Случайни жертви

Случайни жертви

© Надежда Чипева, Капитал



Препубликуваме текста от портала "Култура". Вътрешните заглавия са на "Дневник".


Тази нощ най-после влязохме в комюникетата на световните информационни агенции, които досега, запленени от спектакуларността на Бразилия, не обръщаха особено внимание на това, че в центъра на София се прави диагноза на болестите на европейската демокрация. Така че за срам влязохме в кадър, защото имаше кръв и случайни жертви. Наричани още колатерални. Те са винаги непростими и по правило незапомнени, макар че в нашия случай те ще доведат до оставка, както поради непредвидимото и безсмислено нагнетяване на напрежението у нас, така и поради това, че тъкмо безсмислието на насилието ни вкара в международните новини, отразяващи вълненията от раждането на третия престолонаследник на британската корона.


За времето след оставката е този текст




Протестиращите бяха упреквани, че ще възпроизведат същото, срещу което протестират, или пък ще върнат ГЕРБ на власт, заради което биваха наричани "гербери" или "герберасти". Е, трябва вече да кажем какво следва, защото оставката става неизбежна, а в ролята на случайна жертва е и ГЕРБ, а техният лидер е майстор на позата "аз не ща, съдбата сама ме сполетя, а и беше пълнолетна". "


Протестите, без да целят това, спасиха кожите на ГЕРБ. Това трябва сега да им е за предупреждение – те не се отличаваха особено по икономическа политика и технология на властта както от предишната, така и от сегашната тройна коалиция. Тази приемствена стилистика – властово-технологична – беше крайно успешно въплътена от Делян Пеевски, с чието добре планирано, макар и обявено за обикновена грешка, назначение новият парламент заяви, че ще покаже на ГЕРБ какво е истинско майсторство в тази игра. Язък, впрочем, за такова разхищение на енергия – сериозна артилерийска подготовка за една простичка грешка.


Обаче думата е за случайните жертви.


Както казах, това са предишните управляващи. Най-напред, те са неволно спасени – не от убийства в ареста, разбира се, но поне от арести, ръководени от решително катартичния Пеевски. Така че те не станаха жертви на арести, каквито в някои случаи щяха да са заслужени. Но те станаха плашилото на тези протести. От една страна, нестроен хор от разни гласове държи исото на протестите: "Ама какво правите вие, софиянци (лъжа, но какво да се прави), да не би да искате да върнете ГЕРБ!"


Гласовете в тази нестройна формация са различни – на хора, истински измъчени от предишното управление, с малки фирми и ферми, на които не е връщан ДДС, които не са могли без участие в съответните мрежи на лоялност да имат достъп до субсидии за селско стопанство и т. н. Заедно с тези наистина изтормозени почтени хора са, разбира се, всички от сегашната тройна коалиция, не само специалистът по агресивна клоунада Волен Сидеров, но и всички до един, не само активно участващи в структурите на властта и управлението, но и хронични псевдоморалисти и псевдоучени в перифериите на парламентарните партии. В нестройния хор са и съвсем истински левичари, които още от февруари са някак обидени на историята, задето не ги дочака да поведат събитията.


Те пък са същите като протестиращите – не искат да се учредяват партийно, сканират партийно-политическия спектър и си дават сметка, че ГЕРБ е нещо като трагически герой в негатив – трагическият герой е без вина виновен, а ГЕРБ – без заслуги – печеливш, плашило с приз за красота. Колатерална жертва на протеста е този трагически негатив. И всички го знаем – и обзетите от надежда, че няма да им се налага да се гънат пред ГЕРБ за трохи от субсидиите за земеделие, и левичарите, и псевдоучените и псевдоморалистите, и протестиращите.


Така че изборите идват и въпросът е за ГЕРБ. Не защото изборният резултат е предвидим, каквото и да казват псевдоучените. Не защото не е учредена електорална ситуация. Но и като се учреди, при цялата си непредвидимост, пак трябва да приемем факта, че ГЕРБ ще спечели много гласове. Това образувание стартира като хлабава група, която неотклонно се структурираше около дуендето на лидера си и партийно-полицейското строителство на неговия заместник. Дуендето на Бойко Борисов се крепеше на антипартийните обществени настроения – той беше привиждан като самонаправил се човек от народа, напълно противопартиен, с една дума, както казва Карлсон, който живее на покрива, мъж в разцвета на своите сили. Ето още една колатерална жертва – така повече няма да я бъде, на това дуенде повече не се кълве. То в съчетание с партийно-полицейското строителство и корпоративно-търговски приятелства може, разбира се, да направи някакъв странен и доста печеливш политически субект – да помним, че тъкмо такава е формулата на ДПС.


Само че в добавка ДПС има твърд електорат, цената за който е


гетоизирането на големи групи свестни хора


чиито шансове за социална мобилност са зависими от лоялността им към партийно-корпоративната структура. За това вината далеч не е на ДПС, те са просто като ЧЕЗ или Енерго-про – държат си една част от България по договорка с другите партии, които така и не направиха опит да предлагат там други визии за живота и социалната мобилност.


Обаче въпросът беше за колатералните жертви, така че – обратно към ГЕРБ. Те нямат твърд електорат, въпреки усърдието на Цветанов. Така че сега им е шансът да покажат, че нещо са научили от протестите. Разбира се, веднага ще ми кажат, че те много отдавна вече всичко си знаят и веднага даже са подали оставка и че накъдето съм тръгнала, те оттам се връщат. Само че няма да е вярно.


Протестите искат да научат партиите да си държат на думата


– да кажат, че ще направят това и това, така и така. Такива са проверимите твърдения. Управлението на кабинета на Бойко Борисов се отличаваше тъкмо с обратното – то беше опортюнистично – ще направим това и това, ама ни пречат, искат и друго, така че сменяме курса и пак, и пак. И понеже Бойко Борисов е основният ресурс за идентификация на партията ГЕРБ, а той е само човек, пък макар и мъж в разцвета на своите сили, репертоарът му няма как да е особено голям – изобщо в разцвета на силите си човек незнайно защо си свива репертоара. Така че рискът да продължава да сочи с пръст Станишев и да ни обяснява, че той го хваща, ама други го пускат, е твърде голям. И ако бъде разигран, той е риск за всички, той ще направи обществото колатерална жертва, а това вече е катастрофа.


Ето защо: протестите показаха на практика нещо, което е тривиалност за политическата теория: суверенитетът не може да бъде представляван. Той се учредява и е рамката, в която някакви групи, интереси, визии за съвместен живот могат да бъдат представени и чрез представителството си да се борят за надмощие. Но самият суверенитет е онова, което учредява представителството, самият той не може да се представлява. Това беше и протестът – суверенитетът срещу представителите. Когато двете се раздвоят, трябва да се слуша суверенитетът, защото представителите вече не представляват. Тогава те държат само устройствата за насилие, но това не ги отличава особено от която и да е банда.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK