства – за да се тушира тази слабост, да се разгърне идеята за "душевния катарзис".


Най-добре е, за да не се влиза в неудобни сравнения, всички заможни и особено тези с вестници, да се брандират "олигарси". Едни ще са с правителството, други ще са против – важното е, че борбата ще се е свела до нивото "олигарх срещу олигарха". Убедени ли са всички в това, ще е по-лесно да се докаже, че олигарсите на втората България са по-добри от тези на първата.


5. Парламентарни


Докато се овладяват ключови постове в държавата, трябва да се приемат мерки и закони в полза на "втората България". Увеличени майчински, намалени сметки за ток – всичко това може да се покаже като чувствителност към интересите на въображаемата втора част от нацията. Трябва да се внимава, за да не се преиграе, защото все пак никой на протестите не иска сваляне на данъците, намаляване на пенсиите или пък на майчинските. За да се прикрие този факт, може да се твърди, че "първата България" просто нехае за втората – вместо да се бори за по-ниски сметки, иска да сваля правителството и по този начин губи ценна обществена енергия.


Много е важно, също така, парламентът да работи в дългосрочна перспектива по неща, които част от протестиращите може и да искат – например промяна на изборното законодателство. Трябва да се настоява, обаче, че бързата работа е срам за майстора, че монтанската юридическа школа слепи ги е родила, докато кюстендилската – дори с риск да преноси – ще отложи раждането поне с година.


Междувременно, за шеф на парламентарната борба с корупцията трябва да бъде сложено някое безочливо лапацало, което така да започне да напада опозицията, неправителствения сектор, президента и т.н., че всички да се отвратят в мига, в който чуят думата корупция или олигархия.


Политиката трябва да стане една кална борба между "първата" и "втората България": в дългосрочен план, кална война на всеки срещу всеки.


***
Приликите с реални лица и събития са, разбира се, случайни.


Това е така, защото "втората България" е паралелна реалност, лабораторно създаден продукт за разделение на обществото, който, ако бъде оставен без отговор, ще обърка допълнително политическите процеси и ще отврати допълнително хората от тях. Един от позитивните резултати на протеста е, че като общество по-добре разпознаваме логиката на манипулативното мислене. В този разобличаващ дух, за финал - поздрав за изнервените, но запазили разума си граждани с един цитат от ДС агент Мляков:


"Не иронизирай, не ползвай смесени метафори, а вниквай. Цола Драгойчева казва: агент-провокаторът е скрит фракционер. Където има група от трима човека, той ги разделя на по човек и половина, изопачава думите им и ги сблъсква..."
Владислав Тодоров (Цинкограф)


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK